Мандолината на капитан Корели

ЛУИС ДЕ БЕРНИЕР

МАНДОЛИНАТА НА

КАПИТАН КОРЕЛИ

Посвещавам на майка си и на баща си, които на различни места и по различно време са се сражавали срещу фашистите и нацистите, изгубили са мнозина от най-добрите си приятели и така и не са видели благодарност.

1

ДОКТОР ЯНИС ЗАПОЧВА РАЗКАЗА СИ

И Е РАЗСТРОЕН

Доктор Янис можеше да бъде доволен от деня: никой от пациентите му не беше починал, състоянието на никого не се беше влошило. Той беше помагал при учудващо лесно отелване, беше срязал един абсцес, беше извадил един кътник, беше предписал на една жена с леко поведение салварсан*, беше направил неприятна, но изключително ползотворна клизма и с досетливостта си беше извършил истинско лечителско чудо.

* Лекарство срещу сифилис. - Б. пр.

Подсмихна се, защото въпросното чудо вече безспорно се описваше като достойно за свети Герасим. Повикан по спешност заради болки в ухото на възрастния Стаматис, доктор Янис го беше посетил в дома му и се беше изправил пред ушен канал, по-влажен, разяден от лишеи и сталагмити и от пещерата Дрогарати. Беше се заел да отстранява лишеите с топнато в спирт памуче, намотано около върха на дълга клечка кибрит. Знаеше, че старият Стаматис не чува още от малък с това ухо, което постоянно го наболваше, но въпреки това се изненада, когато дълбоко в косматото отвърстие върхът на кибритената клечка явно опря в нещо твърдо и неподатливо, тоест в нещо, за чието присъствие нямаше физиологично или анатомично обяснение. Лекарят заведе стареца до прозореца, разтвори широко капаците и взривът пладнешка жега и светлина в миг потопи стаята в ярко сияние, сякаш някой нахален и неуместно бляскав ангел се бе заблудил и бе избрал точно това място за благовещението си. Жената на стария Стаматис изцъка: коя добра домакиня ще допусне по това време на деня в къщата си толкова много слънце! Тя беше убедена, че светлината ще разпръсне прахта - струваше й се, че вижда съвсем ясно как прашинките се вдигат от повърхностите.

Доктор Янис наклони главата на стареца и надзърна в ухото му. С дългата кибритена клечка отмести встрани гъстите и твърди бели косми, поръсени с люспи пърхот. Вътре имаше нещо кръгло. Лекарят изчегърта повърхността, за да махне вкоравената шуплеста кафява ушна кал, и видя грахово зърно. Не можеше да има и съмнение, че е именно грахово зърно: беше светлозелено, с леко спаружена повърхност.

- Пъхал ли си някога нещо в ухото си? - попита той.

- Само пръста си - отвърна Стаматис.

- И откога не чуваш с това ухо?

- Откакто се помня.

Доктор Янис усети как във въображението му изниква нелепа картина - Стаматис като невръстно дете, но със същото сбръчкано лице, със същото сгърбено тяло, със същата прекалено дълга коса, обрамчваща като ореол главата му, се пресяга нагоре към масата в кухнята и взима от дървената паница сухо грахово зърно. Лапа го, установява, че е прекалено твърдо, за да го сдъвче, и го пъха в ухото си. Докторът се засмя.

- Явно като дете си бил голям палавник.

- Същински дявол.

- Тихо, жено, дори не си ме познавала по онова време.

- Знам от майка ти, лека й пръст - възрази старицата, като се нацупи и кръстоса ръце, - знам и от сестрите ти.

Доктор Янис започна да умува какво да прави. Граховото зърно безспорно се беше втвърдило съвсем, а и беше напъхано прекалено навътре, за да се извади.

- Намира ли ви се рибарска кукичка като за барбун, с дълъг край? И малко чукче?

Старците се спогледаха с една-едничка мисъл: лекарят явно беше полудял.

- Какво общо има това с болката в ухото? - усъмни се Стаматис.

- В канала е проникнало чуждо тяло, което възпрепятства слуха ти - уточни Янис, понеже знаеше, че лекарят задължително трябва да е обвит в известна тайнственост, а с "грахово зърно в ухото" едва ли щеше да си спечели слава. - Мога да го отстраня с рибарска кукичка и чукче - прекрасен начин да се премахне un embarras de petit pois*.

* Грахово зърно, което пречи (фр.). - Б. пр.

Изрече думите на френски с отсечен парижки акцент, макар че само той можеше да долови иронията.

Надлежно му донесоха кукичка и чук, а докторът старателно изправи кукичката върху плочите на пода. Сетне повика стареца и му каза да положи глава върху перваза - на светло. Стаматис изпълни нареждането и завъртя очи, а старицата затули своите с длани, като надзърташе през пръсти.

- Побързай, докторе - възкликна Стаматис, - жегата на тоя перваз е по-страшна, отколкото в ада.

Лекарят вкара предпазливо изправената кукичка в отвора на ухото и вдигна чукчето, но вниманието му беше отклонено от рязък грак като на гарван. Озадачена и ужасена, старицата закърши ръце и занарежда:

- Ооо, ще му вкарваш в мозъка рибарска кукичка. Смили се, Господи, да ни пазят всички светии и пресвета Богородица.

Заради намесата й лекарят спря и отсъди, че граховото зърно е много твърдо и нищо чудно телчето да не го пробие, и да го вкара още по-навътре в отвърстието. Дори можеше да спука тъпанчето. Доктор Янис се изправи и замислен, започна да суче с показалец белия си мустак.

- Друго ще направим - оповести той. - След като помислих, реших, че е по-добре ухото му да се напълни с вода, която да размекне излишното чуждо тяло. Госпожо, погрижи се ухото му постоянно да е пълно с топла вода до довечера, когато ще намина пак. Не разрешавай на пациента да се движи, нека лежи на една страна с вода в ухото. Разбра ли?

В шест часа доктор Янис се върна и извади размекнатото грахово зърно само с кукичката, без помощта на чук, бил той малък или голям. Направи го доста чевръсто и показа зърното на старците - да го разгледат. Те не се и досетиха, че това е зеленчук, толкова смрадливо беше грахчето, покрито с плътен слой тъмна ушна кал.

- Веднага се разбира, че е от семейството на граховите, нали? - попита лекарят.

Старицата кимна и си даде вид, че е разбрала, макар изобщо да не беше така, затова пък в очите й блесна изумление. Стаматис допря длан отстрани до главата си и възкликна:

- Леле, там вътре е студено. Божичко, колко е силно. В смисъл - всичко е силно. Гласът ми е силен.

- Глухотата ти е излекувана - съобщи доктор Янис. - Смятам операцията за много успешна.

- Направиха ми операция - заяви самодоволно Стаматис. - Не познавам друг, на когото са му правили операция. И сега вече чувам. Това си е истинско чудо. Чувствам главата си празна, чувствам я куха, все едно цялата е напълнена с кладенчова вода, студена и бистра.

- Е, каква е все пак, празна или пълна? - заяде се старицата. - Вразуми се, докторът беше така любезен да те излекува.

Тя стисна между дланите си ръката на Янис и я целуна, а малко след това той вече вървеше към къщи с по една угоена ярка под всяка мишница, с по един лъскав тъмен патладжан във всеки от джобовете и с отколешно грахово зърно, увито в носната му кърпа, за да бъде поставено в частния му медицински музей.

Този ден Янис беше припечелил добре - беше получил и два много едри хубави речни рака, ведро дребна морска риба, корен босилек и предложение за съвкупление (което да се осъществи в удобно за него време). Той реши да не приема предложението, колкото и ефикасен да е салварсанът. Смяташе цяла вечер да се отдаде на своята история на Кефалония, стига Пелагия да се беше сетила да купи дървено масло за светилниците.

Оказа се, че "Новата история на Кефалония" го затруднява - струваше му се невъзможно да я пише, без да влага собствените си чувства и предразсъдъци. Обективността му изглеждаше недостижима и за многократно преправяния увод май беше изразходвал повече хартия, отколкото се хабеше на целия остров в продължение на година. В разказа упорито звучеше неговият глас, а в него не се долавяше историята. Липсваха му величие и безпристрастност. Изобщо не беше олимпийски.

Доктор Янис седна и написа: "Кефалония е развъдник на деца за износ. В чужбина и в открито море има повече кефалонийци, отколкото тук, у дома. На острова няма промишленост, благодарение на която семействата да не се разделят, няма достатъчно обработваема земя, в морето не се въди достатъчно риба. Мъжете ни заминават зад граница и се връщат тук колкото да умрат, затова сме остров на децата, старите моми, свещениците и грохналите старци. Единствената полза от всичко това е, че само хубавиците успяват да се омъжат, тъй като останалите тук мъже са малко, и благодарение на натиска на естествения отбор ние имаме най-големите красавици в цяла Гърция, ако не и в цялото Средиземноморие. Неприятното е, че нашите хубави и духовити жени трябва да живеят с най-нелепите и най-калпавите съпрузи, които никога не са били, нито ще бъдат годни за нещо, а са доста и тъжните и грозни жени, които никой не иска, те, бедничките, сякаш са родени да бъдат вдовици, без някога да са се омъжвали."

Лекарят напълни лулата си и препрочете написаното. Чу как Пелагия тропа на двора и се готви да кипне раците. Продължи да чете за красавиците и се сети за жена си, хубава, както стана хубава и дъщеря й, но въпреки усилията на Янис почина от туберкулоза. "Островът предава хората си в самата сърцевина на живота им", написа той, после смачка листа хартия и го метна в ъгъла на стаята. Не се получаваше - защо той не умееше да пише като историците? Защо не можеше да пише без страст? Без гняв? Без усещането за предателство и потисничество? Янис взе листа с вече подгънати краища, който беше написал най-напред. Беше титулната страница: "Нова история на Кефалония". Зачеркна първата дума и я замени с "Лична". Сега можеше да не се старае да пропуска заредените с чувства прилагателни и отколешните исторически обиди, сега вече си разрешаваше да е жлъчен спрямо римляните, норманите, венецианците, турците, англичаните и дори самите жители на острова. Янис написа: "Почти забравеният остров Кефалония се издига непредвидливо и неразумно сред Йонийско море, той е потопен в древността дотолкова, че дори скалите излъчват тъга, а червената пръст сякаш лежи вцепенена не само от слънцето, но и от невъзможното бреме на спомените. Одисей е имал кораби, сковани от кефалонийски бор, пазели са го кефалонийски великани, а някои твърдят, че дворецът му е бил не в Итака, а в Кефалония.

Но още преди този хитър странстващ цар да получи благоволението на Атина или да се залута заради неумолимото коварство на Посейдон, още през мезолита и неолита хората тук са сечели ножове от обсидиан и са хвърляли рибарски мрежи. После идват микенците, оставили след себе си отломки от своите арфи, куполни гробници и потомство, което много след заминаването на Одисей ще отстоява Атина, ще бъде поробено от Спарта и сетне ще разгроми не друг, а мегаломана Филип Македонски, баща на Александър, кой знае защо известен като Велики и още по-нелеп и голям мегаломан.

Това е остров, пълен с богове. Светилище на Зевс има на Еноската планина, както и на мъничкия остров Тиос. Деметра е почитана, задето е превърнала острова в житницата на Йонийско море, тачен е и Посейдон, богът, който я обладава, преобразен като жребец, и я оставя да роди вран кон и дъщеря, чието име е забравено, след като християните отменят Елевсинските мистерии. Тук се кланят и на Аполон, съсякъл Питон, пазител на пъпа на земята, красив, млад, мъдър, силен, хиперболично бисексуален - той е единственият бог с храм, който пчелите изработват от восък и пера. Тук се почита и Дионисий, богът на виното, на удоволствията, на цивилизацията и растителността, на когото Афродита ражда малко момче, прикрепено към най-грамадния полов член, който някога е обременявал човек или бог. Тук поклонници има и Артемида, многогърдата целомъдрена богиня на лова, богиня с такива крайни феминистки убеждения, че насъсква кучетата да разкъсат Актеон, задето случайно я е зърнал гола, и праща скорпиони да умъртвят любимия й Орион, който неволно я е докоснал. Отстоява толкова ревностно установения ред и бързото възмездие, че цели династии са изтребвани за една-едничка неуместно казана дума или за жертвоприношение, принесено пет минути по-късно от обичайното. Имало е и храмове в прослава на Атина, вечната девственица, която (поради невъобразимото си въздържание, сравнимо с въздържанието на Артемида) ослепява Тирезий, защото я видял гола, която е невероятно надарена в занаятите, жизнено необходими в стопанския и всекидневния живот, и е покровителка на едрия рогат добитък, на конете и маслиновите дървета.

В избора си на богове жителите на острова неотклонно проявяват изключително здрав разум, благодарение на който са оцелели през вековете: очевидно е, че трябва да се почита царят на всички божества, ясно е също, че един народ от мореплаватели трябва да умилостиви бога на морето, а винарите да се кланят на Дионисий (и до днес това е най-разпространеното име на острова), близко до ума е, че Деметра трябва да се тачи, та островът да не зависи в поминъка си от други, както и Атина да се почита за нейната мъдрост и умения във всекидневните дела, а и защото пак на нея е дадено да предопределя изхода на безброй военни сблъсъци. Не бива да ни учудва, че тук има култ и към Артемида, тъй като той е своеобразна застраховка за безоблачни дни: богинята е толкова отмъстителна, че е за предпочитане злочестините, които причинява, да се стоварят другаде.

Изборът на кефалонийци да почитат Аполон, поражда и най-много, и най-малко въпроси. Той е най-необясним за онези, които никога не са стъпвали на острова, и най-очевиден за хората, които го познават, понеже Аполон е бог, свързван със силата на светлината. Пришълците, озовали се тук, са наистина заслепени в продължение на два дни.

Светлината достига до острова сякаш без посредничеството на въздуха и стратосферата. Тя е съвсем непорочна и създава фокус с изумителна яснота, освен това притежава неимоверна сила и блясък. Излага цветовете в първичния им вид, преди те да се пречупят, сякаш взети направо от Божието въображение в Неговите най-млади дни, когато Той още е вярвал, че всичко сътворено е добро. Тъмнозеленото на боровете е непостижимо и плътно наситено, морето, видяно от върха на някоя урва, е платонично в представянето на лазурното и тюркоазеното, на изумруденото, зеленото и лапис лазули. Окото на козата е жив полускъпоценен камък, нещо средно между кехлибар и жълта пръст, а щурците са с флуоресцентно зеления цвят на току-що покълналите стръкове трева в първата Едемска градина. Свикнат ли веднъж очите с крайно девствената непорочност на тази светлина, светлината на всяко друго място им се струва в сравнение с нея мътна и оскъдна - ще е просто нещо, чрез което виждаме, разочарование, ущърб. Дори през водата в морето на Кефалония се вижда по-ясно, отколкото през въздуха на всички други места - можеш да се носиш из нея, да разглеждаш далечното морско дъно и да виждаш отчетливо накъсани лъчи, които, кой знае защо, винаги са придружавани от мънички плоски рибки."

Начетеният лекар се облегна и провери какво е написал току-що. Стори му се наистина поетично. Прочете го още веднъж от начало до край и се наслади на някои от изреченията. Написа в полето: "Не забравяйте: всички кефалонийци са поети. Къде ли да го спомена?"