Изгубените тайни на Свещения кивот

Лорънс Гарднър

Увод

През изминалия век и по-специално от времето на Алберт Айнщайн насам учените търсят "Светия граал" на съвременната физика, наричана от тях "Единна теория за всичко". Търсенето доведе до някои удивителни открития и до появата на съвършено нов език, който говори за свръхвериги, кварки, свръхпроводимост, както и до осъзнаването на непознати дотогава измерения на съществуване, различни от известния ни континуум пространство-време.

В областта на квантовата механика учените наскоро потвърдиха, че материята може да съществува на две места едновременно. Вече е установено, че благодарение на квантовото хаотично движение, частици, които се намират на милиони светлинни години разстояние, могат да се свържат без физически контакт. Континуумът пространство-време вече може да се направлява; телепортирането се превръща в реалност; възвестено е използването на антигравитационен материал във въздушния транспорт, а виртуалната наука обуслови по-доброто разбиране на хиперизмерните пространства.

Когато коментирах свойствата на едноатомното злато и платинените метали в "Произход на царете на Граала", отбелязах, че не е далеч деня, когато възможностите на тези метали ще бъдат използвани за екологични горивни батерии. Според мен те вероятно ще изместят въглищата и нефта като енергийни източници в транспорта и други области. Същевременно засегнах и приложението им в полето на медицината, особено при лечението на раковите заболявания. По-специално вниманието е насочено към антигравитационните свойства на тези необикновени вещества, на свръхпроводимостта им и способността им буквално да изкривяват континуума пространство-време. Тези мои коментари, колкото и общи да бяха, впоследствие предизвикаха такъв читателски интерес и станаха повод за толкова журналистически интервюта, колкото не бях давал за нито една друга моя книга. Затова темата си заслужаваше да се представи в самостоятелно издание.

Най-удивителният факт за загадъчния бял прах, съставен от високоспиново злато и метали от платинената група, е, че това всъщност не е ново откритие. Древните месопотамци са го наричали шем-ан-на, а египтяните го наименуват mfkzt, докато химиците от Александрийската школа и от по-късни епохи, като Никола Фламел например, го почитат като дар от Рая и го наричат "философски камък". През всички периоди от историята му, за свещения "прах на проекцията" се смята, че притежава изключителна сила за левитация, трансмутация и телепортиране. Казва се, че създава бляскава светлина и смъртоносни лъчи, като същевременно е ключ за активно физическо дълголетие. В наши дни Институтът за съвременни изследвания описва субстанцията като "необикновено вещество", а свръхпроводимите му свойства според Центъра за съвременни науки са "най-забележителните физически свойства във вселената".

От древните документи обаче е ясно, че свръхпроводимите свойства и независимостта от гравитацията са били познати, макар и неразбрани, в онзи отдалечен във времето свят на жреческа левитация, свързване с боговете, както и феноменалната енергия на електрикус. В древногръцката митология търсенето на тайната на тази субстанция е в центъра на легендата за Златното руно, докато в Библията това е мистичното царство на Ковчега на завета с договора - златният сандък или Кивота, който Мойсей донася от Синай, и по-късно е положен в Ерусалимския храм.

За настоящото ни подробно изследване на явлението "бял прах" Свещеният кивот представлява най-добрият катализатор за свързване с историята, защото неговата изпълнена с приключения съдба е неразривно свързана с нея. "Изгубените тайни на Свещения кивот" обаче не се ограничава до търсенето на Кивота, макар да се изследва и тази линия, за да се определи вероятното му местоположение. По-точно книгата се занимава с функциите и начина на действие на Кивота през периода от Мойсей до тамплиерите и преоткриването на свещените науки през последните години, коментирано от най-престижните академии в света.

Лорънс Гарднър,

Ексетър, юли 2002

Династия на златото

Свещената планина

Нашият разказ започва в началото на миналия век, от март 1904 г., когато на английския престол се възкачва крал Едуард VII, а Теодор Рузвелт става президент на Съединените американски щати. Първата световна война (1914-1918) все още е неизвестна перспектива в бъдещето, а епохата се отличава с духа на приключения и откривателство. Капитан Робърт Скот и кораба му "Дискавъри" се завръщат в Англия от Антарктида, докато в същото време британският археолог сър У. М. Флиндърс Петри и екипът му се намират на едно ветровито скалисто плато в Синайската пустиня.

Експедицията на Петри е спонсорирана от наскоро създадения Фонд за изследване на Египет (сега Египетско изследователско общество). Целта на експедицията е да се проучат древните мини за мед и тюркоази в района на Синайския полуостров, между Суецкия залив и залива Акаба на Червено море в източната част на Египет. Това е земята на библейската планина на Мойсей, която в Изход от Стария завет се нарича планина Хорив.1 По-точното название на мястото според древната Библия Септуагинта от III в. пр. Хр. е възвишение Хорив.2 Думите "хорив" и "кхорив", които далеч не са само географски названия, имат важно значение през епохата на Мойсей, както ще разберем.3

Преди начинанието на Петри било трудно да се определи точното местоположение на планината Хорив, защото Синайската планинска верига е дълга и местните жители (дори ако се интересуват от древна история) не са добре запознати с високопланинската местност. През IV в. сл. Хр. Християнски монашески орден основава манастира "Света Катерина" в една планина към южния край на Синай и назовава местността Gebel Musa (Мойсеева планина). Очевидно е обаче, че местоположението е неточно, тъй като не съответства на библейските географски ориентири. В Изход се обяснява маршрутът на Мойсей и на израилтяните през 1330 г. пр. Хр., когато напускат района на делтата при Гошен, и тръгват отвъд Червено море към земята на мидийците (на север от днешна Йордания). Следвайки посоката на маршрута им през пустинните райони Шур и Паран, свещената планина на Мойсей би трябвало да се извисява на около 1000 м като високо плато над равнината Паран. Днес районът се нарича Serвbоt el Khвdim (Възвишението на Хадим) и именно тази пресечена местност изследва експедицията на Петри. Те нямат никакви конкретни очаквания за мястото, но то е част от проучването и затова се отправят към върха на възвишението, където за своя изненада правят изключително откритие.

Намират останките на древен храм с дължина около 70 м, построен като продължение на изкопана от човешка ръка пещера, който според надписите датира от епохата на фараона Снофру, властвал около 2600 г. пр. Хр.4 По-късно Петри пише за откритието: "Целият беше засипан и никой не подозираше за местонахождението му, докато не разчистихме мястото."5 Вероятно членовете на експедицията не биха се изненадали, ако открият някой семитски олтарен камък или друга ритуална останка, но това е огромен египетски храм, очевидно с голямо значение.

Когато за пръв път разказах за експедицията на Петри преди няколко години6, нямах представа какъв интерес ще събуди сред някои нови търсачи на приключения. Оттогава мнозина читатели са ми писали, след като са предприели изнурителното катерене до мястото на находката, споделяйки впечатленията си, и са му изпращали прекрасни снимки. Във връзка с това, макар че никой не го е споменал в писмо, се чувствам длъжен да поясня, че дори останките от храма да са на мястото си и да впечатляват с необичайното си местоположение, много от специфичните предмети, заснети и описани от Петри, вече не са там.

Сред археолозите е съществувала осъдителна, но всеобща практика да ограбват древните находки в чужди земи и да носят трофеите си в западните музеи. Взимали са не само преносими предмети, но и големи статуи, обелиски и дори цели секции от стени от местонаходища в Египет, Асирия, Вавилон. Музеите и хранилищата във Великобритания, Европа и Америка са претъпкани с такива експонати. Може би е логично, описвайки най-важните находки на Петри на планината Серабит, да уточня и къде могат да се видят днес. Истината обаче е, че намереното в Серабит не е лесно достъпно. Въпреки че някои предмети са стигнали до залите, много са стратегически скрити от общественото внимание. Все пак с удоволствие мога да споделя, че имах известен успех и в бележките в края на книгата съм дал списък на музеите, където могат да се видят находки от Серабит.7 Макар че голяма част от натрошените премети, описани от Петри, не са иззети от музейните служители след експедицията през 1904 г., по-късно те са плячкосани от други, след като подробностите за местонахождението на обекта стават известни. Затова и не са намерени на мястото от експедицията на Харвардския университет през 1935 г.

Причината много от първите намерени предмети да се държат скрити в хранилищата е, че първоначално на откритието на Петри не се гледа с добро око и се смята, че то противоречи на събитията в свещената планина, както са опирани в библейския Изход. Нали именно там според Стария завет Мойсей е видял горящия храст, говорил е с Йехова, изгорил е Златния телец и е получил скрижалите. На практика докладът на Петри не отхвърля библейското описание на събитията по никакъв начин, но противоречи на интерпретацията, която дава църквата и която се проповядва. Преди всичко откритието му влиза в разрез с правилника на Фонда за изследване на Египет. В устава на организацията, наречен Memorandum and Articles of Association и приет през 1891 г., се заявява, че целите на фонда са "насърчаване на изследванията и разкопките с цел да се изяснят или илюстрират разказите в Стария завет"8. Разбира се, имали са предвид Стария завет, както се интерпретира традиционно, а не точно както е записан.

След смъртта на кралица Виктория през 1901 г. и с разцвета на британския империализъм, който достига апогея си, викторианските ценности са на почит през 1904 г., когато Петри прави откритието. Тези така наречени ценности, наложени на обществото, днес могат да се разглеждат повече като опасения на институциите, отколкото като ценни идеи, и едва трусовете на Първата световна война (след 10 години) успяват да внесат известна рационалност в мненията. Независимо че е бил най известният археолог по онова време, Петри усеща тежестта на авторитарното неодобрение. След като решава да публикува откритието си след завръщането на експедицията, безусловното дотогава спонсорство от страна на Фонда за изследване на Египет, е прекратено. В доклада си археологът пише: "Затова трябва в бъдеще да се надявам... на докладите за египетски проучвания и Британския университет по археология в Египет."

Петри обединява записките си в един обемист том, озаглавен "Проучвания в Синай". Книгата е публикувана през 1906 г. от Джон Мъри в Лондон, но бързо се изчерпва и сега е много трудно да се намери екземпляр от нея. Много по-късно, през 1955 г., преобразеното и много по-мотивирано Египетско изследователско общество (съвместно с Оксфорд Юнивърсити Прес) публикува свое издание, посветено на барелефите и надписите в Синай.9 В този двутомен труд на първо място е отделено внимание на откритията на Петри, но вторият том е посветен на ръкописите на двама известни египтолози. Алан Х. Гардинър и Т. Ерик Пийт. Те доразвиват труда на Петри, като транскрибират, свързват и дискутират относно йероглифите и барелефите. Но къде са оригиналните предмети от Серабит ел Хадим? Къде са всички тези артефакти, които Петри и последователите му описват?

Оказва се, че от 1906 г. много от тях са държани под ключ за всеки случай и само незначителна част са представени на публиката. Според това, което днес може да се твърди със сигурност, около 463 предмета са взети официално от планинския храм - от големи обелиски и стели до малки жречески жезли и купи. За щастие напълно нова генерация от специалисти отговарят вече за находките и след като им се напомни за тяхното съществуване (при отпадналите вече викториански ограничения), уредниците наистина демонстрират въодушевление по тези въпроси.

Досега съм се добрал до музейните списъци за около 114 предмета от планината Серабит. Макар че са архивирани, номерирани и описани, реликвите са складирани от десетилетия в хранилищата. Според каталога "Находки: Египет, Синай, Серабит ел Хадим" сред тях има дарствени подноси, статуи, стели и един олтар, както и вази, амулети, плочки, жезли и сечива. Множество разнообразни фараонски картуши и надписи очертават един продължителен период - от IV-та династия, през Средното царство (с особено присъствие на ХII-та династия), Новото царство (особено времето на ХVIII-та династия, когато живее Мойсей) до епохата на Рамзес и наследниците, която достига кулминация при ХХ-та династия. Това свидетелства за действие на храма в продължение на 1500 години.

Посветен на богинята Хатор, храмът, изглежда, е преустановил дейността си през ХII в. пр. Хр., когато Египет изживява икономически упадък и чуждо влияние, което в края на краищата довежда до управлението на гръцката династия на Птолемеите. Храмът обаче е действал пълноценно още преди построяването на пирамидите в Гиза и е продължил дейността си по времето на Тутанкамон и Рамзес Велики - през периодите на величие на лотофагите10 и божествените фараони. Но защо толкова важен египетски храм е разположен толкова далеч от центровете на фараонската власт, отвъд заливите на Червено море, на върха на безлюдна планина?

Измерението на благословените

С риск да се повторя пред онези, които са чели книгата ми "Произход на царете на Граала", има смисъл да припомним някои от основните аспекти на откритието на Петри, като добавим и допълнителни подробности от спора, който по-късно възниква на Запад.

Надземната част на храма е построена от пясъчник, добиван от планината. Сградата представлява серия от свързани зали, светилища, дворове, килии и стаи, всички заобиколени от стена. От всички разкопани помещения най-значими са Залата на Хатор, Светилището, Жертвеника на фараоните и Дворът с портика. Наоколо има множество колони и стели, които описват египетските владетели през вековете, а на някои владетели като фараона Тутмос III са посветени множество барелефи и каменни плочи. След като разчиства мястото, Петри отбелязва в записките си: "Няма известен друг такъв паметник, което ни кара да съжаляваме още повече, че не е в по-добро състояние."11

Пещерата на Хатор е издълбана в естествена скала и е с равни, добре изгладени вътрешни стени. В средата се намира голяма изправена колона на Аменемхет III (ок. 1841-1797 г. пр. Хр.). Изобразени са и неговият главен управител Кхенемсу и носителят на печата Амени-сенф. Навътре в пещерата Петри открива стела от пясъчник в чест на фараона Рамзес I, на която фараонът (традиционно характеризиран от египтолозите като противник на монотеистичия култ към бог Атон, въведен от фараона Ехнатон) изненадващо е назован "владетел на всички, които славят Атон"12. Намерена е и статуя от Амарна - глава на майката на Ехнатон, фараонката Тайе, с картуш13, поставен в короната.

В дворовете и залите на външната част от храма откриват множество правоъгълни каменни резервоари и кръгли басейни, както и различни необичайно оформени подиуми, олтари със скосени предни чела и стъпаловидно разположени хоризонтални повърхности. Има още кръгли маси, подноси и чинийки, както и алабастрови вази и чаши - много от тях оформени като цвят на лотос. Освен това в помещенията са прибрани голямо количество глазирани плочки, картуши, скарабеи, свещени орнаменти, украсени със спирали, диагонали и квадрати, както и тръстикови кошници. Има жезли от непознат твърд материал, а в портика откриват два конични камъка с височина 15 и 22,5 см. Изследователите са твърде озадачени от находките, но удивлението им нараства, след като откриват металургичен кюбел* и голямо количество чисто бял прах, скрит под внимателно положени каменни плочи.

Впоследствие възниква спор сред египтолозите за какво би могъл да служи металургичен кюбел в един храм, като същевременно се разисква и естеството на загадъчното вещество, наричано mfkzt (някои го произнасят "мъфкъзт"), което се споменава десетки пъти по стените на храма в Серабит и в надписите по стелите.14

Някои учени твърдят, че това би трябвало да е мед, докато мнозина други предполагат, че става въпрос за тюркоаз, тъй като е известно, че и двата минерала са се добивали в низината отвъд планината. Трети пък предполагат, че това е название за малахит, но всичките са необосновани предположения, защото не е намерена и следа от споменатите материали на мястото на разкопките. Ако добивът на тюркоази е бил основното занятие в храма през толкова много династични периоди, би трябвало да се очаква, че в храма ще има от скъпоценните камъни, както и в египетските гробници, но фактите са различни.

В хода на дебатите се разбира, че проучвания относно mfkzt е правил немският филолог Карл Рихард Лепсиус, който открил думата в Египет още през 1845 г. Всъщност въпросът за значението на това название е поставен още по-рано от френския учен Жан Франсоа Шамполион, който през 1822 г. намира ключа за дешифриране на надписите от Розетския камък и поставя началото на разчитането и осмислянето на египетските йероглифи.15 Фактически известно време преди експедицията на Петри се налага мнението, че mfkzt не означава нито мед, нито пък тюркоаз или малахит. Установено е обаче, че това е название на някаква форма на "камък", която е изключително ценена и смятана за нестабилна в известен смисъл. Множеството списъци с вещества, смятани за ценни от египтяните, включват mfkzt, но като се съди по другите скъпоценни камъни, минерали и метали, включени в същите списъци, очевидно названието е за нещо друго. След повече от 100 години изследвания и търсения най-доброто заключение, до което достигат египтолозите, когато проучват списъците през 1955 г., е, че "mfkzt е ценен минерален продукт"16.

Въпреки това ранните исторически документи за mfkzt извън Синай като че ли са най-красноречиви. Веществото се споменава по съвсем различен и много по-подробен начин в Текстове от пирамидите - свещени текстове, украсяващи стените на гробницата в пирамидата на фараона от V-та династия Унас в Сакара, които улесняват пътя на покойника в отвъдния свят. Там е описано и мястото, което мъртвият фараон ще обитава завинаги редом с боговете, и то се нарича Полето на mfkzt. Друго отвъдно място, което се споменава в Текстовете от пирамидите, е Полето на Яру - Измерението на благословените, и изглежда, че има общност между двете. Оттам може да се съди, че mfkzt е не само ценно земно вещество, понякога определяно като "камък", но и ключ към едно имагинерно поле - алтернативно измерение на съществуване. Думата "поле" се използва също като определение на области, където въздействащи сили като гравитация и магнетизъм са активни, но ще се върнем на тази тема по-късно.

Великият

По време на проучванията учените обръщат внимание на безбройните надписи, отнасящи се до "хляб", намерени в Серабит, и на традиционния йероглиф за светлина (точка в кръг), изписан в Жертвения олтар на фараоните. Освен това не бива да се забравя загадъчният бял прах - тонове, според преценката на Петри.

При разискванията за праха се правят различни предположения: че е остатък от топенето на медта, макар Петри да подчертава, че при процеса не се отделя бял прах, а плътна тъмна шлака. Освен това не е открита медна руда в околностите на храма на разстояние от километри. Във всеки случай, установено е, че топенето на рудата е извършвано в далечните долини. Други изследователи предполагат, че прахът е пепел от изгарянето на растения за получаване на сода, но в него няма никакви остатъци от растителен произход.

По липса на друго обяснение, прието е, че белият прах и коничните камъни вероятно са свързани с някакъв жертвен ритуал17, но това е египетски храм и принасянето на животни в жертва е непознато чак до идването на Птолемеите. Още повече, няма остатъци от кости и други примеси в праха, който е складиран в новооткритите хранилища - той е съвършено чист. Петри заявява в доклада си: "Макар че внимателно изследвах тази пепел десетки пъти, като я отвявах на вятъра, не открих нито частица кост или друг примес."18

Тъй като белият прах и названието mfkzt са еднакво загадъчни и неопределими, а освен това изглеждат и твърде важни за древните египтяни, може би те са едно и също нещо. Но как би могъл прах да се определи като "камък" и как би могъл той да бъде ключ към отвъдно измерение? И още, каква е връзката с хляба и светлината?

На този етап от изследването в уравнението се намесва и друго ценно вещество, свързано с храма в Серабит - златото. На една от скалните плочи край входа на пещерата откриват изображение на Тутмос IV и богинята Хатор. Пред фараона са поставени два жертвени подноса, отрупани с лотосови цветове, а зад фараона един мъж носи коничен предмет, означен като "бял хляб". На друга стела е изобразено как зидарят Анкхиб дава в дар два конични самуна хляб на фараона. Подобни изображения се срещат навсякъде в храмовия комплекс. На една от най-красноречивите рисунки е изобразена богинята Хатор и фараона Аменхотеп III. Богинята носи на главата си кравешките рога със слънчевия диск между тях, държи огърлица в едната си ръка, докато с другата подава на фараона символа на живота и властта.19 Зад нея е пазителят на хазната Собекхотеп, който държи коничен самун "бял хляб". И което е важно, Собекхотеп е описан във всички надписи в храма като човека, който "поднася благородния Скъпоценен камък на Негово величество"20. След това се казва, че той е "истински царски приближен" и "Великият пазител на тайните на Династията на златото".

Макар че е трудно за обяснение, кралският ковчежник на ХVIII-та династия е изобразен как подарява конични предмети, описвани като "бял хляб", като същевременно е уважаван пазител на Династията на златото. Но според документите Петри не е открил никакво злато в храма Серабит в планината Хорив. Всъщност авторите от Египетското изследователско общество специално отбелязват в трудовете си, че няма никакво свидетелство в Синай да се е добивало злато, но това не доказва, че там никога не е носено злато. Също така има вероятност, ако някакво количество злато е съхранявано в храма в далечни епохи, то да е плячкосано от бедуини векове преди пристигането на Петри, както много гробници в Египет са ограбени вандалски и разрушени преди възникването на археологията.

Интересно в това отношение е, че древните египтяни не са ползвали названието Синай. Те наричали полуострова Биа и тогава парченцата от пъзела започват да се подреждат. Като помним, че храмът е посветен на богинята Хатор, а ковчежникът на Династията на златото е наречен "великият", можем да разгледаме една стела на помощник-ковчежника от Средното царство Си-Хатор, която се намира в Британския музей. Надписът на стелата разказва с думите на Си-Хатор: "Посетих Биа като дете; принудих великите да промиват злато."21 (Поставен е въпросителен знак след "промиват", който подсказва, че преводачите не са били напълно сигурни в значението на йероглифа или пък в онова, което великите правят със златото.)

Крайната цел

Въпреки факта, че златото не е традиционен продукт на Синай, има важни текстове за Синай и злато в Стария завет - събития, които специално са свързани с планината Хорив (Възвишението на Хадим). Нещо повече, в един от библейските разкази действително златото се свързва с някакъв загадъчен прах и освен това се споменава вода - не за промиване на златото, а за потапяне.

В Изход Мойсей и израилтяните са при планината Хорив, след като са прекосили Червено море. Мойсей се изкатерва на скалата, за да говори с Ел Шадаи - Господаря на планината (наречен по-късно Йехова), който го поучава, че оттук нататък той е техният бог и те не бива повече да правят от злато идоли и обожествявани образи.22 Междувременно в подножието на планината израилтяните губят търпение и решават, че Мойсей се е загубил, след като отсъства толкова дълго. Всички (очевидно хиляди) свалят златните си обеци и ги дават на Мойсеевия брат Арон. Без повече отлагане, той стопява украшенията и изработва златен телец, който ще служи за почитан идол през предстоящото им пътуване. Скоро след това Мойсей слиза от планината и изпадайки в ярост, като вижда събратята си да танцуват около идола, осъществява една изключителна трансформация. В Изход, 32:20, се казва: "И грабна телеца, който бяха направили, изгори го в огъня и стри на прах, па го сипа във водата и даде от нея да пият израилевите синове."

На практика това звучи повече като ритуал, отколкото като наказание, макар че последното зависи от начина, по който се разказва събитието. Арон преди това е стопил златото на огън, за да отлее фигурата на телеца, но действията на Мойсей са очевидно различни, защото при нагряване златото се топи, а не се превръща на прах. В Библия Септуагинта с по-големи подробности се разказва, че Мойсей "разрушава златото с огън", като се подразбира по-фрагментарен процес на нагряване и топене. В Oxford English Dictionary изразът "разрушава" се обяснява като "свеждам до нищо или до съвсем малки частици". Така че какъв е този процес, при който чрез огън се разрушава златото на прах? И защо Мойсей го е смесил с водата и е накарал последователите си да пият от нея? Отново в Септуагинта текстът се различава малко, но разликата е от голямо значение, защото се казва, че Мойсей е "посял" праха във водата. Така или иначе, това е показателно за объркването при превода на стелата на Си-Хатор, където са приели думата "промивам" за двусмисления йероглиф.

Тъй като загадъчните процеси, свързани със златото, носят алхимичен ореол, нека надникнем в трудовете на алхимика от ХVII в. Ириней Филалет. Този признат британски философ, уважаван от Исак Нютон, Робърт Бойл, Елиъс Ашмол и други негови съвременници, написва през 1667 г. труд, озаглавен "Разкритите тайни". В този трактат той обсъжда естеството на Философския камък, за който се смята, че може да превърне неблагородни метали в злато.23 Поставяйки въпроса директно, Филалет отбелязва, че самият камък е от злато и алхимично изкуство е да се усъвършенства процесът. Той заявява: "Нашият камък не е нищо друго, освен злато, преработено до най-голяма чистота и деликатна стабилност... Нашето злато, вече изгубило вулгарност, е крайната цел на Природата."

В друг трактат, озаглавен "Кратък наръчник на Небесния рубин"24, Филалет казва още: "Нарича се Камък по силата на своята стабилна природа. Той има способността успешно да устоява на огън, както всеки друг камък. По вид е злато, и то от най-чиста проба. Стабилен и огнеупорен като камък е, но на външен вид наподобява много фин прах."

В трудовете си Филалет описва, че златото е "преработено", дума, която е близка до "разрушено", както е в историята с Мойсей. И двете думи означават нещо да се раздроби на частици или в някаква редуцирана форма, удобна за физическо, умствено и химично усвояване. Както се твърди, в египетските документи mfkzt се идентифицира с камък. Подобно на философския камък на алхимиците, Мойсей разрушава Златния телец с огън и го превръща в прах. Храмът Хорив на Серабит ел Хадим е основан за Великата династия25 на фараоните - династиите от кралския Дом на златото, но никакво злато във форма на метал не е открито там - само запаси от загадъчен бял прах.

Що се отнася до Текстовете от пирамидите и споменаваното Поле на mfkzt като място за живот на фараоните в отвъдното, любопитно е да се отбележи, че самуните бял хляб са свързани и с бога-чакал Анубис. Той според преданията ръководи погребалните ритуали и превежда мъртвите в отвъдния свят. Наричат го Пазителя на тайната26 и в един барелеф от епохата на ХIХ-та династия в Абидос е изобразен седнал върху сандък, а фараонът го дарява с коничен самун бял хляб от скъпоценния материал. Пример за артефакти, открити в Серабит, които имат особено значение във връзка със Скъпоценния камък (mfkzt), са две дъговидни стели от епохата на фараоните от ХVIII-та династия Тутмос III и Аменхотеп III. На първата е изобразен Тутмос, който поднася коничен самун на бога Амон-Ра и надписът гласи: "Поднасяне на бял хляб, който може да му осигури живот." На втората е изобразен Аменхотеп, също поднасяйки коничен самун на бог Сопду, а надписът гласи: "Той даде златото като награда; устите се зарадваха." От тези находки става ясно, че хлябът от бял прах се смята за даряващ живот и че наистина е направен от злато.