Приказки за подарък на мечтатели

1.

Началото на една мечта

Празна е напролет

моята къщурка.

В нея има всичко.

Ямагучи Содо

Ръката дава израз на намеренията на ума, на температурата на сърцето, което й вдъхва живот, и на насоката на най-личните желания, които я задвижват. Тя ни представлява.

Когато в мигове на силна възбуда ръката копнее да хване птичето на творчеството, тя не се стреми единствено да усети силата и лекотата си или да защити невинността си и своята ефимерност, а иска и да погали тези крила, способни да достигнат непознати висоти, за които подозираме, че могат да ни заразят със сънища за свобода и изобилие в нашия закотвен къс земя.

Докато общуваме нежно с величието на тази мечта, символизирана от толкова мъничка птичка, усещаме преобразяване, което ни кара да я предупредим за случващото се с нас: „Ти лети, защото ние вече не можем, но ни остави за миг да се докоснем до вълшебството на твоята природа, за да изпитаме мощта на твоята простота, изяществото на звънливия ти глас и твоето всекидневно възвеличаване на живота без някакъв особен повод“.

Мечтателите са чучулиги и славеи, косове и колибрита, които украсяват еднообразния пейзаж на социалната сивота, маскирани като адаптирани граждани, „проскубани двукраки“, с нереален и изненадващ размах на крилата, които трябва да се научат да разтварят.

Воалът на различните култури формира една човешка дейност, колкото явна, толкова и потайна.

Ескимосите в Аляска са свикнали да започват приказките си така: „Било що било, човек и звяр били едно.“ Този специфичен израз ясно се проявява в света на маските във всички общества.

Латинският термин „персона“ – което днес значи „личност“ – означавал маската, с която изпълнителят превъзмогвал естествения си страх да се покаже пред публиката. Японският театър красноречиво и хармонично изтъква множеството качества, които живеят във всеки персонаж.

Глаголът „персонаре“ означавал „запявам, викам, карам да звъни“ – необходимо условие за изразяване на реалности и мечти, несполуки и успехи, тъга и щастие.

Освен това замечтаната личност живее най-малко в два свята. На първо място я приютява изключителен и невидим дом; след това споделя с другите реалното пространство, в което се намира – семейство, работа, училище, отшелническа килия или многолюдна тълпа.

Можем да станем мечтатели и без предварителна подготовка. Без никакво специализирано послание въображението преминава през неизследвани територии, били те истински или измислени.

Силата на бленуването обикновено е по-могъща от думите, макар че може да се събуди и под влияние на вдъхновяваща приказка, прочетена или разказана.

Ако четенето или слушането на някоя история може понякога да възбуди въображението ни и вътрешния размах на крилата ни, по-важна от текста или от самото присъствие на учителя е готовността на ученика да учи, за да мечтае, за да пресъздава и извлича същността от всяко послание, пуснато в света на формите.

Традиция е да се твърди, че когато търсачът е в състояние да възприема и да се учи, учителят се появява по някакъв начин, за да предаде без забавяне знанието си. Ако го стори преди това, ще е безсмислено и за двамата.

Оценяваме възможностите на писането и четенето, но това не става слепешком. Консуматорството, рекламата и телевизията са в основата на информационните масиви и никои предпазни мерки не са достатъчни, за да изпъкне отровната опасност, която пропагандират.

Прашките и автоматичните пистолети се множат в свят без любов, но разцъфтялата заплаха успява да накара ятата от мечти за полет да предупреждават хората птици отново и отново, че закрилата се крие във висините, а не в блатните дълбини.

Приказките – тези съучастници, помагат да се обнови надеждата, а илюзиите на всяко пътуване във времето радват още повече и разкрасяват едновременно истинското лице и маската.

Тази книга е вдъхновена от една мечта: да допринесе в известна степен за намаляването на киселинния дъжд на страха, а небето да отвори място за дъгата на доверието, на мира и на сътрудничеството, така, както в онези времена, когато било що било, човек и звяр били едно; далечно приземяване, което нито един човек птица не е изпитал нуждата да предприеме, за да започне да измисля жестокостите, в които властите се усъвършенстват и които практикуват пред и заради нашите деца.