Аз, Мона Лиза

Казвам се Лиза ди Антонио Джерардини. Близки и познати ме наричат Мадонна Лиза, а простолюдието - Мона Лиза. Историята ми започва с едно убийство, извършено преди да се родя.

Флоренция, април 1478 г. Красавецът Джулиано де Медичи е жестоко убит във великолепна катедрала. Последиците засягат мнозина: прочути художници като Леонардо да Винчи и Микеланджело, както и семейството на богат търговец на вълна, където се ражда дъщеря - Лиза.
Десетилетие по-късно във Флоренция настават мрачни времена. Фанатичният проповедник Савонарола с лекота издава смъртни присъди, изгаря картини и книги. Лиза, вече чаровна жена, покорява сърцето на Джулиано - племенник и съименник на убития. Но любимият й изчезва. Тогава Лиза е принудена да събере цялата си смелост и съобразителност, за да разнищи зловеща плетеница от забранена любов, предателство и смъртоносни тайни.

Една омагьосваща история, разиграваща се на фона на драматичните събития във Флоренция през петнайсети век и разказана от самата Мона Лиза.



Разговор с Джийн Калогридис – лични виждания и литературно вдъхновение

Бихте ли ни разказали за живота си и решението си да започнете да пишете?
Бях срамежливо, слабичко и невзрачно хлапе със ситно къдрава коса и очила като лупи и понеже рядко излизах, четях. Обожавах мрачните приказни сюжети и научната фантастика и започнах да пиша собствени разкази веднага щом се научих да държа молив. През уикендите майка ми и сестрите ми все ме мъкнеха със себе си в търговския център и докато пазаруваха, аз киснех в книжарницата. Според мен решаващият миг настъпи, когато взех в ръце „Илюстрираният човек” на Рей Бредбъри. Той пише така увлекателно, така лирично, че ми се прииска и аз да пиша като него.

Кои са любимите ви автори?
Маргарет Атуд, Анджела Гарет, Филипа Грегъри, Трейси Шевалие и Чък Паланюк.

Коя книга промени живота ви и ви вдъхнови да пишете?
„Илюстрираният човек” от Рей Бредбъри, както и неговите „Марсиански хроники”. Когато работех върху първия си роман, си ги купих наново и съзнателно се опитвах да подражавам на стила му.

Вече сте автор на роман за ренесансова Италия „Невестата на Борджия”. Кое ви вдъхнови за „Аз, Мона Лиза”?
За един писател Италия в края на петнайсети и началото на шестнайсети век е златна мина. Размирно време с удивителен разцвет на изкуствата и поразителни исторически фигури. Влюбих се в периода, още докато пишех „Невестата на Борджия”. Когато започнах да чета за ренесансова Флоренция, реших действието на следващия ми роман да се развива там. Естествено, като всички бях чувала за „Шифърът на Леонардо”. От всяка книжарница ме гледаха очите на Мона Лиза. Започнах да изпитвам интерес към жената, позирала за платното на Леонардо. Колкото повече четях за нея, толкова повече ме интригуваше.

В романите си стриктно ли се придържате към историческите факти, или давате воля на въображението си?
Точно се придържам към историческата истина. Ако някое събитие е записано, не го променям. Давам воля на въображението си, като описвам възможни сцени и подбудите, обосноваващи действията на персонажите ми. Няма как да зная как са разсъждавали или какви са били желанията им – тук е мястото на художествената измислица.

До каква степен се придържахте към фактите, докато пишехте „Аз, Мона Лиза”? Какви проучвания направихте?
Нека първо да отговоря на втория въпрос. Започнах с интернет, но не се доверявах на всичко, което четях в мрежата – използвах я, за да ме насочи към трудовете на специалисти по въпроса. После се отправях към книжарницата или университетската библиотека, където проверявах трийсет-четирийсет заглавия.
По първия въпрос: доста мислих, докато пишех „Аз, Мона Лиза”, по простата причина, че малко е известно за Лиза Джерардини. При все че се придържах към историческата хронология – свързана с Медичите и другите исторически фигури в романа, – се възползвах от свободата, която ми даваше относителната неизвестност на Лиза. Така ми хрумна да направя от нея съзаклятник.

Коя от чертите на „Мона Лиза” се надявахте да разкриете на читателите си?
Толкова често виждаме образа й, че вече сякаш не го забелязваме. Понякога го отпечатват толкова тромаво, че ни се струва грозновата, дори приличаща на мъж. Ако се взрете в оригинала и забравите нескопосаните копия, ще съзрете поразителната красота на модела.
Исках читателите да забравят колко са преситени от нея. Целта ми бе да осъзнаят, че гледат петстотингодишен образ на жена от плът и кръв, позирала на Леонардо.

Защо според вас читателите толкова обичат исторически романи?
Заради изумителните поврати на историята – събитията често са по-необичайни от измислицата. Освен това любителите на исторически романи са ученолюбиви, и като четат се обогатяват по един приятен начин.

Какво виждате, когато погледнете „Мона Лиза”? Споделете с нас чувствата, които изпитвате във връзка с прочутия портрет на Да Винчи.
Споменах вече, че ако се вгледате в оригинала или добре изпълнено копие – аз притежавам такова и го гледах всеки ден, докато работех върху романа, – ще забележите неподправената й красота. И ще разберете колко нежна е била в очите на Леонардо. Тя буквално се стапя в сенките. Но не забравяйте, че гледаме картина за жалост пожълтяла и реставрирана векове наред от безчувствени „художници”. Четох коментара на Вазари, писан петдесет години след нарисуването й. Той описва свежата розовина на устните на Лиза, руменината на страните й и вената на врата й, която едва ли не пулсира. Говори дори за порите, от които растат веждите й. Всички тези детайли са загубени, но когато погледна портрета, се опитвам да си ги представя.

Кои са любимите ви исторически фигури?
Моята съименница Жана д’Арк – да, била е заблудена, но е имала кураж и е сложила на трона крал. Докато растях, четях много биографии на силни жени; възхищавах се на Мария Кюри, Елизабет Блакуел (първата американка доктор по медицина), Елизабет І, Будика (британката, обърнала римските войници в бяг), Джейн Адамс и Сюзан Б. Антъни.
Разбира се, има и именити мъже. Открай време се възхищавам на Леонардо за страстния му интерес към всичко, макар да не е имал образование. Влад ІІІ (граф Дракула) е също мой любимец, както и Чезаре Борджия.

Пишете ли в момента нова книга? И ако е така, каква е темата?
Да. Работя върху „Най-кървавата кралица”, роман за Катерина де Медичи. Докато пишех „Мона Лиза”, бях заинтригувана от рода Медичи и прочетох доста за тях. Катерина е била умна, проникновена и силна жена, преживяла потресаващо детство и станала кралица на Франция. Привлече ме по три причини: първо, предполага се, че е най-умният и способен владетел на Франция; второ, обвиняват я за най-кървавото клане във историята на тази страна – нощта на свети Вартоломей; и трето, била е посветена в тайните на Нострадамус.

Мнения на читатели