Божият шпионин

Хуан Гомес Хурадо

На Кату,

За това, че е светлината на живота ми

Пролог

Институтът "Сейнт Матю"

(Център за лечение на католически свещеници, проявили сексуално насилие)

Силвър Спринг, Мериленд

Юли 1999 г.

Отец Селзник се събуди посред нощ с нож за риба, опрян в гърлото му. По какъв начин Кароски се беше сдобил с този инструмент и досега си остава загадка. Беше го наточил на една леко разхлабена бетонна плоча на пода в изолационната си килия. В продължение на безкрайни нощи.

Тази нощ успя, за предпоследен път, да се измъкне от обиталището си с размери два на три метра. Освободи се от веригата, която го държеше здраво привързан към стената, с помощта на пълнител за химикалка.

Селзник го беше обидил. Трябваше да си плати.

- Не се опитвай да говориш, Питър.

Меката ръка на Кароски здраво покриваше устата му, а ножът галеше прясно наболата брада на брата му по вяра. Нагоре-надолу, нагоре-надолу, като зловеща пародия на бръснене. Селзник, смазан под тежестта на тялото му, го гледаше парализиран от ужас. С широко отворени очи. С пръсти, вкопчени в краищата на чаршафите.

- Знаеш защо съм тук, нали, Питър? Мигни един път за "да" и два пъти за "не".

Селзник остана вцепенен, докато усети, че ножът престава да танцува по лицето му. Примигна два пъти.

- Невежеството ти, Питър, е единственото нещо, което ме вбесява повече от липсата на възпитание. Тук съм, за да чуя изповедта ти.

В очите на Селзник се мярна кратък проблясък на облекчение.

- Разкайваш ли се, че си насилвал невинни деца?

Едно примигване.

- Разкайваш ли се, че опетни свещеническия си дълг?

Едно примигване.

- Разкайваш ли се, че скандализира много хора, с което навреди на нашата Света Майка, Църквата?

Едно примигване.

- И накрая, но не на последно място, разкайваш ли се, че преди няколко седмици ме прекъсна по време на груповата терапия, с което съществено забави процеса на социалната ми реинтеграция и връщането ми към службата на Бога?

Едно примигване. Много силно.

- Радвам се да видя разкаянието ти, Питър. За първите ти три прегрешения те наказвам с шест молитви "Отче наш" и шест "Аве, Мария". Колкото до последното...

Нищо не се промени в изражението на студените, сиви очи на Кароски. Само вдигна ножа и го вкара между зъбите на ужасената си жертва.

- О, Питър. Представа нямаш, какво удоволствие ще си доставя с това...

Селзник умираше в продължение на четирийсет минути. В състояние на принудително мълчание, без да смути покоя на охраната, на трийсет метра оттам. След това Кароски се върна в килията си и заключи вратата. На другата сутрин уплашеният директор на института така го и намери. Просто си седеше в килията. Изцапан от главата до петите със засъхнала кръв. Но не тази гледка го стъписа.

Това, което потресе най-вече стария свещеник, беше студената, абсолютно невъзмутима и спокойна логика, с която Кароски му поиска хавлия и леген. Защото "се бил изцапал".

Апостолическият дворец във Ватикана

Събота, 2 април 2005 г., 21,37 ч.

Мъжът в леглото престана да диша. Личният му секретар, монсеньор Станислао Двизич - който от трийсет и шест часа седеше вкопчен в дясната ръка на умиращия - се разрида. Наложи се дежурните лекари да го отстранят от леглото със сила, за да се опитат, в продължение на много часове, да върнат живота на стареца. В усърдието си далеч прекрачиха границите на разумното. Започваха отново и отново процеса на реанимация. Знаеха, че трябва да направят всичко. За да успокоят и собствената си съвест.

Личните покои на светия понтифекс биха изненадали не един неинформиран наблюдател. Държавникът, пред когото почтително се покланяха лидерите на народите, живееше в абсолютна бедност. Стаята му беше строга и аскетична до неописуемост. Стените - чисто голи. Нищо, освен разпятие. Мебелите от просто лакирано дърво се състояха от маса, стол и скромно легло. В последните месеци то беше заменено от болнично легло. Тъкмо около него медиците се опитваха да го върнат към живота и едри капки пот се лееха от челата им по безупречно белите чаршафи. Четири монахини ги сменяха три пъти дневно.

Най-после доктор Силвио Ренато, личен лекар на папата, прекрати безплодните усилия. С жест нареди на санитарите да покрият старческото лице с бялото платно. Помоли всички да излязат. Останаха само двамата с Двизич. Трябваше да състави смъртния акт. Причината за смъртта беше повече от очевидна - сърдечно-съдов колапс с усложнения поради възпаление на ларинкса. На мястото, където трябваше да впише името на покойния, се поколеба, но в последна сметка се спря на светското му име, за да се избегнат евентуални проблеми.

След като състави и подписа документа, докторът го подаде на кардинал Самало, който току-що беше влязъл в стаята. Кардиналът имаше трудната и отговорна задача да потвърди официално смъртта.

- Благодаря, докторе. С ваше разрешение започвам.

- Ваш е, ваше преосвещенство.

- Не, докторе. Не е мой. Сега е на Бога.

Самало бавно се приближи до смъртното ложе. Беше на седемдесет и осем и много пъти бе умолявал Бога да му спести този момент. По природа бе спокоен и уравновесен човек. И добре разбираше какво огромно бреме от отговорности и задачи се стоварва на неговите плещи.

Погледна трупа. Този мъж беше доживял до осемдесет и четири години след изстрел в гърдите, тумор на дебелото черво и апендицит с тежки усложнения. И нищо не успя да го прекърши. Само паркинсонът ден след ден отслабваше сърцето му. Накрая то не издържа.

От прозореца на стаята, разположена на третия етаж на двореца, кардиналът можеше да види около двестахилядното множество, изпълнило площад "Свети Петър". Покривите на съседните сгради бяха претъпкани с антени и телевизионни камери. "Много скоро ще станат още повече - помисли си Самало. - Виж какво ни дойде до главата. Хората го обожаваха, прекланяха се пред неговата саможертва и желязна воля. Ударът ще бъде тежък, макар да го очаквахме от януари... и немалко го желаеха. А после, и другото нещо."

Откъм вратата се чу шум и началникът на охраната на Ватикана, Камило Сирин, влезе в стаята, последван от трима кардинали. Трябваше да установят смъртта. Лицата им бяха уморени и тревожни. Кардиналите се приближиха до леглото. Никой не отвърна поглед.

- Да започваме - подкани Самало.

Двизич му подаде едно отворено куфарче. Камерлингът махна бялото платно от лицето на покойника и отвори шишенце със светено масло. Започна хилядолетния ритуал на латински:

- Si vives, ego te absolvo a peccatis tuis, in nomine Patris, et Filii, et Spiritus Sancti, amen.*

Самало направи кръстен знак на челото на покойния и добави:

-Per istam sanctam Unctionem, indulgeattibi Dominus a quidquid...Amen.**

С тържествен вид произнесе апостолическата благословия:

- В името на правото, предоставено ми от Апостолическия престол, давам пълно опрощение и изкупление на всичките ти грехове... и те благославям. В името на Отца, Сина и Святого Духа. Амин.

Извади от куфарчето, което му подаде епископът, малко сребърно чукче. Почука леко три пъти челото на покойника, като след всяко почукване питаше:

- Карол Войтила, мъртъв ли си?

Не последва отговор. Камерлингът погледна тримата кардинали, присъстващи на ритуала, и те кимнаха.

- Наистина папата е мъртъв.

С десницата си Самало свали от безжизнената ръка пръстена на рибаря*, символ на властта над света. Сетне отново покри лицето на Йоан Павел II с платното. Въздъхна дълбоко и се обърна към тримата си колеги:

- Имаме много работа.

* Ако си жив, прощавам ти всичките ти грехове, в името на Отца и Сина и Святого Духа. Амин. - Б. а.

** Чрез това свето миропомазване Бог да ти прости греховете. Амин. - Б. а.

* Св. Петър. - Б. пр.