Разпръснати слънца

Разпръснати слънца

Кевин Дж. Андерсън

Четвърта книга от Сага за Седемте слънца

Историята дотук

След атаката на разумната световна гора на Терок от вражеските хидроги, човешките колонисти се опитват да възстановят щетите. Зелените жреци, телепатично свързани със световната гора, са все още в летаргия, мнозина от тях, постъпили доброволно на служба в Земните въоръжени сили напускат постовете си и се прибират у дома, в опустошените гори.

Междувременно хидрогите насочват омразата си срещу фероуите, огнена раса, обитаваща звездите. Докато хидрогите и фероуите са вкопчени в битка между планетите и слънцата, крал Питър и кралица Естара обявяват започването на нова военна кампания от техния дворец на Земята: Земните въоръжени сили ще изстрелят още кликиски факели - гибелни оръжия, способни да взривяват газови гиганти - също както при пробното изстрелване, което неволно бе предизвикало избухването на хидрогската война. Освен това, следвайки примера на илдирийския военен герой Адар Кори`нх, Земните въоръжени сили ще построят разбивачи-камикадзе, които ще бъдат управлявани от новия модел бойни компита срещу хидоргските кълба. Докато крал Питър произнася своята реч, той е следен за грешки от опасния, склонен да прибягва да крайни методи председател Базил Венцеслас.

Тасия Тамблин, скитничка, присъединила се към Земните въоръжени сили, е избрана да управлява първия кликиски факел. Тя не знае, че приятелят й Роб Бриндъл и група човеци са затворени в кристалния хидрогски град в сърцевината на определения за цел газов гигант. Там приятелски настроеното компи ДД, пленено от злокобните кликиски роботи, успява да установи контакт с Роб. Точно преди факелът на Тасия да възпламени облаците, хидрогите евакуират газовата планета и кликиските роботи и ДД успяват да избягат.

Междувременно братът на Тасия Джес се озовава на изолирана водна планета, след като корабът му е разрушен от хидрогите. За да съхранят живота му неговият потаен товар от вентали - причудливи водни създания - вдъхват на тялото му своята енергия. С помощта на венталите Джес построява екзотичен кораб и отлита от планетата, в търсене на своята изгубена любов Ческа Перони, говорителка на скитническия клан.

В столицата на скитниците Рандеву, където Ческа се опитва да съхрани съюза между клановете, разузнавачът Нико Чан Тайлар представя доказателства, че Земните въоръжени сили са плячкосвали товарни кораби на скитниците, лишавайки ги от запасите им от космическо гориво (екти), след което са унищожавали корабите. Разгневени от този пиратски акт, скитниците преустановяват търговията с Теранския ханзейски съюз. Ческа изпраща ултиматум на правителството на Ханзата: Земята няма да получава повече космическо гориво, докато виновниците не бъдат издирени и наказани.

Самите скитници държат неколцина зевесета в плен, след като са ги спасили от скорошната битка в пръстените на Оскървил. Един от най-нещастните затворници е разглезеният аристократ Патрик Фитцпатрик III - въпреки флирта с Зет Келъм, красивата дъщеря на Дел Келъм, клановият водач, който управлява оскървилската корабостроителница. Помощниците на Келъм също така препрограмират спасени от останките бойни компита, за да ги използват за работа.

В своето търсене на способи за космически пътешествия без употребата на екти, Ханзата изпраща група изследователи през "транспорталите, древна чуждоземна система от проходи, открита на изоставени светове. Един от тези изследователи е опитният шпионин Дейвлин Лотце. Тъй като транспорталните координати все още не могат да бъдат разкодирани, немалка част от крайните спирки в пътуванията представляват смъртоносна заплаха.

Също така, надявайки се да премахне зависимостта си от космическото гориво на скитниците, Ханзата изгражда екти-извличаща небесна мина, управлявана от Съливан Голд и неговия зелен жрец Колкер, в околностите на газовата планета Кронха 3, където адар Кори`нх бива свален след драматично стълкновение с хидрогите. Сътрудниците на Съливан успяват да осигурят значителни количества екти докато на сцената не се появява група илдирийски бойни лайнери, които също възнамеряват да извличат екти от облаците.

Докато присъства на погребението на отровения си баща, новият илдирийски маг-император Джора`х е принуден да преглътне информацията за многобройни зловещи замисли, получена с помощта на тизм-познанието. Впримчена в изтощителна война с хидрогите, илдирийската империя също бързо изчерпва запасите си от екти. Братът на Джора`х, губернаторът Руса`х - който е потънал в подтизмен сън от началото на хидрогската атака срещу планетата Хирилка - внезапно се пробужда в лазарета на Призматичния палат. С драматично променена личност, Руса`х твърди, че докато е бил в кома, е получил няколко особено силни видения. Обезпокоен от това, Джора`х изпраща болния си брат заедно с престолонаследника Тор`х и Пери`х, обратно на Хирилка за да помогнат за възстановяването на опустошената планета.

Въпреки че мрачният губернатор на Добро Удру`х поднася благопожеланията си на новия маг-император, Джора`х не може да прости на брат си задето в продължение на години тайно е подлагал неговата любима зелена жрица Нира на разплодителни опити. Нира, смятана от известно време за мъртва, е родила Осира`х, полусестра на Джора`х, за която губернаторът Добро вярва, че може да стане спасителка на Илдирийската империя благодарение на забележителните си телепатични способности. Нира не е мъртва, а скрита на един отдалечен остров, където магът-император не може да я открие.

На една изолирана илдирийска колония човешкият учен Антон Коликос изучава Сагата за седемте слънца заедно със своя приятел и съветник паметителя Вао`сх. С малка група помощници те остават в обречения град Марата Прайм, на тъмната страна на планетата, докато монтажна група кликиски роботи приключват със строежа на града-близнак от другата страна на същия свят. Илдирийците се натъкват на необичайна мрежа от тунели, но не могат да установят кой ги е прокопал. Една вечер, докато Антон и Вао`сх си разменят истории, в един от генераторите под града избухва взрив, който прекратява енергоподаването и осветлението. Това е очевиден саботаж. Лишени от нужната им за оцеляване енергия, те решават да се отправят пеша към града-близнак. След като се свързват с кликиските роботи и обясняват в какво положение са изпаднали, бежанците се натоварват на три совалки - но две от тях също експлодират. Нов акт на саботаж! Антон, Вао`сх и още неколцина техни помощници успяват на време да се измъкнат от совалката, но са отрязани от света. Те поемат пешком през тъмнината към несигурното убежище, което биха им предоставили кликиските роботи, но Антон е измъчван от подозрения...

Кликиските роботи пазят в дълбока тайна намеренията си да унищожат както хората, така и илдирийците. Премествайки компито ДД от едно убежище в друго, роботът Сирикс съумява да пробуди изпаднала в летаргия група кликиски роботи, които, за учудване на ДДС, вече са готови за действие.

Когато в илдирийския Призматичен палат се появява един кликиски робот, настоявайки да узнае всички подробности относно разплодителната програма на Добро, Джора`х отказва да му каже каквото и да било. Магът-император предизвиква след това фурор, като отлита на Добро за да се срещне с дъщеря си Осира`х и да посети гроба на Нира. Илдирийците са изплашени, че техният водач може да се възправи срещу отколешната традиция и да напусне Палата. Джор`х престъпва още повече традицията като назначава своята дъщеря-войн Язра`х за личен телохранител, пост, който никога преди това не е бил възлаган на жена...

Принудена да продължи експанзията си при огромни затруднения, Ханзата окуражава своите граждани да натоварят багажа си и да се отправят през възстановените кликиски транспортали за колонизиране на девствени планети. Сред първите авантюристи са един хвърчащ из облаците мечтател на име Ян Ковиц и неговата дъщеря Орли. Търговският капитан Рлинда Кет и нейният любим бивш съпруг Брансън Робъртс, по прякор БиБоб, прекарват колонистите да най-близките транспортали, откъдето заселниците могат да се отправят към новите колониални светове. Орли и баща й тръгват с една група към изоставения кликиски свят Корибус, където възнамеряват да започнат нов живот.

След многобройни рисковани пътешествия през транспорталите, Дейвлин Лотце се появява тайна в покоите на председателя Венцеслас и обявява желанието си да се засели на някоя тиха колония. Въпреки неуспехите във войната с хидрогите председателят не може да откаже на искането на Дейвлин и го изпраща на кроткия свят Крена. Отчаян от войната, от неспособността си да държи под постоянно наблюдение крал Питър и разочарован от поведението на принц Дейниъл (потенциалния наследник на краля), председателят изпада в ярост, когато научава за наложеното от скитниците екти-ембарго. Венцеслас, който в действителност възнамерява да използва скитниците за жертвен агнец, върху когото да се съсредоточи обществената ненавист, се среща с генерал Ланиат, главнокомандващ Земните въоръжени сили, за да обсъдят мерки срещу дръзките кланове.

По същото време, претърпелият екзотична метаморфоза Джес Тамблин пристига на Рандеву. Джес, когото мнозина скитници смятат за мъртъв, вече не е изцяло човек: тялото му е просмукано с вентална енергия, заради която той е неспособен да докосва други хора, тъй като може да ги убие с един заряд. Ческа, която все още го обича, не може да повярва, че двамата са отново заедно и същевременно са принудени да бъдат разделени. След като разказва на скитниците как е преоткрил венталите, тези древни врагове на хидрогите, Джес иска някои от тях да станат доброволни "водни носачи" и да му помогнат в разпространяването на венталите на други водни планети, където те ще наберат сили и ще се подготвят за война срещу своите врагове. Група амбициозни пилоти, включваща Нико Чан Тайлар, се присъединява към него. След като се отправя на своята нова мисия, Джес посещава една изолирана комета, където между двамата с Ческа някога се е състояла романтична среща и посажда там водна есенция, вдъхвайки живот на кометата.

Междувременно Ческа решава да изпрати скитници на помощ на опустошените гори на Тарок. На времето тя е била сгодена за техния водач и сега се чувства задължена да им помогне, тъй като Ханзата не проявява подобно желание. Скитници-инженери се заемат с проблема по възстановяването на горските градове и стабилизирането на гората. На Земята, посланик Сарейн открива, че тя е новият водач на своите сънародници. Бързайки да извлече полза от този факт, председателят Венцеслас изпраща своята вярна помощница Сарейн да заеме поста. Когато пристига на изпепелената планета Сарейн е дълбоко потресена, но също и разтревожена да открие, че опустошената гора гъмжи от скитнически работници!

Председателят Венцеслас нарежда на Земните въоръжени сили да "дадат урок" на някоя представителна скитническа цел. Въпреки че крал Питър изразява сериозно несъгласие, генерал Ланиан планира първата си атака срещу Ураганово депо, важно съоръжение на скитниците. Корабите на Земните въоръжени сили заобикалят депото, пленяват всички скитници, а после разрушават станцията. На път да достави поредната порция вентална вода Нико Чан Тайлар става свидетел на атаката и незабавно предупреждава останалите скитници , включително и възстановителната група на Тарок. Говорителката Ческа Перони гневно обвинява Сарейн и Ханзата, че се опитват да разпалят война и заминава на среща с председателя Венцеслас.

В скитническата корабостроителница на Оскървил, Патрик Фитцпатрик се опитва да надмогне растящата си привързаност към Зет Келъм. Затворените зевесета непрестанно търсят начин да избягат, но когато един от тях се опитва да отлети с отвлечен кораб, той загива трагично. В резултат на това търканията между скитниците и пленените зевесета се увеличават.

По време на разузнавателна експедиция сред останките от сражението между пръстените, Зен и баща й се натъкват на напълно запазен хидрогски кораб - нещо, което не е било откривано досега. С надеждата, че един подробен анализ ще доведе до намирането на способи за победа над врага, те повикват гениалния инженер Кото Окиах да изучи хидрогската сфера. Кото успява да проникне в чуждоземния кораб и веднага открива, че хидрогската технология има много общи черти с кликиските транспортали...

Докато Дейвлин Лотце се опитва да основе своя колония на Кренна, той забелязва в небето да кръжат хидрогски бойни кълба. Чуждоземците не го нападат, но изглежда търсят нещо. Няколко дни по-късно с помощта на телескоп Дейвлин наблюдава сражение между хидроги и техните смъртни врагове, фероуите, в околностите на слънцето на Крена. Звездата започва да умира и Дейвлин пришпорва колонистите да предприемат отчаяни мерки за спасение. С постепенното изгасване на слънцето моретата и континентите замръзват и Дейвлин се качва на един спасителен кораб за да потърси помощ. Планетата е скована от небивали студове и колонистите се окопават надълбоко, в усилията си да оцелеят. За щастие Рлинда и БиБоб пристигат на снабдителна мисия и помагат на Дейвлин да спаси колонистите на Кренна, като ги изкопават от замръзналите им бункери.

Кликиските роботи натоварват ДД на борда на един боен кораб на ЗВС, част от групата отвлечени и преустроени земни кораби. Сега корабите са оборудвани с наново препрограмирани бойни компита и ДД узнава, че всички бойни модели - широко разпространени сред Земните въоръжени сили - съдържат скрита програма, която може да бъде задействана по всяко време от кликиските роботи. За да я изпробват, кликиските роботи нареждат на отвлечените бойни кораби да атакуват Корибус. Въпреки, че ДД се опитва да спре роботите, те унищожават разположената там земна колония. Орли Ковиц, която изследва скални пещери, става безпомощна свидетелка на ужасните събития, докато корабите на ЗВС унищожават поселището, заедно с баща й и всички нейни приятели. Тя вижда как кликиски роботи и бойни компита се ровят из останките, довършват ранените и после отлитат. Когато Орли най-сетне успява да се добере до разрушеното селище, тя открива, че е единственият оцелял.

Губернаторът на Хирилка, който продължава да се държи странно, след раняването в главата, казва на своето протеже, престолонаследника Тор`х, че е бил споходен от ново видение, според което магът-император Джора`х (бащата на Тор`х) е водел Илдирийската империя към крах. Обезпокоен в началото от тези приказки за бунт, с течение на времето Тор`х решава да повярва на своя объркан чичо. Руса`х нарежда на населението на Хирилка да започне да поглъща наркотика шайинг, който разхлабва мислите и му позволява да установи над тях контрол. След това публично обвинява Джора`х, че е отровил своя предшественик. Заявявайки, че той е пълноправният маг-император, Руса`х облича одеждите на илдирийския водач. Само младият кандидат губернатор Пери`х остава верен на мага-император. Когато открито се опълчва на преврата, Руса`х и Тор`х го затварят.

Губернаторът на Хирилка изпраща група убийци за да премахнат Джора`х и екзекутира Пери`х за да спаси брат му от надвисналата опасност. Опазен благодарение бързата намеса на своята дъщеря и телохранител Язра`х, магът-император най-сетне се уверява, че налудничавият губернатор на Хирилка е намислил да вземе властта над империята. Той възлага на адара Зан`нх, начело на груба бойни лайнери, да въдвори реда на Хирилка, без да осъзнава, че ги изпраща в смъртоносна клопка...

Изолирана на своя остров, пленената зелена жрица Нира тайно построява сал и избягва, носейки се дни наред по течението, докато се разбива на гол бряг - и най-сетне се освобождава от губернатора Удру`х.

На Земята, Ческа настоява ЗВС да прекратят всички атаки срещу аванпостове на скитниците, ала същевременно председателят Венцеслас нарежда на сънародниците й да се предадат и да възобновят незабавно доставката на стратегическото космическо гориво. Ческа си тръгва ядосана, като се заклева, че той никога няма да открие тайните местонахождения на скитниците. Генерал Ланиан обаче е успял да дешифрира навигационния модул от откраднатия скитнически кораб и узнава координатите на Рандеву. Той изпраща огромна военна сила към астероидния куп и унищожава напълно скитническата столица. Лишени от център на властта, Ческа и останалите оцелели се разпиляват. Сега те са изгнаници...

1. Адмирал Лев Стромо

Въпреки че адмирал Стромо бе най-старшият офицер на борда на мантата, той остави на командира на крайцера Ели Рамирез да взема текущите оперативни решения. Във всеки случай, така се получи далеч по-добре. Стромо не изпитваше нуждата да прибягва до авторитетния си пост и същевременно беше доволен, задето имаше подръка някой, когото да обвинят, ако нещата тръгнат на зле.

В продължение на няколко десетки години, през които бе градил кариерата си в Земните въоръжени сили, генералът се бе научил умело да се измъква от отговорност. Той рядко участваше пряко в бойни операции - не беше постъпил в ЗВС за да излага задника си на опасност! - но понякога и това беше от полза. Може би ненадминатият успех по смазване главната скитническа база на Рандеву щеше да е достатъчен за да превъзмогне образа му на полузабравен паркетен генерал.

Но въпреки това в момента Стромо тъгуваше по спокойния живот в своя кабинет в удобната и безопасна база на Земята, или дори на Марс. Нито веднъж досега не си бе помислял, че ще трябва да вземе участие в опустошителна война с могъщи чуждоземци, обитаващи ядрата на планети-газови гиганти, нито дори си бе представял конфликт с жалка пасмина космически чергари.

Докато преследването на скитниците навлизаше във втората си седмица, Стромо наблюдаваше как младите флотски офицери си точат зъбите за истинска бойна служба. Колкото по-скоро този пресен урожай от бойни командири се докажат на бойното поле, толкова по-бързо ще може Стромо да се върне към предпочитаните си щабни занимания. С добре оформеното си коремче и често навестяващи го стомашни проблеми той не бе вече за тази работа.

- Разполагаме ли с достоверни тактически сведения за следващата ни цел, командир Рамирез? - попита той, въпреки че вече бе задавал този въпрос. - Как му беше името на това място?

- Ххренни, сър.

- Прилича ми на конско подсмърчане.

- Името произхожда от стари илдирийски звездни карти, сър. ЗВС не разполага с по-нови данни.

Адмиралът сбърчи увисналите си вежди.

- Да не намекваш, че разузнаването ни не се е справило добре?

- Просто досега не е имало необходимост, адмирале. Става въпрос за незабележима, малка звездна система, лишена от ресурси. - Рамирез извика на екрана изображение на района и постави светлинен показалец върху мястото, където предполагаха, че ще открият тайната база. - Непотвърдени данни за скупчване на заселнически куполи сред астероидите. Изглежда скитниците обичат да живеят сред боклуците, сър.

Откакто непокорните кланове бяха прекъснали търговски взаимоотношения с Теранския ханзейски съюз Базил Венцеслас бе направил няколко официални - и досега неуспешни - опита да се свърже с тях. Въпреки че скитниците бяха понесли тежки загуби от хидрогските атаки, те отказваха да сътрудничат срещу общия враг, отказваха да доставят жизненоважното космическо гориво, отказваха да следват напълно разумни съвети. Ханзата не можеше да допусне подобно нещо.

Ето защо, за да подчертаят сериозността на намеренията си, Земните въоръжени сили бяха унищожили една междинна скитническа станция за транспорт на гориво. Само за пример, може би прекалено силен, но достатъчен, за да подскаже на клановете, че нямат шанс, ако се изправят срещу могъщата земна военна машина. Но вместо да подплаши скитниците, този инцидент само бе разпалил още повече враждебното им отношение. Космическите чергари съвсем прикриха следите си, което принуди председателя да вземе безпрецедентното решение за обявяване на открита война срещу тях, в името на добруването на човечеството.

Ако скитниците бяха разумни хора, войната нямаше да продължи повече от час. За съжаление, събитията не взеха подобен обрат.

Преди седмица Стромо бе командвал наказателна атака, която бе унищожила Рандеву и клановете се бяха разпръснали, принуждавайки всички земни бойни единици да губят още повече време и средства в търсенето им. Това беше истинско безумие! Стромо и колегите му бяха получили заповеди да издирват всички съоръжения на скитниците, да конфискуват стоките им - поне тези, които биха могли да са от полза във военно време - и по някакъв начин да се опитат да подчинят тези хора. Рано, или късно, те щяха да склонят да сключат мир.

Рамирез погледна към него от командния пост и на сочните й устни се затрептя усмивка, въпреки че лицето й запази хладното си изражение, под прилежно подравнения черен перчем.

- Адмирале, искате ли да поемете командването, когато се приближим, или да продължа?

- Справяте се отлично, командир Рамирез. - Макар да подозираше, че тя не го харесва особено, Рамирез оставаше отличен пилот и навигатор, със светкавична блестяща кариера, подобно на мнозина млади офицери по време на разрушителната хидрогска война. - Възможно ли е да получим по-добра картина на екрана? Ще ми се да огледам целта.

- Първата вълна от ремори разположиха предавателни станции и изображението се подава от тях.

Разпилените около Ххренни зъбери наподобяваха шепа възедър чакъл, захвърлен от нечия ръка срещу звездите. От подобно разстояние всеки от носещите се из космоса отломъци бе напълно неотличим от останалите, но разпределението на металите и албедовият профил на някои геометрични обекти издаваха неумолимата присъда: там се криеше разпръсната човешка колония. <Скитници.>

- Ето ги, точно както предполагахме - той се почеса по брадичката. - Добре, карайте натам, да надзърнем право в гнездото на осите. Заредете предните и задни язери, както и едрокалибрените артилерийски установки. Предайте на реморите да прехващат всеки кораб, който се опита да избяга. - Той посочи екрана. - Напред, в името на краля и прочее...

С приближаването на корабите на ЗВС безочието на клановете придоби още по-колосални размери. Тайна база - как ли пък не! Прозрачните куполи се рееха сред астероидите като напъпили гнойни пришки. Разположени на гравитационно стабилни точки между тях, редици от слънчеви огледала насочваха светлината през космическата пустош, за да осигуряват необходимата енергия за обитателите на селището. Изкуствени станции, следващи разнообразни орбити, като досадни мушици. Може би това бяха надуваеми складове и хранилища?

- Погледнете само! Не може да им се отрече амбициозност на тези скитници!

- Те разполагат с достатъчно енергия и изобретателност - потвърди Рамирез. - Командир Тамблин го е доказала неведнъж.

Стромо се намръщи. Съвсем доскоро същата тази манта бе под командването на Тасия Тамблин, която, заради връзките й със скитниците, бе преместена на не толкова отговорен пост преди удара срещу Рандеву. Дали Рамирез не демонстрираше лоялност към доскорошната си началничка? А би трябвало да е доволна от повишението.

- Клановете трябва да съсредоточат съзидателния си ентусиазъм за да помагат на цялото човечество, не само на себе си. - Адмиралът огледа астероидния комплекс с блещукащи прозрачни куполи и обширни огледала и поклати глава. - Защо не могат да живеят на планетите, като всички останали?

Въпреки че досега всички проведени срещу тях военни операции се бяха оказали успешни, скитниците не показваха никаква склонност да се подчинят на официалната власт. Бяха се пръснали като изстреляни от ловна пушка сачми, което разбира се, накара Ханзата да обяви, че е постигнала пълна победа. Разделяй и владей. Надвити и лишени от водач, скитниците трябваше да бъдат лесна плячка в опитите да бъдат върнати обратно в стадото, но се оказаха трудни за залавяне и опасни, като разбеснели се диви котки. Подобно развитие на нещата само караше Стромо да се измъчва от растящо безпокойство.

- Негодници.

Имаше логика да се зъбят, докато бяха под обединеното ръководство на говорителката Перони. Но сега, когато центърът на тяхната власт бе унищожен, кой щеше да се изказва вместо тях? Кой разполагаше с нужната власт да преговаря от тяхно име? Все някой трябваше да подпише декрета за капитулация и да призове всички останали да се предадат и да се захванат за работа. Но да издирват и унищожават подобни разпръснати сред звездите селища като това щеше да отнеме ужасно много време.

- Адмирале, засякохме четири кораба. Нищо достатъчно голямо, че да представлява заплаха за нас. Нито едно от съоръженията не изглежда като нещо, което би могло да ни създаде неприятности.

- Не съм и очаквал - Стромо изпука с кокалчетата.

На екрана се появиха точно изчислени траектории на астероидните пътища и изображения на куполовидните селища. Рамирез ги разглеждаше замислено, докато си играеше с един кичур на косата си. Очевидно нещо тревожеше младия командир.

- Адмирале...позволете да говоря откровено?

Стромо застина. Това бе лошо начало на разговор. Но тъй като Рамирез бе произнесла въпроса си на глас, в присъствието на всички останали офицери на мостика, нямаше друг избор, освен да се съгласи.

- Само не се бавете, командире. Операцията ще започне всеки миг.

- Мога ли да запитам, какво очакваме да постигнем с всичко това? По-рано, когато заповедите ни бяха да ударим Ураганово депо и Рандеву, целта бе да сплашим скитниците и да ги накараме да вдигнат екти-ембаргото. Но ако продължаваме да разпалваме омразата им към нас, те може би никога няма да склонят да ни сътрудничат. Ако ги съкрушим, как можем да разчитаме отново да ни бъдат лоялни търговски партньори?

- Въпросът вече не е в това. Ханзата ще заобиколи скитниците и те ще бъдат изоставени сами в космоса. Вече разполагаме с действащ облачен комбайн, който осигурява за нас екти на Кронха 3 и можете сама да се досетите, че скоро ще има и други. - Рамирез продължаваше да го гледа със скептичен поглед и той реши, че е време да смени темата. - Само след няколко минути ще разберете какво имам пред вид.

Той се облегна в мекото кресло, нетърпелив битката да започне час по-скоро - след като се бе уверил, че ще е като разходка в парка. - Готов съм за представлението. Постарайте се да им дадете хубав урок.