Пазителят на сътворението

ПАЗИТЕЛЯТ НА СЪТВОРЕНИЕТО

Робърт Бовал

Греъм Хенкок

ЧАСТ І

ЗАГАДКИ

ГЛАВА 1

Обитателят на хоризонта

„Едва ли има човек в цивилизования свят,

който да не познава силуета и чертите

на огромния лъв с човешко лице,

който пази източния подход

към пирамидите на Гиза"

Ахмед Факри, Пирамидите, 1961

Една гигантска скулптура с лъвско тяло и човешка глава е вперила поглед на изток по тридесетия паралел. Тя е монолитен къс, изваян от варовиковите скали на платото Гиза. Дължината й е 73,15 м, ширината при рамената - 11,58 м, а височината - 20,12 м. Скулптурата е ерозирала, очукана, с дълбоки пукнатини и се руши. И все пак никакво друго творение, достигнало до наши дни от дълбоката древност, не може да се мери с нейната мощ, грандиозност, величие и загадъчност, нито пък с мрачната й хипнотична съсредоточеност.

Това е Големият сфинкс. Някога е смятан за безсмъртен бог. После амнезията го впримчва и гигантът застива в сън като омагьосан.

Изминават епохи, хилядолетия. Климатът се променя. Цивилизациите се сменят. Също и религиите. И езиците. Дори положението на звездите в небето се променя. Но скулптурата остава, замислена и излъчваща свръхестествена сила, обгърната в мълчание.

Пясъците често я поглъщат. През дълги интервали някой доброжелателен владетел нарежда да я почистят. Някои се опитват да я реставрират, като покриват част от изсеченото в скалата тяло със зидария от каменни блокове. През един дълъг период е била боядисана в червено.

По времето, когато ислямът се установява в тези земи, скулптурата е покрита до шията от пясъците и получава ново, или може би много древно, име: „Близо до една от пирамидите - съобщава Абдел Латиф през 12 в. - има огромна глава, която се издига от земята. Наричат я Абул-Хол". А през 14 в. Ел-Макризи споменава за някакъв човек на име Саим-ел-Дар, който „искал да поправи някои от религиозните грешки, отишъл при пирамидите и обезобразил лицето на Абул-Хол, който останал така от онова време досега. След обезобразяването на скулптурата пясъците погълнали плодородната земя на Гиза и хората го отдали на посегателството върху Абул-Хол."

Трайни спомени

Много преводачи предполагат, че арабското наименование Абул-Хол на Големия сфинкс означава „Баща на страха". Но съществува и друга етимология на названието, предложена от египтолога Селим Хасан. При обширните разкопки в Гиза през 30-те и 40-те години той открива доказателства, че колония от чужденци, наречени „кананити", са обитавали тази част на Долен Египет в началото на второто хилядолетие пр. Хр. Те дошли от свещения град Харан (разположен в южната част на днешна Турция, близо до сирийско-турската граница) и може би са били поклонници. Във всеки случай намерените предмети и възпоменателни стели доказват, че са живели в непосредствена близост до Сфинкса, почитайки го като бог под името „Хуъл".1

На древноегипетски език „буъ" означава „място". Затова Хасан логично предполага, че Абул-Хол „е просто погрешно произношение на „буъ Хуъл" или „Мястото на Хуъл", а не „Баща на страха", както е широко възприето сред специалистите.2

Когато ставало въпрос за Сфинкса, древните египтяни често са използвали харанското название „Хуъл", но скулптурата е била известна и с множество други имена, например „Ху"3 или Хор-ем-Ахет, което означава „Хор на хоризонта".4 Освен това, по недостатъчно добре изяснени причини Сфинксът често е наричан и „Шешеп-анх Атум" - „живият образ на Атум"5 в чест на Атум-Ра, самосъздалият се Бог-слънце, първото и най-важно божество в древноегипетския пантеон. Всъщност названието „Сфинкс", придобило популярност в западноевропейския свят чрез класическата култура, се оказва просто погрешно произношение (през гръцки език) на „Шешеп-анх".

Така, с голяма проницателност, някои много архаични представи на древните египтяни, са оцелели в продължение на хиляди години.6 Няма ли да е глупаво тогава да се пренебрегва напълно преданието, което свързва Сфинкса с голяма и страшна загадка?

Тишина и покой

Оградена от солиден ров с форма на подкова, издълбан в масива, от който е направена, полегналата фигура изглежда твърде странно: огромно извисяващо се чудовище с издигната глава, по-високо от шестетажна сграда и дълго колкото разстоянието между две градски улици. Хълбоците на тялото са слаби и дълбоко разядени от ерозията. Лапите, предпазени сега със съвременни тухли, са сериозно разрушени. Вратът на скулптурата е реставриран нескопосано с циментова яка, предназначена да поддържа сивкавата глава. Лицето също е набраздено от белези и изглежда някак си неземно спокойно и безсмъртно, непредсказуемо представяйки различни настроения и изражения през различни времена и сезони, оживявано от светлината и сенките на бягащите облаци призори.

Увенчан от елегантна фараонска корона „немес", Сфинксът се е втренчил търпеливо на изток, като че ли в очакване - очакващ и наблюдаващ, застинал в „покоя и тишината си" (според думите на римския естественик Плиний), устремил взор завинаги към мястото на изгрева в деня на равноденствието.

Откога стои тук, наблюдавайки хоризонта?

Чий е този образ?

Какво е предназначението му?

Търсейки отговорите на тези въпроси се оказахме въвлечени в непозната и неочаквана област на изследване. Като душите на умрелите, трябваше да минем през мрачното царство на древноегипетския отвъден свят, да си проправяме пътя по тесните му коридори, наводнени проходи и скрити камери, да се сблъскаме със злодеите и демоните, които се прокрадват там. Използвайки компютърната симулация, се върнахме назад във времето, за да застанем под небосвода отпреди повече от 12 000 години и да наблюдаваме как Орион пресича меридиана призори, докато съзвездието Лъв изгрява в пълното си великолепие на изток. Потопихме се в древните текстове за прераждането, в митовете и свещените книги и открихме сред тях забулените следи на един забележителен „астрономически език", който би могъл без много трудности да се прочете и проумее днес.

Убедени сме, че с указанията, изразени чрез този език, ще успеем да определим със сигурност какво представлява всъщност Сфинксът. Нещо повече, както ще видим в Части III и IV, идентифицирането му като че ли отваря прозорец към забравен епизод от човешката история, когато са се надигали водите на Великия потоп, а хората са се стремели да се превърнат в богове. Според нас залогът е висок. Всъщност мислим, че Големият сфинкс и трите големи пирамиди биха могли да ни разкрият знание за произхода на самата цивилизация. Следователно непосредствената ни цел в Части I и II е да предприемем пълна преоценка на научните теории, утвърдени през миналия век, за споменатите гигантски паметници, както и на техните пренебрегвани геодезични, геоложки и астрономически особености.

След като всички тези фактори се вземат под внимание, започва да се очертава един нов Розетски камък, изразен чрез архитектурата и времето, чрез алегории и символи, както и със специфични астрономически посоки, които насочват търсачите къде да гледат и какво биха могли да очакват да намерят.

Междувременно Големият сфинкс чака търпеливо.

Пазител на тайни.

Покровител на загадки.