Обратен камуфлаж

ОБРАТЕН КАМУФЛАЖ

ХЕНРИ ПОРТЪР

ЧАСТ ПЪРВА

1.

Пътникът под името Казуто пристигна на трети терминал на летище "Хийтроу" рано следобед. Носеше шлифер и малка, преметната през рамо чанта. Застана на една от опашките за граждани на страни, които не членуват в Европейския съюз. Като се оглеждаше кротко наоколо, той забеляза в далечния край на паспортното гише двама униформени полицаи, въоръжени с автомати "Хеклер" и "Кох", а след това и група мъже, които очевидно претърсваха опашките от пътници, очакващи да влязат в Обединеното кралство в този необичайно студен ден на май.

Лари Казуто, в действителност вицеадмирал Ралф Норкуист, предположи, че търсеха него и забеляза тревогата по лицата им. Това го заинтригува, тъй като те нямаше как да знаят с кой полет пътува. Програмата му бе пазена в тайна дори от съпругата и секретарката му, които знаеха само, че ще прекара известно време в Европа, но бяха в неведение относно датата на заминаването, както и на това, че има уговорени срещи с британския министър-председател и шефовете на британското разузнаване.

Специалният съвет по сигурността към президента реши, че за момента вицеадмиралът няма да се афишира. И той направи най-естественото за човек на средна възраст с коремче и леко прегърбена, тип академична стойка - смеси се с тълпата и обърна доброжелателен взор към оформящата се зад него опашка. Погледна към камерите, разположени високо отпред, но никоя от тях не беше насочена към него и те явно не обхождаха навалицата в залата за пристигащи. Пред него една жена в края на четиридесетте, на вид богата и привлекателна по доста крещящ начин, се бореше с телефона си в опит да го пренастрои от щатска на европейска мрежа, докато крепеше няколко чанти ръчен багаж. Той се приведе и предложи помощта си и докато тя отговаряше, отвореният паспорт, който досега бе стискала между зъбите си, падна на земята. Той го вдигна, върна й го и забеляза дъга от червило на една от страниците.

- Подпечатали сте си визата - пошегува се той.

Жената се засмя, но докато поемаше паспорта, бамбуковата дръжка на една голяма, изработена от декоративен плат чанта й се изплъзна и съдържанието й се разпиля по пода. Той се наведе и отново й помогна. Жената се зае да натиква всичко обратно в чантата със сръчността на крупие, той се вгледа в нея и се зачуди дали си бе въобразил напрежението, проблеснало за миг в очите й. Тя се изправи с многословни благодарности и двамата се отправиха към гишето. Надникна над рамото й, за да провери дали имената в паспорта й отговаряха на инициалите, гравирани на сребърната запалка, която преди малко бе вдигнал от пода. За него това бе втора природа, но сега го порази странното и със сигурност, важно несъответствие: не съвпадаха нито първото име, нито инициалите.

Мъжете от другата страна на бариерата вече го бяха забелязали. Норкуист позна единия - сипаничавия Питър Чеймбърс, високопоставен бюрокрот от МИ-5, с когото се бе срещнал преди година и половина.

- Адмирале, опасявам се, че случаят е спешен - каза Чеймбърс. - Ще ви ескортираме до Лондон. - Той направи знак на един мъж, който изникна зад него. - Това е сержант Леулин от Специалния отдел на Столичната полиция. Той...

Преди Чеймбърс да успее да продължи, Норкуист го смушка в гърдите с два пръста по посока на жената, която се бе отправила надолу по ескалатора за багажното отделение с провиснали от рамената й чанти и мъничък златист мобилен телефон, притиснат към ухото й.

- Можеш ли да я провериш? Според паспорта й, името й е Рафаела Клайн, но на сребърната й запалка са гравирани инициалите Е. Р. Изглежда, че нарочно изпускаше всичко по земята. Това може да е от полза - каза той и пъхна в ръката на Чеймбърс пластмасов чип, който жената не бе успяла да прибере, и който той естествено бе задържал. Чипът представляваше нейната СИМ-карта за щатската мрежа и щеше да им каже всичко, което искаха да разберат.

- Веднага се заемаме - отвърна Чеймбърс. Той махна на слаб, небрежно облечен мъж, който се размотаваше зад двамата въоръжени полицаи и му подаде картата.

- Погрижи се на митницата да я претърсят, а след това я наблюдавай. - Той се обърна:

- А сега, ако не възразявате, сър, трябва да бързаме. Багажът ви е пренесен в колата. Ще ви обясня всичко, веднага щом потеглим. Наистина трябва да тръгваме, сър.

- Щом сте взели багажа ми, значи знаете името, под което пътувах.

- Там е въпросът, сър. Сигурността ви е била компрометирана.

Отправиха се към една страничната врата в залата, която се отвори отвътре, щом я приближиха и преминаха по коридор, ограден от офиси, повечето празни. Към тях се присъединиха двама полицаи в анораци и износени панталони и нарасналата група от повече от десет човека се спусна по трите крила на метална стълба, която завибрира с глух тътен. В дъното коридорът завиваше надясно и водеше до пожарен изход, където чакаше офицер от сигурността с магнитна карта в ръка. Той сигнализира на разположена над него охранителна камера и задейства ключалката. Крилата на вратата се отвориха навън. Коридорът се изпълни с изпаренията на авиационно гориво и шума на рулиращи самолети. Запръска дъжд. Норкуист понечи да облече шлифера си, но Леулин го взе и заедно с чантата му, ги подаде на полицая отзад. С махване на ръка той насочи двамата униформени полицаи към колона от четири коли, които едва се забелязваха вдясно.

- Ще трябва да се оправяме в движение - каза Чеймбърс. - Предупредиха ни.

Норкуист сви рамене.

Изчакаха още няколко минути, докато от радиостанцията на Леулин не се чу глас. Останалите мъже се скупчиха около Норкуист и се втурнаха навън в подсигуряваща формация, придържайки главата му ниско, докато не се озова на задната седалка на черен ягуар. Чеймбърс седна до него, Леулин зае предната седалка. Останалите мъже се разпределиха в тъмнозелен "Рейндж Роувър", микробус "Форд" и едно "БМВ", което оформяше ариергарда.

- Какво става? - попита Норкуист.

- Разбрахме, че ще направят опит в терминала или около него. Боя се, че тези мерки са далеч от идеалните. Бихме предпочели да ви извозим до града с хеликоптер. Успяхме да ви прихванем по пътя, но сега главната задача е да ви отведем по-далече от откритите площи на летището. Норкуист кимна търпеливо, сякаш току-що му бяха съобщили за още едно незначително закъснение в програмата му. Самолетът му вече бе спирал за двучасов престой в Рейкявик поради компютърен проблем.

- Смятаме, че това е голяма операция. Не разполагаме с никакви подробности, обаче... - продължи Чеймбърс и го изгледа многозначително, за да покаже, че не може да говори пред шофьора и Леулин.

Колите потеглиха, криволичейки между подпорните стълбове на трети терминал. Налагаше се да намаляват, заради маневриращи край порталите самолети и случайните сервизни коли, които блокираха маршрута покрай бетонните площадки пред хангарите. Внезапната буря, която ги бе връхлетяла откъм югозапад, също пречеше на придвижването им и "Ягуарът" неколкократно се поколеба, било поради слабата видимост, било поради пълзящите на всички страни пипала на обслужващите системи. След няколко минути оставиха зад себе си втори терминал и се понесоха през откритото пространство между пистите за излитане и кацане, към огромните хангари в източната част на летището. За малко бяха задържани от жълта аварийна кола, която осигуряваше път за маневрите на един 747 от сервизните хангари през маршрута им. Вместо да се насочат към изхода, те продължиха още към края на пистата, в близост до осем самолета, чакащи излитане. Дъждът и изпаренията от самолетните двигатели замъгляваха терена и трябваше да намалят, за да потърсят изхода. Някой забеляза един полицай на мотоциклет, който им махаше в далечината.

Леулин изкрещя в радиостанцията си, надвиквайки шума на двигателите:

- Маршрут три! Ясно ли е? Маршрут три! - Той се отпусна назад с потеглянето на автомобилите и промърмори: - Да се надяваме, че ще се получи.

На малко повече от миля разстояние, един мъж бе вдигнал телескоп "Брес оптик" с двадесеткратно увеличение и внимателно наблюдаваше колоната автомобили. Няколкото изпращачи или просто зяпачи, които заедно с него бяха останали в дъжда и сумрака на терасата, също насочваха бинокли и телескопи към началото на южната писта, или - както я наричаха - "Писта 27, дясно". Но точно когато четирите коли се отклониха от затревените банкети на летището към аварийния изход, интересът на зяпачите се насочи към редицата "Боинги", последвани от два руски "Ту 154" и "Як 42", които се приземиха през седем секунди на северната писта, или - "Писта 27, ляво".

Повечето от наблюдателите на терасата носеха телефони. Някои дори стискаха ръчни радиостанции, по които си бъбреха с други ентусиасти, пръснати из летището. Така че беше съвсем естествено за човека с "Брес оптик"-а да загърби шума на един рулиращ самолет на "Тунисеър", да се вгледа в покривния пейзаж на "Хийтроу", състоящ се от тръбоотводи на климатици и антени, и да набере предварително запаметен в телефона му номер. Загърнати в качулките на анораците си, погълнати от пристигащите и заминаващите самолети, залисани с термоси и пакети сандвичи, публиката почти не обърна внимание на това, което той каза за автомобилите, напускащи летището и завиващи надясно към А30.

Една операция по наблюдение от коренно различен тип току-що беше завършила в залата за заминаващи на трети терминал. Смесен екип, състоящ се от една арабскоговоряща представителка на МИ-6 на име Айзис Херик, трима офицери от МИ-5 и четирима членове на Специалния отдел на полицията, бяха изтеглени от наблюдението над Юсеф Рахи - арабски книжар. От Скотланд ярд и управлението на МИ-5 в Темз Хаус им съобщиха, че някакъв важен американец току-що е пристигнал на терминала и че е бил съгласуван възможно най-висок приоритет - придвижването му от летището до Уайтхол. Бронираният "Ягуар" на премиера, който пътувал от Кардиф за Лондон без обичайния си пасажер, е бил отклонен за "Хийтроу". Херик чу в слушалката си, че четиримата полицаи под прикритие, с които работеха заедно, се свалят от смесения екип за наблюдение и ще бъдат въоръжени с пистолети в стая, близо до залата за пристигащи.

Херик и тримата й леко намусени колеги от МИ-5 - Кемпбъл, Бек и Фишър поеха към кафето. Бек подхвърляше язвителни забележки по отношение на офицерите от Специалния отдел - били си прибрали ключовете и разписките за паркинг за две от трите коли. Когато седнаха, ги информираха, че малкото офицери от Специалния отдел, постоянно дислоцирани на "Хийтроу", също са се явили за нареждания. Тя разбра, че Юсеф Рахи щеше да напусне Великобритания без каквото и да е наблюдение, освен на охранителните камери. Не беше чак такъв проблем. Както отбеляза един анонимен глас от управлението на МИ-5, Рахи - незначителен интелектуалец от лондонската северноафриканска общност - не представляваше каквато и да е заплаха за самолета. И той, и багажа му вече бяха детайлно претърсени, а Рахи, в крайна сметка, пътуваше по арабска авиолиния към арабска страна. Веднъж да стигне Кувейт, партньорски настроените членове на местната разузнавателна служба Ал-Мукхабарат, щяха да го поемат и да пресекат всичките му контакти.

Все пак, припряното отпътуване на Рахи от Панарабската библиотека в Бейзуотър бе заинтригувало Херик, тъй като липсваше предупреждение за пътуването му. Той пътуваше рядко. Прекарваше повечето от дните си седнал зад бюрото пред хранилището с висящи на верижка очила и сприхаво отговаряше на въпросите на посетителите или се ровеше за справки в компютъра си. В никакъв случай не беше ключова фигура, дори не бяха сигурни дали има връзки с ислямистки групи. Така или иначе, по време на прочистването на арабските общности във Великобритания името на книжарницата беше изскочило, а и бе постъпила информация от ФБР, че арестуван в Канада заподозрян я е посещавал по време на престоя си в Лондон.

Херик бе прикрепена към операцията от няколко дни. Беше поела първия пост - фризьорският салон, разположен по диагонал от Панарабската библиотека. Пристигна точно преди салонът да отвори в 9.45 сутринта и в 10 часа вече бе на позиция в стола най-близо до витрината, където огледалото й предоставяше чиста гледка към улица Форсайт 119, необикновена постройка от деветнадесети век в ранен италиански стил, малко по-висока от съседните сгради.

Обикновено Рахи се появяваше в книжарницата веднага след десет. Оставяше семейството си в апартамента над нея и отключваше вратата отвътре, за да се захване с вялата сутрешна търговия. Според плана, Херик трябваше да се отбие в книжарницата тъкмо в този мъртъв период, да позяпа наоколо и да ангажира Рахи в разговор под предтекст, че има нужда да практикува арабския си. Тя бе информирана, че въпреки недружелюбния си нрав, Рахи си пада по англичанките. Постовете, които наблюдаваха посетителите му от улицата и от един апартамент в отсрещната сграда, бяха забелязали, че той се зазяпва с копнеж по хубавите жени, които преминаваха покрай книжарницата и ставаше по-отзивчив в редките случаи, когато влизаха в нея.

- Не се знае - беше казал офицерът, командващ наблюдението - може да те заведе на вечеря. В района има един-два много добри ливански ресторанта, където можеш да си поръчаш арабска храна. Току-виж си го очаровала.

Херик наблюдаваше огледалото за някаква следа от Рахи. Нищо не се случи до 10.35, когато тя го видя да излиза на улицата с малък куфар и, както изглеждаше, тесте пътнически документи. Беше нагизден - ярка вратовръзка, сиви кадифени панталони, маслиненозелено сако и обувки с крещящи катарами отстрани. Няколко секунди по-късно едно такси отби. Рахи попипа горния десен джоб на сакото си, за да провери паспорта - жест, присъщ на нервните пътници по целия свят - и се качи на задната седалка.

Херик се изправи, отметна хавлиената кърпа и разтърси почти сухата си коса. Пресегна се за черното си кожено яке и обяви, че току-що си е спомнила, че има среща. Докато излезе и се обади по мобилния си телефон на останалите членове на екипа, те вече се бяха свързали с таксиметровата компания и бяха научили, че Рахи е на път за Хийтроу. Започна издирване на името му в компютрите на авиолиниите.

Три автомобила за наблюдение последваха таксито по Голдхоук роуд и М4 до стоянката за заминаващи на трети терминал. Рахи слезе от таксито, влезе в сградата, а след това излезе. Той направи това цели три пъти, без да погледне информационните табла за полета в 14.15 за Кувейт. Вече знаеха, че резервацията му е именно за този полет. От разстояние изглеждаше, че сякаш си е наумил нещо. Тръгна решително към параклиса на "Хийтроу" в близост до втори терминал, където седна във Възпоменателната зала, зачете вестник и току си поглеждаше часовника. Херик реши, че той изглежда по-скоро несигурен, отколкото нервен, и се зачуди дали не чака някого. Но след половин час той внезапно се изправи и забърза към гишетата за заминаващи, където се нареди и зачака зад около половин дузина пътници. Нито заговори някого, нито, доколкото те можеха да преценят, използва телефона си.

Все пак поведението му бе преценено като подозрително и когато стигна до проверката по сигурността, бе помолен да влезе в отделна стая, където да се подложи на детайлна проверка, включваща сензорно обследване на дрехите и обувките му. Куфарът му бе подложен на обстойна проверка, а от дръжката и стените му бяха остъргани парченца и подложени на проверка за експлозив. Установи се, че всичко е наред и Рахи бе отпратен. Точно тогава, докато той се мотаеше около безмитните магазини с видимо наранено самочувствие, пристигна заповедта от Ню Скотланд ярд, с която се нареждаше на офицерите от Специалния отдел, които наблюдаваха Рахи, да зарежат текущата си работа и да се явят за доклад при Питър Чеймбърс в залата за пристигащи.

Херик вече се бе поизнервила от обичайния тон, с който Кемпбъл, Бек и Фишър коментираха събитията от сутринта. Темз хаус бе направила връзка между присъствието на Рахи на "Хийтроу" и пристигането на американеца, но беше заключила, че това е просто съвпадение. Освен това, няколко минути преди американецът да бъде локализиран в залата за пристигащи, набиващото се на очи маслиненозелено сако на Рахи бе проследено от охранителните камери да си проправя път към изхода, където Рахи прилежно представи паспорта си и и се качи на кувейтския въздушен лайнер.

Тъкмо когато се канеше да предложи всички да се върнат в Лондон, Кемпбъл, Бек и Фишър бяха извикани в багажното отделение, за да наблюдават жена на име Рафаела Клайн, след което да я проследят извън летището. Тръгнаха незабавно, без да се интересуват от пороя команди от Лондон.

Херик, останала сама с кафето си и необременявана от служебните задявки на колегите й от МИ-5, се замисли за поведението на Рахи. Имаше нещо гнило в това един невзрачен северноафриканец внезапно да се отправи към Средния изток. Почуди се дали не бе имал среща на самолета - възможно най-доброто място за дълъг, дискретен разговор, стига да са съгласувани местата за сядане. Тя пресуши кафето и внезапно в паметта й изникна спомен: Шотландия, на риболов с баща й, последно хвърляне за деня без надежда нещо да клъвне. Какво пък, и без това нямаше какво друго да прави. Ще отиде до стаята на охраната и ще види какво може да открие за кувейтския полет с Юсеф Рахи на борда.

Петнадесет минути по-късно седеше на едно бюро със списъка на пътниците на "Кувейти Еърлайнс KU2" на монитора и си отбелязваше имената на хората, настанени в непосредствена близост с Рахи в задната част на самолета. Около нея бяха трима души от охраната на "Хийтроу", които бяха контролирали придвижването на Рахи през терминала до изхода за самолета чрез летищната система CCTV. Тя ги помоли да разпечатат пълния списък на пътниците от компютъра, а след това остави очите си да се реят по екрана, разположен точно пред контрольора, който бе направил колаж от видеоклипове, показващи придвижването на Рахи през летището. Появи се в зоната за чекиране в 12. 30, няколко минути след обявяването на полета. В нито един момент той не заговори, нито пък направи някакъв знак на някой от останалите пътници. После камерите го уловиха, точно след като бе претърсен и го последваха до безмитния магазин, където плати в брой за две бутилки уиски "Джони Уокър" черен етикет. След десет минути бе забелязан да си купува вестник, после пресече зрителното поле на друга камера и влезе в едно кафене. След това изчезна за период от около двадесет минути - но контрольорът настояваше, че за няколко часа ще успеят да сглобят движението му за цялото време. Общо взето, можеха да са сигурни, че Рахи се е качил на самолета. Контрольорът пусна и последните кадри, на които Хедрик видя как Рахи приближава гишето, премества чантичката от безмитния магазин и малкия си куфар от лявата в дясната си ръка и показва бордовата си карта и паспорта си.

Съзнаваше, че умът й се препъва в нещо.

- Това не е същият човек - каза тя, без да е наясно откъде се появи собствената й убеденост. - Това не е шибаният Рахи! - Афектът й я накара да повиши глас.

- Десен изход - прозявайки се каза контрольорът. - И сакото... Съмнявам се да има две такива сака на планетата, да не говорим за летището.

- Сакото е същото - озъби се тя и удари с ръка по бюрото. - Но това не е той. Рахи е десничар. Когато подаде паспорта си на гишето за заминаващи, той го извади от левия джоб на сакото си с дясната си ръка. Тук той използва лявата си ръка, за да извади бордовата карта от десния си джоб - сочейки екрана, продължи тя. - Погледни! Размени торбите си, за да го направи. Дори погледнати в гръб им личи, че са двама различни. Този тук е с по-тясна глава и по-дълъг врат. Главата му се стеснява към темето.

Контрольорът се приведе към екрана:

- Може би сте права. Но от такава височина ъгълът не е много добър. Наложи се да преместим камерите, заради кабелопроводите на системата за визуално разпознаване.

- Следя Юсеф Рахи през цялата проклета сутрин и това не е той.

Прегледаха още веднъж материала, който показваше Рахи в безмитния магазин и забелязаха, че той се отдалечава от камерата, ситнейки, с изнесени навън ходила. Човекът, който току-що се бе качил на борда на KU102, имаше ясно изразена полюляваща се походка и силно размахваше ръцете си. Имаше и още една изобличаваща аномалия. Докато Рахи чакаше в безмитния магазин, той на няколко пъти погледна часовника си, като при това тръскаше ръка, за да повдигне маншета на ръкава си и завърташе златната верижка на часовника, който висеше свободно като гривна на китката му. Не личеше мъжът на изхода за самолета да носи часовник, най-малко такъв не се забелязваше под ръкава на сакото му, дори и когато той посегна към вътрешния си джоб, за да извади паспорта и бордовата си карта. Разбира се, камерата им осигуряваше ракурс от височина и в гръб, но въпреки че при движението му Херик зърна маншета на ризата му, без съмнение не се забелязваше ръчен часовник.

Тя не се нуждаеше от допълнително потвърждение. Набра директната линия в оперативната стая на службата по сигурността.

- Юсеф Рахи не се е качил на самолета. Извършили са замяна. Може би Рахи е проблемът ви.

Маршрут три изведе конвоя от автомобили на север от шосето, в посока на четвърти терминал. Движеха се в проход, образуван от полегнали храсталаци и звукоизолиращи заграждения в покрайнините на летището. При скорост 80 мили в част "Рейндж Роувър"-ът се движеше на няколко метра от задната броня на "Ягуар"-а. Едно-единствено погрешно движение от страна на Джим Найдпат, шофьора на министър-председателя, със сигурност би завършило с катастрофа, но той и преди беше работил с охранителя в "Рейндж Роувър"-а. Доста пред тях петима моторизирани полицаи осигуряваха конвоя, като постоянно сменяха местата си и го изпреварваха, спирайки движението по преките. При кръговото кръстовище до четвърти терминал конвоят зави наляво и рязко обърна посоката по А30 към Лондон. Планираха да преминат на магистрала М4 по двойното платно и да продължат към Лондон по бързата лента, запазена за автобуси и таксита.

В "Ягуар"-а, Чеймбърс не се откъсваше от радиостанцията, настоявайки за обяснение защо няма и следа от полицейския хеликоптер, който трябваше да води конвоя в централната част на Лондон. Язвителният отговор гласеше, че насочването на наблюдателен летателен апарат в средата на основния въздушен коридор към "Хийтроу", не отговаря на добрата авиационна практика. Норкуист се засмя и обърна поглед към неприветливия жилищен район, прелитащ край тях: хора, тръгнали нанякъде с приведени под дъжда глави, двамина борбени колоездачи и индийка, подслонила хлапето си в диплите на своето сари. През ума му премина моментна почуда, как англичаните успяват да съхранят чувството си за хумор в такъв климат.

Моторизираният конвой умело пренасочи автоколоната по детелината под М4 преди четирите автомобила да се качат на стръмния път, водещ към магистралата.

Двама от моторизираните полицаи останаха пред "Ягуар"-а, а останалите трима оформиха върха на стрела и включиха светлините и сирените си, за да освободят бързата лента пред конвоя. В този момент се появи и хеликоптерът, който зависна на около хиляда метра за секунда или две, а след това се завъртя и последва трафика в посока изток. Леулин, който беше в непрекъсната връзка с пилота, го предупреди, че имат нужда от точно описание на движението пред тях, както и навременно предупреждение за паркирали на банкета или под мостовете автомобили.

Движението по пътя им бе необичайно ненатоварено и те взеха правата от четири мили бързо, съпроводени от лаконичните, но регулярни коментари на пилота на хеликоптера. Внезапно в гласа му се появи заинтригувана нотка и той им съобщи, че ще погледне по-отблизо бял камион, паркирал на около една миля пред тях, в началото на леката стръмнина по магистралата. Излязоха от поредния завой и видяха камиона и хеликоптера, заел позиция над него. Леулин нареди на шофьорите да намалят скоростта и изпрати тримата от моторизирания конвой напред, за да проучат ситуацията.

- Какво виждате? - попита той пилота.

- Вътре има само един човек - долетя отговорът. - Снижавам се. Прилича на азиатец, но не съм сигурен. Не реагира на никое от нашите действия. Прилича на ненормалник.

Видяха хеликоптерът да се спуска от лявата страна на магистралата.

- Момент - чу се пилотът - камионът се движи. Не. Отново спря. Препречи и двете ленти. Можете да се промъкнете или зад него, или отпред, както правят останалите коли, но и в двата случая не разполагате с много място.

- Това не е вариант - отвърна Леулин. Бързо осъзна, че разполагат с малко възможни решения. Ако се опитаха да преминат покрай камиона и в него бъдеше задействано взривно устройство, със сигурност щяха да бъдат издухани на оня свят. Не можеха също така да пресекат централната мантинела и да се включат в западното платно, нито пък да се качат на банкета вляво, който бе гъсто опасан с храсти глог. Движението назад по твърдия банкет до сервиза, който беше останал на около миля зад тях, бе единственото възможно решение, разбира се, освен ако междувременно камионът не освободеше пътя.

"Ягуар"-ът и придружаващият го ескорт вече бяха намалили до 35 километра в час. Всички автомобили от задръстването, което се бе образувало зад камиона, се бяха промушили през пролуката и сега пред конвоя се откриваше напълно празна права от около 800 метра. Двамата моторизирани полицаи, които бяха останали с колоната, изостанаха, за да не позволят конвоят да бъде застигнат от други коли.

- По дяволите! - изруга Леулин. - Шибана бъркотия!

- Ако успееш да задържиш тази част от магистралата празна - обади се Чеймбърс - можеш да приземиш хеликоптера. Ще продължим с него.

- Да го направим - намеси се Норкуист. Досега отстъпчивият му тон прозвуча заповеднически.

Пилотът чу разговора сред какафонията, която го заливаше от контролната кула, но в момента имаше други грижи:

- Застигат ви два микробуса, червен "Транзит" и тъмносиня "Тойота". В момента са на около половин миля в автобусната лента и се приближават бързо. Ще сляза, за да ви прибера, но вятърът не е подходящ за подобни изпълнения. Ще трябва също да се погрижите за тези две коли.

Леулин нареди на шофьорите на двете необозначени коли от ескорта да изостанат и да бъдат в готовност да блокират пътя на микробусите, и ако се наложи, на всяка цена да ги изхвърлят от магистралата. Знаеше, че Ню Скотланд ярд слуша разговора им и категорично нареди да открият огън, ако преценят, че това е единственото средство за спиране на микробусите. Вече бе убеден, че е в ход опит за покушение върху Норкуист, което и доложи на Ню Скотланд ярд, добавяйки че няма никакъв шибан шанс това да се случи на негово дежурство.

"Ягуар"-ът и "Рейндж Роувър"-ът се изстреляха на около 70 метра напред, след което се качиха на банкета и намалиха скоростта почти до тази на пешеходец. Погледът на Джим Нийдпат сновеше между страничното огледало и камиона. Всяка негова фибра бе изопната от напрежение. Опитът му заповядваше да натисне газта и да се измъкне от тази ситуация, за да спаси живота на своите пътници. Видяха как шофьорът на камиона пред тях скочи от кабината, пробяга няколкото метра до края на пустото платно и се покатери по насипа към една пролука в стената от разцъфтял глог. Двама от ескортиращите полицаи рязко спряха моторите си пред тесен железопътен мост над магистралата, спуснаха ги на степенките им и се впуснаха след шофьора. Третият моторист продължи до камиона, заобиколи го и с висока скорост се понесе назад, крещейки в микрофона на каската си, че от камиона се разлива течност. Машината беше дизелов "Ивеко", ала течността миришеше на бензин.

Пилотът на хеликоптера взе нещата в свои ръце и реши да се приземи на магистралата. Машината пикира, преодоля железопътния мост и се устреми към "Ягуар"-а, летейки на стотина метра над магистралата. Точно когато пилотът повдигна носа на хеликоптера и приземи машината на асфалта, червеният "Транзит" изскочи изневиделица по банкета. Следваше го полицейското БМВ. Шофьорът на "Рейндж Роувър"-а видя какво става, форсира на задна, за да пресрещне микробуса и след една-две секунди се блъсна в него.

Нийдпат не чака повече. Изстреля "Ягуар"-а към хеликоптера и обърна колата с ръчна, за да предпази Норкуист от събитията, които се развиваха зад тях и които те не успяваха да разберат заради грохота на хеликоптера и завихрените облаци от пръски. Леулин и Чеймбърс изскочиха от колата, издърпаха Норкуист от задната седалката и го забутаха към хеликоптера, приведени под роторните перки. Бяха на половината път, когато "Тойота"-та изплува от мъглата, блъсна се странично в "Ягуар"-а, точно зад шофьорската седалка и го завъртя. Микробусът "Форд", в който пътуваха четирима полицаи от специалния отдел, не беше много назад, но се бе завъртял на платното, без да успее да удари нито една от двете коли, и от него се бяха изсипали поне трима полицаи, които откриха стрелба по "Тойота"-та. Същото се бе случило и на ограничителната мантинела, след като "Рейндж Роувър"-ът се сблъска на заден ход в червения "Транзит".

Леулин и Чеймбърс не изчакаха, за да видят разразилата се на магистралата битка. Докато вдигаха Норкуист, за да го вкарат през вратата на хеликоптера, от твърдия плексиглас пред пилота рикошира куршум. Чеймбърс тъкмо се бе покатерил зад Норкуист, когато хеликоптерът се издигна, наклони се и изрева напред.

Едва когато се изкачиха на хиляда метра, вторият пилот се обърна, за да провери дали пътниците са осигурени с колани и видя, че от врата на Норкуист тече кръв.

Вече бе загубил съзнание.