“Епично пътешествие из морската шир на чужд и враждебен свят. “
“Силвърбърг е майстор на смесването на прекрасни нови светове със стари като историята общочовешки вълнения.”
На водния свят Хидрос малобройни човешки колонии обитават изкуствени острови в неспокоен мир с местната раса земноводни. Когато хората от един остров разгневяват своите съседи, те биват пратени в изгнание, обречени да се скитат из безбрежните и опасни морета на планетата...
Малкият кораб на прокудените е преследван и атакуван от всякакви страховити морски обитатели – безжалостни и смъртоносни.
Книгата е много добра , макар да ме изненада края й. Завършва сякаш последните страници са писани от Лем. Точно там ми напомня за "Соларис" - няма измъкване
Много добра,Силвърбърг си знае работата.
Отдавна не бях чел такава книга. Много е добра!
Книгата започва с цитат от Библията: “А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата”. Битие 1:2
В английски вариант (транскрибиран поради невъзможност тук да се използва латиница): ъпон дъ фейс оф дъ уотърс = над водата
Авторът е използвал игра на думи, защото така се нарича тайнственият южен остров. В българския вариант на Библията няма лице, няма дявол.
Нататък всичко е интерпретация на преводача, а именно дали лицето е НА водата, или на нещо, което се подава НАД нея.
Книгата е супер,но не трябва ли заглавието да бъде Лицето НА водата?