Изгубените градове на Атлантида, Древна Европа и Средиземноморието

Дейвид Хатчър Чайлдрес

1. Древна Атлантида. Легендарната люлка на цивилизациите

" ... в онези времена морето било плавателно и имало остров, разположен срещу пролива, наричан от вас Херкулесови стълбове... Той бил по-голям от Либия и Азия, взети заедно, и от него се стигало до други острови, а оттам - до отсрещния континент, който обгръща истинския океан. Защото това море отсам Херкулесовите стълбове е само залив с тесен вход, докато другото наистина може да се нарече море, както и заобикалящата го земя - континент. И така, на остров Атлантида имало могъща и велика държава..."

- Солон, цитиран в "Тимей" на Платон

Атлантида. Това име означава много. То събужда представи за високоразвити древни цивилизации, за катастрофи и унищожение, за загадъчно минало. Атлантида означава много неща за много хора - славна цивилизация отпреди официалното начало на историята, катастрофично предупреждение за съвременния свят, алегория и мит, предназначени да стимулират човешкия ум.

В продължение на повече от две хилядолетия на Атлантида са били посвещавани безброй исторически и философски трудове. Познатата тема за легендарния остров е използвана в множество филми, телевизионни предавания и комикси.

На нейно име са кръстени марки вина, хотели, компании, строителни фирми и книжарници. Едва ли в света има образован човек, който да не е чувал за Атлантида - още повече, че през последните сто и двадесет години популярността й нарасна още повече. Но съществувала ли е в действителност тя?

Критиците на теорията за Атлантида изтъкват, че островната империя е всъщност просто алегория на древногръцкия философ Платон и че за съществуването й има съвсем малко или никакви конкретни данни. Противниците им пък твърдят тъкмо обратното - е налице изобилие от доказателства за високоразвита цивилизация в миналото, която носи най-общо името "Атлантида".

Моят интерес към темата се зароди преди много години, когато започнах да обикалям света в търсене на древни цивилизации, мегалитни останки и доказателства за високоразвити древни познания. По време на пътешествията си прекосих Тихия океан, бродих из Азия и Близкия изток. В продължение на няколко години обикалях Африка и отново се връщах до Индия и Китай.

Накрая пътешествах няколко години из Южна и Централна Америка, за да събера допълнителни данни за съществуването на високоразвити древни цивилизации и да се опитам да изградя последователна картина на миналото, която включва всичко онова, което бях научил.

Стигнах до заключението, че древният човек не само е постигнал върхове в областта на познанието и е обикалял цялата планета, но и че наистина някога в миналото е съществувала изгубена цивилизация на име Атлантида. По-късно пътешествията ми ме отведоха обратно в Северна Америка и оттам - в Европа и Средиземноморието, където се надявах да науча повече за тази тайнствена древна цивилизация.

Занимавайки се с Атлантида, открих, че проблемът поражда изумително интригуващи теми. Натъкнахме се на скриване и изопачаване на археологически сведения, тайни общества и политически движения, като често по един или друг начин във всичко това бяха замесени и милиони долари.

Изглежда, през последните сто и двадесет години науката е поела по два различни пътя във всяка една област. Например във философията е налице добре известното разделение на "софисти" и "платоници"; в антропологията имаме "дифузионизъм" и "изолационизъм", а съвременната геология се дели на "катастрофична" и "униформистка", като последната се преподава в училища и университети. Всички тези "-изми" играят съществена роля за приемането или отхвърлянето на съществуването на Атлантида.

До сравнително неотдавна историците твърдяха, че цивилизацията се е зародила в Шумер преди около 7000 години, като преди това човекът е живял в примитивни условия, най-често в пещери.

От друга страна привържениците на Атлантида са на мнение, че на нашата планета на няколко пъти са съществували високоразвити цивилизации, подобни на нашата. Една от тези цивилизации се нарича в научнопопулярната литература Атлантида. Думата е гръцка и означава "дъщеря на Атлант (Атлас)". Това име станало синоним на света преди съвременното летоброене, извън историята, времето на легендите, преди началото на "официалната" история, или с други думи - света преди потопа.

Атлантистите разглеждат историята като увеселително влакче, което препуска през хилядолетията и издигането и спускането му е белязано от изгрева и залеза на различни цивилизации. Същевременно не е задължително привържениците на тази теория да вярват в съществуването на потънал континент в Атлантическия океан. Мнозина от тях могат да приемат съществуването на древни цивилизации преди Шумер и да ги наричат "Атлантида" просто поради липса на по-подходящо наименование.

Известният писател и разказвач в телевизионния научнопопулярен филм "Загадката на Сфинкса" Джон Антъни Уест посочва:

"Египетската наука, медицина, математика и астрономия са били на много по-високо ниво на развитие и съвършенство, отколкото са склонни да приемат повечето от съвременните учени. Цялата египетска цивилизация се основава на пълното и точно познаване на универсалните закони. И това дълбоко разбиране се манифестира в една последователна, единна и взаимосвързана система, която слива наука, изкуство и религия в едно-единствено и органично Цяло. С други думи то е точно обратното на онова, което виждаме в съвременния свят.

Освен това всеки аспект на египетското познание сякаш е завършен още в началото си. Науките, художествените и архитектурните техники и йероглифната писменост на практика не показват никакви признаци за период на "развитие". Всъщност голяма част от постиженията на най-ранните династии така и останали ненадминати или дори повторени по-късно. Този поразителен факт се приема с готовност от ортодоксалните египтолози, но мащабите на криещата се зад него загадка биват умело омаловажавани, а изводите от тях - премълчани.

Как е възможно една напълно оформена цивилизация да се появи от нищото? Вземете например автомобил от 1905 г. и го сравнете с някой съвременен. Няма начин да не забележите процеса на "развитие". В Египет обаче подобни паралели не съществуват. Всичко си е на мястото още от самото начало.

Разбира се, отговорът на загадката е очевиден, но тъй като противоречи на преобладаващия начин на съвременното мислене, тя рядко се обсъжда сериозно. Египетската цивилизация не е плод на "развитие", а наследство.

В нашумелия си научнопопулярен филм "Загадката на Сфинкса", излъчен по Ен Би Си през ноември 1993 г., Уест и сътрудниците му се опитват да докажат, че Сфинксът е силно ерозирал под въздействието на вода и е на възраст над 9000 години!

Унищожаването на знанието

С развитието на технологиите сме в състояние да гледаме на бъдещето и на дълбините на космоса по начин, различен от онзи, по който са гледали учените и мислителите преди няколко десетилетия. По същия начин днес можем да гледаме и на миналото с по-голяма проницателност и технологична вещина. По същия начин, по който умовете ни си представят едно бъдеще, което се различава от виденията на дедите ни, ние можем да съзрем и едно минало, отличаващо се от представите на учените и специалистите от началото на ХХ в.

Точно както кръгозорът ни достигна до самия край на вселената, днес можем да обърнем поглед към самото начало на историята. И мнозина изследователи правят именно това.

Името Атлантида съществува в древните източници. Като за начало, то е споменато в диалозите на Платон (цитирано от древните египетски записи, както се посочва в самия текст), но освен това почти всяка древна култура на планетата има митове и легенди за съществувал някога в миналото свят и за катаклизъм, довел до неговото унищожение.

Маите, ацтеките и индианците хопи вярвали, че преди нашия свят са съществували четири или повече по-ранни, които са били унищожени. Възможно е гибелта на Атлантида да не е дори последния катаклизъм, стоварил се върху планетата ни.

В най-известните книги на света като Библията, "Махабхарата", Корана и дори "Дао Дъ Дзин" също се споменава за катаклизми и унищожени древни цивилизации. Сведенията за тях са заемали хиляди и дори стотици хиляди томове, пазени в миналото в библиотеки из целия свят. Много от тези библиотеки били толкова богати, че се ползвали с огромна слава сред тогавашните историци. Добър пример за това е Александрийската библиотека.

Тъжно, но е факт, че през цялата човешка история преднамерено са били унищожавани огромни архиви и хранилища на знания. Според прочутия астроном Карл Сейгън някога във великата Александрийска библиотека в Египет се пазела книга, озаглавена "Истинската история на човечеството от последните 100 000 години". За съжаление тази книга наред с хиляди други била изгорена от фанатизираните християни през IV в. Томовете, които християните пропуснали, били унищожени няколкостотин години по-късно от мюсюлманите, които ги горели, за да затоплят баните си.

През 212 г. пр. Хр. китайският император Цин Ши-Хуан, строителят на прословутата Велика Китайска стена, заповядал да се унищожат всички древни китайски текстове. Огромно количество древни томове - практически всичко, свързано с история, астрономия, философия и наука - било изгорено. Били унищожени цели библиотеки, в това число и имперската. При това съсипване на човешкото познание били изгубени и много от трудовете на Конфуций Кончу и Менций (Мен-цзъ).

За щастие някои от произведенията оцелели, тъй като хората успели да ги скрият. Дори в наши дни в даоистките манастири ревностно се пазят много от древните трудове.

Испанските конквистадори унищожавали всеки кодекс на маите, до който успявали да се доберат. От хилядите книги на маите днес са запазени едва четири. Подобно на фанатизираните християнски сектанти от IV в. и на императора Цин Ши-Хуан от III в. пр. Хр., испанците искали да унищожат всички записи, пазещи познанието на миналото.

Европа и Средиземноморието потънали в печално известните Тъмни векове, когато християнската църква се разцепила за първи път след серия събори, започващи с Никейския събор през 325 г. Нестор, последният патриарх на раннохристиянската църква, бил свален от власт на събора в Ефес през 431 г. Той бил прокуден в Либия и Несторианската църква се преместила на изток. Диспутите им на тези събори засягали раннохристиянската доктрина за прераждането и идеята, че Исус е само учител, докато Христос е архангел Мелхиседек*.

* Вж. Битие, 14:18; Псалтир, 109:4; Евр., 5:9-10, 7:15-17; 1 Петър, 2:9. - Б. ред.

Било заповядано да се унищожат всички книги във Византийската империя с изключение на една късно редактирана версия на Библията, обявена за официално издание на Католическата църква. По същото време била унищожена библиотеката в Александрия, а великата математичка и философка Хипатия била смъкната от колесницата си и разкъсана на парчета от разярената тълпа. След това същата тази тълпа изгорила библиотеката. Така потискането на науката и познанието, особено на познанието от древното минало, започнало не на шега.

През последните две хилядолетия знанието било потискано и затова се казва, че историята се пише от победителите, а не от губещите. Като се има предвид количеството известна военно-ориентирана политическа пропаганда в наше време, би трябвало да разглеждаме древната история в подобна светлина.

С оглед на това потисничество изглежда поразително, че малкото оцелели антични текстове наистина говорят за древни цивилизации и унищожилите ги катаклизми. Освен това в тях се споменава за мъдреци, живели в хармония с природата. Но в един момент в миналото хората изгубили тази хармония и цялата планета била сполетяна от катастрофа.

Тук можем да забележим удивителни паралели в "мита" за древната Атлантида и положението, в което се намира съвременният свят. Ще успее ли модерният човек да оцелее под напора на собствената си технология и разногласия, или ще се самоунищожи поради присъщата му деструктивна природа и поради нарушаването на хармонията със Земята?

"Ако ние, хората, поискаме да изпитаме смирение, не е нужно да обръщаме взор нагоре към безкрайния космос. Достатъчно е да погледнем към световните култури, които са съществували хиляди години преди нас, достигнали са своя разцвет преди нас и са загинали преди нас."

К. В. Керам, "Богове, гробници и учени

Империята Рама в Индия

От археологическа гледна точка идеята, че цивилизацията се е зародила в Шумер, е сравнително нова - тя се лансира за първи път след британските и немските разкопки в средата на ХIХ в. Именно тогава се наложило мнението, че Шумер е най-древната цивилизация на света и че всички други би трябвало да са по-късни от нея. По същество науката твърдяла, че човекът е живял в пълен неорганизиран хаос в продължение на десетки или стотици хиляди години, докато някъде около 9000 г. пр. Хр. се появили шумерите.

Историците дълго време споделяли виждането, че цивилизацията на Индийския субконтинент започва съществуването си някъде около 500 г. пр. Хр., което е само няколкостотин години преди похода на Александър Велики. През миналия век обаче в долината на р. Инд на територията на днешен Пакистан бяха открити изключително добре организираните и сложно устроени градове Мохенджо Даро ("Хълмът на мъртвите") и Харапа.

Наричан някога Брахминадад, град Харапа бил изваден на бял свят от братята Джон и Уилям Брънтън, които работели като инженери за Източноиндийските железници. През 1856 г. двамата търсели баласт, върху който да положат релсите, и местните жители им казали, че недалеч се намират руините на древен град. Братята разпердушинили селището и се сдобили с евтини печени тухли, върху които били положени 150 км релси. Накрая за находката научил директорът на Индийския археологически институт и разкопките започнали.

Друг подобен пример на разграбване на древен град за построяването на нов е Тиахуанако във високото алтиплано на Боливия, недалеч от езерото Титикака. Тиахуанако бил систематично лишаван от прекрасно обработените си андезитни (вид гранит) блокове, с които била построена първоначалната столица Ла Пас, която се намирала по-близо до древния град от съвременния Ла Пас. Освен това за изграждането на местното градче Тиахуанако също били използвани големи каменни блокове и дори четириметрови статуи. Днес от археологическия обект се е запазило само онова, което или се е намирало под земята, или е било прекалено тежко, за да бъде преместено от испанците. И въпреки това някога в древността строителите очевидно са можели да преместват такива огромни маси - при това често на разстояние 30 км и повече.

Фактът, че много от древните градове са били разграбени в миналото, несъмнено осуетява опитите на съвременния човек да пресъздаде историята. Когато миналото е преднамерено унищожено, за нас остават съвсем малко безценни данни, с чиято помощ да създадем някаква горе-долу приемлива картина. Нима в такъв случай е чудно, че Атлантида не е доказан факт?

За разлика от други древни страни като Египет, Китай, Британия и Перу, не всички стари книги на Индия са били унищожени и поради това разполагаме с няколко сигурни данни за съществуването на изключително далечно минало с високоразвита култура и наука.

Според индийските исторически извори културата тук съществувала в продължение на десетки хиляди години. Въпреки това до 1920 г. всички "специалисти" споделяли мнението, че произходът на индийската цивилизация може да се постави няколкостотин години преди похода на Александър Велики през 327 г. пр. Хр. Това становище оставало общоприето до откриването на Мохенджо Даро на 560 км на юг, а по-късно и на други селища със същия градоустройствен план, сред които Кот Диджи недалеч от Мохенджо Даро, Калибанган и Лотал, пристанище в Гуджерат, Индия. Днес това пристанище се намира на километри от бреговете на океана.

Откриването на тези градове принудило археолозите да отместят датата за произхода на индийската цивилизация с хиляди години назад, точно както настоявали самите индийци. Тези високоразвити и добре уредени селища са истинска загадка за съвременните изследователи. Всяко от тях се състои от еднакви по големина квартали с пресичащи се под прав ъгъл улици. Целият град е разделен на секции и това кара археолозите да смятат, че са били планирани предварително - забележителен пример за ранно градоустройство. Още по-забележителна е канализацията, която е толкова сложна, че превъзхожда съществуващата в момента канализация в съвременните пакистански (а и не само) градове. Каналите били покрити и повечето домове разполагали с тоалетни и течаща вода. Освен това питейната водата и отходните канали били разположени на голямо разстояние помежду им.

Тази високоразвита култура имала своя писменост, която и досега не е разчетена, и използвала глинени печати, подобни на китайските, с които се подпечатвали документи и писма. Върху някои от печатите има изображения на животни, които днес не познаваме.

Съвременните учени ценят високо древноиндийските текстове, тъй като те са сред последните тънки нишки, свързващи ни с древните библиотеки на далечното минало. Свръхцивилизацията, известна като империята Рама, ще бъде разгледана в следващите глави наред с други древни култури. Надявам се, че читателят ще се запознае с такива велики цивилизации от миналото като Озирис, Посейд, Рама и Атлан.