Операция "Хищна птица"

ОПЕРАЦИЯ "ХИЩНА ПТИЦА"

Том Грейс

Едно невероятно оръжие.

Една невероятна заплаха.

На баща ми, Том Грейс,

който насърчаваше полета на въображението ми, докато гледахме как на Луната за пръв път стъпва човешки крак.

ПЪРВА ГЛАВА

Джахуан, Китайска народна република

8 юни, 12:10 ч.

Четири...

Ли Чиен си беше дал дума да запази самообладание, но пробуждането на гневния гигант под него го завари неподготвен въпреки десетгодишния стаж като боен пилот във ВВС на Китайската народноосвободителна армия.

Три...

Ли беше заел средното кресло в космическия кораб "Шенджоу-7", а от двете му страни бяха капитаните Ши и Юнг. Той беше най-старши по чин и командир на полета, но нито този факт, нито честта да ръководи третия пилотиран полет на Китай в Космоса можеха да спрат притока на адреналин в кръвта му.

Две...

Тримата юхангуан - космически пътешественици - бяха заели полулегнало положение и гледаха нагоре, по посока на изстрелването, а телата им бяха увити като пашкули в обемистите космически костюми. По гърба на Ли плъзнаха първите вадички пот. Можеше само да се надява, че влагата няма да се отрази на медицинските сензори, прикрепени към тялото му. Лицевите мускули го заболяха от напрежение в опит да задържат челюстите му неподвижни при силните вибрации след включването на главните двигатели.

Беше абсолютно сигурен в надеждността на китайския космически кораб, но в главата му неволно изплуваха ужасяващите подробности от катастрофата на американската совалка "Колумбия", случила се едва шестнайсет месеца по-рано. Това не е на хубаво, носи лош късмет, рече си той и започна да си тананика под нос някаква полузабравена песничка от детството.

Преди да навлязат в орбитата, юхангуан бяха в положението на куфари - положение, което никой уважаващ себе си пилот не бе склонен да приеме.

Какво беше онова с кутиите, запита се той, опитвайки се да си припомни евфемизма, използван от първите американски космонавти. А, да, като кутии със сардели...

Едно...

Ли затаи дъх от вълнение. Дълбоко под него се задейства гигантската тяга на осемте двигателя YF-20B, монтирани в основата на ракетата носител. А самата тя, известна с обозначението "Чандзен-2Ф" - гордост на китайската космическа програма, отдавна беше доказала, че е не по-малко надеждна от легендарната "Сатурн-V", производство на Съединените щати.

След успешното влизане в орбита на безпилотния кораб "Шенджоу-3" Председателят Цзян Цземин предложи ново, по-поетично име за кораба, олицетворяващ националните надежди и амбиции: Шенджан - "Божествената стрела". А ракетата носител бе оправдала надеждите още миналия октомври, извеждайки в орбита първия китайски космонавт на борда на "Шенджоу- 5".

Гигантските стоманени пръсти на закрепващото устройство бавно се разтвориха и "Божествената стрела" се устреми към небето.

Скай Еърспейс, Лонг Бийч, Калифорния

7 юни, 21:11 ч.

- Китайското изстрелване е потвърдено - обяви Оуен Моу и остави слушалката. - Станало е преди малко, в рамките на обедния "прозорец".

Си Джей Скай кимна, но не отмести очи от монитора на своя "Пауър Мак Г-5". Изстрелването на "Шенджоу-7" бе извършено в провинция Гансу - в превод "Прозрачни извори" - далеч в пустинните райони на Китай. "Прозорецът" представляваше свободно от отломки и всякакви други боклуци космическо пространство - естествени или плод на човешката дейност, които се въртяха на ниска орбита около планетата. Изстрелването на космически апарат без наличието на "прозорец" е лудост, която може да се сравнява само с пресичането на оживена магистрала с превързани очи.

Скай изучаваше картината, застинала на екрана пред нея: графично изображение на Земята, гледана от Космоса, обхващащо северната част на Тихия океан. Облегната назад, тя наблюдаваше двете светли параболи, извиващи се около глобуса. Първата, жълта на цвят, излизаше от района на Централен Китай и отиваше на югозапад. Вече бе успяла да се плъзне над Тайван - несъмнено повече като политическа декларация, отколкото като технологична необходимост, и в момента приближаваше Филипините. Мигаща точка в началото й отбелязваше променящото се положение на "Шенджоу-7".

Друга точка - яркочервена на цвят, пулсираше на върха на втората парабола и маркираше местоположението на друг космически обект, намиращ се в орбита над земните полюси. Според изчисленията на Скай нейният спътник се намираше на около две хиляди километра западно от Сан Франциско и се придвижваше на юг. Мислено съединявайки двете линии, тя стигна до заключението, че китайският кораб скоро ще достигне точката на пресичане - някъде в района над Френска Полинезия.

Настанила се удобно зад бюрото, Скай не сваляше замислен поглед от големия монитор. Това беше най-голямата мебел в офиса - масивно, ръчно резбовано писалище, което бе принадлежало на баща й, а преди това и на дядо й. Наричаше го "Титаник" - не само заради внушителните размери, но и като спомен за опустошителното отношение на баща й - прочут плейбой, върху дейността на "Скай Индъстриз".

Дядото на Скай - първият Си Джей, бе влязъл в бизнеса съвсем млад, основавайки малко предприятие за сечива и железарски принадлежности. В рамките на пет десетилетия този амбициозен мъж бе успял да изгради международна корпорация с дялове в корабостроенето, авиацията, космическата индустрия, енергетиката, минното дело, отбраната и електрониката, като в хода на този процес бе натрупал внушително състояние. В зенита на дейността си "Скай Индъстриз" будеше страх и завист у своите конкуренти, а също така и прекалено голямо внимание от страна на антимонополните служби на федералното правителство. Основателят на династията обичал да се шегува, че ако я няма "Скай", поне една трета от корпоративните адвокати в Америка ще умрат от глад.

Но синът се оказа бледо копие на блестящия си баща. Когато Чарли Скай зае мястото зад внушителното бюро, той беше наследник на бликаща от живот империя, която обаче нито познаваше, нито пък имаше желание да опознае. Носеха се слухове, че Чарли използвал огромния махагонов остров на бащиното си писалище за съвсем конкретни сексуални цели и именно върху него била прелъстена начинаещата холивудска актриса, дала живот на Си Джей. На практика това било чиста случайност, защото Чарли го вършил хиляди пъти преди това, но без никакви последствия. Но слуховете са едно, а фактите - съвсем друго. Си Джей знаеше със сигурност, че баща й бе ограбвал "Скай Индъстриз" в продължение на цели двадесет години преди решението на властите да го арестуват. Но вместо затвора Чарли предпочел да налапа дулото на собствения си револвер...

- Някакви колебания? - попита Моу, изправил се до бюрото така, че да вижда както монитора, така и лицето на шефката си.

- В какъв смисъл?

- Този път на борда са трима...

Скай вдигна очи към вицепрезидента на компанията, който отговаряше за програмата "Отбранителни системи".

- Питаш се дали ще ми стигне мъжество за тази работа?

- Никога не съм казвал това, Си Джей.

- Цял живот слушам подобни безсмислици.

- И ги превръщаш в предимство - контрира Моу.

Подобно на много други офиси, обитавани от лъвовете на бизнеса, кабинетът на Си Джей носеше белезите на лична и професионална слава. Модели на спътници и ракети с марката "Скай" бяха разположени между големи фотографии на устремени към небето ракети и усмихнати политици. Почетно място беше отредено на онази част от колекцията, която Моу най-много харесваше - модела на спортната яхта "Сторми Скай", благодарение на която "Купата на Америка" бе върната в страната, след като дълго време бе стояла във витрината на швейцарски ветроходци.

Макетът имаше елегантни и стремителни линии - едно истинско произведение на изкуството, създадено да пори вълните и да се бори с вятъра. Освен че беше главен спонсор на победната регата, Скай участва лично в нея - една от най-тежките и опасни гонки в историята на ветроходството. А победата беше историческа поради факта, че беше постигната от един изцяло женски екипаж.

Върху лицето на Скай изплува лека усмивка. Моу беше прав: тя наистина използваше всички средства, за да превърне жалките останки на някогашната империя в печеливше, макар и по-малко по мащаби предприятие. Защото огромната част от могъщата някога "Скай Индъстриз" отдавна беше раздробена и продадена на парче, задоволявайки претенциите на кредитори и акционери. Това се случи малко след като станаха известни финансовите машинации на Чарли Бонвивана, както го наричаха медиите.

- След като китайците скачат за висока топка и искат да ми отмъкнат големите пари, ще трябва да планират не само победи, но и поражения - промърмори тя.

- И аз мисля така - кимна Моу.

В орбита

Върху монитора на Скай спътникът убиец беше маркиран с червено, но фактически беше черен. В момента се намираше на неколкостотин километра северно от екватора. Ръбестата форма на корпуса му, покрит със специални композитни материали, отразяваше последните достижения на технологията "Стелт". А формата му съвсем не беше случайна, тъй като този космически апарат беше оръжие. Едно издължено и смъртоносно острие от искрящочерен обсидиан, носещо се в околоземното пространство.

Мощният компютър на борда на черния спътник приемаше и анализираше траекторията, по която "Шенджоу-7" се издигаше в Космоса. Той сравняваше потоците от непрекъснато постъпващи данни с един специален математически модел, заложен в паметта му, търсейки най-подходящото време за нанасяне на удар.

На борда на "Шенджоу-7"

Притиснат от гигантската тежест на ускорението - три пъти по-голяма от земното притегляне, Ли почти не беше в състояние да движи крайниците си. За щастие стартът и първите минути на полета бяха преминали без инциденти - както освобождаването от стоманената прегръдка на наземната конструкция, така и откачането на първата степен на ракетата носител заедно с четири от двигателите. Превърнали се в ненужни отпадъци, тези високотехнологични продукти започнаха да падат към рядко населените райони на Монголия и провинция Шаакси - точно според предварителните изчисления. А втората степен на ракетата продължаваше да ги тласка нагоре, към тъмното небе, обсипано с едри като скъпоценни камъни звезди.

Извърнал очи към тесния илюминатор, Ли гледаше как синевата долу потъмнява и изчезва заедно с контурите на Земята. После грохотът заглъхна. Около пет минути след включването си двигателите на втората степен изразходваха отреденото им гориво и се изключиха. Ушите му писнаха от внезапно настъпилата тишина.

- Готовност за отделяне на втора степен - прозвуча плътен глас в слушалките. Първият глас от Земята, достигнал до тях през последните десетина минути.

В Китай, останал някъде далеч долу, Центърът за управление на полета се готвеше да отстрани и последната степен на ракетата, която ги беше изстреляла в орбита.

Лонг Бийч, Калифорния

Скай насочи поглед към долния десен ъгъл на монитора, където часовникът отброяваше времето на полета. Той показваше девет минути и дванайсет секунди.

- Чувал ли си легендата за Ван Ху? - подхвърли тя.

- Май не съм - отвърна след кратко мълчание Моу.

Скай не отговори, насочила цялото си внимание към монитора.

В орбита

Спътникът убиец моментално отчете забавеното ускорение на "Шенджоу-7". Бордният компютър сравни промяната с математическия профил, вкаран в паметта му лично от Скай. Една милисекунда му беше достатъчна, за да изчисли новата най-благоприятна позиция за атака. Това доведе до водопад от нови команди, засягащи позиционирането по отношение на обекта и готовността за атака.

Командите бяха приети от множество прецизни жироскопи, които завъртяха спътника убиец по посока на жертвата му. Във вътрешността на издължената метална пура стартираха строго контролирани химически процеси: малки облачета деутерий, хелий и азотен трифлоурид се смесиха и завихриха в цилиндрична камера с огледално покритие, раждайки друг газ - флуорин. Прецизната порция водород улесни запалването на новата газова смес, а контролираното й изгаряне доведе до освобождаването на голямо количество свръхнатоварени с енергия фотони.

Камерата, представляваща оптически резонатор, ускори потока частици и като дуло на пушка ги насочи в един-единствен сноп плътна, неподлежаща на разсейване светлина. После, за безкрайно малки части от секундата, снопът се уплътни до максимална степен, преминавайки през сложна оптическа система в изострената част на спътника. След което се фокусира върху целта, отстояща на хиляда и шестстотин километра.

Влизайки в ролята на дете, което си играе с лупа, оптиката на космическия апарат концентрира огромната мощ на лазера върху една точно определена точка от корпуса на "Шенджоу-7", не по-голяма от сребърен долар. Тънката алуминиева обшивка моментално се изпари и лъчът проникна до жизненоважната вътрешност на работния модул.

Пронизан от интензивния сноп енергия, течният кислород в сферичния резервоар моментално избухна, а охладената под налягане течност за миг се превърна в свободен газ, чието налягане беше хилядократно по-високо от това, което резервоарът би могъл да издържи. И той се пръсна на хиляди малки късчета, които унищожиха прецизната система за управление и малките двигатели за допълнително коригиране в орбита. Това доведе до вторични взривове, които почти се сляха с онези, които имаха предназначението да отделят втората степен на ракетата.

Членовете на екипажа се разхвърчаха като парцалени кукли из тясното работно помещение, внезапно потънало в пълен мрак. Лишен от енергия, "Шенджоу-7" започна да се върти с бясна скорост - като изтребител, попаднал в свредел. Без да губят присъствие на духа, Ли и двамата му помощници направиха опит да включат аварийните системи. Познаваха кораба като петте си пръста и можеха да го направят със затворени очи, но вече нищо не можеше да бъде направено.

"Шенджоу-7" получи смъртоносен удар от оръжието, което наподобяваше небесните мълнии. И което носеше божественото име "Зевс-1".

Архипелаг Хуан Фернандес, Чили

Седнал на един овехтял стол пред порутения си дом, Салвадор Делмар дръпна яка глътка от бутилката с ром и млясна с уста. Нощта беше хладна и ясна, но все още много приятна, предвид наближаваща зима по тези географски ширини.

Вдигнал глава, Салвадор безцелно гледаше обсипаното със звезди небе. Рибар по професия, той бе прекарал голяма част от живота си в самота, потънал в мислите си. Познатите южни съзвездия бяха свързани със стотици легенди, но основното им предназначение си оставаше непроменено: най-сигурният ориентир не само за него и предците му, но и за следващите поколения.

В първия момент реши, че слабото сияние в познатия до болка сектор от небесната шир се дължи на студения въздух, насълзил очите му. Премигна няколко пъти, но вместо да изчезне, сиянието стана по-ярко, после се превърна в поредица от огнени линии, устремили се към звездите.

Неволно потръпна при вида на блестящите стрели, неспособен да се помръдне. Доскоро и той като повечето хора изпитваше радостно вълнение при вида на небесните фойерверки, по-популярни с наименованието звездопади. Но това се промени в една студена мартенска нощ на 2001-ва, когато морето около лодката му закипя от падащите отломки на неизвестно небесно тяло.

Оттогава измина много време, но Салвадор Делмар и до днес сънуваше кошмари.

Лонг Бийч, Калифорния

Докато "Шенджоу-7" се носеше към Земята, Скай прекоси офиса, отвори хладилника на минибара и извади бутилка минерална вода.

- Искаш ли? - подхвърли през рамо тя.

- Не, благодаря - отвърна Моу.

Отпи направо от пластмасовата бутилка - демонстрация на онази практичност, на която Моу винаги се беше възхищавал. Имаше висок ръст за жена и спокойно можеше да го гледа в лицето, без да вдига глава, въпреки че вицепрезидентът беше някъде около метър и осемдесет. Фигурата й излъчваше сила и здраве, а представата й за официален работен костюм се изчерпваше с бяла памучна блузка, широки панталони и чифт маратонки от любимата й марка "Топсайдърс". Кестенява й коса, вече доста прошарена, попадаше в ръцете на личния й фризьор само за поредното подстригване. Грим почти не употребяваше. Същото се отнасяше и за бижутата, главно защото не понасяше вкуса на майка си по отношение на екстравагантните дрънкулки. Харесваше единствено чифт семпли обеци с диамантени клипсове и една платинена огърлица, украсена със същите камъни. И двете бижута бяха подарък от баба й. Макар и дете от богато семейство, Си Джей Скай беше свикнала да работи здраво и бе развила вкус към непосредствеността

- Каква беше тази легенда за Ван Ху? - попита Моу.

- Става въпрос за китайски поет и изобретател, живял през шести век и мечтал да докосне небесата. Прибягвайки до последните достижения на своето време, Ван оборудвал един обикновен стол с четиридесет и седем барутни заряда и го яхнал с намерението да литне.

- Успял ли?

- Фалът станал още при изстрелването - усмихна се Скай. - Ван Ху и столът му изчезнали в облак от огън и дим и никой не ги видял повече...

Моу хвърли кос поглед към монитора. Жълтата линия, маркираща траекторията на "Шенджоу-7", свършваше над източната част на Тихия океан.

- По всичко личи, че тоя Ван вече си има компания - промърмори той.

- Грешката им беше, че тръгнаха да наддават на търга за сателитна радиосистема в района на Азия. А в случай че китайците реагират според очакванията ми, тяхната космическа програма ще блокира поне за няколко години напред - докато се опитват да разберат какво се е случило.

- Един играч по-малко - кимна Моу. - В тази връзка трябва да добавя, че според последните информации първият спътник от серията "ЗитаКом" ще бъде изстрелян до два месеца.

- От кого?

- От НАСА - отвърна Моу. - Чрез совалката "Либърти".

ВТОРА ГЛАВА

Кейп Канавъръл, Флорида

1 август

Цял живот съм чакала този момент.

Келси Нютън излезе от сградата на Контролно-пропускателния пункт и вдигна глава към нощното небе: черно и напълно лишено от блясъка на звездите. Всъщност те може би си бяха там, но яркото осветление над Космическия център й пречеше да ги види. По време на редовната метеорологическа сводка тя заедно с останалите членове на екипажа на "Либърти" получи информация, че през нощта се очаква област на високо атмосферно налягане и изчистване на небето - един факт, който силно увеличаваше шансовете за незабавен старт.

Крачеше бързо въпреки тежките доспехи в оранжев цвят. Светкавиците на фоторепортерите заслепяваха екипажа, насочил се към специалния автомобил "Астрован", който щеше да ги отведе на стартовата площадка. Горди от предстоящата мисия, астронавтите весело махаха с ръце. Келси навреме съзря снимачния екип от родния й Мичиган и започна да гледа къде стъпва, за да не се препъне точно пред него. Приличаше на млада булка, която крачи по червената пътека към олтара. Това беше първата й мисия и тя искаше да демонстрира професионално поведение, но радостното очакване победи и на лицето й изгря широка усмивка.

Още като момиче изпитваше чувство на гордост и възхищение от Сали Райд - първата американка, летяла в Космоса. И се зарече да повтори подвига й. На възраст, на която връстничките й мечтаеха единствено за рок звезди, тя пое по трудния път на овладяването на точните науки, най-вече на математиката. В този път нямаше място за "Дюран-Дюран", но за сметка на това имаше физически натоварвания - бягане и плуване, които я поддържаха във форма. През последната година на следването си в Мичиганския университет стана капитан на отбора по плуване, с който спечели първото място на националното студентско първенство. Прие това като част от пътя към голямата цел.

Кариерата й продължи в областта на експерименталната физика, защити докторска степен и спечели специална стипендия за научни изследвания. Работата й върху свръхбързата оптика доведе до създаването на светлинно базиран компютърен процесор, а в последствие това отприщи цял поток от парични награди и дялови участия. По този път тя си създаде много връзки в НАСА, помагайки на други физици при експериментите им. През 1999 г. стана член на групата на космонавтите като бордови специалист за Международната космическа станция (МКС), спокойно очаквайки своя ред за пътуване в Космоса.

Пълното завършване и оборудване на МКС задвижи плановете за по-смели научни мисии, а заедно с тях нараснаха и шансовете на Келси за практическа работа в Космоса. Изобретеният от нея детектор за космически частици беше избран за монтаж на станцията, а качването му в нея трябваше да стане с полет "СТС - 173". Най-после настъпи и нейният час.

Три бяха основните задачи на този полет: извеждане в орбита на комуникационен спътник, инсталиране на споменатия уред и смяна на екипажа на МКС. Келси и други две жени от екипажа на "Либърти" бяха първата тройка от шестчленния изцяло дамски екип, който щеше да работи на станцията през следващите пет месеца - смяната им се планираше за началото на септември. Преди да се стигне до това решение, световните медии обсъждаха възможностите за съставяне на екипаж от Съединените щати, Европа, Русия и Япония. След трескавите вълнения покрай "Купата на Америка", спечелена от изцяло дамски екип, НАСА правилно оцени рекламния потенциал на този факт и бързо стигна до решението да подбере шест отлично подготвени и интелигентни жени от целия свят, които на практика щяха да стигнат до най-високата точка на професионалното си развитие. След което стартира и селекцията на кандидатките.

Седемчленният екипаж на "Либърти" се състоеше от две групи: първата щеше да се върне на Земята след двуседмичен престой в орбита, а втората щеше да остане на борда на МКС до края на годината. Но подготовката за мисията беше организирана така, че в случай на нужда двете групи можеха да разменят местата си.

Постоянният екипаж на "Либърти" беше в състав Дик Лънди - капитан на полета, Стоши "Тош" Ямага - пилот, и бордните специалисти Керълайн Евънс и Пит Уошъбау. Капитанът Лънди беше слаб и длъгнест 55-годишен военен пилот от Айова, с оредяла коса и солиден опит в Космоса, придобит от три предишни мисии със совалката. Тош - наперен американец от азиатски произход с прошарена коса и достатъчно опит като пилот на изтребител във ВМС, приемаше предстоящото излизане в орбита - второ за него, като поредна възможност да докаже уменията си в управлението на космически кораб. Керълайн Евънс и Пит Уошъбау бяха включени в екипа като цивилни космически инженери с общо дванадесет излизания в открития Космос зад гърба си. Висока метър и петдесет и тежка петдесетина кила с мокри дрехи, Керълайн беше най- дребният астронавт на активна служба в НАСА. Пит беше другата крайност и далеч надхвърляше нормативите: висок почти метър и деветдесет и с твърде широки рамене, той се нуждаеше от специален орбитален костюм, изработен по поръчка. Но извън ръстовите проблеми, и двамата бяха доказали изключителните си умения при работа в открития Космос.

Трийсет и пет годишната Келси беше най-младият член на екипажа на полет СТС - 173" и единствено тя щеше да лети за пръв път. Останалите две жени - Моли Пек и Валентина Шишкова, имаха зад гърба си общо пет полета в космическото пространство.

Като най-старша, Моли бе определена за командир на петмесечната експедиция. Израсла в западните части на Ирландия в семейство на обикновен рибар, тази симпатична жена с огненочервени коси беше първият командир на МКС, излъчен от Европейския космически корпус.

Четиридесет и четири годишната Валентина беше бивша гимнастичка, завършила биохимия. Ветеран в Космоса, излитала както от космодрума Байконур в Казахстан, така и от Космическия център "Кенеди". Докато специализираният автомобил се насочваше към площадка 39А, тя дари Келси с успокояваща усмивка, но в кафявите й очи се долавяше същото вълнение, което присъстваше в очите на по-младата й колежка. Вероятно си спомняше за собствения си дебют в Космоса.

Пътуването до стартовата площадка отне едва петнайсетина минути, но хората в микробуса имаха чувството, че времето е спряло. Предполетната карантина в Кейп Канавъръл ги беше изнервила предостатъчно, но сега, броени минути преди старта, адреналинът започваше да спада.

Техниците по изстрелването им помогнаха да излязат от микробуса. Пред очите на астронавтите се разкри внушителната гледка на совалката, издигаща се високо в нощното небе. Вероятно по този начин се бяха чувствали всички дръзки пътешественици в човешката история, изправени пред корабите, които ще ги понесат към неизвестното.

Совалката сияеше под ярката светлина на прожекторите - стотици изкуствени слънца, осигуряващи възможност за работа на десетки мъже и жени. Външният резервоар димеше като пробуждащ се вулкан, а от недрата му долиташе глух тътен. Причината бяха двата милиона литра гориво, проникващи вътре под формата на втечнени и силно запалителни газове.

- Изглежда, сте хвърлили много сили, за да я подготвите - обърна се към началника на площадката Лънди. - Благодаря ви.

- Успешен полет, капитане - усмихна се той и кимна с глава. - Горе ви чакат...

Използвайки специалния асансьор, астронавтите се издигнаха до ниво 195, прекосиха металното мостче и влязоха в стерилно помещение с бели стени. Там ги очакваха няколко души от техническия персонал, облечени от глава до пети в стерилни костюми. Задачата им беше да ги преведат през входния люк и да ги настанят във вътрешността на совалката. Четиримата членове на екипажа на "Либърти" заеха местата си в пилотската кабина, а останалите бяха настанени в общата част.

Келси се отпусна в полегатото кресло с дебела тапицерия, а техниците затегнаха предпазните колани и я включиха във вътрешната съобщителна система на "Либърти". В ушите й екнаха гласовете но хората от контролния център, които вече бяха установили връзка с екипажа. Спокойни, професионални и ободряващи гласове. Келси вдигна палец в знак, че всичко е наред, и техниците се отдалечиха към входния люк. Ключалките изщракаха. До старта оставаха два часа и половина.

Направи опит да се отпусне, но предстоящите събития пробудиха първичното в душата й и то реагира по единствения възможен начин: подготвяйки се както за победа, така и за поражение. Вероятно защото споменът за трагичната загуба на "Колумбия" все още беше жив, а само шестнадесет месеца по-късно дойде и катастрофата с "Шенджоу-7"... Тези две събития, случили се за толкова кратко време, бързо прогониха самодоволството, породено от дългата серия успешни космически полети с хора на борда.

Кръвта пулсираше в ушите й, вероятно защото главата й беше затворена в тясното пространство на шлема. Затвори очи и започна серия от дълбоки вдишвания и издишвания. Организмът й бавно се освободи от напрежението, тревогата намаля. Беше жертвала много, за да стигне до това кресло. Имаше право да се наслаждава на момента. Преследването на дългогодишната мечта и работата на експериментален физик не бяха оставили много място за личен или социален живот. Разбира се, родителите й не бяха особено доволни, защото като всички родители вече мечтаеха за внуци. Но те добре разбираха какво означава астронавтиката за тяхната дъщеря. И се гордееха с нея. Тя знаеше, че в този момент те са в галерията за зрители, очаквайки изстрелването със затаен дъх.

Помисли си и за Нолън. Сигурна беше, че и той наблюдава отнякъде това, което предстои. Връзката й с него датираше още от времето, когато бяха деца и играеха заедно в кварталната градинка на Ан Арбър. И никога не беше прекъсвала, независимо от времето и разстоянията, които ги деляха.

Нолан Килкъни бе изпаднал в положението на човек, който е напуснал рая, за да се озове в ада. След тежък и продължителен полет от Хавайските острови той пое на изток по експресната магистрала Билайн, в посока Кейп Канавъръл. Водила тежка и продължителна битка с горещината и влажния въздух, климатичната инсталация на наетата кола почти сдаде багажа, особено в задръстеното движение в околностите на Космическия център "Кенеди". Бързо разбрал, че няма никакъв смисъл да пълзи като охлюв през целия остров Мерит, той последва съвета на един патрулен полицай от Флорида и се насочи на юг към Кокоу Бийч.

Добра се до Джети Парк в ранния следобед. Там вече имаше малка, но бързо увеличаваща се тълпа. На свечеряване паркът беше претъпкан с народ и купонът по случай изстрелването течеше с пълна сила. Веселата компания наблизо, изглежда, бе решила да докаже, че знае наизуст всички песни от последния диск на Джими Бъфит. Килкъни запази спокойствие, търпеливо наблюдавайки островчето край северния бряг на река Банана. Мислеше си за Келси и предстоящото приключение - най-голямото в живота й.

Очите му попаднаха на едно малко момиченце, което предпазливо пристъпваше по брега и спря на няколко сантиметра от тъмната и очевидно студена вода. Детето се поколеба дали да направи още една крачка, после се наведе, загреба шепа пясък и го запрати във водата, разтваряйки пухкави пръстчета. Но ветрецът поде песъчинките и част от тях попаднаха в очите му. Нолън скочи на крака още преди издайническото потрепване на детските устни.

- Спокойно, миличка, всичко е наред - успокоително подхвърли той. - Това е само пясък...

Наведе се и внимателно почисти песъчинките, а момиченцето бавно отвори големите си кафяви очи.

- Тамара! - прозвуча глас зад гърба му. - Какво има, скъпа?

Нолън вдигна поглед и видя една жена в напреднала бременност, която бавно се надигна от постланото на тревата одеяло.

- Това ли е мама?

Момиченцето се обърна по посока на гласа и посочи с ръка. Сълзите още се търкаляха по бузките му. Нолън го взе в прегръдките си и тръгна срещу разтревожената жена.

- Нищо сериозно - успокоително подхвърли той. - Само малко пясък в очите...

Момиченцето протегна ръце и ги уви около шията на майка си. Върху лицето на жената се изписа видимо облекчение.

- Много любезно от ваша страна -усмихна се тя.

- Няма нищо. Притежавам известен опит в тази област...

- Имате ли деца?

- Още не, но в продължение на доста време пясъкът в очите беше част от работата ми. Няколко години бях военен водолаз...

- Тамара, кажи благодаря на този добър чичко...

- Флагодая - прошепна момиченцето, налапа палец и се сгуши в прегръдката на мама.

Нолън се усмихна и се върна на мястото си. Ако не беше обаждането на НАСА, сега двамата с Келси положително щяха да се изтягат на някой плаж, насочили всички мисли към новия живот в утробата й. Част от съзнанието му все още отказваше да приеме тази мисия, заради която бяха принудени да отложат следващата, най-важната фаза от съвместния си живот. Той обичаше Келси и беше готов да стане съпруг и баща. Дълго време бяха отдавали цялата си енергия на избраните професии, дълго време се бяха лишавали от радостите на живота. Но сега, когато резултатите вече бяха налице и им носеха достатъчно удовлетворение, и двамата разполагаха със свободата да планират общото си бъдеще.

Изтекоха дванайсет месеца, остават само пет, въздъхна Нолън и отново вдигна очи към хоризонта.

Девет минути преди старта подготовката навлезе във финалната си фаза. Приключили с всички проверки, контрольорите от Центъра за управление трябваше да вземат най-важното решение - да се разреши ли излитането или не. Жуженето на близо триста гласа в залата стихна до шепот в момента, в който Хал Атууд, главен тест директор на НАСА, взе микрофона в ръка.

- ТеПе? - попита той.

- Тестове за поддръжка окей..

- ОТе?

- Орбитални тестове окей.

- ТеГеЕр?

- Тест горивни резервоари окей.

Проверката продължи, докато всичките единадесет контролни системи дадоха положителен отговор.

- Вашето мнение, Хюстън? - попита Атууд, обръщайки се към Фред Джизъп, ръководител на Космическия център "Джонсън".

- Центърът за контрол на полета готов - отговори Джизъп.

Атууд кимна на хората в отделението за старт на двигателите.

- "Либърти", имате готовност за изстрелване. Всички ние в Кейп ви желаем успех, да ви закриля Бог.

- Контрол, тук "Либърти" - екна в репродукторите ясният глас на Лънди. - Благодарим за всичко. Нощта е чудесна за летене.

Клетъчният телефон на Нолън се разтърси от вибрации, после засвири "Чисто нов кадилак" на група "Клаш". Той отговори, преди клипът да прозвучи втори път.

- Килкъни.

- Там ли си? - попита тих и самоуверен женски глас.

- А ти как мислиш?

- Ако си дори два пъти по-малко умен, отколкото се представяш, трябва да си някъде около онази совалка - отвърна Роксан Тао.

- Намирам се на максимално близкото разстояние до космическия център, до което може да се добере човек без специален пропуск.

- Браво на момчето. Днес е най-великият ден в живота на Келси и ти трябва да си там. Дължиш го колкото на нея, толкова и на себе си.

- Нямам възражения по този въпрос.

- Ако случайно имаш, бързо ще ги оборя.

- Вероятно - съгласи се Нолън. - Хей, пак ти благодаря за помощта. Без теб нямаше да оправя нещата с Келси.

- О, напротив. Щяхте да се оправите и сами. Аз само поускорих процеса. Ако не беше магарешкия ти инат, изобщо нямаше да се стигне до моята намеса.

- Вярно е.

- А ако разгледаме нещата от положителната им страна, ти все пак научи нещичко за предбрачното планиране.

- Най-вече да не си пъхам носа в тези неща.

- Точно така. Етикетът е категоричен - младоженецът е гост със специална покана и нищо повече. Но да се допусне, че момичето ще обърне гръб на мечтите си и просто ще пристане на любимия, защото така е по-удобно? Не, момчето ми, това просто е невъзможно!

- Защо имам чувството, че ще чувам тези думи, докато съм жив? - промърмори Нолън.

- Защото наистина ще ги чуваш. А ако на този свят все пак съществува справедливост, историята ще стигне до твоите наследници, а те ще я разказват на своите. Защото е урок за мястото на мъжа в една интимна връзка.

- Морална сага за падението и изкуплението, а?

- Именно. Нервен ли си?

- Защо трябва да съм нервен? Само защото любовта на живота ми и бъдещата майка на децата ми е привързана към ракета, чиято енергия се равнява на енергията на тактическо ядрено оръжие със среден обхват?

- Нещо такова. Не съм суеверна и по тази причина не вярвам лошите неща да идват накуп. Келси ще бъде добре.

- Знам.

Две минути преди старта Келси спусна визьора на скафандъра и включи подаването на кислород. Мостчето за достъп беше изтеглено, след което "Либърти" започна да се освобождава и от останалите си връзки със Земята. Главните двигатели се включиха и совалката се разтресе от могъщите им вибрации.

Петдесет секунди преди изстрелването се включи вътрешното захранване.

Келси слушаше отброяването на секундите с разтуптяно сърце. Сетивата й се изостриха до крайност, времето сякаш престана да съществува. Същата смесица от вълнение и страх беше изпитала в барокамерите на Сидър Пойнт. Там я бяха предупредили какво да очаква, но усещанията й в момента бяха доста по-различни.

Тридесет секунди преди старта бордният компютър на "Либърти" пое контрола на изстрелването.

Четиринадесет секунди по-късно в шахтата под ракетата се изляха един милион и двеста хиляди литра вода, за да омекоти чудовищния рев на двигателите.

На шестата секунда от обратното броене се включиха трите главни двигателя на самата совалка. Ракетата се разтресе, с мъка удържана от осемте гигантски, извити като куки странични стабилизатори, които я придържаха към Земята. От шахтата започнаха да излизат огромни облаци пара.

Келси се вкопчи в страничните облегалки на креслото. Огромната ракета под нея гърмеше и се тресеше от напрежение. Изтичаха последните пет секунди преди старта.

Двата двигателя с твърдо гориво се включиха в момента, в който броенето свърши. В същия момент главните двигатели на "Либърти" набраха 100-процентова тяга, а заключващите устройства на страничните стабилизатори се взривиха и гигантските им човки отскочиха назад. Совалката се стрелна към черното небе.

Келси стисна зъби и замръзна от напрежение. Корпусът бясно се тресеше от огромната мощ на освободената енергия. Оглушителните вибрации погълнаха всичко, включително и човешките гласове в слушалките й. Отделила се от стартовата площадка, совалката осъществи маневра, която можеше да се окачестви като комбинация между скок, наклон и завъртане, описвайки широка дъга над Атлантическия океан. Келси усети само завъртането, тъй като страхотното ускорение я беше сплескало върху седалката и не й позволяваше да почувства страничния наклон. Крайниците й натежаха като олово.

Половин минута след старта совалката продължаваше да се бори с огромното въздушно съпротивление, но скоростта й стабилно се увеличаваше. Гласът на Лънди обяви, че намалява на 85 процента тягата на основните двигатели. Точно навреме, за да задържи налягането върху корпуса в границите на сигурността. Тридесет секунди по-късно гласът на командира се чу отново.

- Център, говори "Либърти". Преминавам на максимално ускорение.

- Разбрано, "Либърти". Газ до дупка!

С наближаването на старта купонът в Джети Парк постепенно затихна. Мнозина от присъстващите започнаха да отброяват на глас оставащите секунди - както го правеха по Нова година. Нолън мушна телефона в джоба си и остана прав и смълчан близо до ръба на водата, загледан в електрическото сияние отвъд мангровите горички на отсрещния бряг.

Совалката се появи в небосвода като изкуствена зора, оставяйки ослепителна огнена диря в тъмната нощ. Множеството я посрещна с възторжени овации. Усмивката на Нолън бе единственото свидетелство, че и той споделя радостта на тълпата.

А когато космическият апарат влезе в проектираната дъга на изток, той с изненада откри, че чува грохота на гигантските ракетни двигатели, въпреки че разстоянието до стартовата площадка беше поне десетина километра. Лесно различи четирите степени и изведнъж си даде сметка, че енергията, способна да изведе в орбита обект с размерите и теглото на 13-етажна сграда, няма как да го прави без съответния силен шум.

Тътенът връхлетя района на парка около тридесет секунди след като "Либърти" изплува над мангровите дървета. Обзети от паника, птиците се разхвърчаха във всички посоки, а Нолън си даде сметка, че все пак е достатъчно далеч от стартовата площадка, за да види първо картината на изстрелването, а доста по-късно и да го чуе.

Очите му останаха заковани в огнената диря, която бавно се стопяваше в нощното небе. Шоуто свърши и публиката бавно започна да се разпръсква. Хората забързаха към колите, тъй като новият работен ден наближаваше.

Нолън прекрасно разбираше на какви опасности е изложена Келси. Дори дребна повреда в екипировката й може да завърши със смърт. Навремето, още докато служеше като "тюлен" в специалните части на Флота, той беше прекарал много време в затвореното пространство на подводниците, беше се промъквал по океанското дъно, за да изскочи на поредния враждебен бряг.

Слава Богу, че в Космоса никой не се опитва да те убие, помисли си с въздишка той и вдигна глава към тъмното небе. Брегът наоколо беше опустял.

ТРЕТА ГЛАВА

"Либърти"

3 август

Келси плуваше в близост до тавана на кабината, хванала се за една от ръкохватките до илюминатора. Влязла в орбита, совалката летеше обърната наопаки и Земята се падаше някъде в краката й. Но илюзията за нулева гравитация премахваше разликата в понятията горе и долу. Подготовката й на физик напомни, че именно земното притегляне държи совалката в орбита, но ефектът му на тази височина се изразява в загуба на 90 процента от нормалното й усещане за тежест.

Мащабно погледнато обаче, пътешествието й съвсем не изглеждаше нещо особено. Ако си представи Земята като баскетболна топка, "Либърти" щеше да изглежда като малка точица, въртяща се на около два сантиметра от нея. Това, което задържаше космическия кораб в орбита и не му позволяваше да падне на Земята или да изчезне в космоса, беше деликатният баланс между скорост и земно притегляне. При движение с повече от трийсет хиляди километра в час "Либърти" падаше под ъгъл към Земята, а не отвесно към нея. Като следствие от това Келси и колегите й астронавти изпитваха постоянно чувство за безтегловност - онова, което човек на Земята изпитва само за миг - да речем, когато набира инерция за скок от трамплин.

Очите й не можеха да се отделят от ярката синева на Тихия океан. Само двадесет минути по-рано бе имала възможността да зърне Годавари и Ганг, блестящи като сребристи артерии върху релефната повърхност на индийския субконтинент. В света под нея беше пладне, но чувството й за връзка със земното време и място вече беше изчезнало. Откакто се бе озовала в Космоса, Келси бе наблюдавала цели четири на брой ослепителни изгрева - събитие, което на борда на "Либърти" се случваше на всеки деветдесет минути.

Подобно на останалите си колеги тя бе свалила шлема и космическия костюм в момента, в който достигнаха орбитата. Сега бе облечена с шорти, тениска и чорапи със специално удебелени подметки - стандартното облекло на НАСА за тази работна обстановка. Дългата й руса коса беше плътно прибрана на кок, за да бъде под контрол. Моли и Валентина плуваха край нея, насочили разширени от любопитство очи към наблюдателните люкове.

- Какво ще кажете за гледката, дами? - подхвърли Лънди, изплувал от люка на пода, който свързваше работното помещение с пилотската кабина. След него се появи прошарената глава на Тош.

- Това продължава да е най-страхотната картина в живота ми! - промълви с мекия си ирландски акцент Моли, без да откъсва очи от илюминатора. - Дъхът ми буквално спира!

- Да, гледката наистина е величествена - промълви Валентина.

- Ето ги Хавайските острови - обади се Келси и неволно си помисли за Нолън, който в момента работеше по някакъв проект там.

- Тази гледка към света безспорно е една от екстрите на нашата работа - доволно кимна Лънди. - Още не ми е омръзнала, макар че това е петият ми полет. Разбира се, аз скоро ще се върна долу, докато вие ще останете в орбита далеч повече часове от мен. Ударете една жица, като се приберете. Любопитно ми е да разбера дали в един момент не ви е писнало да ни наблюдавате отгоре.

- Не мога да си представя, че това може да се случи - поклати глава Келси.

Моли погледна часовника си и с изненада установи, че времето покрай илюминаторите тече неусетно бързо.

-Предполагам, че си тук, защото е време за ИБА? - подхвърли тя.

Лънди кимна. Казано с по-прости думи, ИБА - съкращение за извънбордова активност на жаргона на НАСА, означаваше излизане в открития Космос. Предстоеше първата от общо две, предвидени за настоящата мисия. По време на първата щяха да пуснат комуникационния спътник в предварително зададената орбита, а втората беше изцяло предназначена за разтварянето на антената на детектора, който трябваше да отчита количеството и качеството на космическите частици.

- Все хубави неща - въздъхна Моли. - Давай да слизаме долу, сестро Валентина. Колегите сигурно имат нужда от нас.

- Слушам, майко игуменко.

Използвайки само два пръста, Валентина леко се отблъсна от тавана на кабината, ловко се завъртя във въздуха и без усилие се провря през люка към пилотската кабина. Моли неохотно я последва.

- Вал се справя доста добре с безтегловността - отбеляза Тош.

- И в най-добрите си мигове в Космоса не съм се придвижвал толкова добре - кимна Лънди. - Тази дама, явно, има талант за микрогравитация... - Обърна се към Келси и подхвърли: - А ти как се чувстваш?

- По-добре. Първите дванайсет часа никак не ми беше леко.

- Обикновено е така. Я ми кажи, какво беше това "майко игуменко"?

- Майтап - усмихна се Келси. - По време на подготовката ни с тренажорите, Моли постоянно ни пришпорваше и момичетата я кръстиха "Майка игуменка". А тя прие прякора си с усмивка, просто защото има великолепно чувство за хумор.

- Но това означава, че останалите сте...

- Сестри от Пресветия небесен манастир, на вашите услуги - почтително се поклони Келси.

- Това е по-добро от девици весталки - ухили се Тош.

- Тези дами? - вдигна вежди Лънди и поклати глава: - Изключено! Предлагам да останеш тук с нас, тъй като в момента на средната палуба е малко тесничко. Освен това ще можеш да се хванеш за нещо по-солидно, когато включим помощните двигатели.

- Благодаря - кимна Келси.

Тош и Лънди заеха местата си и направиха кратка проверка на уредите, които щяха да използват за преобръщането на совалката.

- Хюстън, говори "Либърти" - рече в микрофона Лънди. - Готови сме за завъртане на сто и осемдесет градуса.

- Прието, "Либърти" - отвърна Фред Джизъп от Центъра за управление "Джонсън". - Имате разрешение.

Тош хвана джойстика пред себе си и внимателно го наклони наляво. Подчинявайки се на командата, малките външни ускорители, разпределени по корпуса на "Либърти", осъществиха кратко включване на високи обороти и космическият апарат покорно се завъртя наляво. Земята и звездите в илюминатора също се завъртяха.

Лънди и Тош следяха различните дисплеи на арматурното табло, които контролираха положението на "Либърти" спрямо Земята. Когато завъртането достигна 180 градуса, Тош върна джойстика в предишното му положение. Това доведе до включването на един допълнителен двигател, който прекрати въртеливото движение.

- Много ме бива, мамка му! - победоносно подхвърли той.

- Като дете сигурно си бил факир на видеоигрите - отвърна Лънди. - Хюстън, говори "Либърти". Преминаваме към подготовката на ИБА. Край.

- Прието, "Либърти". Успех.

- Добре ли ме чуваш? - попита Пит.

- Отлично - отвърна Керълайн.

- И при нас звучите ясно - екна гласът на Ланди в шлемофоните им. - Готови ли сте за една разходка?

Моли и Валентина за последен път огледаха пломбите и механизмите на извънстационарните мобилни единици (ИСМЕ), които Пит и Керълайн бяха прикрепили към скафандрите си, след което им подадоха знак с вдигнати нагоре палци.

- Първо дамите - галантно подхвърли Пит и отстъпи крачка встрани.

Керълайн се промъкна през изходния люк - кръгло отверстие с плосък капак, прехвърляйки се във вътрешния въздушен шлюз на совалката. Оттам пропълзя във външния въздушен шлюз, използвайки къс и тесен тунел, който свършваше в близкия край на товарния отсек. Още два люка имаше в краищата на цилиндричната камера - първият осигуряваше достъп до товарния отсек, а през втория "Либърти" щеше да се съедини с МКС. Керълайн запълзя нагоре. Пит затвори люка след себе си и я последва.

- Херметизацията нормална, готови за декомпресия - обади се Моли.

- Готови сме - отговори Пит.

Съскането на въздуха приглушено проникна под херметизираните шлемове на екипа за излизане в открития Космос.

- Въздушната ключалка декомпресирана - обяви Моли, надничайки през малкото прозорче на люка. - Можете да продължавате.

Керълайн внимателно завъртя металния кръг за отваряне на външния люк в посока, обратна на часовниковата стрелка. След оборот и половина люкът щракна и се отвори. Леко, но едновременно с това рязко подръпване навътре беше достатъчно за счупването на пломбите. После люкът безпроблемно се отмести встрани на специалните си панти и астронавтите се плъзнаха навън.

Големите врати на товарния отсек зееха отворени с цел охлаждане, тъй като "Либърти" отделяше значително количество топлина. Върху черното кадифе на небето грееха милиарди звезди. Керълайн и Пит се изправиха в плътната сянка на работното помещение, но останалата част от товарния отсек беше обляна от ослепително острата светлина на слънцето. Побързаха да смъкнат визьорите на шлемовете си, изработени от прозрачен поликарбонат с фино златно покритие. В Космоса слънцето беше в състояние да ги ослепи за броени секунди в буквалния смисъл на думата.

- Какво ще кажеш, Пит? - закачливо подхвърли Керълайн. - Прекрасен ден за космическа разходка, нали?

- Да - отвърна партньорът й. - За съжаление трябва да работим, защото някой е кихнал страхотни мангизи, за да изблъскаме тоя спътник в орбита....

- В такъв случай да се залавяме за работа, тъй като тези разходи трябва да се оправдаят...

Директно пред тях се издигаше внушителният куб на апаратурата "Цвики-Волф", опакован в клетка за транспортиране от здрави стоманени шини, който на даден етап трябваше да бъде прехвърлен на МКС. В разглобено състояние приличаше на гигантска анемона с дълги бодли.

Керълайн и Пит застанаха от двете му страни, използвайки специалните ръкохватки, прикрепени към стените на товарния отсек. Краката им плуваха свободно зад тях - точно по начина, по който го бяха правили по време на тренировките в огромния басейн на центъра "Джонсън". Водата действително предлагаше условия, близки до безтегловността, но съпротивлението й все пак затрудняваше движението с обемистите костюми, допълнително натоварени с апаратурата за автономна жизнена среда. Оказа се, придвижването в открития Космос е далеч по-лесно. И двамата дишаха равномерно, а сърдечният им ритъм беше спокоен и стабилен.

Комуникационният спътник, който трябваше да изведат в орбита, се намираше в задната част на товарния отсек. Той се състоеше от две части с правоъгълна форма. В едната беше компактният ракетен двигател, а в другата - по-дълга и по-ниска - бяха разположени електронните компоненти. Сравнен с почти дизайнерското оформление на "Цвики-Волф", спътникът приличаше на две обикновени кутии за обувки, увити в изолиращо фолио.

Астронавтите предпазливо се приближиха към него от двете страни на товарния отсек. Спътникът на стойност 250 милиона долара беше здраво прикрепен към пода с помощта на множество специални скоби. В горната му част се намираха сгънатите плоскости на трите антени - една голяма и две по-малки, а отдолу се виждаха прибраните криле на батериите за слънчево захранване, чиято разгъната площ беше около три квадратни метра.

- Някакви следи от повреди? - попита Керълйн,насочила вниманието си към антените.

- От тази страна всичко изглежда наред - отвърна Пит. - Слънчевите батерии не са мръднали.

Протегна крак и го пъхна в една от опорните скоби, разпръснати по палубата. Всяка от тях беше монтирана на мястото на предварително определените операции. Включи специалния електрически ключ и започна да развива един от болтовете, крепящи спътника. Енергията прониза ръката му, прехвърли се в тялото и стигна до краката, здраво загнездени в опорните скоби. Ако не бяха те, болтът щеше да си остане неподвижен, а астронавтът щеше да се завърти около инструмента в ръката си. Продължи работа и не след дълго успя да освободи 7-метровия корпус на спътника от транспортната му опаковка.

Изправена до един от големите илюминатори в общото помещение, Келси внимателно наблюдаваше действията на колегите си. Тош хвана ръчката на дистанционната манипулационна система (ДМС) и активира механичната ръка. Роботизираният механизъм напусна хоризонталното си положение в дъното на товарния отсек, издигна се под прав ъгъл и спря. Предстоеше рутинната проверка на "лакътя" и "китката", след която Тош щеше да я включи в реалната операция.

- Свърших от тази страна - обяви Пит и започна да прибира автоматичния ключ в специалния му калъф.

- Пълен синхрон, сякаш сме го репетирали - обади се Керълайн. - Готов ли си да вдигнеш спътника, Тош?

- Напълно.

Очите на пилота непрекъснато се местеха от картината на живо, която наблюдаваше през илюминатора, към екраните на пулта, предаващи сигналите на канадските камери, монтирани в различни части на механичната ръка. Уредът бавно се плъзна надолу и стоманените му пръсти се залепиха за една точка в средната част на спътника.

- Как е?

- Захватът е добър - докладва Пит.

- Сега леко ще повдигна тая птичка, наблюдавай ме - подхвърли Тош.

Келси и Лънди гледаха като омагьосани движението на малкия джойстик. Лакътят на ръката робот леко се прегъна и тежкият около пет тона спътник бавно се отлепи от гнездото си. Джойстикът беше конструиран така, че да регистрира всяка евентуална съпротива, но такава липсваше. Това означаваше, че двамата астронавти вън бяха отстранили всички крепежни елементи.

Пит се наведе и огледа разстоянието между спътника и повърхността на палубата.

- Процеп десет сантиметра, всичко изглежда нормално - докладва той.

Тош се обърна към Келси и Лънди, на лицето му имаше дяволита усмивка.

- Сега гледайте какво става...

Движенията на ръката робот влязоха в пълен синхрон с неговите. Издигнал спътника на максимално разстояние от палубата, Тош предпазливо размърда джойстика - първо наляво, после надясно - сякаш беше диригент на невидим оркестър. Огромният апарат покорно се разклати, сякаш решил да изпълни смел акробатичен номер. В края на маневрата ръката зае максимално горно положение, спътникът се оказа само на няколко сантиметра от системата за стабилизиране на товарния отсек (ССТО)

- Браво, друже! - възторжено извика Пит. - Закова го, точно в десятката!

- Страшен съм - самодоволно отвърна Тош.

- Имаш късмет, че не счупи нещо - поклати глава Лънди. - С твоята заплата и хиляда години няма да ти стигнат, за да изплатиш тая птичка отвън...

- "Либърти", тук Хюстън, приемам - прозвуча деловият глас на Фред Джизъп.

- Слушам, Хюстън - отвърна Ланди.

- Много хора в Центъра бяха впечатлени от номерата, които демонстрирахте преди малко.

- Много благодаря - гордо се усмихна Тош.

- За съжаление сред тях не фигурират представителите на "ЗитаКом" - продължи Джизъп. -В момента на забележителното "слънце" с апарата един от инженерите им замалко не припадна. Ако не възразявате, бих предложил изпълнението на задачата да завърши в рамките на правилата...

- Разбрано, Хюстън.

- Радваме се, "Либърти". Край.

- Големият брат гледа - промърмори Лънди, хвърли кос поглед към Тош и добави: - Смятай, че си предупреден.

Пилотът кимна и насочи вниманието си към площадката за изстрелване на спътника. Самочувствието му видимо намаля. Керълайн и Пит продължиха да контролират работата на ръката робот, която предпазливо, сантиметър по сантиметър, насочи соплото на спътниковия двигател към центъра на подвижния диск.

После астронавтите се прехвърлиха в нови опорни скоби и стартираха процедурите по активирането. Спътникът не беше обикновено карго, а по-скоро самостоятелен космически апарат по подобие на "Либърти". Керълайн провери системите за управление и задействане на двигателите, а Пит пое електрозахранването, компютрите и средствата за комуникации. Всеки етап от проверката се извършваше с безкрайно търпение и безгранично внимание, а резултатите се отбелязваха в специалния списък. Тази дейност им отне около четиридесет минути.

- Имаме пулс - обяви най-сетне Пит, след като постави прекъсвачите в работен режим и включи акумулаторите.

- Жироскопите се въртят - добави Керълайн. - Птичката е готова да полети.

В пилотската кабина Ланди включи микрофона си.

- Хюстън, тук"Либърти".

- Слушаме, "Либърти" - отвърна Джизъп.

- Предстои да отворим клетката. "ЗитаКом" готова ли е да поеме пратката?

- Напълно, "Либърти". Те имат контакт със своя спътник. Разрешаваме пуск.

Тош натисна няколко бутона на командния пулт. Подвижният диск в центъра на товарния отсек бавно се завъртя заедно с "птичката". Скоростта на въртенето бързо се увеличи и скоро достигна нужните обороти. Пилотът направи последна справка с дисплея и натисна бутона за изстрелване. Ротационният диск подскочи нагоре - като онези човечета на пружина, с които си играят децата. Спътникът плавно се отдели от него и заплува в безвъздушното пространство. Операцията беше осъществена без включване на двигателя просто защото един лек тласък беше достатъчен. Апаратът увисна точно над гравитационния център на "Либърти", подчинявайки се на предварително изчислената траектория.

- Това нещо заслужава да се види, а? - подхвърли Лънди, присъединявайки се към Келси пред илюминаторите.

- Демонстрация на Нютоновата физика в най-чистия й вид - кимна тя. - Разбира се, с някои от допълненията на сър Исак...

- Точно така. Завъртането на спътника в момента на изстрелването отговаря съвсем точно на изстрелването на куршум през дулото на пушка със съответните нарези.

- Или на хвърлянето на опитен питчър - добави Тош, незабелязано присъединил се към тях. - Въртеливото движение придава допълнително точност на полета...

Замълчаха и проследиха с очи широката траектория на комуникационния спътник, който бавно изчезна в мрака.

Лонг Бийч, Калифорния

На монитора с графичното изображение на Земята пулсираше една малка, но ярка точица. В един момент тя изчезна, после отново се появи, но разделена на две. Едната продължи по досегашната траектория - това беше "Либърти", а втората изостана малко назад и се изкачи на по-висока орбита. Скай погледна часовника си.

- В график ли са? - попита Моу.

- НАСА винаги се е гордяла с точността си - кимна Скай. - В случая това улеснява задачата ни.

- След една седмица по същото време "ЗитаКом" ще бъде включен в списъка на важните ни клиенти, нали? - подхвърли Моу. - Имат късмет, че получихме честотните им характеристики на сравнително скромна цена...

- Късметът е просто способност да извлечеш полза от това, което ти се предоставя - дари го с хладна усмивка Скай.