Искрени лъжи

1.

Тя беше легенда. Творение на епохата, таланта и собствената си неукротима амбиция. Ив Бенедикт. Желана от мъже с трийсет години по-млади от нея. Обект на завист от страна на жените. Ухажвана от директорите на киностудиите, които си даваха ясна сметка, че в днешно време, когато филмите се правят от счетоводители, нейното име струва чисто злато. В близо петдесетгодишната си кариера Ив Бенедикт беше познала и възход, и падение, но бе извлякла изгода и от двете, за да стане такава, каквато бе пожелала.

Постъпваше според прищевките си и в лично, и в професионално отношение. Ако дадена роля представляваше интерес за нея, тя се впускаше да я гони със същата стръв, с която си бе осигурила първото участие в киното. Пожелаеше ли някой мъж, впримчваше го и го пускаше само ако я измами, и то – както обичаше да изтъква, – без да таи и капка злоба. Всичките ѝ бивши любовници, а те бяха безброй, си останаха нейни приятели. Или бяха достатъчно благоразумни да се преструват на такива.

На шейсет и седем годишна възраст Ив продължаваше да има великолепна фигура благодарение на самодисциплината си и на пластичната хирургия. За половин век тя бе калила характера си като стомана. Беше използвала и успехите, и разочарованията си, за да го превърне в оръжие, което пораждаше едновременно страх и уважение в империята Холивуд.

Някога беше богиня. Сега властваше като кралица със своя остър ум и хаплив език. Малцина имаха достъп до мислите ѝ. Никой не знаеше тайните ѝ.

– Бълвоч! – Ив захвърли сценария върху настлания с плочи под на солариума, ритна го ожесточено и закрачи напред-назад. В движенията ѝ се долавяше обичайното достойнство, което едва прикриваше бушуващата в нея чувственост. – Всичко, което прочетох през последните два месеца, е пълен бълвоч!

Агентката ѝ, закръглена жена с благ вид, но с желязна воля, сви рамене и отпи от следобедния си коктейл.

– Нали ти казах, че е боклук, Ив, но ти настояваше да го прочетеш.

– Боклук значи. – Ив извади цигара от купата на Лалик , и бръкна в джобовете на панталоните си за кибрит. – Боклукът винаги крие някакъв компенсиращ елемент. Участвала съм в много „боклуци“, които са ставали блестящи филми. Но това – тя отново ритна сценария с истинска наслада – е направо бълвоч.

Маргарет Касъл отпи още една глътка грейпфрутов сок с водка.

– Тук си права. Минисериалът...

Ив рязко извърна глава и я прониза с остър като скалпел поглед.

– Знаеш как ненавиждам тази дума.

Маги си взе парче марципан и го лапна.

– Наричай го както искаш, но ролята на Мери Лу е тъкмо за теб. След Скарлет не е имало по-пленителна и по-неустрашима южняшка красавица от нея.

На Ив това ѝ бе известно и тя вече бе решила да приеме предложението. Но не обичаше да се предава лесно. Не само за да запази достойнството си, но и за престиж.

– Три седмици да правя снимки на открито в Джорджия – измърмори – и да се шибам с алигаторите и комарите, как не!

– Скъпа, сексуалните ти партньори въобще не ме интересуват. – Вместо отговор Ив избухна в кратък смях. – Избрали са Питър Джаксън за ролята на Робърт.

Ив присви искрящо зелените си очи.

– Кога научи това?

– На закуска. – Маги се усмихна и се облегна по-удобно върху пастелните възглавнички на бялото плетено канапе. – Помислих си, че може да те заинтригува.

Ив закрачи напред-назад, накрая изпусна дълга струйка дим.

– Прилича на главорез, но страшно го бива. Току-виж се окаже, че си струва да се помотаеш из блатата.

Ив вече бе налапала стръвта и Маги реши да дръпне въдицата:

– Ако откажеш, смятат да вземат Джъстин Хънтър за ролята на Мери Лу.

– Тази некадърница? – Ив започна да бълва кълба дим и да крачи по-бързо. – Тя ще съсипе филма! Нито има талант, нито интелект да бъде Мери Лу. Гледа ли я в „Среднощ“? Единственото забележително нещо в изпълнението ѝ беше бюстът. Господи!

Реакцията на Ив напълно съвпадаше с очакванията на Маги.

– Но се представи доста добре в „Път – свободен“.

– Защото играеше себе си – една вятърничава мръсница. Господи, Маги, та тя би съсипала ролята!

– Но името ѝ е познато на телевизионните зрители и... – Маги си взе още едно парченце марципан, огледа го и се усмихна. – Освен това възрастта ѝ напълно отговаря на ролята. Мери Лу трябва да е на около четиресет и пет.

Ив рязко се завъртя. Беше застанала в центъра на едно слънчево петно и цигарата стърчеше между пръстите ѝ като острие. Неотразима е, помисли си Маги в очакване на избухването ѝ. И Бенедикт наистина изглеждаше великолепна със своето изразително лице, пълни червени устни и елегантно подстригана абаносовочерна коса. Тялото ѝ беше мечта за всеки мъж – стройно, гъвкаво, с налети гърди. И обвито в коприна с изумруденозелен цвят, нейна запазена марка.

Ненадейно тя ѝ отправи прочутата си мълниеносна усмивка, от която на всеки би му секнал дъхът. Отметна глава и се изсмя продължително.

– Улучи право в целта, Маги! По дяволите, твърде добре ме познаваш.

Маги кръстоса възпълните си крака.

– Има си хас, след двайсет и пет години.

Ив отиде до бара да си налее голяма чаша сок от портокали, набрани от собствената ѝ градина. Добави и мъничко шампанско.

– Започни да изготвяш договора.

– Вече го сторих. Тази работа ще те направи богата.

– И бездруго съм богата. – Ив сви рамене и изгаси цигарата си. – И двете сме.

– Тогава ще станем още по-богати. – Вдигна чашата си за наздравица към Ив, отпи и разклати леда. – А сега ми кажи защо ме покани?

Ив се облегна на барплота и опита коктейла си. На ушите ѝ блестяха диаманти. Беше боса.

– Твърде добре ме познаваш. Имам нещо предвид. Отдавна го обмислям. Ще се нуждая от помощта ти.

Маги изви едната си тънка руса вежда.

– От моята помощ, не от мнението ми, така ли?

– Твоето мнение винаги е ценно, Маги. За разлика от това на другите. – Ив се отпусна в един плетен стол с висока облегалка и яркочервени възглавнички. Оттам можеше да вижда градината си с грижливо поддържани цветя и равно подкастрен жив плет. В мраморен фонтан бликаше кристално чиста вода и искреше на слънцето. По-нататък се намираха плувният басейн и вилата за гости – точно копие на къщата в стил Тюдор в един от най-успешните ѝ филми. Зад редицата от палми бяха тенискортовете, които използваше поне два пъти седмично, малкото игрище за голф, към което бе изгубила интерес, и стрелбището, построено след серията убийства на Мансън преди двайсет години. Имаше също портокалова горичка, гараж за десетина автомобила, изкуствена лагуна и шестметрова каменна ограда, опасваща цялото имение.

Беше спечелила с труд всеки квадратен сантиметър от имота си в Бевърли Хилс. Със същото усърдие, с което бе успяла да се превърне от секссимвол с дрезгав глас в уважавана актриса. Беше ѝ струвало немалко жертви, за които рядко се сещаше. Преживяла бе и страдания, които никога не можеше да забрави. Беше се изкачила със зъби и нокти по стълбата, хлъзгава от пот и кръв, и се бе задържала на върха ѝ доста дълго време. Ала заобиколена от самота.

– Казвай какво си намислила – подкани Маги. – Ще ти предложа мнението си, а сетне и помощ.

– За какво става дума?

И двете жени извърнаха глави към вратата, чули мъжкия глас. В него се усещаше слаб британски акцент, подобно на лак, нанесен върху фино дърво, макар че за своите трийсет и пет години притежателят му бе живял в Англия едва едно десетилетие. Домът на Пол Уинтроп беше Южна Калифорния.

– Закъсня – отбеляза Ив и протегна и двете си ръце към него с непринудена усмивка.

– Наистина ли? – Първо целуна ръцете ѝ, после и двете ѝ страни, които за сетен път му се сториха нежни като розови листенца. – Здравей, прелест моя! – Взе чашата ѝ, отпи от нея и се усмихна. – Най-хубавите портокали в цяла Америка. Здрасти, Маги.

– Господи, Пол, с всеки изминал ден все повече заприличваш на баща си. Мога да ти уредя пробни снимки за въздишка време.

Той отпи още една глътка, преди да подаде чашата на Ив.

– Някой ден непременно ще се навия. Да не вярваш.

Отиде до бара. Беше висок, добре сложен мъж. Мускулите му се очертаваха дори под широката риза. Косата му имаше цвят на стар махагон и беше разрошена от вятъра, докато бе карал бясно колата си със свален гюрук. Лицето му, твърде женствено в юношеството, бе загрубяло за негово огромно облекчение. Ив го изучаваше внимателно – дългия прав нос, високите скули, дълбоките сини очи, заобиколени от ситни бръчици, напаст за жените, но особен белег за мъжете. Устните му бяха извити в насмешка, но изящно оформени и издаващи волеви характер. Беше се влюбила в тях още преди двайсет и пет години. Същите като на баща му.

– Как е старият дявол? – попита с обич Ив.

– Наслаждава се на петата си съпруга и на казината в Монте Карло.

– Никога няма да му дойде акълът в главата. Жените и хазартът винаги са били най-голямата страст за Рори.

Пол смяташе да работи вечерта и затова не прибави алкохол в сока си. Беше прекъснал заниманията си заради Ив, макар за друг да не би го сторил.

– За щастие винаги му е вървяло и в двете.

Ив забарабани с пръсти по страничната облегалка на стола. Преди четвърт век бе омъжена за Рори Уинтроп за кратък, но бурен период от две години и не беше съвсем съгласна с оценката на сина му.

– На колко е сегашната му жена! На трийсет?

– Да, според изявленията в печата. – Пол отметна глава развеселен, щом забеляза, че Ив посяга за нова цигара. – Хей, прелест моя, да не би да ревнуваш?

Ако някой друг ѝ го беше казал, щеше да съжалява. Сега обаче тя само сви рамене.

– Яд ме е, като го гледам как се прави на глупак. Пък и щом хукне да се жени, тутакси правят списък на предишните му бракове. – За миг лицето ѝ се обви в дим, който бързо бе разнесен от включения на тавана вентилатор. – Мразя да свързват името ми с останалите никаквици.

– Да, но твоето свети най-ярко. – Пол вдигна чашата си за наздравица. – Напълно заслужено.

– Винаги знаеш какво да кажеш. – Доволна, Ив се облегна назад. Но пръстите ѝ продължиха нервно да шарят по страничната облегалка на стола. – А това умение е отличителна черта за преуспяващия писател. И е една от причините, поради които те повиках.

– Има ли и друга?

– Другата е, че не те виждам достатъчно често, Пол, когато затънеш в поредната си книга. – Тя отново му протегна ръка. – Може да съм ти била само доведена майка, и то за кратко, но ти все още си единственият ми син.

Развълнуван, той поднесе ръката ѝ към устните си.

– Ти пък си единствената жена, която обичам.

– Защото си твърде придирчив. – Ив стисна пръстите му, преди да отдръпне ръка. – Както и да е, не съм ви поканила тук по сантиментални причини. Необходими са ми професионалните ви съвети. – Тя дръпна бавно от цигарата си, за да им даде възможност да се настроят за онова, което се готвеше да им каже. – Реших да напиша мемоарите си.

– Господи! – беше първата реакция на Маги, докато Пол просто повдигна вежди.

– Защо?

Само най-чувствително ухо би доловило нотките на колебание в тона ѝ. Ив винаги изглеждаше невъзмутима.

– Наградата за дългогодишни постижения в киното, която ми връчиха, ме накара да се замисля.

– Но това е голяма чест, Ив – изтъкна Маги.

– И да, и не – отвърна Ив. – Редно беше да почетат заслугите ми, но животът... и работата ми съвсем не са приключили. Стигнах до извода, че петдесетте години, които съм посветила на това поприще, далеч не са били скучни. Според мен дори човек, надарен с въображението на Пол, не би могъл да съчини по-интересна история с толкова разнообразни герои. – Устните ѝ бавно се свиха в злобна насмешка. – Някои хич няма да се зарадват, че имената и тайните им ще бъдат публикувани.

– А ти най-много от всичко обичаш да забъркваш каши – измърмори Пол.

– Прав си – съгласи се Ив. – Защо не? Кашата загаря, ако от време на време не се бърка. Смятам да бъда откровена до грубост. Няма да си губя времето с банална биография от рода на тези, дето описват живота на някоя знаменитост в духа на вестникарска хроника или на писмо от почитател. Необходим ми е писател, който ще предаде всичко дословно и няма да изопачи думите ми, за да угоди на някого. – Забеляза изражението на Пол и се засмя. – Не се тревожи, скъпи, друг ще се заеме с тази работа.

– Май имаш някого предвид. – Взе чашата ѝ, за да я напълни. – Затова ли ми изпрати биографията на Робърт Чеймбърс миналата седмица?

Ив пое чашата и се усмихна.

– Какво е мнението ти за нея?

Пол сви рамене.

– Добре е написана за произведение от този жанр.

– Не бъди сноб, скъпи. – Развеселена, Ив размаха цигара. – Сигурна съм, че знаеш – книгата получи отлични отзиви в печата и се задържа в класацията на „Ню Йорк Таймс“ цели двайсет седмици.

– Двайсет и две – поправи я той и я накара да се усмихне.

– Интересна творба, ако си падаш по нафуканата мъжественост на Робърт, но най-забележителното в нея е, че авторът е успял да изрови няколко верни неща сред купищата грижливо стъкмени лъжи.

– Като отношенията му с Джулия Съмърс например – намеси се Маги, умувайки дали да си вземе още марципан. – Гледах я в предаването „Днес“ по време на рекламната ѝ обиколка миналата пролет. Адски сдържана и страхотно привлекателна. Носеше се слух, че с Робърт били любовници.

– Дори да е вярно, съумяла е да запази обективността си. – Ив описа кръг с цигарата си във въздуха, преди да я изгаси. – Личният ѝ живот не ме интересува.

– Но твоят интересува мнозина – напомни ѝ Пол. Остави чашата си и се приближи до нея. – Ив, не бих искал да се разголваш пред света. Макар да разправят, че дума дупка не прави, думите могат да оставят дълбоки следи, особено когато са пресъздадени от талантлив писател.

– Напълно си прав. Затова възнамерявам да разкажа историята си най-вече със свои думи. – Тя нетърпеливо махна с ръка и той разбра, че е безполезно да я разубеждава. – Пол, без да задълбаваш, какво е мнението ти за Джулия Съмърс като професионалистка?

– Доста добра е. Може би дори прекалено. – Намерението на Ив го караше да се чувства неспокоен. – Не е необходимо да се излагаш на хорското любопитство по този начин, Ив. Нито имаш нужда от пари, нито от популярност.

– Мило момче, не е нито заради едното, нито заради другото. Правя го, както обикновено, за удоволствие. – Ив хвърли поглед към агентката си. Познаваше Маги доста добре и знаеше, че вече се е настроила на тази вълна. – Свържи се с агента ѝ – кратко нареди Ив. – Подготви терена. Ще ти дам списък с изискванията си. – Изправи се и целуна Пол по бузата. – Не се цупи. Знам какво върша, вярвай ми.

Отиде до бара с невъзмутимо спокойствие, за да си долее шампанско. Надяваше се, че тресавището, в което бе нагазила, няма да я погълне.