Трескавият свят на задкулисната политика!
Есента на 1943 г. След поражението при Сталинград Хитлер знае, че не може да спечели войната. Знае също, че предстоящата конференция в Техеран ще заложи основите на бъдещия мир. Рузвелт вече е поискал безусловната капитулация на Германия като задължително условие за мирни преговори. С надеждата да извоюва по-благоприятни условия Хитлер е пратил свои тайни емисари при Тримата големи. Без негово знание същото е направил и Химлер, който готви преврат като разменна монета за мирното споразумение. Рузвелт и Сталин са склонни да преговарят за разлика от Чърчил. Скоро напрежението в Техеран ще стигне връхната си точка и градът ще се превърне в сцена на опасна игра, в която много хора са заложили живота си.
В центъра на всичко това се оказва Уилард Майер, оперативен агент, когото Рузвелт е избрал за свой пратеник. Хладнокръвен женкар със съмнително минало, Майер е съвършеният контрапункт на мъглявия свят от измамности, които съставляват света на задкулисната политика.
Не по-малко убедителни са и другите участници в драмата – Рузвелт, Чърчил, Сталин и Хитлер, както и Химлер, Молотов и Шеленберг. Всички те населяват трескавия свят на един провокиращ трилър за онова, което е могло да бъде – една алтернативна история, в която съдбата на Европа е поставена на карта.
„Когато Кер пише за исторически събития, те наистина вълнуват и стряскат читателя.”
(Таймс Литерари Саплъмънт)
за мен тази книга е на средно ниво.Прекалено много имена,но си засложава да се прочете;
много добра книга.До сега не съм чел друга книга от този автор,но определо те са завладяващи и интересни.Препоръчвам да я имате вув вашата колекция
Това е изключителна книга, която лично съм препоръчал за превод от издателството и съм убеден, че ще бъде една от най-добрите им находки за годината.
Заглавието малко подвежда, защото... кой иска да чете за войната. По-долу привеждам моята оценка за книгата в дадената ми до издателството анотация...
Бях смаян, когато прочетох, че оценката от отзивите в Амазон (11 на брой към края на 2005-а) е под 3 звезди. За мен тази книга е литературен шедьовър, мехлем за душата на анотиращия (без право на избор) всякакви литературни експерименти (екскременти), излизащи под формата на книги. Признавам, че я започнах с големи съмнения (колкото и да ми е неприятно да си го призная, често започвам книга с предубеждение, но поне се старая това да не влияе на преценката ми). Имах не най-добрите възможни спомени от последните книги на Кер, а и военната тема определено не е сред любимите ми. Но книгата те грабва, всмуква, повлича неудържимо от първите си страници. Езикът е брилянтен (изборът на философ, от чието име да се води част от разказа е удачен, понеже предполага по-изтънчена словесност и сложност на съзнанието), епизодите се редуват интригуващо, действието се развива по света – във Вашингтон, в Лондон, на кораба посред Атлантика, в Египет, Иран, ретроспекциите от Виена. Ако не чак герои (осн. действащи лица) показани са като участници изключително интересни типажи и реално съществували исторически личности, а авторът не се е поколебал да говори правдоподобно с устата на Сталин (макар малко, но напълно убедително), Рузвелт, Чърчил, Хитлер, Химлер, Борман, Рибентроп, Ким Филби и още наистина много други. По-важното (не, най-важното) – сюжетът е буквално натъпкан с малки, паралелни или направо странични на сюжета истории, подкрепени с исторически фактоиди (напр. сифилиса на Хитлер, историята около неговия син, агента на Абвера "Цицерон" – камериер на британския посланик в Анкара - и т.н. и пр.), които буквално засипват читателя или по-скоро го потапят в една отдавна забравена атмосфера... (тук съм изтрил малко, което издава някои неща около основната интрига на сюжета)... Сега, да се върна на различното ми мнение от това на далите отзив в Амазон читатели на романа. Аз не мога да не ги приема (нали приемам с удоволствие, когато изказаното в тях отрицателно мнение съвпада с моето), но смятам, че за разлика от мен те са в по-изгодната позиция да правят сравнение на този роман с предишното произведение на Филип Кер – размазващо реалистичната трилогия "Берлин ноар" - за което всички (ср. оценка 4.5* от 45 отзива) говорят с пяна на устата (но аз не съм я чел). Смятам, че в подготовката си за тях, Кер е събрал огромен по обема си исторически материал и сега е вложил в "Мирът на Хитлер", образно казано, остатъците от неизползваната фактология. Всички герои на Кер от романа са „живи” и убедителни: проф. Майер със съмненията си и с нееднозначната си лична позиция по ставащото около него; феноменални са няколкото страници с участието на Берия; Химлер – със сложната си игра; Шеленберг (един от най-богатите образи) с непрестанното си маневриране на ръба на неподчинението в орбитата на своите началници; тримата големи – с афористичния си маниер на говорене и т.н. Споменах, че военната тематика не е сред любимите ми (макар тази книга страшно да ми хареса), но дори в ролята на неизкушен в нея читател можах да забележа някои несъобразности (не ги наричам съзнателно изопачаване на фактите): минимизирането на значението на германските концентрационни лагери (съществуването им не се отрича, но нацистката върхушка някак се стеснява да говори открито за тях), невъзможната неосведоменост на Хитлер за съдбата на стотиците хиляди германски военнопленници (той, какво, да не е смятал, че руснаците ги държат на пържоли и водка?), неоснователното според мен разчитане от страна на германците, че двата доклада за военните престъпления на руснаците могат да разубедят американците да седнат на една маса със Сталин, неубедителната и преекспонирана игра около исканата от Рузвелт безусловна капитулация на Германия, преувеличеният страх на Сталин от недоволството в средите на армията (двата милиона жертви, дадени до момента във войната, са нищо в сравнение с десетките милиони избити „вътрешни врагове” в чистките преди това), съгласието на Рузвелт (хайде, Чърчил отказва) да преговаря с Хитлер макар и тайно (той не може да не знае, че истината все някога се разчува и едва ли би рискувал имиджа си на боготворен от своята нация политик, единствен избиран за президент 3 мандата, въпреки Конституцията). Има и няколко трудни за преглъщане игри на случайността, но… не е ли целият ни живот една прищявка на случайността (вж. Лем). Както и да е, силните страни на книгата са повече, те определено надделяват и могат да заглушат всякаква, дори най-кресливата, критика: способността на Кер да изгради въпреки абсурдната предпоставка правдоподобен сюжет, абсолютният реализъм на разработваните герои, вмъкнатите с лекота във фабулата значими философски тези. Книгата е учебен пример как може да се пише увлекателно на толкова оръфана тема. Резултатът: уникална амалгама на факт и фикция. Единствените ми съмнения са дали са останали достатъчно на брой читатели, които помнят тези филми и/или онези книги. А и колко от споменаваните в романа имена ще говорят нещо на някои от по-младите читатели - все пак в наши дни единственото връщане към втръсналата ни от „едно време” военна тематика е в епизодични филми на Холивуд.
В заключение - ако не е станала някооя издънка с превода, което не мога да допусна - силно ви преоръчвам да си купите тази изключително интересна и вълнуващо написана книга, която показва, че в добрата литература няма такова нещо като "скучна тема".