Том Грейс

Зловеща паяжина

На Робърт Хопс,

който ме дари с дъщеря си и сподели с мен

интересните си истории

На Крейг Хопс,

Който изживя пълноценно своя макар и кратък живот

22 януари

Туксон, Аризона

„Ледената кралица“ – секси скандинавска блондинка с нацупени устни и леденосини очи – се взираше надолу към Кун. Лъстивата й усмивка и бикините от норка, които едва прикриваха прелестите й, бяха топло напомняне за миналото му. Като голо момиче на Варгас*, тя стоеше на върха на глобус, а край нея се простираше леденото й царство: Антарктида.

--------

Варгас, Алберто (1896-1982) – американски художник, роден в Перу, известен с картините си на голи жени. – Б.пр.

----------

Кун прокара ръка по гладката алуминиева обшивка на машината. Кръпките по овехтялото авиаторско яке хармонираха с тези на самолета: флотска VXE-6 ескадрила. Под страничния илюминатор на пилотската кабина, точно над изрисувания образ на „Ледената кралица“, се четяха напечатаните букви:

Командир Грегъри Кун

Командващ офицер

Кун беше пилотирал XD-10, „Ледената кралица“, почти четвърт век. Тя беше създаден от „Локхийд“** LC-130-R, вариант на древния транспортен самолет C-130 „Херкулес“, снабден със ски, закрепени за корпуса, за да може да каца върху лед.

-------

Авиокомпания, производител на множество военни самолети по времето на Втората световна и на Студената война. – Б. пр.

---------

Колкото и тромави да изглеждаха, самолетите от клас „Херкулес “ наистина можеха да летят и бяха създадени с една-единствена цел – да пренасят тежки товари. Като се изключи пилотската кабина, вътрешността на „Ледената кралица“ всъщност представляваше огромно празно пространство, в което можеха да се поберат няколко големи камиона. Деветдесет и осем фута дълъг, легнал на земята самолетът приличаше на цилиндричен железопътен вагон с рампа в заострената опашка, която се разтваряше надолу като подвижен мост.

Дължината на крилете беше сто тридесет и два фута и „Ледената кралица“ използваше всеки сантиметър от подемните си повърхности и всяка капка мощност на четирите витлови двигателя „Алисън Т56“, за да излети към небето.

„Ледената кралица“ и посестримите й някога представляваха гръбнака на ескадрилата VXE-6. От средата на петдесетте тя изпълняваше мисиите от продължителната операция „Дълбоко замразяване“ и осигуряваше логистична подкрепа на изследователските станции в Антарктида. Това беше трудна работа, която спечели на ескадрилата прякора Ледените пирати. VXE-6 властваше в небесата над замръзналия най-южен континент до края на 1999, когато се завърна в родната си военноморска въздушна база Пойнт Мугу и беше разформирована.

Като много ветерани от VXE-6 Кун беше изпълнен с гняв и усещане за загуба, когато ескадрилата се стопи, самолетите й бяха оставени да събират прах, а новите мисии бяха прехвърлени на въздушното крило на Националната гвардия. Беше летял над Антарктида двадесет и четири години и се беше влюбил в непокорената ледена пустош.

Годините след разформироването „Ледената кралица“ беше прекарала в пластмасов пашкул сред далечните пустини на Аризона. Тя беше един от стотиците военни и частни самолети, които лежаха в безбрайните редици на Гробището, както наричаха стратегическата стоянка за временно съхранение.

– Старата кучка изглежда доста добре, а, Грег?

Кун се обърна, към него идваше Лен Холанд.

– Така ли се говори за една дама?

Холанд стисна ръката на Кун, после погледна към „Ледената кралица“.

– Не е за вярване, че нашите самолетите са били в прашната пустиня всичките тези години.

– Не са се променили изобщо. – Погледът на Кун се плъзна по редицата към друг от самолетите LC-130-R. – „Полярният Пит“ също се пробуди безпроблемно от дългия сън. Къде са останалите?

– Точно зад мен.

От сградата за надзор над полетите излязоха десетина мъже, всички с авиаторски якета като това на Кун. Всеки самолет летеше с екипаж от шестима – пилот, помощник-пилот, навигатор, борден инженер и двама отгворници за товара. С тях вървеше и мъж с безлична риза с вратовръзка на клипс и бележник.

– Командир Кун – започна мъжът любезно. – Аз съм Джим Евърс, управител на стратегическата стоянка за временно съхранение. XD-10 и XD-11 са проверени и всички системи са в готовност за полет.

Кун извади дебел плик от горния джоб на якето си и му го подаде.

– Това е разрешението ни за малъкия ни отскок до Уако.

Евърс прибра плика.

– Самолетите са заредени, така че, щом приключите с предполетната подготовка, можете да излитате.

– Благодаря.

Евърс си тръгна, а Кун се обърна към екипажите.

– Момчета, знаете процедурата. Да вдигнем старите птички във въздуха.

„Ледената кралица“ и „Полярният Пит“ летяха ниско над Южен Тексас. Докато преминаваха над Уако и навлизаха в Мексиканския залив, внимаваха да не бъдат засечени от цивилните радарни съоръжения за контрол на полетите. Щом стигнаха над полуостров Юкатан, завиха на юг към Хондурас.

– Улавям сигнала – каза навигаторът. – Предава две-едно-пет.

Кун погледна през прозореца към тропическата гора долу, гъстата зеленина се разливаше едва на стотина фута под самолета.

– Крайно време беше. – Искаше му се да се приземи преди залеза, но неочакваният насрещен вятър ги беше забавил.

Плавно завъртя „Ледената кралица“, докато носа се обърна според напътствията на навигатора. След пет минути Кун видя зееща сред гъстата джунгла дупка. Пистата изглеждаше в добро състояние и беше достатъчно дълга и широка, за да може да се приземи херкулеса. От едната й страна имаше бивак – големи палатки, няколко тежки камиона, хеликоптер и висок пилон с окачен ветропоказател, който потрепваше от ветреца.

– Екс Рей Делта едно нула до Екс Рей Делта едно едно, край.

– Едно едно, край – отговори Холанд.

– Ще направя едно кръгче и ще кацна. Последвай ме.

– Води, Едно нула. Екс Рей Делта едно едно, край.

„Ледената кралица“ описа изящна дъга и се насочи към пистата, като бръсна върховете на дърветата по пътя си. Когато колесниците се спуснаха, от напечената от слънцето земя се вдигнаха облаци прах. Сивкавата пушилка се провлачи зад „Ледената кралица“ по протежение на пистата. Холанд изчака прахта да слегне и чак тогава започна заход.

– Все едно караш колело – подхвърли той, докато приземяваше безпогрешно самолета.

Вече на пистата „Полярният Пит“ последва един джип с надпис „Следвай ме“ и беше отведен до „Ледената кралица“.

Докато Кун, Холанд и екипажите им слизаха от самолетите в задушливата жега на хондураската джунгла, от палатките изпълзяха петима мургави мъже и веднага се заеха да сглобяват скеле около самолетите.

– Командир Кун?

Кун се обърна и видя, че към него се приближава висок строен мъж с камуфлажни панталони. Той имаше гъста черна коса, а голямата брада му придаваше вид на революционер комунист.

– Съмнър Дюрок? – попита Кун.

– Същият. За мен е удоволствие най-накрая да се срещнем – каза някак безстрастно Дюрок с лек шотландски акцент.

– Вие ли разчистихте просеката?

– Не, никарагуанските бунтовници са я прокарали, за да получават припаси от вас американците. Ние само я възстановихме. Срещнахте ли някакви трудности?

– Не – отвърна Кун. – Всичко мина по план. Самолетите са в отлично състояние.

– Добре. Очаквам, че през следващите дни ще се заемате заедно с хората ми с подготовката за мисията.

– Разбира се, но точно сега сме поизгладнели и се нуждаем от почивка.

– Осигурихме ви палатки. – Дюрок махна на един мургав мъж в маскировъчни дрехи се приближи и добави: – Това е дясната ми ръка, Леон Албрет. Леон, покажи на командира и хората му къде да се настанят. После ги заведи до походната столова и се погрижи да бъдат нахранени добре.

– Да, сър.

След като приключи с вечерята си, Кун излезе от столовата и се отправи към самолетите. Те вече бяха скрити под навес от вертикални пръти, греди и дъски. Наблизо ръмжеше дизелов генератор, който захранваше лампите, окачени по скелето. Над него се извисяваха високи колове, които придържаха огромно камуфлажно платно. То не само прикриваше самолетите, но и щеше да предпазва алуминиевата им обшивка от жаркото слънце.

Дюрок стоеше до „Ледената кралица“ и наблюдаваше как работниците внимателно изстъргват боята и опознавателните знаци на самолета.

– Хората ви действат доста експедитивно – каза Кун.

– За това им се плаща – отвърна кратко Дюрок.

– Дали са наясно какво точно правят? Да не го потрошат.

– И те, също като вас, са наети заради уменията им. Това не са първите самолети, които прекръстват.

– Сигурно е ужасно – отбеляза Холанд. – Да я гледаш така префасонирана, сякаш е от въздушните сили, и то гвардейска единица.

Кун само кимна. Изучаваше новата окраска на своята любима. За два дни хондурасците я бяха изстъргали до гол метал и червено-черните опознавателни знаци и сексапилният й портрет бяха изчезнали. На тяхно място се бяха появили отличителните знаци на военен самолет и сега опашката и крилете й бяха боядисани в оранжево по края. „Ледената кралица“ и „Полярният Пит“ бяха прекръстени на „Скайър-98“ и „Скайър-99“ – самолети понастоящем зачислени към подразделението на Националната гвардия, което беше поело антарктическата мисия от военните.

– Толкова ли е ужасно, че да откажеш парите на Дюрок? – попита Кун.

– Не, по дяволите. Просто мразя да летя под фалшиво знаме.

– Няма значение каква й е дрешката, нали отдолу си е пак старото гадже.

– И все пак изглежда потресаващо зле – продължи да се тюхка Холанд. – Отиде й чарът.

– Може би – поклати глава Кун. – Но за първи път в историята на VXE-6 ще сме наистина верни на прякора си.

Дюрок, Албрет и останалите от двата летателни екипажа излязоха от лагера и се отправиха към Куни и Холанд.

– Командире, готов ли е самолетът ви за полет? – попита Дюрок.

– Да, сър – отговори Кун. – Резервоарите са пълни, а и вашите бояджии май не са строшили нищо.

– Добре. – Дюрок кимна на Албрет, който подаде по един плик на Кун и Холанд. – Тук са летателният план и последните доклади за времето.

Кун отвори своя и разгледа маршрута. От Хондурас самолетите щяха да прелетят над тихоокеанското крайбрежие на Южна Америка, като щяха да кацат на отдалечени писти за почивка и презареждане с гориво. Последният етап от полета предвиждаше преход от южната част на Чили до Аржентина.

– Ще се видим в Рио Гайегос – каза Дюрок – Там ще качим хората и екипировката. Въпроси?

– Няма – каза Кун, подаде му ръка и добави: – Ще се видим в Аржентина.

Дюрок стоеше близо до хеликоптера и наблюдаваше излитането на двата LC-130. Транспортните самолети описаха кръг над скритата в джунглата писта и се устремиха на юг, към тихоокеанското крайбрежие. За Дюрок откриването на тези уникални самолети и екипажите, способни да летят с тях, бе едно от най-големите предизвикателства в цялото начинание и сега той се наслаждаваше на успеха си. Всичко се развиваше според плана, но предстоеше още много работа, а и рискът нещата да се объркат беше голям.

– Работниците чакат в походната столова, както наредихте – докладва Албрет. – Нямат търпение да си получат парите.

– Сигурно.

Дюрок отвори багажното отделение на един „Бел 427“, извади оттам куфарче „Халибъртън“ и нареди:

– Качи останалата екипировка на борда, докато свърша тук.

Албрет кимна и се отдалечи, а Дюрок тръгна към най-голямата палатка в лагера. Там го чакаха петимата хондурасци, смееха се и пиеха студената бира, която им бе сервирана. Когато Дюрок влезе, всички се извърнаха към него.

– Господа – започна той на испански. – Искам да ви благодаря за отличната ви работа. Тук са петстотин хиляди щатски долара, както се разбрахме.

Той постави куфарчето на масата на мъжете и го отвори. Беше пълно със спретнати пачки американски двадесетдоларови банкноти.

– За мен беше удоволствие да работя с вас – каза Дюрок и се ръкува с работниците, които вдигнаха наздравица в негова чест. Един от тях измъкна поочукана китара и започна да свири – бяха богати и имаха право да празнуват. Дюрок се усмихна и напусна малкото празненство, което се очертаваше да премине в див запой.

Когато стигна до хеликоптера, Албрет вече беше натоварил екипировката и перките се въртяха. Дюрок сложи тъмни авиаторски очила и седна на мястото за помощник-пилота. Албрет провери уредите и включи двата турбинни двигателя.

Докато хеликоптерът прелиташе над дърветата и се отдалечаваше от пистата, Дюрок въведе команда в бордовия компютър, която активира серия пулсации на определена честота. След секунда тънкият слой пластичен експлозив на дъното на куфарчето се взриви.

Петимата хондурасци нямаха време да усетят изгарящата топлина на експлозията или парчетата разкъсан метал от куфарчето. Всичко в радиус от петдесет фута около тях изчезна в огнено кълбо, което изпепели лагера. Взривът издълба кратер, дълбок десет фута и широк двайсет.

Хеликоптерът увеличи скоростта. Беше се отправил към Тегусигалпа, където Дюрок и Албрет щяха да се прехвърлят на частен свръхзвуков самолет за Аржентина.