Как да убиеш съпруга си

КАК ДА УБИЕШ СЪПРУГА СИ

(и други полезни домакински съвети)

Кати Лети

ПЪРВА ЧАСТ

1. Веселата вдовица

Бях четирийсет и две годишна майка на две деца, когато изгубих оргазма си. Сигурно ще попитате как е възможно човек да изгуби оргазма си. Да не би да е чорап? Да не би да е подхвърлен в някой сексуален кош за пране, където очаква да бъде събран с половинката си, за да сътвори поредица от умопомрачителни оргазми? Хората често губят нещата си. Губят самообладание. Губят чувството си за хумор. Губят добрата си форма. (Да ви говорят нещо думите "дамски стягащи чорапогащи от типа "Кънтрол топ"?) Губят си ума. (Особено след като родят, това е абсолютно сигурно.) Но не и оргазмите си. А ето че аз не успявам да го намеря къде се е покрил. Оказа се по-неуловим дори от сянката на Питър Пан. Повярвайте ми, търсих го по-усилено и упорито, отколкото са търсени Бермудският триъгълник, безследно изчезналата авиаторка Амелия Еърхарт, Йети, корабът призрак "Мари Селест", чудовището от Лох Нес и скрупулите на президента Джордж Буш.

Сигурно си мислите, че аз, Каси О`Каръл, съм поредната разхвърляна глупачка? Не е лъжа, че не мога да намеря и корен квадратен на хипотенузата, но това изобщо не е в състояние да ме накара да захапя възглавницата вечер, както се случва често напоследък, и да рева, докато не ми останат никакви силици и най-сетне заспя.

Не. Нещастната ми катеричка задъхано драпа към някой мъжкар и вехне като на госпожица Хавишъм*. А като гледам, май няма какво да направя по въпроса.

* Мис Хавишъм - героиня на Дикенс от романа "Големите надежди", стара мома. - Б. пр.

Между другото най-добрата ми приятелка, Джаз, изгуби нещо далеч по-важно - съпруга си, доктор Дейвид Стъдландс, хирург с международна слава, филантроп и експерт в Световната здравна организация. Да не говорим, че нещастието се случи при доста подозрителни обстоятелства. Дори докато пиша тези редове, Джаз е задържана по подозрение в убийство. Това е и началото на тази история, започнала в залата за посетители на женския затвор "Холоуей" в Северен Лондон.

Изобщо не можех да допусна, че Джасмин Джардин би изрекла думи като "Арестуваха ме за убийството на съпруга ми". Затова пък "Очаквам дете от връзката си с Джордж Клуни" или "Ами ако предменструалният синдром се окаже лъжа и измама, значи съм съвършена гаднярка" би било съвсем в реда на нещата. Случаят обаче не е такъв.

Когато най-сетне възвръщам способността си да говоря, имам чувството, че дублирам някой филм.

- Не е какъв?

- Убийство... Тези кретенясали ченгета си мислят, че съм убила Стъдс. Нямам право дори на гаранция!

- Убийство? - повтарям пак като малоумна. Истината е, че има нещо мелодраматично, съвсем като в сълзлива телевизионна сапунка. Седнала съм с изпънат гръб на неудобния стол в залата за посещения в затвора и зяпам онемяла и замаяна най-добрата си приятелка. Сигурно съм изпискала последната дума, защото надзирателката ме стрелва с поглед, бдителен, но безизразен, също като на преял хищник, прекалено ленив, за да скочи към новата си жертва. Разплула се на въртящия се стол, рови вестника пред себе си, начумерена, но напълно апатична.

Страхът ме сграбчва с огнени пръсти.

- Мама му стара, Джаз! - Вече шепна и въпреки това всяка дума ми звучи като крясък. - Ти... нали не си сътворила някоя глупост?

Джаз ме поглежда така, сякаш фекална автоцистерна се е изсипала върху младоженеца в сватбения му ден.

- Касандра, може и да не си забелязала през годините, откакто се познаваме, но държа да ти кажа, че у мен няма дори наченки на склонност към криминални изпълнения. - В гласа й се прокрадва истерична нотка, която отново привлича вниманието на надзирателката. Столът й проскърцва, докато тя намества туловището си, за да се извърне към нас. - Как е възможно дори да си го помислиш?!

- Добре де, извинявай - отвръщам аз със съскащ шепот. - Колко пъти съм те чувала да пускаш майтапи по този въпрос? Ами всичките приказки, че бракът бил "невероятно забавно лудешко хоби, посветено на силните усещания, което понякога завършва със смърт" или "Щом има желание, бройте ме и мен", или "Не всички мъже са мръсници - някои просто са мъртви". А нещо да кажеш за онзи път, когато уж "случайно" напипа грешните хапчета против малария за пътуването на Стъдс до Малави, организирано от "Амнести"? За Бога, така го беше наблъскала, че за малко да му докараш инфаркт! Джаз, опитвам се да ти кажа, че ...

- Просто ми трябваше някакъв отдушник! На всички жени от време на време им се иска да убият съпрузите си. Това, че съм пускала майтапи, съвсем не означава, че съм някакъв Джеймс Бонд с разрешение да убива... Мили Боже, та аз дори не мога да се наредя сред начинаещите в тази игра.

Надзирателката изсумтява.

- Във вестниците разправят съвсем друго, ангелче невинно. - Тя подхвърля смачканите ежедневници към нас и без да обръща внимание на надписа "Пушенето забранено", пали цигара.

- Вестниците ли? Писали са за теб във вестниците? - Осем сутринта е и гънките на възглавницата все още са отпечатани на едната ми буза, защото скочих от леглото и се хвърлих в едно такси веднага след като Джасмин ми позвъни. Все още съм шашната от обаждането на най-старата си приятелка. Не си бяхме говорили от два месеца, по-точно откакто тя взриви бомбата в живота ми. Всички, разбира се, прочетохме, че доктор Дейвид Стъдландс е изчезнал преди три седмици, докато е бил в Южна Австралия, на някакво място със зловещото име Търминейшън Бийч, нос Кътастръфи*. (На това му се казва подходящо място за ваканция.) Видяхме обляната в сълзи Джаз по телевизията. Упорито се опитвах да се свържа с нея, но тя не отговори на нито едно от обажданията ми. Докато не чух обезумелия й глас тази сутрин, изчезването й от живота ми бе също толкова неочаквано и загадъчно, колкото това на съпруга й.

*Termination Beach, Cape Catastrophe - плажът на убийците, нос Катастрофа. - Б. пр.

Тя разгръща трескаво вестника на издрасканата ламинирана маса и се отдръпва бързо, сякаш е радиоактивен. "Не е ли твърде весела тази вдовица?" пита вчерашно клюкарско издание над стара снимка на Джаз, на която тя доволно се налива с шампанско.

- Правена е преди години - възкликва Джаз толкова хрипливо, че ми се струва, че е на ръба на астматичен пристъп. - Истината е, че двамата с Дейвид се опитвахме да съживим брака си. Затова заминахме на почивка в Австралия - заради слънцето, сърфа, пясъка и секса. Нали го знаеш Стъдс, дай му рискове - нощно гмуркане, водни ски, теглени от хеликоптер, главоломни скорости, вреше се във военните зони, където действаше мобилната клиника на "Лекари без граница"... Късно следобеда бяхме отишли да се гмуркаме. Аз се изморих и се върнах на брега. Дейвид влезе по-навътре. Когато се стъмни, отидох да го търся. Открих дрехите и часовника му на плажа, точно където ги беше оставил. Тогава разбрах, че нещо е станало. - Тя избърсва сълза и в продължение на няколко секунди се опитва да се овладее.

- Извиках хора с лодки и търсихме цялата нощ - продължава тя. - Хората се опитаха да се държат мило и все повтаряха: "Не се отчайвайте". Затова останах с тях, което, от една, страна беше зле, защото си го представях като изгубено дете, наранено, самотно. Дни наред се вкопчвах в различни теории - реших, че работи за ЦРУ, че е избягал някъде на тайна мисия; че става дума за застрахователна измама; дори че е отвлечен от подводница! Обикалях като замаяна, бях напълно съсипана. Джош каза, че истината ни гледа право в очите, че баща му е бил завлечен навътре в морето. Дори нещо по-лошо. - Тя потръпна. - Отказвам да вярвам на такива приказки. Не мога да повярвам. - Тя се отпуска прегърбена напред.

Докато я чакам да се съвземе, проследявам с поглед плътните прави вежди на приятелката си, засенчили зелените й очи с дълги извити мигли, пухкавите устни, изваяните скули и златисторусата коса - и се удивлявам за милионен път как е възможно нежният й фин профил, достоен за шедьовър на Ботичели, да е толкова несъвместим с усмивката, която нашепва обещания за анонимен секс в някой тъмен вход. Ами леко издадената напред брадичка, която сякаш предизвиква с думите "Не си въобразявай, че ще ме сломиш!"

- Джаз... - Щом чува гласа ми, тя вдига поглед, ала имам чувството, че дори не ме познава. - Защо те арестуваха?

Тя трепва и бързо се окопитва.

- Ти помниш ли Били - пандизчията сценарист, дето се сваляхме? Той разправял пред полицията, че съм го била наела да извърши убийството. Аз?!* Можеш ли да си представиш?

- А ти какво очакваш, след като си се хванала с престъпник? Мъжете като него пишат бележки с искане за откуп, не се и сещат да драснат два реда, за да благодарят за приятното прекарване. Така и не разбрах какво намираше в него.

Тя ме поглежда унило.

- О, Кас. От колко време не се бях любила със съпруга си? Знаеш как е! Когато си на диета, дори оризовите питки ти се струват истинска фантазия. Така че и Били, и останалите мъже бяха просто оризови питки.

- Гаджето ти са го окошарили - намесва се надзирателката, без да крие, че подслушва - за измама с осигуровките. Опитва се да ковне споразумение. Та зат'ва съдията отказва гаранция.

- Истина ли е, Джаз?

- В общи линии - признава тя. - Този тип е злобен лъжец, боклучава отрепка и заслужава олимпийски медал за... но аз, разбира се, му желая само най-доброто.

Положението й е толкова сериозно, че започвам да се плаша. Вече десетилетия следя от безопасно разстояние изцепките на Джаз, обзета от нервно напрежение, но последното й попадение направо ме потресе. Ние сме жени от средната класа, на по четирийсет и няколко. Редовно си правим коламаска на триъгълника и бръснем нагло наболите косми. Когато се случи неволно да закачим чужда кола, оставяме бележка под чистачката. Музиката, която слушаме, е класическа, няма и намек за престъпен уклон. Джаз излъча невинност, която човек обикновено свързва с чистата красота на миските и думите "Иска ми се да пътувам, да се запозная с интересни хора и да помогна за постигането на мир по целия свят." Лице като нейното няма да видите по снимките в полицейските архиви.

- Мама му стара, Джаз - възкликвам аз. - Какво ще правиш сега?