Тайнствен шифрован ръкопис, убийство в елитен колеж и тайните на ренесансов благородник се сблъскват в лабиринт от предателство, безумие и гениалност!
Ако Умберто Еко, Дан Браун и Скот Фицджералд се бяха събрали да напишат роман, резултатът щеше да бъде “Криптата на флорентинеца”!
Принстън. Разпети петък 1999 година. В навечерието на дипломирането си двама студенти са на път да разгадаят тайните на Хипнеротомахия Полифили - ренесансов текст, който озадачава учените от векове. Прочута със своята хипнотична власт над всеки изследовател, Хипнеротомахия може би най-сетне ще разкрие загадките си - на Том Съливан, чийто баща е бил обзет от маниакална страст към книгата, и Пол Харис, чието бъдеще зависи от нея. Но крайният срок наближава, изследването навлиза в задънена улица... докато не се появява един старинен дневник. Онова, което Том и Пол откриват в дневника, е потресаващо дори за тях: доказателство, че мястото на една тайнствена крипта е зашифровано в страниците на неразбираемия ренесансов текст.
Въоръжени с този последен ключ, двамата приятели се гмурват в странния свят на Хипнеротомахия - свят на забравена ерудиция, странни сексуални желания и ужасяващо насилие. Но точно когато започват да осъзнават размера на своето откритие, заснеженото студентско градче е потресено: един отдавнашен изследовател на книгата е застрелян в пустите нощни зали на историческия факултет.
Изключително и блестящо постижение - не бива да се пропуска!
Нелсън Демил
Знаете ли, много ме дразнят коментари от типа "НЕ ЧЕТЕТЕ,ЗА НИЩО НЕ САТАВА" Книгата е увлекателна, интересна, без излишно съдържание, не виждам какво е нереалното на героите, пък и не е историческа енциклопедия, че да се търсят истини в историческите факти. Да не говорим че Дан Браун и 10% истинност няма във фактите, които представя, например в Шифъра за Орденът на Сион, Леонардо да Винчи и т.н. и т.н.
Не го четете за нищо на света!!! Страшно разочарование - аха да стане интересно и сюжета фиууууу - в друга, абсолютно нелогична посока! Нереални герои, нереални конфликти, измислени "исторически" факти - а,бе - пълен ужас! Един от многото жалки опити за наподобяване на Дан Браун. Отврат!
Невероятно сьдържателно и увлекателно четиво.Мога да го сравня с Името на розата от Умберто Еко.Това не е лековат роман за убиване на времето.Нито една дума в него не е казана случайно за ,,пълнеж".Според мен това е една от стойностните книги необходими за домащната библиотека.Тя не може да бъде четена само веднъж и то повърхностно.
Вярно, че на моменти е скучновата и с бавно действие, но като цяло историята е доста интригуваща и сюжетът ме грабна още от началото. Книгата е много добра, и ако имате търпение да я прочетете цялата, ще ви хареса.
SKUUUKA!!!
tazi kniga se okaza golqmo razocharovanie. syjalqvam che si q kupih
най скучната книга която сам чел някога,нищо общо със динамиката на Ролинс,Зюсман и Браун
На мен ми изглежда много интересна книга. Има ли някой, който я е чел и е остана дожолен?
...Не разбирам - дори продавач на книги ми каза, че книгата е скучна и мудна и ако някой се разхожда 20 минути, то това се описва в 20 страници, но... защо има толкова висок рейтинг?! за пореден път попадам на абсолютно нереалистичен рейтинг на книга!:-(
безинтересна и скучна книга, мудно деиствие и кофти диалог, съжалявам че си я купих, нищо общо с книгите на Дан Браун....
S golqmo udovolstvie si kupih knigata.Samo kato pro4etoh 4e stava vapros za kriptografiq i razgadavane na kodove.No e neumestno da se sravnqva s knigite na Dan Braun koito sa s mnogo klasi nad tazi kniga.Kato cqlo ne ostanah dovolen ot knigata.Sa6tinskoto deistvie zapo4va v kraq na knigata.Ne si zaslujava da se 4ete.
направо загубено време да се чете книгата.
по-глупаво нешо не бях чела скоро.
Прочетох книгата и да ви кажа краят трябва да се пренапише.
Не стига,че разшифроват книгата на 4/5 от книгата, действието е в 1 л.,ед.ч.,сегашно вр.,но и похватът,който са използвали обърква читателя в представите му за взаимоотношенията м/у героите.
Например отначало дават ,че Том и Пол са се скарали и са се отчуждили,малко по малко почват да ги сприятеляват и какаво?
По средата на книгата,в сцената в колата изведнъж Том усещал дупка м/у него и Пол.Читателят трябва да прочете целия роман ,за да схване ситацията.
Книгата наистина е увлекателна,но трябва да се преработят доста неща.
Явно всички са прекалили с Д. Браун и затова искат да "прескачат страници". По-добре не я четете изобщо ако търсите плиткоумен трилър. Точно описанията я правят по-различна и по-стойностна а интригата става по-истинска като част от живота им а не някаква самоцел. Бях приятно изненадана от тези дваматбез да твърдя че е нещо изключително...
тези двамата-Йън Колдуел и Дъстин Томасън меко казано са попрекалили с тъпи описания на маловажни неща,разчитайки че така ще постигнат удивителното майсторство на "плетене"на сюжета.абе казано направо - книгата не е нещо запомнящо се.
mnogo interesna.Da se 4ete samo ot hora s pod4ertan interes kam istoria na iskustvoto i pone nad 30g.Koito ne e 4el Eko i Fitzgerald ili ne gi obi4a nama da q haresa.Za men li4no be uvlekatelna i raztovarva6ta - tova za triller e dostata4no...
Не е лоша, но май авторите са попрекалили с подробностите.Хубаво е че е отделено внимание на нагласата на героите,на мислите и чувствата им,но така се размива всичко останало.Впечатляващи са знанията, които демонстрират двамата герои и особено начина ,по които сварзват отделните елементи за да направят едно цяло.И все пак на места бледнее.
само 150-200 страници си заслужават
Заплетена,интригуваща,затрогваща!Чудесна книга,много по-различна от ШЛ и ШК.Като цяло няма много общо с класическия трилър,но е страшно вълнуваща.Отдавна не бях чела книга,която така добре да разгръща вътрешните психологически борби на героите.
Сега искам да обърна малко внимание на изявленията на Рени.Почувствах се лично засегната от това,което е казала."Можете да прескачате тук-таме по страница".Глупости!Все едно да кажеш-"Прескачайте си спокойно от "Властелинът на пръстените.Нали си е пълна с описания-нищо не се губи"(извинете ме за калпавото сравнение,но нищо друго не ми идва наум в момента...)И така-ето докъде стигна светът."ПЛаща се на страница"-що за изказване?Рени,прескачйки "маловажните" неща не сте видели същността на книгата.Явно сте се спирали само на моментите с пейнтбол в каналите и разшифроването на дневника.Така сте изпуснали най-същественото нещо в КФ,а именно-колко е важно да имаш семеен портрет в рамка...(този проблем се дискутира там,в случаи,че не знаете).И един съвет от мен-мисля,че най-подходяща книга за вас е "Храмът на инките"от Матю Райли-малко мисъл,много действия!:)))
Напълно съм съгласно Криситян с теб, просто около 100 страници с безсмислени описания и диалози биха могли да се махнат и да стане интригуващ трилър. Но нали знаем, че все пак се плаща на старница:-) Аз намерих в Internet Hypnerotomachia Poliphili и ми стана доста интересно. Само, че книгата е на латински и италианси, езици, които определено не разбирам. Но ако авторите се бяха постарали още малко мисля, че са могли да запълнят тези 100-ина страници с добър пълнеж. Само гравюрите в книгата са достатъчно много за цял роман от категорията на "Името на розата".
Моят съвет към бъдещите читатели е: можете да "прескачате" тук-таме по старница, нищо няма да загубите.
Книгата се чете много трудно. Прекалено много внимание е обърнато на маловажни неща. Книгата едвам закача границата на трилъра.
Може и да е блестящо постижение, но вече ми се чете нещо различно от \"Шифърът на Леонардо\". То не беше \"Пясъчна буря\", \"Ръкописът Q\", \"Кръвта на агнеча\"... Само дето инквизицията не дебне отнякъде! Свършиха ли се сюжетите?????