Най-големите лъжи

В наше време се полагат невъобразими усилия, за да се извади на бял свят истината - било в съдебната зала, където тестват надеждността на свидетелите, или в криминалистиката - с цел да бъде уличен извършителят на престъплението. Също толкова упорито, въоръжени със съвременните "сечива" на най-модерната наука, и историците се опитват да установят истината, което понякога води до необходимостта историята да бъде изцяло пренаписана със задна дата.

Вярно е, че в сферата на знанието в момента се намираме едва ли не в ядрото на истинска експлозия. Това важи и за историческата наука. Специалността история днес е изключително обособена научна област, която претендира да представя истината далеч по-обективно, отколкото преди едно-две столетия, поради простата причина, че днес разполагаме със съвсем различни средства.

Документите, на които можем да се опрем, са далеч по-обемисти, методите станаха по-точни, а въпросите - по-настойчиви. Физиката и химията се издигнаха до ранг на помощни науки за историята. Знаем все повече за методите на фалшификатори, които са били толкова изтънчени и обиграни, че и днес предизвикват възхищение. Факт е, че още в древността съществували поне 13 техники за фалшифициране на някоя реч на Цезар, което ще рече - да му я припишат. С подобни техники потайно и със задна дата са добавяни определени текстове към Новия завет. Още в Античността са фалшифицирали Платон и Аристотел, части от Библията и свещените текстове на ислямската религия. Един-единствен фалшификатор успял сам да "модифицира" поне 4000 цитата на Мохамед!

Разбира се, има груби опити, ала се срещат и безкрайно изпипани, направо научни фалшификации. Навремето са съществували цели индустрии за фалшифициране, които не се занимавали с нищо друго, освен да приписват със задна дата ръкописи, текстове и документи на големи философи, религиозни водачи или владетели с цел нечия позиция да получи повече тежест, да се бетонира някоя юридическа претенция или определено учение.

Това е една от причините днес постоянно да се коригират мненията и възгледите за нашето минало.

Целта на тази книга е да даде малък, скромен принос към процеса на коригиране. Обединихме няколко нови гледни точки, послужихме си с новите исторически помощни науки, без които не би било възможно да разкрием истината. В тази връзка трябва да се споменат преди всичко подмолните методи на Public Relations - понятие, което обикновено подценяващо се превежда като "връзки с обществеността_. Все повече обаче се налага заключението, че още в Античността и в Средновековието се е лъжело на поразия. С помощта на пъблик рилейшънс новите "истини" се налагали толкова нагло, но и толкова успешно, че можем само да се чудим.

Днес вече няма нищо удивително в разкриването на методи на манипулация, използвани преди петдесет или сто години и даването на коренно различни оценки на събития от близкото минало. Известно ни е как през XX век са били манипулирани, водени за носа и захранвани с лъжлива информация цели народи. Така е било при диктатурата на Сталин, който разполагал с виртуозен репертоар от манипулационни техники, в които - както и при Хитлер - важна роля била отредена на радиото. Но черната пропаганда и черният пиар влязоха в действие и през 2003 г. в Ирак, когато бившият диктатор Саддам Хюсеин умишлено държеше в информационно затъмнение 20 милиона иракчани. Същото се случва и през 2006_г. - например в Сирия и в Северна Корея. Манипулацията обаче е напълно възможна и в демократичните държави, например когато определени факти закъсняват да се появят на бял свят - факти, които впоследствие ни карат да виждаме събитията в съвсем различна светлина. Всичко това никак не е ново. Новото е разкритието, че върховното изкуство на пъблик рилейшънс е било практикувано широко още в далечното минало. Пиарът, връзките с обществеността и изкуството на пропагандата имат богати традиции.

Теоретично пирамидите - гигантските египетски строежи - биха могли да се разглеждат и в пиарски аспект: като огромни, внушителни паметници, чиято цел на първо място е да впечатляват, да накарат индивида да се почувства нищожен и да възвисят владетелите (или епископите, или папата, какъвто е случаят с църквите и катедралите). Но пиар е бил практикуван и в Древния Рим. Подобия на вестници е имало още по времето на Цезар. На публични места излагали обяви, които да бъдат прочетени от всички, но които далеч не винаги съобщавали истини. Всяка пищна проява, всяка шумна прогласа, от вестителя на пазарния площад до летописците с техните героизиращи и идеализиращи хроники, познати ни още от времето на Александър Велики, представляват чиста проба пиар.

Не може да се отрече, че пъблик рилейшънс успя да се превърне в дисциплина, чието значение днес трябва напълно да преоценим. Важността є прозира иззад малко прекаленото определение като изкуство на безсрамната лъжа в големи и свръхголеми мащаби. Но тя съдържа стотици отделни техники и днес е в състояние да смути дори най-модерно мислещия историк. Запознал се веднъж с технологията на пиара, той още по-малко ще бъде готов да се доверява на историята такава, каквато ни се предава по традиция. Дори към "сигурните източници" историкът ще започне да питае съмнения, ще се превърне едва ли не в детектив, който първо преценява всичко през призмата на методите на пиара, преди да си позволи окончателна присъда. Дисциплината пъблик рилейшънс ще промени историческата наука много по-драматично, отколкото го е правила досега която и да било помощна наука, и така ще даде възможност да се направят абсолютно нови оценки на историческите събития.

Вторият момент, до голяма степен пренебрегван, ала с все повече растящо значение, е оценката на източника сам по себе си. С други думи: как стои въпросът с надеждността на лицето, послужило за източник на дадена информация? Ако в днешно време обиграният адвокат иска да разбие на пух и прах надеждността на противниковия свидетел, той ще извади пред съда факти от миналото, които на пръв поглед нямат нищо общо с делото, но ще принудят съдебните заседатели да оценяват свидетеля именно в светлината на тези отминали деяния.

Едва ли съдебните заседатели биха се вслушали в думите на професионален крадец, разбойник, заклет лъжец или на поръчител на убийства. По съвсем различен начин обаче те ще се отнесат към свидетелствата на човек с безупречна репутация.

Но нека се запитаме колко от "големите" исторически свидетели са били точно такива - крадци, разбойници, заклети лъжци и убийци, в чиито очи човешкият живот не е струвал пукната пара? Защо тогава да се вслушваме в подобни източници?

Този въпрос придобива все по-голяма тежест, още повече че в криминалистиката например вече се практикува анализ на характера и се прави профил на престъпника.

Оценяването на източника сам по себе си не е ново, но досега източниците прекалено рядко се изследваха систематично по отношение на тяхната добросъвестност. Наред с това в тази книга разглеждаме "историята" от различни, често противоположни гледни точки, ъгли и позиции. Историческата наука частично все още страда от това, че я оценяват само от национален ъгъл. Това за съжаление се отнася и за демокрациите, които съвсем не са пощадени от високо самомнение и мания за превъзходство и затова понякога достигат до авантюристично погрешни оценки за една или друга историческа личност. Но и християнската историческа наука, която все пак господства от почти 1800 години (!), съвсем не е пощадена от този недостатък. За славата на бога се е лъгало, истината е изопачавана, изкривявана и захаросвана, скривани са факти, добавяни са информации, и то с размах!

Същото може да се каже и за религиозно мотивираната историография в други страни. Досега малко се обръщаше внимание на ролята на религиите, независимо дали става дума за египетската или древногръцката религия, за християнската вяра или за исляма.

Дотук посочихме само няколко аспекта, които могат да хвърлят изцяло нова светлина върху събитията от вчерашния ден. А това наистина е необходимо, защото прекалено много неща са били изкривявани или потулвани. Истината прекалено често е била принизявана до блудница, с която е можел да преспи всеки, който разполага с достатъчно умели и добре платени професионални лъжци.

Историята е основата на нашето съществуване. Без история е немислимо нашето себеразбиране. Без история човек ще си остане дете, което никога няма да порасне - е казал великият Цицерон. Историята е земята, върху която сме стъпили. Ако тази земя е наторена с лъжи, полуистини и неистини, цялата ни цивилизация се крепи на глинени крака. Затова е наш дълг да тръгнем на поход към истината, въоръжени с новите "сечива_, с които разполагаме днес.

Точно такъв опит предприемаме в тази книга, като изследваме, осветяваме и представяме историческите източници и събития от напълно нов ъгъл. В този смисъл читателят трябва да очаква радикално преформулиране на историческите събития, в хода на което са проучени биографиите на някои от най-великите сред великите личности. На прицел са взети най-прочутите, най-свещените и най-недосегаемите образи, но без лицемерното, притворно уважение, което понякога им се засвидетелства, без лъжливата пропаганда, просъществувала в някои случаи цели две хилядолетия!

Нека подходим към историята с нови "сечива_. Нека извадим на дневна светлина истинските дела. Да съблечем новите дрехи на кралете. В резултат ще получим напълно нови гледища, които из основи ще разтърсят представите ни за много "исторически факти_.

Легендата Мойсей

Историята на евреите, наричани още юдеи и синове на Израил, е вероятно една от най-вълнуващите в света.

Никой друг народ не може да твърди, че е оказал подобно влияние върху духовния живот на хората, и то в почти всички държави на тази земя. Айнщайн, Фройд, Спиноза, Исус, Маркс - всички те са евреи. С разсъжденията си синовете на Израел полагат началото на цели научни дисциплини. И днес евреи заемат върхови позиции във всички части на света.

Евреите са народ, способен да мисли и да действа в международен мащаб. Уникална е способността им да оцеляват сред най-различни култури. Всъщност истинските тайни на успеха на този удивителен народ никога не са проучени систематично, но дори повърхностното наблюдение разкрива, че евреите притежават извънмерна способност за комуникация и владеят най-разнообразни мисловни методи. Те са способни да възприемат, да всмукват и да асимилират културните достижения на други цивилизации и притежават умението да се учат като никой друг народ, като наред с това са изключително надарени в областта на сделките.

Всички тези особени способности и таланти със сигурност са школувани чрез преданията и религията. Дори да не е последовател на юдаизма, човек трябва да признае, че мисловните школи на равините и техният гъвкав и тълкуващ интелект са допринесли в голяма степен за това интелектуално ниво.

В рамките на тази религия са съществували и съществуват стотици течения и насрещни течения, възгледи, школи и тайни учения, и всички те е трябвало да бъдат обсъдени и коментирани. Свещените писания на евреите съдържат най-дълбоките мъдрости, които човек може да си представи, но и мнения, които днес предизвикват усмивки. И все пак е удивително как преди три хиляди години е било възможно да се натрупат подобни мъдрости, и то в почти всички области на човешкия живот. Един от най-големите мъдреци и учени на еврейския народ, с решителен принос във формирането на еврейската култура, е някой си Мойсей. Неговото учение - Десетте Божи заповеди - е повлияло на практика върху целия цивилизован Запад. Християнството възприема учението му и по-късно го провъзгласява за свое собствено откритие.

Никой философ, роден по-късно, не е могъл да подмине Мойсей и десетте заповеди, които поставят най-високи изисквания към човешката етика. Поради тази причина до наши дни за въпросния легендарен Мойсей са публикувани хиляди книги, коментари, трактати и интерпретации и ако наистина искате да разберете историята, трябва да се занимаете по-сериозно с него. Когато се изброяват великите личности, Мойсей се класира преди Александър, Цезар, Павел, Исус, Мохамед, Лутер или Наполеон. Художествените му изображения едва ли имат чет. Истинският или митичен Мойсей е герой на многобройни филми. Той е нашият праотец, независимо дали ни се иска или не. Константин Велики възхвалява безкрайната му мъдрост, Августин се прекланя пред него, а Мартин Лутер буквално се задъхва: "Защото не е имало друг тъй превъзходен, възвишен човек, който да проповядва словото Божие, като Мойсей. Другите пророци до един са негови ученици, а Мойсей е учителят на учителите, той е изворът и източникът, от който са произлезли останалите пророци!_

Хердер се изказва похвално за "благородния Мойсей" и обръща внимание, че е по-трудно да си основател на държава (какъвто е Мойсей), отколкото да пишеш стихове. Фридрих Шилер се прекланя пред него, Гьоте му се възхищава, такова е отношението и на Хайнрих Хайне.

"(Той) изгради човешки пирамиди, издигна човешки обелиски, избра едно бедно пастирско племе и извая от него народ, призван (...) да даде отпор на вековете - велик, вечен, свещен народ, божи народ, който да послужи за пример на всички други народи, дори за прототип на цялото човечество. Той сътвори Израел!" - ликува Хайне.

Посветени на Мойсей са безчет литературни и научни творби. И в наши дни продължават да излизат стотици философски съчинения, основаващи се на неговото учение. Представят го като пътеводна звезда за младежта*, и то не само във вторичната и третичната литература.

Оригиналното произведение - петте Книги Мойсееви, приписвани на Мойсей - са преведени, представете си само, на повече от хиляда езици. Никоя друга книга не е постигала подобен рекорд. Можете само да подозирате какво е влиянието им, броят на изданията отдавна се е изгубил. Милиарди хора са чели тези книги. Всяка година се продават около сто милиона екземпляра от Библията!

Ето кое предопределя безмерното влияние на тази книга, и то не само в ортодоксалното еврейско пространство, но и във всички стотици християнски секти и групировки, които са предлагали собствени нови формулировки, преработки и интерпретации. Мойсей е предмет на дискусии и извън еврейския и християнския периметър.

Защото нима е възможно да се формулират по-добри заповеди от:

НЕ УБИВАЙ!

ПОЧИТАЙ БАЩА СИ И МАЙКА СИ!

НЕ ПОЖЕЛАВАЙ ЖЕНАТА НА БЛИЖНИЯ СИ!

Нима те не са първото изражение на вечните закони? Закони, които ще бъдат валидни хилядолетия? Закони, по които ще се ориентират безбройни юридически кодекси в повече от сто държави?

Какво влияние само! Какво постижение! Какъв цивилизационен шок!

Но нека преди всичко да се запитаме кой е бил въпросният Мойсей. Според преданията (трябва да се отбележи, че са теологически) вълнуващият уникален житейски път на Мойсей се е развил по следния начин.

Най-големите лъжи в историята