Тези приказки са истинска метафора на любовта към ближния, на любопитството като извор на познание и щастие.
Учителят видял четирима монаси, които водели упорит спор пред развяващо се знаме. Всеки се обосновавал според собственото си виждане:
- Това парче плат е неодушевено, и просто вятърът го кара да се вее.
- Бризът не притежава собствено движение и затова му е невъзможно да развее каквото и да е.
- Веенето на знамето, без съмнение, е резултат от причинно-следствена връзка.
- Същественото е, че няма развяващо се от само себе си знаме. Само вятърът го движи...
Именно тогава Хуей-нън, патриархът основател на дзенбудизма, неграмотен човек, отишъл при тях и ги успокоил:
- Приятели, нито вятъра, ни знамето, ами само вашите веещи се умове виждам.
Когато големите учители не намирали думите, нито разумните определения,
с които да обяснят най-важните житейски уроци,
прибягвали към баснята, мита или съня.
