Колин Уилсън и Деймън Уилсън

Написано с кръв

История на съдебното разследване

Подробно съдържание:

Въведение

Японският Шерлок Холмс. Самоубийство или убийство? "Съмнителни рани". Проблеми при написване на история на криминалните разследвания.

I. Науката за разследването

Случаят "Нанси Титертън": разкрит от един конски косъм. Случаят с Мери Роджърс, нюйоркската продавачка на пури. Теорията на По за убиеца. Вярното решение. Дюпен като основател на научното разследване. Убийството на Хелън Джюет. Конан Дойл измисля Шерлок Холмс. Методът "игла в купа сено" - Канле разкрива Ласнер. Полицаят Хенри Годард преследва измамник из цяла Америка. Прибягване до изтезания. Съдията Камбо осъжда невинен. Съдебни грешки: делото на маркиз Д'Англад; делото на госпожа Мазел. Хенри Годард и убийството на Елизабет Лонгфут. Убийството на иконома Ричардсън. Годар разкрива престъпление, оглеждайки куршум. Престъпността преди: дневникът на Ханс Шмит, нюрнбергския палач. Лондон през осемнайсети век. Мол Джебчийката и Джонатан Уайлд. Джин и увеличаване на престъпността. "Хулиганите". Първият ефективен магистрат: сър Томас де Вейл. Убийството на г-н Пени. Хенри Филдинг става полицай. Проблемът на бандитите. Първият документиран случай на съдебно разкритие: делото "Ричардсън". Семейство Менинг убиват Патрик О'Конър. Убийството на госпожа Милсън. Инспектор Фийлд и издайническите захабени ръкавици. Инспектор Уичър и убийството на Франсис Кент. Убийството на отец Хюбърт Дей. Прокурорът опровергава собственото си обвинение.

II. Силата на отровата

Отровата - предпочитано средство от убийците. Цицерон защитава Клуенций. Опианик - съвършеният престъпник в Древния Рим. Изкуството на отравянето: Локуста отравя Британик. Отравянията в средновековна Италия. Смъртта на графа на Атол. Отравянето на сър Томас Овърбъри. Маркиза Дьо Бринвийе. Аферата с отровите. Осветената зала. Престъплението на Мери Бленди. Възходът на химията. Разкриване на отравяне с арсеник. Масовият отровител Ана Цванцигер. Орфила, първият голям патолог. Джеймс Марш открива теста за арсеник. Делото срещу фермера Бодъл. Убийството на съдържателя на странноприемница "Кюма". Делото срещу Мари Лафарж. Осъдена, благодарение на свидетелските показания на Орфила. Делото срещу Елен Жегадо. Делото срещу Мадлин Смит. Откриване на нови отрови. Делото срещу д-р Кастен. Стас разкрива убийството на Гюстав Фуние. Квакерът Тоъл отравя любовницата си. Тейлър и делото срещу Уилям Палмър. Делото срещу д-р Сметхърст. Тардю и д-р Дьо ла Помре. Нови методи: алкалоидни кристали и колонна хроматография. Спектроскопът. Делото срещу д-р Лемсън. Делото "Мари Беснар".

III. Откриването на отпечатъците от пръсти

Престъпникът Видок става детектив. Учредяването на Сюретe*. Канле и убийството на вдовицата Сенепар. Жан Батист Тропман убива семейство Кинк. Делото срещу Пранзини. Прадо и убийството на Мари Агетан. Престъплението на Баре и Лебие. Билоар насича съпругата си. Доставчици на трупове. Дюмолар - убиецът на прислужнички. Железниците увеличават престъпността. Бертийон и "социалната физика". Бертийон открива антропометрията. Първият успех. Престъпленията на Равашол. Хершел открива пръстовите отпечатъци. Хенри Фолдс решава дело за обир в Япония. Сър Франсис Галтън. Хуан Вукетич и първото разкрито убийство с помощта на пръстов отпечатък. Убийството в Дептфорд. Едуард Хенри и класифицирането на отпечатъци. Случаят с индийското убийство. Бертийон разкрива с помощта на пръстови отпечатъци. Присъдата срещу братя Стретън. Бертийон и аферата "Драйфус". Открадването на "Мона Лиза". Провалът на Бертийон. Локар и пороскопията. "Убийството" на Леа Камлен. Марк Твен - американският откривател на отпечатъците. Делото срещу двамата Уил Уест. Процесът срещу Томас Хоуг. Делото срещу Адолф Бек. Процесът срещу Оскар Слейтър. Фордът и делото "Нолан". Процесът срещу Сиар Села. Мафията. Основаването на ФБР. Сухият режим. Появяването на Дж. Едгар Хувър. Делото за убийството на Хол и Милс. Разкриване на банков обир с помощта на отпечатъци: делото срещу Флийгъл. Фред Черил и отпечатъците от длани. Убийството на съдържателя на заложна къща. Гангстери и отпечатъци: Робърт Филипс отстранява отпечатъците си. Убийството в Блекбърн. Роланд Мейсън взема отпечатъци от пръстите на призрак. Изпращане на отпечатъци по телеграф. Убиецът Зодиак от Сан Франциско.

* La Surete, тайната полиция във Франция - Б. пр.

IV. Чий е трупът?

"Доказателства за самоличност" от Едмон Локар. Льосюрк и Дюбоск - класически случай на сбъркана самоличност. Случаят с Анастасия. Претендентът Тичборн. Надживяла ли е екзекуцията си Жана д'Арк? Установяване самоличността на мъртвец. Делото срещу Кетрин Хайес. Уилям Шуърд насича съпругата си. Лакасан и мъртвецът в заключената стая. Делото "Гуфе". Уили Гулденсуп насечен от любовницата си и любовника й. Лютгарт сварява съпругата си. Чудото в Кемпдън. Грешките на д-р Тейлър. Семюъл Хърбърт Дъгал убива г-ца Холанд. Процесът "Дрюс. Артур Деврьо отравя съпругата и децата си. Пепър и Бърнард Спилсбъри. Делото "Крипен". Отровителят Седън. Арсеник в човешка коса. Процесът "Годениците във ваната". Воазен убива любовницата си. Делото Патрик Мейхън. Норман Торн и убийството на Елзи Кемрън. Мистерията с брайтънския труп. Процесът срещу Иван Подержа. Убийството на Агнес Кесън. Рауз и убийството в горящата кола. Делото срещу германския "Рауз". Тецнер и Сафра. Глейстър и процесът "Ракстън". Реконструкция на два трупа. Процесите на Кийт Симпсън. Убийството в баптистката църква. Трупът от Ханкли. Делото срещу Бърти Ментън. Садистът Невил Хийт и убиецът-вампир Хейг. Убийство без труп - изчезването на Роуз Микаелис. Професор Крогман изпепелява труп.

V. Ако кръвта можеше да говори...

Как да различим кървави петна от животно и човек. Съдебни грешки: екзекутирането на Уилям Шоу. Гюстав Масе и делото срещу Воарбо. Ранни тестове на петна от кръв. Ландщайнер открива кръвните групи. Уленхут се научава да различава кръвта от животно и човек. Престъпленията на Лудвиг Тесноу. Бензидиновият тест. Убийството на Изабела Уилсън. Убийството в Горс Хол. Д-р Леон Латес укротява ревнива съпруга. "Аферата Брунери-Канела". Убийството на Хелмут Майер. Антигени и антитела в кръвта. Холцер и убийството на фермера Майер. Сър Сидни Смит и убийството на Хелън Пристли. Убийството на Памела Ковънтри. Делото "Уолтър Диниван". Процесът срещу Вернер Буст. Полицаят-мошеник от Глазгоу. Дали д-р Сам Шепард е убил своята съпруга? Делото "Онуфришек. Д-р Майк Сейс и делото за убийство на Дени Розентал. Артър Хътчинсън и убийството на семейство Лейтнър. Алф Фаратор идентифицира убиеца по едно-единствено кърваво петно. Греъм Бекхауз прави опит да убие съпругата си. Убийството на Колин Бидейл-Тейлър. Нови открития в кръвната серология. Електрофореза на утайката. Резус фактор. Стюарт Кайнд и абсорбционно-елюционният тест. Изследване на стари петна от кръв. Смесеният аглутинационен тест. Кодът на ДНК. Алек Джефрис и откриването на генетично наследените отпечатъци от ДНК. Осъждането на Робърт Мелиас. Колин Пичфорк - първото решено с помощта на ДНК отпечатъци дело. Томи Андрюс и делото за изнасилване във Флорида. Изнасилвачът от Нотинг Хил. Делото на Хелън Маккорт "без труп".

VI. Всеки куршум има отпечатък

Убийството на полицая Коул. "Длетото на Орок". Изобретяването на огнестрелните оръжия. Убийството на Едуард Кълшоу. Делото "Гюснер". Първото решено с помощта на балистична експертиза дело в САЩ: "Уилям Стюарт от Балтимор. Изобретяването на колта. Лакасан се досеща, че върху куршумите има отпечатъци. Аферата Ешалие. Мистерията "Луард". Балтазар и убийството на М. Гилотен. Първият експерт по балистика: Робърт Чърчил. Делото срещу закачуления. Убийството на Чарлс Фелпс. Чарлс Уейт и науката за идентифициране на огнестрелни оръжия. Келвин Годард и касапницата на празника Св. Валентин. Аферата "Сако и Ванцети". Сидни Смит изобретява собствен сравнителен микроскоп. Убийството на Сердаря. Случаят "Макс Карам". Дело за убийство в Южна Африка: Ван Никерк и Маркус. Убийството на полицая Гътридж. Случаят с Берта Мерет. Делото "Елвира Барни". Хърбърт Макдонъл - Исак Нютон на балистиката. Застрелването на Рой Роксбъри. Делото "Гери Грийн". Разстрелът на "Черните пантери". Делото "Колин Чизъм". Майкъл Харт и убийството на банковата служителка. Делото за убийството на Бамби. Достъпността на огнестрелните оръжия. Чарлс Уитман и касапницата в Тексаския университет. Джон Линли Фрейзиър и убийството на семейство Ота. Убийствата на Хърб Мълин. Майкъл Райън и касапницата в Хангърфорд. Проблемът с контрола над огнестрелните оръжия в САЩ.

VII. Микроскопът като детектив

Откриването на телескопа от братя Янсен. Микроскопът. Първото решено с помощта на микроскоп дело за убийство: аферата "Праслен". Микроскопът на Льовенхук. Убийството на Жермен Бишон. Осъден заради един косъм. Професор Риес разкрива убийството на Мари Пало. Разкриването на изнасилвача на деца. Георг Поп и съдебната фотография. "Делото Лаубах". Убийството на Маргарет Филберт. Емил Вийбрюн пише дисертация за ноктите. Едмон Локар, френският Шерлок Холмс. Залавянето на банда фалшификатори на пари. Разкрит изнасилвач благодарение на лоени петна. Пощаджията в тоалетната. Делото "Емил Гурбен". Едмон Бейл и случаят "Булей". Микроскопът в Австралия: Чарлс Тейлър. Случаят "Алма Тирчке". Румънско дело за убийство - трупът на двора. Убийството на американския милионер. Едуард Оскар Хайнрих - Едисон на криминалното разследване. Залавянето на братя Д'Отремон. Чарлс Шварц и смененият труп. Процесът срещу невидимите касоразбивачи. Емисионна спектроскопия. Избягал от местопрестъплението шофьор, заловен заради люспица от боя. Стюарт Кайнд разкрива убийството на Ида Хинчклиф. Убийството на граф Маунтбатен. Делото срещу Лисицата.

VIII. Сексуалният престъпник

Сексуалното престъпление - съвременен феномен. Сексуалното престъпление през осемнайсети век. Мистериозната смърт на Мери Ашфорд. Доставчиците на трупове Бърк и Хеър. "Памела" от Самюъл Ричардсън. Възходът на порнографията. Проблемът с фантазиите. Викторианската героиня. Крафт-Ебинг и "Сексуалната психопатия". Убийството на Фани Адамс. Пийданьел, Верцени, Померой и Менеклу. Убийствата на Джак Изкормвача: първото "модерно сексуално престъпление". Кой е Джак Изкормвача? Отровителят Нийл Крийм. Джордж Чапмън ли е Джак Изкормвача? Престъпленията на Жозеф Ваше. Убийството на Люси Берлин. Сексуалната престъпност в Америка. Томас Пайпър. Теодор Дърант. Убийството на Нора Фулър. Престъплението на Алберт Волтер. Убийството на Мери Фейгън. Линчуването на Лео Франк. Сексуалната престъпност в Европа. Убийствата на Бела Кис. Първото убийство на Петер Куртен. "Вълната на насилието" в Дюселдорф. Други масови убийци: Хаарман, Денке и Гросман. Силвестър Матуша, мъжът, който дерайлираше влакове. Убийството на Боби Франкс. Уликата с очилата. Ърл Нелсън, Горилата убиец. Албърт Фиш и убийството на Грейс Бъд. Сексуалната престъпност в Англия: убийството на Нели Трю. Томас Алауей. Убийството на Вера Пейдж. Показанията на гумения предпазител. Престъпленията на Гордън Къминс. Убийството на радистката от Женските помощни въздушни сили - убиецът, който измами сам себе си. Джон Калун и гъсто населените плъхове. Личността на престъпника. Престъпленията на Уилям Хейренс. "Джак Изкормвача" от Лос Анджелис. Черната гергина. Делото "Кристи". Виновен ли е бил Еванс? Разрастване на немотивираните престъпления - делото "Пастре-Босие". Пени Бьоркланд. Робърт Смит. Случаят "Блатата". Чарлс Менсън. Греъм Йънг, отровителят с талий. Питър Сътклиф, изкормвачът от Йоркшър. Петчленният екип за разследвания. Залавянето на Йоркшърския изкормвач. Железопътният изнасилвач. Дъфи, заловен от компютър.

IX. Занаятът на преследвача

Алан Пинкертън залавя банда фалшификатори. Детективската агенция на Пинкертън. Случаят с убития банков касиер. Провалът на бандата на Рено. Убийството на Джеси Джеймс. Последният лош западняк: Мериън Хеджпет. Хеджпет и Х. Х. Холмс. Смъртта на Бенжамин Пайтзел. Залавянето на най-зловещия американски масов убиец. Убийството в Мъсуел Хил. Подобрения в разследването. Зрелищен провал: делото Жан Вебер. Глупостта на Туайно става причина за още убийства. Делото "Ландрю". Отвличанията в Америка: делото "Чарли Рос". Убийството на Мариън Паркър. Отвличането на бебето Линдбърг. Виновен ли е бил Хауптман? Отвличането на Брук Харт. Линчуването на похитителите. Отвличането на Чарлс Уршел. Залавянето на Кели Картечницата. Белен и случаят "Южен Вайдман". Делото "Спящата красавица" в Орегон. Фейбиън открива демобилизационен костюм. Чаеният банков обир в Япония. Делото срещу Роналд Херис.

X. Личността на престъпника

Делото срещу Лудия бомбаджия от Ню Йорк. "Психологически портрет" на Бръсел. Ломброзо и науката криминология. Кланът Джукс Лакасан: "Обществото има такива престъпници, каквито заслужава". Теориите на Чарлс Горинг: неинтелигентният престъпник. Престъпленията на Карл Панзрам. Фредрик Вертам и едиповият комплекс при убийство. Йохелсон и Сеймнау са се покръстили от "либерализма". Дан Макдъгалд и "дефектният блокиращ механизъм". Екипът по психологически профили на ФБР. Психологията на сексуалния убиец. Бостънския удушвач. Сина на Сам. Делото срещу Джералд Стано. Ломброзо изобретява детектора на лъжата. Огъст Волмер е назначен за началник на полицията в Бъркли. Ларсън и детекторът на лъжата. Отвличането на отец Хеслин. Джералд Томпсън излъгва детектора на лъжата. Крис Гугас и актьорът, обвинен за непристойно разголване. Убийството на г-жа Петроклос. Хипнозата като средство за разкриване на престъпления. Убийството на Рут Даунинг. Ейвъри и Орбек овладяват хипнозата. Може ли човек да извърши убийство под хипноза: случаят Хардруп. Убийствата на Карл Грегъри. Новата заплаха: "немотивираните убийства". Дийн Корл. Магистралният убиец. Джон Уейн Гейси. Педро Лопес, масовият убиец на момичета в Еквадор. Денис Нилсен, убиецът в Мъсуел Хил. Даниел Барбоса. Делото срещу Хенри Ли Лукас. Лукас убива майка си. Освободен от затвора. Кариерата му на сериен убиец. Джоел Норис за серийните убийци. Делото срещу Тед Бънди. Изчезващите момичета. Бягството на Бънди. Убийствата в Талахаси. Бънди осъден. Кое направи Бънди убиец? "Гърбицата". Нова криминология. Теорията на Ван Вогт за "Безпогрешния". "Решението да си извън контрол". Всички серийни убийци имат характеристиката на "Безпогрешния". Чарлс Менсън. Делото срещу Леонард Лейк: "Сексуални роби". Маслоу за "доминирането". Случаят "Блатата" - Брейди и Хиндли. "Криминалната история на човечеството". Уелс за "блъскащите се тълпи". Тирани убийци. "Златната ера на криминалните разкрития". Решението на проблема със серийните убийци? "Диагностичен или предсказващ инструмент". Програмата за ограничаване на тежки престъпления. Използването на генетичната идентификация. Изводи.

Заключение

Подбрана библиография

Науката за разследването

Случаят по всичко напомнял класическо мистериозно убийство.

Трупът на Нанси Титертън бил намерен от двама мъже, които доставяли мебели. Лежала с лицето надолу в празна вана само по дълги дамски чорапи и с омотано около шията й горнище на пижама. Разкъсаното бельо, разхвърляно по пода на спалнята, подсказвало, че мотивът за насилието е сексуален. Когато двамата мъже пристигнали в четири часа следобед на въпросния Разпети петък - за да върнат ремонтираното канапе, - намерили предната врата на апартамента отворена. По-възрастният, Теодор Крюгер, извикал името на г-жа Титертън, след което, като чул шума от струята на течащия душ, погледнал през отворената врата на банята. Няколко секунди по-късно по-младият му помощник Джони Фиоренца вече се обаждал в полицията.

На улица "Бийкмен", където се намирал домът на семейство Титертън, живеели много художници и интелектуалци от Ню Йорк. Луис Титертън бил директор на Националната радиопредавателна компания, а трийсет и три годишната му съпруга била изключително обещаваща писателка. Били женени от седем години и известни с всеотдайната си взаимна любов. Повечето членове на малобройния им приятелски кръг се интересували като тях самите от изкуство и литература. Никой от двамата не бил особено общителен - Нанси Титертън била свенлива и затворена. Но така или иначе е отворила вратата на своя убиец и го е пуснала в апартамента, което било довод, че го познава.

Случаят бил от онези, които биха докарали всеки детектив от деветнайсети век до отчаяние. При предварителния оглед на апартамента не били открити никакви улики. Но убийството станало през 1936 г. и нюйоркската полиция разполагала с внушителен арсенал от научни и съдебни средства. В началото на двайсети век големият криминолог Едмон Локар формулирал основния принцип на научното криминално разследване: "Всеки контакт оставя следа." Престъпникът задължително оставя нещо след себе си на местопрестъплението и отнася нещо със себе си. Една-единствена нишка от дрехите му би могла да бъде идентифицирана под микроскоп, а така също и прахта или калта по обувките му. Една нова технология с помощта на сребърен нитрат можела да разкрие отпечатъци от пръстите му върху тъкан. Дори кръвната група на изнасилвача можела да бъде определена от петната от спермата му. Ето защо, докато оглеждал апартамента на Титертън, помощникът на главния инспектор Джон А. Лионс не бил твърде обезкуражен.

Всъщност, една улика станала очевидна още с изваждането на трупа от ваната: дълъг 13 инча* шнур, прерязан с остър нож. Белезите по китките на Нанси Титертън подсказвали, че убиецът я е завързал, преди да я изнасили. Когато я поставил с лицето надолу във ваната, освободил ръцете й и отнесъл шнура със себе си. Но в бързината пропуснал да забележи малкия къс, затиснат под тялото й. Фактът, че прибрал шнура, подсказвало че въженцето би могло да представлява улика за разкриване на самоличността му. Лионс наредил на подчинените си да проверят всеки производител в района на Ню Йорк и да се опитат да открият откъде престъпникът се е снабдил с шнура.

* Английска мярка за дължина, равна на 2,54 см. - Б. пр.

Пробите от калта върху килима разочаровали. Микроскопските изследвания показали незначителни следи от тензух, какъвто се използва в тапицерските работилници, което означавало, че стъпките са оставени в апартамента от обувките на двамата мъже, донесли канапето.

Незначително петънце зелена боя върху кувертюрата било другата улика. В момента боядисвали сградата точно в този зелен цвят. Явно убиецът се е допрял до влажната боя и оставил петно от нея върху леглото. Това навеждало на предположение, че би могъл да е един от четиримата бояджии. Но проверката установила, че в деня на убийството само един от тях работел в сградата, а другите обитатели потвърдили, че е боядисвал на друг етаж между единадесет и дванадесет часа на обяд, когато според медицинската експертиза била убита Нанси Титертън.

Една домашна прислужница от апартамента отдолу предоставила интересна информация. Приготвяла обяда, когато чула женски вик: "Дъдли, о, Дъдли!" Името на портиера било Дъдли Мингс и той не бил в състояние да представи доказуемо алиби. Обясненията му се изчерпвали с това, че работил сам в своята стаичка в сутерена цялата сутрин. Огледът на апартамента му не разкрил нищо, което би могло да го свърже с убийството, освен това имал вид на порядъчен човек. С други думи, твърденията му звучали правдоподобно.

Установяването на произхода на шнура изглеждало без особени шансове за успех. Шнурът бил от типа, използван за транспаранти, поради което се срещал много често. А върху острия кухненски нож, с който вероятно бил срязан, нямало никакви отпечатъци.

Така общата картина на престъплението започнала да се оформя. Убиецът влязъл в сградата на "Бийкмен" - 22 през предната врата, като или звъннал преди това на обитателката да отключи, или успял сам да се справи с повредената брава. Това отново навеждало на предположението, че жертвата го е познавала. Веднъж влязъл вътре, той притиснал с ръка устата й, за да не се разкрещи, след което напъхал парче плат между зъбите й. Завързал ръцете й зад гърба с донесения от него шнур, след което я отнесъл или я завлачил (тежала едва 100 фунта*) в спалнята. Свалил блузата и полата й, блъснал я върху едното от двете единични легла и разкъсал сутиена и долните й гащи. След като я изнасилил, омотал горнището на пижамата около шията й, както и една червена блуза. Отнесъл я в банята и прерязал шнура върху китките й, след което пуснал душа. Накрая напуснал бързо апартамента, оставяйки отворена вратата зад себе си.

* Английска мярка за тежест, равна на 453,6 г. - Б. пр.

Всичко това говорело за хладнокръвно обмислено престъпление, а не извършено при неочаквано стекли се в момента обстоятелства. Убиецът носел шнура със себе си, а след това го отнесъл. Изтрил отпечатъците си от ножа, с който го прерязал. Но пък я поставил във ваната - вероятно опитвайки се да я съживи. Това навеждало по-скоро на мисълта за емоционално обвързан с нея мъж - може би отхвърлен любовник, - отколкото за случаен изнасилвач. Но разпитвайки всеки от познатите и приятелите на семейната двойка, Лионс все по-категорично се убеждавал, че Нанси Титертън не е от жените, които биха могли да поддържат тайна любовна връзка.

Както очаквал Лионс, нещата се изяснили в криминологичната лаборатория. Градският токсиколог д-р Александър О. Гетлър открил озадачаваща улика, докато изследвал спалното бельо в своята лаборатория в болницата "Белвю". Разглеждайки бродерията на чаршафа под увеличително стъкло, той открил бял косъм, по-къс от половин инч. Бил по-твърд от човешки, а под микроскопа станало ясно, че е конски косъм, каквито се използват при тапицирането на мебели. Бил същият като онези, използвани за тапицирането на канапето, което било върнато от ремонт в деня на убийството. Тъй като бил прекалено тежък, за да се озове в спалнята от въздушно течение, най-вероятно е бил донесен с дрехите на някого. Този някой, заключил Лионс, би могъл да бъде само единият от двамата тапицери. Но и двамата твърдели, че не са влизали в спалнята. А щом като са останали в апартамента до пристигането на полицията, единствената вероятност била единият да е идвал в апартамента по-рано същия ден. Тапицерската работилница на Крюгер се намирала на Второ авеню. Лионс заварил там само собственика. Запитан къде е бил сутринта на Разпети петък, Теодор отвърнал, че цялата сутрин работил в работилницата.

- А вашият помощник?

- Джони беше навън до ранния следобед - сутринта трябваше да се яви на доклад при полицейския служител.

- Има криминално досие?

- Само за открадната кола. Вече е обърнал нова страница - добро момче е.

След като излязъл, Лионс казал на своя помощник:

- Джони Фиоренца твърди, че сутринта на Разпети петък е посетил криминалния си инспектор. Но по това време инспекцията е затворена. Сложи му опашка да го следи.

Щом се върнал в управлението, Лионс проверил досието на Джони Фиоренца. Четири пъти бил арестуван за кражби и прекарал две години в затвора в Елмира за кражба на кола. Психиатърът, който го прегледал при първия арест, установил, че притежава лесно възбудима емоционалност. Фиоренца посещавал два пъти преди това апартамента на жертвата в компанията на своя работодател, така че Нанси Титертън го познавала и му имала доверие.

Тогава се появила и нужната на Лионс улика. Парчето шнур било производство на компанията "Ханоувър кордидж" в Йорк, щата Пенсилвания, а един търговец на едро в Ню Йорк продал едно руло от него на тапицерската работилница на Теодор Крюгер.

Лионс издал заповед Джони Фиоренца да бъде доведен в управлението. След продължил четири и половина часа разпит заподозреният продължавал да настоява, че дори не е минавал покрай апартамента на Титертън сутринта на Разпети петък. Накрая следователят извадил парчето шнур за транспаранти и го размахал пред очите му.

- Ето това ни убеди, че си бил в апартамента в петък сутринта. Проследихме го чак до тапицерската работилница.

Фиоренца започнал да се поти и отпуснал глава на ръцете си.

- Добре. Предполагам, че е по-добре да ви разкажа.

Разказът му потвърдил онова, което Лионс вече знаел. Когато два месеца преди това Фиоренца стъпил за първи път в апартамента, моментално бил заслепен от привлекателната писателка. Със своето очарование и обществено положение тя олицетворявала всичко, към което винаги се бил стремил - и никога не би могъл да придобие. Когато един ден преди Разпети петък двамата с Крюгер отишли да вземат канапето, решил, че трябва да я притежава на всяка цена. На следващата сутрин се обадил на своя работодател, че трябва да се срещне с криминалния инспектор. Вместо това отишъл на улица "Бийкмен". Когато Нанси Титертън попитала: "Кой е?", отвърнал: "Човекът за канапето" и тя го пуснала да влезе. Когато я сграбчил, тя извикала: "Дъдли, о, Дъдли!", но я чула единствено прислужницата в долния апартамент. Фиоренца натъпкал носна кърпа в устата й, завързал ръцете й с шнура и я блъснал в спалнята...

На съдебните заседатели не им трябвало повече, за да го признаят за виновен. Няколко седмици след това Джони Фиоренца седнал на електрическия стол в "Синг Синг".

Остава една загадка: защо я пренесъл във ваната? Според обясненията му се уплашил, че е умряла от задушаване, и се опитал да я съживи. Но в този случай тя би го разобличила като изнасилвач и би получил присъда за дълги години затвор. Изглежда малко вероятно да е бил склонен да допусне това да се случи, а единствената друга възможност била да тръгне за апартамента с категоричното намерение да убие Нанси Титертън. В такъв случай защо я е поставил във ваната? Съществува само едно обяснение: извършил го е като застраховка, в случай че бъде заловен. Това би подкрепило обясненията му, че смъртта е настъпила случайно, и да опита да убеди съдебните заседатели, че е виновен за извършване на непредумишлено, но не и на предумишлено убийство. Джони Фиоренца очевидно е бил изключително коварен и предвидлив престъпник и няма никакво съмнение, че ако не беше разобличен от един конски косъм, както би се изразил Шерлок Холмс, би стигнал доста далеч в избраната от него професия.

Случаят "Титертън" притежава определена класическа простота, която му придава прилика с криминален роман, и несъмнено би въодушевил Едгар Алан По. Всъщност самият По прави опит да приложи същите принципи на научна логика по отношение на сходен случай на убийство, превърнал се в безпрецедентна сензация в Ню Йорк почти век преди това.

На 28 юли 1841 г., сряда, в река Хъдсън било намерено носещото се по течението тяло на млада жена. Била напълно облечена, липсвала само фустата й, а шията й била стегната силно с парче връв, която се врязала дълбоко в плътта. Много скоро жертвата била разпозната като Мери Сесилия Роджърс, двайсет и една годишна продавачка, която работела в един магазин за пури на Бродуей. По онова време продавачките били рядкост и красивата брюнетка се превърнала в знаменитост за цял Ню Йорк.

Предишната неделя изчезнала от квартирата си - един пансион на улица "Насау", ръководен от нейната майка. В 10 часа сутринта почукала на вратата на своя годеник Даниъл Пейн и му съобщила, че възнамерява да прекара деня при леля си, която живеела на улица "Блийкър". Пейн й казал, че годеницата му ще й се обади същата вечер, но връхлетялата по-късно силна буря го накарала да предположи, че годеницата му ще предпочете да прекара нощта при леля си. Когато на следващия ден се прибрал от работа, Мери все още не се била върнала и Пейн се обадил на леля й, някоя си г-жа Даунинг, и с изненада научил, че Мери не е там.

Два дни по-късно тялото й било открито да се носи близо до Кесъл Пойнт, Хобокен, откъм близкия до Ню Джърси бряг на реката. Според медицинската експертиза била "похитена по ужасяващ начин". Но трупът вече бил толкова разложен, че не направили аутопсия и незабавно я погребали.

На следващия ден коронерът* получил анонимно писмо с клеймо от пощата в Хобокен, в което се обяснявало, че подателят му е видял Мери да слиза на брега от лодка с шестима "грубовати типове", с които се запътила към гората. Смеела се и очевидно не действала по принуда. Впоследствие двама мъже, които се разхождали по брега на Хобокен, потвърдили, че са видели момиче, което прилича на Мери, да влиза в гората с шестима грубовати типове.

* Следовател на смъртните случаи, който определя дали смъртта е естествена или е резултата на убийство. - Б. пр.

Независимо от потвърждението историята звучала невероятно. Би ли тръгнала на излет с лодка с шестима грубияни привлекателна млада девойка, добре известна със своята нетърпимост към просташка фамилиарност, а на всичко отгоре да ги придружи в гората? Няколко седмици по-късно друг свидетел, кочияш, дал показания, че видял Мери да слиза от ферибота с висок, добре облечен мургав мъж и да се насочва с него към една близка кръчма на име "Ник Мулен". Кръчмарката, някоя си г-жа Лос, си спомнила, че мъж и жена с подобна външност "се отбили да похапнат" в нейния хан, след което се отправили към гората. Скоро след това дочула женски писък от тази посока, но не обърнала особено внимание.

През септември - два месеца по-късно - децата на г-жа Лос намерили в гората бяла копринена фуста, както и чадър, копринен шал и кърпичка с инициали М.Р. Храстите наоколо били изпокършени и изпотъпкани като след "яростно сбиване". Не след дълго годеникът на Мери се самоубил на същото място, което дало повод за слухове, че той е убил Мери, а после се е самоубил от угризения на съвестта. Всъщност Пейн бил в състояние да представи доказателства за всички свои действия в деня на изчезването й.

По-рано през същата година По създал своя детектив - първия в литературата - Огюст Дюпен в разказ със заглавие "Убийствата на улица "Морг". Дюпен предпочита да прекарва времето си вкъщи зад "масивните капаци на прозорците" и да ръководи своите разследвания от удобното си кресло пред свой възхитен ученик, който е самият разказвач. Болезненият интерес на По към смъртта на красиви жени подсказвал, че ще се впечатли от случая с Мери Роджърс и наистина следващата година той съживил героя си Огюст Дюпен, натоварвайки го с решаването на енигмата в разказ под заглавие "Мистерията на Мари Роже", в който мястото на престъплението е пренесено в Париж. Всъщност определението разказ не е напълно подходящо. Това е монолог от петдесет страници, в който героят на По обсъжда всевъзможните теории с поразяващи подробности, прибягвайки до честата употреба на многосрични думи като умозаключение и порицание. По споделя с издателя си, на когото се опитва да продаде разказа: "Нито една подробност не е пропусната. Аз изследвам едно по едно всички публикувани в пресата мнения и съображения по този въпрос и доказвам, че до този момент случаят остава съвършено неразкрит. Всъщност, аз съм убеден, че не само доказвам погрешността на основния извод - че момичето е станало жертва на банда грубияни, - но и посочвам убиеца по начин, който ще даде нов тласък на разследването."

Основната идея на По е, че не е възможно Мери да е убита от цяла шайка. Обезобразеното й лице подсказвало, че е оказала яростна съпротива, което навеждало на мисълта за един-единствен мъж, а не за цяла група мъже, които лесно биха могли да се справят с нея. Още повече, твърди Дюпен, че предназначението на завързания около кръста й канап вероятно било да бъде пренесен трупът, което също предполага сам мъж. Но кой е бил този мъж? По се позовава на едно любопитно събитие, случило се шест месеца преди смъртта на Мери. През януари 1841 г. тя изчезнала от магазина за пури и полицията вече била предприела издирване, когато шест дни по-късно се появила. Имала уморен и нездрав вид, а обясненията й се свеждали до това, че посетила роднини в провинцията. Пуснали се слухове, че по същото време била видяна с красив морски офицер, което принудило Мери да напусне работата си в магазина за пури. Скоро след това се сгодила за чиновника Даниъл Пейн.

Тъкмо този морски офицер е главният заподозрян от По. Той смята, че след като успял да убеди Мери да замине с него, той я изоставил. Шест месеца по-късно отново я прилъгва да избяга с него - вероятно защото е бременна - и я убива. Морският офицер бил добре облеченият мургав мъж, с когото са я видели на ферибота. По допуска, че след като я убил в гората, той пренесъл трупа й с лодката до средата на реката и го изхвърлил. След това откарал лодката до някой кей в Ню Йорк и я оставил да я отнесе течението, за да не предостави улики на полицията. Онова, което убеждава По, че убиецът е използвал лодка, е фактът, че към трупа не била завързана тежест. Според него убиецът е забравил да постави тежест в лодката, преди да се отдалечи от брега. Ако трупът е бил изхвърлен от брега, убиецът би се погрижил да намери тежък камък... Открийте липсващата лодка, заключава Дюпен, и тя по всяка вероятност ще ви насочи към убиеца.

Остроумната теория обаче демонстрира опасността от опита да разкриеш едно престъпление, седнал в удобното си кресло. Според едно описание на случая в "Прочути престъпления в Америка" (1910 г.) от Томас Дюк към трупа всъщност е бил завързан камък. А тъй като бил намерен близо до брега, логично изглежда да се предположи, че е изхвърлен именно от брега, а не от лодка. Така че основният аргумент в разказа на По не издържа, следователно е погрешно и убеждението му, че е "посочил убиеца".

Всъщност малко преди разказът да бъде публикуван повторно в "Лейди'с къмпениън", По научава за далеч по-убедителна теория за смъртта Мери, а именно, че е причинена от неуспешен аборт. (По живеел във Филаделфия, което обяснява защо е научил толкова късно за това.) Той моментално добавя няколко фрази за "фатална случка под покрива на мадам Делюк (т. е. г-жа Лос), които нямат никаква връзка с останалите му разсъждения.

През 1891 г., половин век след смъртта на Мери, на бял свят се появява интересна информация под формата на свидетелски показания, представени пред Върховния съд в Ню Йорк. Те се отнасят за работодателя на Мери в магазина за пури, Джон Андерсън. Семейството на Андерсън оспорва неговото завещание въз основа на това, че го е направил в състояние на душевно разстройство. Като доказателство за подобно твърдение дъщерята на Андерсън привела факти, че бил дълбоко разтревожен от смъртта на Мери, поради което "преживял много, твърде много неспокойни дни и нощи заради нея", като дори стигнал дотам да установи контакт с духа на Мери, както би могло да се предположи, с помощта на "спиритически медиум". Делото било прекратено, а документите унищожени. Но няколко години по-късно копие от документа е издирено от изследователя на По - Самюъл Коп Уортън, който споменава за него в публикуваната си през 1948 г. книга "Американската литература". Уортън посочва, че Андерсън е знаел доста повече неща за смъртта на Мери, отколкото някой е предполагал. През 1841 г. го арестували и разпитвали, но впоследствие бил освободен, без случаят да се разгласява. Въпреки това страхът му да не се разчуе, че е бил под подозрение за кратко, го възпрял да се кандидатира за кмет на Ню Йорк. Нещо повече, Андерсън направи признание, че тъкмо той е заплатил аборта през януари 1841 г., като "се сблъскал с известни трудности по този повод". Но, настоявал той, като се изключи този по-ранен епизод, "не бил пряко замесен" във възникналите по-късно проблеми около Мери. Изразът очевидно подсказва, че по време на този по-ранен епизод той е бил отговорен за бременността й, докато думите пряко замесен намекват, че е изпитвал известна косвена отговорност за по-късните й неприятности. Уортън е склонен да вярва, че когато отново е установила, че е бременна (по всяка вероятност от Даниъл Пейн), Мери се е обърнала за помощ към Андерсън и той е уредил втори аборт, който да бъде извършен под покрива на г-жа Лос. Мургавият мъж в лодката вероятно е извършителят на аборта, който се оказва несполучлив, и по този начин г-жа Лос става съучастник в непредумишлено убийство. С помощта на извършителя на аборта и членове на семейството си тя изхвърля трупа в реката. Двамата с извършителя на аборта със сигурност са изпитали огромно облекчение, научавайки, че лекарят, направил оглед на трупа, стигнал до заключението, че е жертва на сексуално престъпление.

В светлината на известните факти става възможно реконструирането на най-вероятния сценарий във връзка със смъртта на Мери Роджърс. Когато става продавачка в магазина на Андерсън, тя става и негова любовница. Впоследствие Андерсън е трябвало да заплати аборта и "се сблъскал с известни трудности по този повод " - причинени по всяка вероятност или от майката и роднините на Мери, или от неговата съпруга. За да отклони основателните подозрения, той вероятно е пуснал слуха за красивия морски офицер. За да предотврати разрастването на скандала, Мери напуснала магазина за пури и се сгодила за Даниъл Пейн.

При повторното забременяване отново се обърнала към Андерсън, който живеел с чувството за косвена вина за затрудненията й поради това, че я е прелъстил. Това го принудило да организира втория аборт под покрива на г-жа Лос. Когато той се оказал несполучлив и открили трупа на Мери във водите на река Хъдсън, Андерсън си дал сметка, че е заплашен от скандал и фалит, ако ролята му бъде разкрита. Но щом полицията започнала да издирва изнасилвач, предположил, че е в безопасност. Г-жа Лос също светкавично се възползвала от тази грешка. Именно тя била авторът на анонимното писмо, в което се описвало как Мери била забелязана да се отправя с шестима грубияни към гората. (Разказът вероятно бил подсказан от скорошен инцидент в Хобокен: младо момиче по време на излет с родителите си се върнало до лодката, за да вземе чадъра си, където била хваната от шестима млади мъже, които я откарали до средата на реката, издевателствали сексуално над нея и я свалили от лодката.) При това г-жа Лос успяла да убеди още двама "приятели" да потвърдят, че също забелязали жена с външността на Мери да слиза на брега с шестима грубияни.

Всичко изглеждало, че се подрежда добре, когато няколко седмици по-късно кочияшът направил разкритието, че е видял Мери да слиза от ферибота и да се запътва към кръчмата на г-жа Лос с някакъв мургав мъж. Едва сега г-жа Лос побързала да си припомни, че двама отговарящи на описанието посетители действително са се отбили в кръчмата през въпросния следобед и че по-късно дочула писък откъм гората. Така издирванията се пренасочили към самотен убиец. Всъщност г-жа Лос вече била подхвърлила фустата и кърпичката на Мери в гората. Храстите били изпочупени, за да наведат на мисълта за ожесточено спречкване. За нейно разочарование вещите останали неоткрити цели два месеца, докато най-накрая била принудена да инсценира намирането им от децата си.

Андерсън, който се чувствал отговорен за смъртта на Мери, постоянно бил преследван от мрачни мисли, които не го напуснали чак до смъртта му. Починал като милионер в Париж четиридесет години по-късно. Но поне имал усещането, че е заслужил прошка от духа на Мери. Даниъл Пейн, който изпитвал не по-малки угризения, извършил самоубийство на мястото, където била намерена фустата й.

Дори без много да се замисляме, можем да установим, че По е разполагал с достатъчно улики, които да го насочат към вярното решаване на случая. Най-голямата му грешка се заключава в предположението, че Мери е избягала повторно с "черния измамник", причина за първото й изчезване. Но защо би я убеждавал този мъж да бяга с него за втори път? Щом е била бременна, най-лесно за него би било отново да я изостави. А ако я е убил, защо е увеличил опасността да бъде заловен, изхвърляйки тялото й в реката, вместо да го остави на местопрестъплението - както изоставил и дрехите й? Обстоятелството, че именно децата на г-жа Лос открили дрехите, би трябвало да предизвика подозрение у По. Както и фактът, че според разказа на г-жа Лос тя била чула един-единствен вик, при положение че ако е имало ожесточена борба, би трябвало да чуе множество викове. Истината е, че По бил прекомерно въодушевен от собствената си проницателност - че е невъзможно Мери да бъде убита от цяла група, - за да се съсредоточи по-изчерпателно върху теорията за "самотния подлец". За съвременния читател най-съществената улика е, че Мери е имала блед и нездрав вид след първото си изчезване. По, прекален кавалер или прекален романтик, за да стигне до очевидното заключение, предпочита да допусне, че е била прелъстена и изоставена, поради което пропуска да забележи истинското решение.

Така че, независимо от основателността на доводите си По, се оказва неблагонадежден гид в територията на престъпността. Но това не би трябвало да изненадва никого, тъй като, колкото и невероятно да звучи, в момента, когато По написва "Мари Роже", на нито един полицай в целия свят дори не би му минало през ума да подходи към дадено престъпление с помощта на научнообоснована логика. И тогава, както и сега, повечето убийства биват разкривани чрез здравия разум и известна доза късмет. Това е така, защото при повечето убийства съществува очевидна връзка между жертвата и заподозрения. През десетилетието преди случая с Мери Роджърс най-нашумялото убийство в Ню Йорк е това на една привлекателна, но твърде своенравна млада дама, Хелън Джюет, която през нощта на 11 април 1836 г. била убита в собственото си легло от удар със секира. Жена в съседния апартамент дочула протяжно стенание и надникнала през вратата си в момента, в който някакъв мъж в испански плащ бързо се отдалечавал по коридора, след което усетила миризма на пушек и установила, че стаята на Хелън гори. По-късно убиецът бил забелязан да прескача варосана ограда. Очевидният убиец бил любовникът на Хелън, младеж на име Ричард Робинсън, и когато полицаите го събудили около час по-късно в собственото му легло, открили вар върху панталоните му. Освен това захвърленият близо до оградата испански плащ бил на Робинсън. Имал и мотив за убийството - бил се сгодил за богата млада дама и Хелън заплашвала да създаде проблеми. Но всички тези доказателства се оказали недостатъчни за съдебните заседатели, които стигнали до заключението, че уликите срещу Робинсън са само косвени, и го оправдали. (Викторианската предубеденост по отношение на "падналите жени" безспорно също изиграла роля при издаването на присъдата.) Това било обичайно при разследването на престъпления през деветнайсети век, поради което едва ли е изненадващо, че методите на Дюпен не успели да впечатлят полицията на Ню Йорк.

Това, че най-после били признати за основен принцип на криминалното разследване, до голяма степен се дължи на един случай от историята на литературата. Четирийсет години след смъртта на Мери Роджър един двайсет и една годишен студент по медицина в Единбург споделил със своя състудент Джордж Хамилтън, че е силно впечатлен от разказите на По за Дюпен, но съзнавал, че те не са "по вкуса на тълпата". Той обмислял идеята за съчиняването на детективски роман "според системата на По, но силно опростена и принизена до нивото на обикновените хора". Повечето подобни проекти си остават в сферата на добрите намерения. Но когато две години по-късно д-р Дойл започва своята лекарска практика в Саутсий, без да успее да привлече нито един пациент, той запълвал времето си с опити да пише проза. След като публикували няколко негови разказа за по три гвинеи*, се заловил с написването на криминален разказ за убийство, в който детективът откровено е откраднат от По. Но когато детективът на Конан Дойл ненадейно се появява на бял свят в "Коледен годишник на Бийтън", той не си губи времето, а демонстрира, че далеч не е разсъждаващ в креслото си мислител:

* Гвинея, стара английска златна монета от 21 шилинга. - Б. пр.

"... той измъкна от джоба си сантиметър и огромна овална лупа. С тези два прибора в ръцете закрачи шумно из стаята, спирайки и коленичейки от време на време, а веднъж дори се просна по лице. До такава степен беше погълнат от заниманията си, че сякаш беше забравил за присъствието ни, тъй като си мърмореше под носа през цялото време, издавайки възклицания и тихи възгласи, които подсказваха, че е насърчен и обнадежден. Докато го наблюдавах, той ми напомняше чистокръвен и отлично обучен фоксер, който се мята напред-назад из шубраците, скимтейки от нетърпение да открие отново загубената следа. Проучванията му продължиха повече от двайсетина минути, измервайки разстоянията между съвършено невидимите за мен следи, а така също и по стените поради не по-малко непонятни за самия мен причини. В един момент събра с изключително внимание купчинка сива прах от пода и я постави в някакъв плик...

- Казват, че гениалността се заключава в безграничната способност да търпиш несгоди - отбеляза с усмивка той. - Много лоша дефиниция, но действително приложима за работата на детектива."

Това твърдение впечатлява съвременния читател с абсолютната си достоверност - като задълбоченото изследване на мястото на престъплението, към което съдебните специалисти са прибягнали при случая с Нанси Титертън. Но същевременно то е грешка. През 1887 г., когато е написана "Етюд в червено", научно криминално разследване на практика почти не съществува. Вярно е, че независимо от официалното безразличие в Париж, един упорит млад служител, Алфонс Бертийон, току-що е получил разрешение да приложи своята собствена усложнена система за установяване самоличността на престъпника, наречена антропометрия. Но все още й предстои да получи широка известност. Франсис Галтън от Лондон разбирал, че всеки отпечатък от пръст е различен, но все още не можел да реши проблема класифицирането на пръстовите отпечатъци. В Австрия неизвестен магистрат на име Ханс Грос нахвърля бележки за скромен справочник за своите колеги, който един ден ще стане известен като "библия" на криминалното разследване. Но обикновеният преуморен полицай изпълнява служебните си задължения по абсолютно същия начин, както през 1841 г. - което ще рече както през 1741 или 1641 г. Същността на тази система при заплетени случаи била елиминирането и упоритата настойчивост - което би могло да се нарече метода на търсенето на игла в купа сено. Детективът трябвало да бъде готов да прегледа сламка по сламка цялата купа, за да открие изгубената игла. Един от най-забележителните представители на метода бил главният инспектор Луи Канле от парижката Сюрете, който демонстрирал качествата му при разкриването на един от най-безмилостните и интелигентни престъпници във Франция.