Терорист

Джон Ъпдайк

ТЕРОРИСТ

Преведе от английски

Любомир Николов-Нарви

Затова, моля ти се, Господи, вземи още сега живота ми; защото ми е по-добре да умра, отколкото да живея.

А Господ рече: Добре ли е да негодуваш?

Иона 4:3-4

Неверието е по-устойчиво от вярата, защото го поддържат сетивата.

ГАБРИЕЛ ГАРСИЯ МАРКЕС

"За любовта и други демони"

I.

Дяволи, мисли си Ахмад. Тия дяволи се мъчат да ми отнемат Бога. В Централната гимназия по цял ден момичетата се люшкат с кикот и излагат на показ меките си тела и примамливите коси. Голите им кореми, украсени с лъскави обици за пъп и порочни лилави татуировки, сякаш питат: Какво друго има за гледане? Момчетата крачат нахакано насам-натам и зяпат с мътни очи, подчертавайки с нервните си движения на убийци и безгрижните си презрителни смехове, че светът не е нищо друго, освен това тук - шумен блестящ коридор с метални шкафчета покрай стените и глуха стена в дъното, нашарена с гнусни драсканици и боядисвана тъй често, че сякаш напредва милиметър по милиметър.

Учителите, немощни християни и завеяни евреи, се мъчат да дават пример за добродетел и праведно въздържание, но шарещите им погледи и глухите гласове издават липса на вяра. За тия неща им плащат кметството на град Ню Проспект и щатът Ню Джърси. Липсва им истинска вяра; те не са на Правия път; те са нечисти. Ахмад и още две хиляди ученици ги виждат как след училище притичват към колите си по напукания, осеян с боклуци асфалт, като бледи или тъмни крабове, бързащи да се върнат в черупките си; и те са мъже и жени като всички други, пълни със сласт, страх и копнеж по нещата за продан. Неверници, мислят си, че сигурността е в трупането на вещи от този свят и в забавленията на мигащия телевизионен екран. Робуват на образи - фалшивите образи на щастие и изобилие. Но дори истинските образи са греховни имитации на Бога, който единствен може да твори. Облекчението, че и този ден са се отървали от учениците невредими, кара учителите на сбогуване да си бъбрят из коридорите и на паркинга твърде шумно, като въодушевени пияници. И извън училище те наистина пият. Някои имат розовите клепачи, лошия дъх и подпухналите тела на хора, свикнали да злоупотребяват с алкохола. Други се развеждат; трети съжителстват без брак. Животът им извън училище е разпътен, суетен и подчинен на низменни страсти. Щатското правителство в Трентън и онова, по-далечното сатанинско правителство във Вашингтон, им плащат, за да насаждат вяра и демократични ценности, но ценностите, в които наистина вярват, са безбожни: биология, химия и физика. Открили стабилна опора във формулите и фактите, техните гласове кънтят из класните стаи. Те казват, че всичко идва от слепите, безмилостни атоми, причиняващи студената тежест на желязото, прозрачността на стъклото, неподвижността на глината, тръпките на плътта. Електрони се леят по медни нишки, през компютърни терминали и дори през самия въздух, когато взаимодействието на водните капки разбуди мълния. Вярно е само онова, което може да се измери или докаже въз основа на измеренията. Останалото е мимолетен сън, който наричаме наше "аз".

Ахмад е на осемнайсет. Началото на април; из пукнатините на каменния град отново се прокрадва зеленина. Той гледа надолу от непривичната височина на своя нов ръст и си мисли, че ако невидимите насекоми в тревата имаха съзнание като неговото, за тях щеше да бъде Бог. През изминалата година е пораснал с почти осем сантиметра, вече е метър и осемдесет - пак невидими материални сили, налагащи волята си над него. Минава му мисълта, че няма повече да расте, нито в този живот, нито в следващия. Ако има следващ, прошепва някакъв вътрешен дявол. Има ли друго доказателство за следващ живот, освен пламенните, божествено вдъхновени слова на Пророка? Къде ще е скрит той? Кой ще зарежда до безконечност парните му котли? Какъв неизчерпаем източник на енергия ще поддържа пищния рай, ще храни тъмнооките му хурии, ще изпълва със сок натежалите плодове, ще подновява реките и бликащите фонтани, от които Бог, както е писано в деветата сура на Корана, извлича вечна радост? Къде остава вторият закон на термодинамиката?

Смъртта на червеите и насекомите, чиито телца тъй бързо биват погълнати от земята, растенията и уличния асфалт, подсказва на Ахмад, че собствената му смърт ще е също тъй незначителна и безвъзвратна. На идване към училище е зърнал знак - спирала, изрисувана по плочника с лъскава засъхнала слуз от тялото на някакво низше създание, червей или охлюв, оставил единствено тази следа. Къде е отивало съществото, пълзейки безцелно навътре по стесняващия се кръг? Ако е искало да избяга от смъртоносната фурна на нажежения тротоар, значи не е успяло и е обикаляло бавно към гибелта. Но в центъра на спиралата нямаше изсъхнало дребно телце.

Къде е изчезнало? Може би Господ го е отнесъл направо в рая? Учителят на Ахмад шейх Рашид, имамът от горния етаж на Западна главна улица 278 1/2, казва, че според свещеното предание от "Хадит"* подобни неща се случват: яхнал крилатия кон Бурак, Пратеникът бил преведен от архангел Гавраил през седемте небеса до място, където се молил заедно с Исус, Мойсей и Авраам, преди да се върне на земята, за да стане последният и върховен пророк. Неговите приключения през онзи ден се доказват от ясния и отчетлив отпечатък, който Бурак оставил върху Скалата под свещения Купол в Ал-Кудс, наричан Йерусалим от неверниците и ционистите, чиито мъки в адските пещи са чудесно описани в седма, единайсета и петдесета сура от Книгата на Книгите.