Пиратите и изчезналият флот на тамплиерите

ПИРАТИТЕ И ИЗЧЕЗНАЛИЯТ ФЛОТ НА ТАМПЛИЕРИТЕ

Дейвид Хатчър Чайлдрес

Първа глава

Десет хиляди години мореплаване и пиратство

"Преди това не си имал време да се научиш. Хвърлят те вътре и ти казват правилата, а ако направиш опит да се измъкнеш, те убиват."

Ърнест Хемингуей, "Сбогом на оръжията"

"Митът за благородния дивак е глупост. Хората се раждат, за да оцелеят."

Сам Пекинпа*

Какво са пиратските легенди за мен? Когато бях малък, си слагах превръзка на окото, запасвах дървена сабя и ругаех подлите негодяи около мен. Така си представях пиратския живот и докато мама не ме повикаше за вечеря, се отдавах на безбройни нападения и откриване на съкровища. Мислел си за пиратите като за Робин Худ и за Зоро - хера извън закона, честни разбойници сред тълпата.

С годините спомените от пиратското ми ежедневие в детството избледняха, но докато се ровех в исторически и археологически документи при подготовката на поредицата ми "Изгубените градове", непрекъснато се натъквах на старите си познайници - пиратите, хора на смелите пътешествия из световните морета и океани. Заинтересуваха ме и рицарите тамплиери, тайните общества и предколумбовите пътешествия до Новия свят. Когато открих, че съвременният ореол на пиратството до голяма степен се корени в легендите за изчезналия флот на рицарите тамплиери, ме обзе въодушевление от връзката между някои мои любими теми и реших да продължа с проучванията си.

Всеки разговор за пиратството трябва да започне с появата му. Но коя е рожденната му дата? Традиционната история твърди, че макар древните хора да са имали плавателни съдове и да са се занимавали с риболов, истинското мореплаване се появява значително по-късно. Такава гледна точка представя древните ни предци като нискоинтелигентни маймуноподобни същества, които се страхуват от водната шир. Но дали това е вярната картина? Възстановката на миналото до голяма степен зависи от съвременните ни представи за него и за хората от отдавна отминали епохи. Ако вярваме, че древните са били любознателни и изобретателни изследователи на заобикалящия ги свят, представата, че са пренебрегвали морската шир, изглежда смешна. Според мен човечеството се е заело с изследване на моретата и океаните хиляди години по-рано от общоприетото схващане. Тъй като две трети от земната повърхност е покрита с вода, проучването на водната шир с плавателни средства - салове, канута, лодки и кораби, би било извънредно полезно за ежедневието в древността.

Магистралите на Древния свят са именно моретата, реките и езерата. Плаването по речното течение до пристанищен град, разположен на устието, където реката се влива в море или езеро, е много по-лесно от преодоляването на разстоянието по суша. Плаването покрай брега без съмнение е и по-бързо, и по-безопасно от преминаването през територии с потенциално враждебно настроено население. След тези убедителни аргументи в полза на пътешестването по вода, какво би попречило на древните хора, които са създали плавателни съдове, да прекосяват водни пространства в търсене на храна или за търговия?

Доказателства за древни презокеански пътешествия

Съвременните историци твърдят, че континентите са били постепенно населени от мигриращи племена, които се разселват по суша. Учат ни, че Северна и Южна Америка, Австралия и островите на Индонезия са населени от хора, преминали по сухоземни мостове. Но защо трябва да ограничаваме историческите си изследвания и да приемаме, че предците ни са преодолявали водни пространства по сухоземни мостове?

Историците и археолозите признават мореплаването за един от най-старите белези на цивилизацията и нови археологически открития отдалечават непрекъснато назад във времето зараждането на това умение. Достатъчно е да споменем, че океанското мореплаване, каквото ни е познато днес, започва преди повече от 6000 години!

Всъщност археолози от Австралийския университет твърдят, че доказателства за развито мореплаване са пряко свързани с находките от човешки кости на възраст 30 000 години, открити в подводна пещера на тихоокеанския остров Ню Айрланд, западно от Папуа и Нова Гвинея. Учените предполагат, че хората са пристигнали на острова с лодка и не биха могли да използват никой от познатите сухоземни мостове. [20]

Има неопровержими доказателства, че обитателите на Полинезия и Микронезия са прекосявали големи пространства с канута, преодолявайки три пъти по-големи разстояния от разстоянието между Африка и Америка и заселвайки тихоокеанските острови. Ако полинезийците и представителите на други цивилизации са могли преди хиляди години да преплават огромни разстояния, защо съвременните историци продължават да твърдят, че Христофор Колумб е първият мореплавател, прекосил Атлантическия океан?

Повечето от нас знаят за предположенията, че викингите са плавали с дългите си кораби до Гренландия и Лабрадор преди хиляда години, а постиженията на Лейф Ериксон отдавна са си спечелили признание. Но може ли да приемем сериозно много по-смелите предположения за ирландски монаси, плавали по крайбрежието на Северна Америка преди почти 2000 години или за португалски и баски риболовци, за римски, гръцки и финикийски пътешественици, за еврейски рудокопачи от златните мини и за египетски търговци, пътували до Новия свят?

А защо не? Невъзможно ли е? Непреодолимо ли е пространството на Атлантическия океан? Едва ли. И в днешно време хората го прекосяват с гребни лодки, каяци и прости салове. Древните средиземноморски мореплаватели са разполагали с много по-съвършени съдове от каравелите на Колумб. Защо да мислим, че древните не биха предприели презокеанско пътешествие? Всъщност при второто си плаване до Новия свят Колумб споменава за открити останки от европейски кораб край остов Гуаделупа от групата на Малките Антили, владение на Франция. [49]

Мнозина историци приемат с ентусиазъм доказателствата за древни пътешествия до Американския континент. През 1976 година при подводен риболов край скалистите брегове на Ила де Гобернадор в залива Гуананбара до Рио де Жанейро бразилският гмуркач Хосе Роберто Тейхера открива три напълно запазени римски амфори, които са служили за съхранение на вино. В района има останки от корабокрушение, някои от които датират от ХVI век. Тейхера съобщава, че мястото на находката е затрупано с парчета от глинени съдове и по-големи части от амфори.

Бразилският археологически институт проявява голям интерес към намерените амфори и изпраща снимки в Смитсъновия институт в САЩ, където идентифицират амфорите като римски. Д-р Елизабет Лайдинг Уил от Класическия факултет в Масачусетския университет в Амхърст определя, че амфорите са от I-II в. пр. Хр. "... вероятно изработени в Куас, древното пристанище на Зилис (Дчар Джедит) на атлантическото крайбрежие в Мароко, югозападно от Танджер". Археологът д-р Мартин Понзих, правил разкопки в Куас, е съгласен с изводите на д-р Уил за мястото на производство на амфорите и ги датира от II в. пр. Хр. [49]

Американският археолог Робърт Маркс, специалист по подводни разкопки, като изследва мястото край Рио де Жанейро, където са открити амфорите, разкрива дървена конструкция в наносното дъно на залива. С помощта на сонар установява, че на мястото има останки от две корабокрушения - на кораб от ХVI век и на очевидно по-древен кораб, от който са изпаднали и амфорите.

Но преди Маркс да успее да посети точно мястото на находката, започват неприятности. Бразилските власти не харесват идеята за потънал римски кораб край техния бряг, а Испания и Португалия все още спорят кой е откривателят на Бразилия. Маркс дори е обявен за италиански шпионин, изпратен да обере лаврите в полза на Рим. Бразилското правителство, очевидно подложено на дипломатически натиск, не дава разрешение на археолога да продължи подводните си изследвания и дори по-късно му забранява да посещава Бразилия завинаги.

Маркс смята, че откритият от него древен кораб може да се е отклонил от курса си по време на буря. Останки от римски кораби са намирани край Азорските острови в центъра на Атлантически океан. Както ще видим, много от контактите с американския континент първоначално се дължат на случайност. Само през миналия век са регистрирани около 600 принудителни преплавания на Атлантика, след като кораби и салове са отнесени от бури към американския бряг. Въпреки всичко, не вярвам римляните да са се появили случайно на окъпания в слънце плаж на Копакабана край Рио де Жанейро. По-вероятно е те да са поели съзнателно курс към Новия свят!

В Латинска Америка са открити множество римски предмети. През 1961 година д-р Гарсия Пейон от университета в Халала открива в гробище край Мексико Сити голямо съкровище от римски украшения. Клипове за тоги (фибули) и римски монети са намирани често. На един плаж във Венецуела е открита керамична ваза с неколкостотин римски монети, датиращи от различни периоди - от управлението на Август до 350 г. сл. Хр. Находката се намира в Смитсъновия институт. Експертите от института твърдят, че не става въпрос за колекция на древен нумизмат, а по всяка вероятност за парични наличности на древен мореплавател, които са били скрити в пясъка или изхвърлени на брега от потънал кораб. [49]

Римляните не са толкова прочути като мореплаватели, колкото техния сериозен съперник, финикийците - друга велика сила в древността. През I в. пр. Хр. гръцкият географ Страбон пише, че " ... много по-прославени са пътешествията на финикийците, които малко след Троянската война изследват районите отвъд Херкулесовите стълбове*, като откриват непознати градове там и в централното либийско (африканско) крайбрежие. Веднъж, докато плавал край либийското крайбрежие, финикийски кораб бил отнесен от силни ветрове навътре в океана. След многодневно лутане без посока, бурята отнесла кораба към брега на голям остров, разположен много далеч на запад от Либия." [49,57]

Финикийците са познати от историята на Древния свят и като картагенци. Названията произлизат от имената на двете им главни колонии - Финикия и Картаген. До нас са достигнали откъси от древен документ, в който се описват подробно пътешествията им в Атлантическия океан след края на Троянската война около 1200 г. пр. Хр. Но докъде все пак са стигнали те?

През 1872 година близо до Парайба в Бразилия е открит камък с финикийски надпис. Почти цял век находката е смятана за фалшификация, но през 1968 година Сайръс Гордън, декан на Факултета за средиземноморски изследвания в университета "Брандайс"*, обявява, че находката е автентична. В надписа се съобщава за финикийски кораб, който обхождал африканския бряг, но бил отнесен от буря до брега на Бразилия. [57,92] Всъщност и официално признатият откривател на Бразилия, Педро Алварес Кабрал, се опитва през 1500 година да обиколи Африка, но се отклонява от курса си и се озовава край бреговете на Южна Америка. Смята се, че той е нарекъл новооткритите земи Бразилия в чест на легендарния ирландски остров Хи-Бразил.

Според д-р Уил през 1972 година край Хондурас е открит картагенски кораб с товар от амфори. Дали е следвал постоянен търговски маршрут? Някои учени са убедени, че индианците толтеки всъщност са картагенци, които след поражението на Картаген в Пуническите войни напускат Средиземно море и се отправят към Западна Африка. Оттам мигрират до полуостров Юкатан в Мексико, където възстановяват цивилизацията си. По-късно са победени от ацтеките и така картагенските златни кюлчета попадат при ацтеките, а много по-късно се появяват и в Съединените щати като част от златото на Монтесума и "седемте златни града от Сибола".

Дори юдеите може би са стигнали до американския континент. Надписи на архаичен иврит, открити край Лас Лунас в Ню Мексико, разказват най-вероятно за тяхното пътешествие и основаването на селище. Но съществуват доста различни становища за действителния смисъл на надписите дори и сред убедените в автентичността им. Около 734 г. сл. Хр. евреите търсят спасение от преследвания и отплават от владенията на Римската империя " ... за Калалус, една непозната земя". [16,109]

Ако някой ревностен почитател на Деня на Колумб реши, че тези сведения му идват малко вповече, отколкото може да понесе, да има предвид, че не съм свършил. Няколко години преди гореспоменатото събитие, а именно през 725 г. сл. Хр., седем архиепископи и 5000 техни последователи бягат от маврите в Испания и отплават от португалското пристанище Порто Кале за остров Антилия. Те акостират на западния бряг на Флорида, както твърдят някои историци, и продължават навътре в сушата, където основават новия град Кале, превърнал се в днешния град Окала. Евреите от римските владения може би са узнали за португалското пристанище, отишли са до Порто Кале с надежда да получат отплаването от точни сведения за пътешествието. Попаднали на американския континент, те наричат новата земя Калалус, латинизиран вариант на наименованието Кале. Португалското пътешествие без съмнение е било известно на Колумб, който е вярвал, че ще намери потомците на бегълците на един остров. Може би си е мислил, че останките на европейския кораб, които е открил при второто си плаване до Новия свят, са от онова пътешествие. [109]

Но дори и преди това евреите може би са познавали пътя през океана. Съкровищата на цар Соломон се намирали в легендарната земя Офир. Местоположението на тази богата със злато територия предизвиква различни предположения. Соломон е зет на финикийския цар Хирам. С негова помощ Соломон натрупва огромното богатство, необходимо за построяването на Храма в Йерусалим.

В Библията се разказва:*

"Цар Соломон направи също и кораби в Ецион-Хавер, който е при Елот*, на брега на Червено море, в Идумейската земя. И Хирам прати на тия кораби свои поданици-корабници, които знаят морето, заедно със Соломонови поданици. И те отидоха в Офир и взеха оттам четиристотин и двайсет таланта злато и го докараха на цар Соломон.

... в три години веднъж дохаждаха тарсиските кораби и докарваха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни.

... червено сандалово дърво и драгоценни камъни."

"Царства", Трета книга, 9: 26-28; 10: 11,22

Донесените товари в Ецион-Гебер са цяло златно съкровище - 420 таланта са почти равни на 20 тона. Местонахождението на толкова много злато би примамило мнозина търсачи на приключения дори и днес да прекосят не само един океан. Но освен това древните мореплаватели са донесли сребро, слонова кост, маймуни, пауни и други скъпоценности. И все пак в продължение на векове легендарната земя Офир си остава неизвестна за историците.

Една от причините е може би ограничението, което сами си налагат те при определяне на местонахождението й с убеждението, че мореплавателските умения на древните народи са били на ниско равнище.

Късогледото отношение на теолози и историци е намерило израз в твърдението на немския учен Манфред Бартел, който пише в книгата си "Какво всъщност казва Библията":

"Зимбабве е твърде близо, Индия - твърде далеч, Урал - прекалено студен... Офир по всяка вероятност се е намирала по крайбрежието на Червено море." [89]

Подобно на него по-непредубедените немски изследователи, братята Херман и Георг Шрайбер, споделят в книгата си "Изчезнали градове":

"По едно време възникна идеята, че легендарната земя Офир може да е днешно Перу. Но това едва ли е възможно, тъй като никой търговски флот не е преодолявал толкова голямо разстояние през Х в. пр. Хр... Търсенето на легендарната земя на съкровищата следователно трябва да се ограничи предимно до Южна Арабия и африканското крайбрежие." [71]

Братята Шрайбер изказват множество смислени твърдения в книгата си, но същевременно демонстрират странна логика на изолационисти. Те са убедени, че древните хора не са се осмелявали да се отдалечават от познатите им територии и от сушата въобще. Това убеждение ги кара да пренебрегнат и най-убедителните доказателства за противното. Манфред Бартел е типичен изолационист в най-лошото му проявление. За него дори Индия е недостижима за древните народи. Макар че в Библията се споменава, че плаването до Офир и обратно е отнемало три години, според Бартел такива очевидно опитни мореплаватели не биха могли да стигнат от Ейлат до Индия и толкова по въпроса!

Когато човек остави настрани подобни късогледи твърдения, Перу започва да изглежда подходящ кандидат за ролята на древната земя Офир. Но пък някои от стоките, донасяни от Офир - маймуни, слонова кост, пауни и сандалово дърво, обръщат погледа ни към други територии. Макар че маймуните и слоновата кост обикновено насочват изследователите към африканските пристанища, те се намират също в Индия и Югоизточна Азия, откъдето освен това са внасяни пауни и понякога сандалово дърво.

Но има едно възможно местонахождение на Офир, което никой не споменава - Австралия. Тя е една от най-богатите на минерали територия в света и може да се достигне по море през Индия и Суматра. В Западна и Северна Астралия са открити останки от древни мини. В град Гимпи в Куинсланд е открита пирамида, която сега не съществува, както и статуя на египетския бог Тот в образа на бабун, висока около един метър, множество египетски и финикийски предмети. [91] Нещо повече, мястото се прочува като "Градът, който спаси Куинсланд" заради златната треска в края на ХIХ век.

Аз мисля, че корабите на цар Соломон са посещавали древните минни селища по крайбрежието и по поречията в Австралия. По обратния път, след като събирали достатъчно храна за връщане, те може би са спирали в Индонезия и Индия, откъдето са взимали пауни, маймуни, слонова кост и сандалово дърво.

Малко по-горе се спомена за египетски предмети, открити в Австралия. Да няма някаква грешка?

Интересно е, че създателите на удивителната египетска цивилизация, която е много по-древна от финикийската, не се славят като мореплаватели. Макар царството им да граничи с два важни водни басейна - Средиземно и Червено море, из които те очевидно са плавали, смята се, че древните египтяни не са предприемали океански експедиции.

В статията си "Египетски кораби и лодки" Мари Парсънс споменава:

"Има доказателства, че първите дъсчени лодки в Египет са правени през периода на Старото царство. Те са използвани в погребалните ритуали. Наскоро четиринадесет такива лодки бяха открити в района на Абидос... Най-старата открита папирусова лодка... е намерена край Голямата пирамида в Гиза. Тя вероятно е прототип на лодките, които са правени в Египет още в преддинастическите епохи."

Парсънс като че ли е убедена, че с такава лодка може да се плава само по Нил, но именно с откриването на голямата погребална лодка в каменна гробница край Голямата пирамида, светът може би се среща за пръв път с прекрасно запазен древноегипетски океански съд, с който може да се направи околосветско пътешествие. По корпуса на лодката отдолу ясно личат драскотини, които според експерти могат да са причинени само от коралов риф.

Във връзка с възможните океански пътешествия на древните египтяни особено любопитни са упорито повтарящите се легенди за пътешествия до легендарната земя Пунт, откъдето се внасяли мехлеми, украшения и дори жирафи. Пътешествията до земята Пунт се предприемали още при царуване на Петата династия. Пътешествията на царица Хатшепсут от ХVIII-та династия са увековечени в серия от фризове на храма й Дейр ел-Бахари*.

И отново много историци, въз основа на "факта", че древните египтяни не са били големи пътешественици, стигат до извода, че Пунт е някое съседно царство - вероятно Сомалия. Но някои ценени пратки от Пунт като пигмеите например се срещат чак в Централна Африка. За да стигнат дотам, древноегипетските търговци е трябвало да прекосят Червено море и да пътуват по източния бряг на Африка до Кения и Танзания, а може би и до Мозамбик и Зимбабве. Както споменахме, древноегипетски предмети са открити чак в Австралия и Тихия океан, както и в Мексико.

Друга древна, плаваща из океаните цивилизация са били хетите, които са имали морски бази на територията на Ливан и на остров Кипър. Съществуват доказателства, че те са прекосявали Северния Атлантически океан, в района на Шетландските острови (земите Сет, както са ги наричали древните египтяни) и са стигали до Северна Америка, където в района на Големите езера, са добивали мед, по-точно на Кралския остров в Горното езеро, и са я превозвали обратно до Средиземно море.

В новата си книга британският историк Гевин Мензис споменава, че китайски мореплаватели са направили околосветско пътешествие през 1421 година. Той твърди, че китайците са изпращали много кораби с проучвателна мисия в Индийски, Тихи и Атлантически океан, като най-значимо е пътешествието на адмирал Чоу Ман през 1421 година Той достига Индия, обикаля източния бряг на Африка, прекосява Атлантика, заобикаля най-южния бряг на Южна Америка и през Тихия океан се завръща в Китай. [59]

В книгата си "Избледняло мастило", публикувана през 1953 година, Хенриета Мерц - историк и юрист от Чикаго, предполага, че китайците са предприели няколко пътешествия до западното крайбрежие на Американския континент. Професорът от Оксфорд Луиз Ливейтис описва подробно китайските пътешествия до Австралия и Африка в книгата си "Когато Китай беше господар на океаните". [61]

Там е работата, че прекосяването на океана не е много трудно - нито сега, нито в древността. Не само че португалците и Христофор Колумб са прекосили Атлантика през Средновековието, но и всеки пътешественик от по-ранни епохи би могъл да го стори, при положение че разполага с подходящ кораб. Всъщност прочутата карта на Пири Рейс в истанбулския музей "Топкапъ" свидетелства, че Атлантическият океан е бил проучван много преди "светилата" от ранното Средновековие да обявят, че земята е плоска. Картата на Пири Рейс изобразява западното крайбрежие на Северна и Южна Америка и голяма част от Антарктида, и е съставена само няколко години след първото пътешествие на Колумб до Новия свят. Тъй като тя е копирана от по-стари карти, някои от които, изглежда, са били притежание на португалците, Колумб вероятно е носил по-старо копие със себе си. За тези удивителни карти ще поговорим в следващата глава.

Пиратството в Древния свят

Както вече отбелязах, развито мореплаване е съществувало много по-рано, отколкото може да се предположи според намерените древни документи, а пиратството вероятно се е развивало едновременно с него, но според повечето енциклопедии и речници, пиратството датира от епохата на финикийците, които са известни като най-древния народ с развито мореплаване. Около 1000 г.пр. Хр. финикийците на практика са монополизирали цялата морска търговия в Средиземноморието и са атакували чужди кораби, които не са били част от мрежата им. Финикийските кораби са големи и мощни, движени от гребци, с тарани малко под морското равнище за пробиване на вражеските кораби. Всъщност от времето на финикийците пиратството и морските битки са се развили значително.

Древните римляни са тормозени от пирати от Киликия в Анадола. Срещу разбойниците в Източното Средиземноморие те предприемат три големи експедиции (102-67 г. пр. Хр.), като голяма флотилия, предвождана от Помпей Велики, ги разбива окончателно. През следващите 250 години римляните опазват Средиземно море необезпокоявано от пирати.

В книгата си "Пиратството в древния свят" професорът от Оксфорд Хенри Ормерод твърди, че названието "пират" произлиза от латинската дума "pirata", означаваща "човек, който се опитва да превземе или атакува кораби". [80]

Ормерод разказва, че в древността пиратството е било разпространено предимно в Средиземноморието. И тогава, както и сега, районът е морски кръстопът. Ормерод обръща внимание, че по-голямата част от средиземноморския бряг е скалиста и лишена от растителност - земя, която не може да храни голямо население. "На сушата неплодородната земя е принудила хората да станат ловци и разбойници, а не земеделци. Същото развитие следва и в морето". [80]

Древногръцките автори описват няколко случая на пиратство. През 355 г. пр. Хр. трима атински посланици, плаващи с военен кораб за двора на Мавзол в Кария, се натъква на кораб от Наукратис, който пленяват и откарван в пристанището Пирея. Търговците от Навкратис* се обръщат с молба към гражданите на Атина, но тъй като Египет (откъдето са търговците) е в конфликт с Персия по това време, атиняните се опасяват да не влошат отношенията си с великия шах на Персия и обявяват кораба за вражески.

"Плячката, която според закона принадлежала на държавата, е задържана от тримата посланици", съобщава Ормерод.

Репресиите за разплата са също част от пиратството в древността и пристанищата или градовете-държави неведнъж са част от сделката с пирати и капери*, които ги плячкосват и опожаряват.

Ето какво отбелязва Ормерод по този повод:

"Много е трудно да се прилагат съвременните представи за "политически организирано общество" към условията в ранния стадий на древните общества. В резултат на дълго развитие в древността започват да правят разлика между "чужденец" и "враг", "пиратство" и "каперство", законна търговия и кражба. По повод на оплакванията на римляните от пиратството на поданиците на царица Тефт, тя им отговаря, че не е прието владетелят да се меси в нормалните занимания на илирийските моряци. Дори в Елада през VI в. пр. Хр., ако си спомним описанията на Херодот, Поликрат от Самос се занимава с пиратство и напада всички пътуващи по Егейско море. Един много известен закон на Солон свидетелства за подобни занимания и сред атиняните. Ограбването на съседа за примитивните обитатели на Средиземноморието е било форма на производство, допускана и толерирана от общността, стига да е насочена към хора от чужда общност."

Според Ормерод най-добро описание на съществуващите тогава порядки е дадено от Тукидит:

" Щом като корабите на древните елини, както и на варварите, населяващи континента и крайбрежието, или на жителите на островите, започват да се натъкват един на друг по-често, те се отдават на пиратство, предвождани от командирите си, с цел лична печалба и издръжка на нуждаещите се, а когато открият неукрепени селища, те ги плячкосват и така изкарват прехраната си. Подобно занимание все още не се смятало за безчестно, а напротив, дори носело слава. Това се проявява и досега сред някои жители на сушата, за които е чест да го изпълнят хитро. А древните поети винаги питат новопристигналия по техните брегове дали е пират и като че ли нито запитаният се срамува от подобно занятие, нито пък любопитните посрещачи го осъждат. На сушата също се ограбват взаимно. И до днес много гърци живеят по старите обичаи, като етолийците, акарнанийците и другите от тази област. А навикът на жителите на тези континентални държави да носят оръжие се корени в стария им пиратски занаят."

Тукидит отбелязва също, че пиратството и корсарството са приемани като занятие за прехрана и са класифицирани от Аристотел по следния начин:

"Други се издържат от ловуване, което бива от различно естество. Някои например са разбойници, други, които живеят край езера или мочурища, край морета и реки, пълни с риба, са рибари, а трети пък се изхранват с лов на птици и диви зверове." [80]

Ормерод отбелязва, че един от най-интересните герои в дреyвногръцките легенди е Навплий, който се занимава с корабокрушения, търговия с роби и пиратство и може да се смята за типичен представител на древните средиземноморци. На сушата той примамва с фалшиви огньове чуждите мореплаватели към скалистия бряг, където те намират смъртта си. По море е роботърговец и пират и ако някой иска да се отърве от нежелано дете или непослушна жена, му ги поверява да ги удави или да се разправи с тях, както намери за добре. Омерод разказва:

"Критският владетел Катрей, му дава двете си дъщери - Еропа и Климена, с нареждане да ги продаде в чужди земи. Навплий продал Еропа, но задържал Климена за своя жена. Алей също се отървал от дъщеря си след връзката й с Херкулес и тя е продадена на екипаж от карийски пирати. Името на Навплий означава просто "моряк" (като пръв мореплавател според легендите, той е открил съзвездието Голяма мечка), а действията му едва ли се отличават съществено от общоприетите за древните средиземноморски мореплаватели. Вече споменахме за практиката на мейнотите, които са причинявали корабокрушения и са пиратствали през ХVII и ХVIII век, както и за таврийците в Черно море. Но научаваме и за други общества със същия поминък, подпомаган от благоприятни особености на бреговата линия.

Дифузионизъм срещу изолационизъм

За съжаление съвременното академично общество не толерира много-много хипотези за презокеански трафик в древността и дифузионизма като теория изобщо. В днешните университетски среди не е съвсем безопасно да се поддържа теорията за презокеански контакти и последствията от тях. През последните 70 и няколко години на всеки, който поддържа теорията на дифузионизма и хипотезите за презокеански контакти в Атлантическия и Тихия океан преди Колумб, му лепват прозвището "расист".

Преди всичко, в днешните политически демокрации, да се спомене, че цивилизацията в Северна и Южна Америка не се е развивала независимо от други цивилизации в Азия, Африка и Европа, е все едно, че се обявяват американските цивилизации за по-нисши. Трябвало е да получат "чужда" помощ от древни мореплаватели, за да построят пирамидите си, да добият пурпур или да развият писменост и т.н. Че древните цивилизации на американския континент по някакви причини не са били в състояние самостоятелно да развият подобна цивилизация, е "расистка" теория и следователно трябва да се отхвърли. Древните контакти и търговията по море между други региони от света не се смятат за расистка концепция, но когато стане въпрос за американския континент, веднага придобиват такъв подтекст. Това е изкривена логика, но тя преобладава в академичните зали.

Ето коментара на Джордж Картър по повод обвиненията в расизъм към поддръжниците на дифузионизма:

"Ако хората са кръстосвали огромния Тихи океан, който заема една трета от земната повърхност, какво да кажем за хората, прекосяващи бурния Атлантик? Добре, нека сме расисти. Кои по-точно? Онези непросветени европейци, които и през ХVIII век гребат с галерите си из океанската шир и последни са започнали да прилагат кърмовия рул и надлъжния ветрилен такелаж на платната? Е, за късмет, Атлантикът е толкова малък, а ветровете и теченията - толкова силни и постоянни от устието на Средиземно до Карибско море, че няма мърдане. Дори и претърпял крушение кораб ще го прекоси за кратко време. В днешно време хора са го преминавали с папирусов сал (Хеердал), а един скандинавец го направи с брезентова лодка. Дори без да искат, европейците са стигали от време на време до Америка. Сега се натрупват все повече свидетелства, че те наистина са стигали до Американския континент и то съзнателно, и вероятно са пообъркали съществено културната история на американските индианци, макар все още да не го съзираме, защото не се стремим да видим точно кога, как и колко често.

Да хвърля няколко сламки за определяне на посоката на вятъра - испанците получават европейски монети след пристигането си в Мексико. Един от мексиканските идоли носи шлем, който е досущ като шлемовете на воините на Кортес. Глинена глава, намерена от мексикански археолози, е идентифицирана като изработена в Рим през II в. сл. Хр. и аз написах кратка статия, в която изтъкнах, че мексиканските цилиндрични печати и много отпечатъци имат азбучни надписи. Е, очевидно сме свидетели на значителни контакти. Дали някой се е завърнал обратно. Дали става въпрос за двупосочна търговия? Отговорът ми е: Да, търговия и планирани пътешествия, а може би и заселване.

В Помпей са открити рисунки на ананаси. Ананасите произхождат от американския континент. И така, имаме глинена глава от Помпей (Рим) и американски ананас в Помпей, и са от една и съща епоха. Има и още едно интересно събитие. Част от евреите, които вдигат голямото въстание срещу Римската империя (края на I в. сл. Хр.), бягат в пустинята, където и измират. В пещерите облеклата им са се запазили отлично, дори цветовете са съхранени. Изледване на багрилата показва, че е използвана кошинила, която се произвежда от вид листни въшки, живеещи по кактусите. Кактусът е американско растение. Този, както и множество други факти, се нуждае от допълнително проучване, но вероятният отговор засега е съществуването на предколумбови контакти. Търгували ли са в онези времена с багрила? Финикийците (името им означава "пурпурен") са търгували с пурпур, приготвен от вид миди. В Америка местното население добива същото багрило от подобен вид миди. Този факт е омаловажен с обяснението: испанците са ги научили. Но радиоизотопният тест с въглерод С-14 показва, че става дума за багрила, използвани през 200 г. пр. Хр. Дали този продукт е представлявал търговски интерес? Със сигурност. Голямото разстояние се компенсира от малкото тегло и обем, и високата цена на суровините. Багрилата са изключително подходящо търговско перо. Какво друго?

През бронзовата епоха древните са пътували до далечни земи да търсят метали: мед, калай, сребро, злато. Южната част на Нова Англия е била богата на медна руда. И там има множество надписи, каменни колони, огромни камъни, поставени върху по-малки, големи каменни камери. Всички тези находки приличат на находките в Европа от бронзовата ера или мегалитната епоха и вероятно са със същия произход.

С приведените факти целя да покажа, че хората са прекосявали океанската шир много по-рано, отколкото си мислим. Преди 20 години бях заклеймен, защото предположих, че това се е случило още през 2500 и дори 3000 г. пр.Хр. После откриха африканско растение, отглеждано в Америка около 7000 г. пр. Хр.(Lagenaria siceraria, вид кратуна) и един приятел между другото спомена за възможността хората да са прекосявали Атлантика още преди 15 000 години. Това вече е малко множко, дори и за мен, но ако ми дадат един месец време да посмеля сензацията, може и да се замисля върху тази възможност.

Такова е състоянието на нещата в момента. Знаем с голяма доза сигурност, че пътешествията и значителната размяна на растения и животни са факт, че търговията е твърде вероятна и заселването - възможно. Трябва да проучим и разберем още много, а група ретроградни хора се стараят да блокират сериозните изследвания. В много от случаите въпросите остават в границите на несъщественото и тъй като съществуват непредпазливи хора от широката публика, те често дават на професионалистите оръжията, с които да ги сразят. Ако въпросът не бе толкова вълнуващ и значим за разкриването на произхода на цивилизацията и на човешката природа, човек би се изкушил да изостави всичко и да пусне "Фудитата" на арената, ако взаимстваме изказа от Харолд Гладуин. Но нещата са прекалено сериозни, за да го направим." [19]

В последното изречение Картър има предвид книгата "Хората от Азия", написана през 1947 година от д-р Харолд Гладуин. Тя е класическа атака срещу академичната изолационистка догма и именно в тази книга е изкован терминът "Фуди Дуди"* - иронично обръщение към самодоволните учени с докторска титла, които, седнали на високите си академични кресла, постановяват кое е правилно и кое не в науката история.

Макар че книгата на Гладуин проправя пъртината по онова време и терминът "Фуди Дуди" добива популярност, догмата на изолационизма си остава и както сочи Джордж Картър, сега е възприета отвратителната тенденция да се нарича "расист" всеки, който подкрепя разпространението на идеи и знания в древността чрез миграция и морски пътешествия. От такава "характеристика" се пази всеки изследовател, историк или археолог, и следователно цялата тема става твърде щекотлива и усложнена.

Бихме могли обаче да обърнем аргументите на сто и осемдесет градуса и да обявим, че расист е всеки, който приема древните китайци, бирманци, либийци или евреи за прекалено примитивни, за да са в състояние да прекосят океана. Историята и истината са предмет на научни изследвания и доказателства и не зависят от политическата конюнктура на епохата.

Расисткият аргумент е твърде любопитен и по отношение на пиратите и древните мореплаватели. И тогава корабните екипажи обикновено са били конгломерат от различни националности. Това е било полезно в много отношения, а моряци, които са знаели различни езици и са познавали географски региони, непознати на другите членове на екипажа, са били много ценени. Както ще видим по-нататък, пиратите са били изключително демократична и егалитарна общност. Докато сегрегацията и кастовата система са съществували при много народи, на борда на кораба нещата са различни. Преобладава равенство по отношение на расата, вярата или обществено положение на сушата - имат значение само способностите, талантът и сръчността. Колкото и невероятно да звучи, началата на демокрацията се зараждат на борда на пиратските кораби.

И така, видяхме, че мореплаването датира отпреди много хиляди години, а пиратството е също толкова древно. Нека минем в по-близки епохи на войни и религиозни репресии срещу науката и откритията. Епохата на Ранното средновековие или на Тъмните векове. Епоха, населена с папи, царе, барони, феодални господари, кръстоносци и султани. Това е времето на рицарите тамплиери и флотът им.