Пътуване към СарантионПърва книга

Сарантийска мозайка

първа книга

Гай Гавриел Кай

Пътуване към Сарантион

Гай Гавриел Кай е автор на осем романа, носител на високи награди. "Лятното дърво", "Странстващият огън" и "Най-тъмният път" (съставящи "Фионаварският гоблен") бяха последвани от "Тигана", "Песен за Арбон" и "Лъвовете на Ал-Расан" (всички национални бестселъри). "Сарантийска мозайка" включва "Пътуване към Сарантион" и "Бог на императорите". Най-новата му книга е "Отвъд този тъмен дом", сборник негови стихове. Книгите му са преведени на петнадесет езика.

Пътуване към Сарантион

Гай Гавриел Кай

На синовете ми

Самюъл Аликзандър и Матю Тайлър,

с обич

...и сътворявай всичко

от нищо всеки ден, и научи

звездите утринни да пеят.

Благодарности

Предполагам, че е очевидно от заглавието на тази творба, но дължа вдъхновението си на Уилям Бътлър Йейтс, чиито размисли в поезия и проза над мистериите на Византион ме доведоха тук и ми дадоха много основни мотиви наред с усещането, че в тази среда въображението и историята ще са съвсем на място заедно.

От много време вярвам, че за да направи човек романизирана вариация на даден период, трябва да се опита да разбере колкото може повече за този период. Византия е добре изследвана от историците, колкото и да са свадливи може би понякога помежду си. Дълбоко бях просветлен от техните трудове и - посредством електронната поща - от личните кореспонденции и щедрото окуражаване, предложено ми от много учени византолози. Едва ли е нужно да подчертавам, надявам се, че онези от тях, които назовавам поименно, не биха могли да носят каквато и да било отговорност за грешките или съзнателните промени, направени в този по същество фентъзи роман, по теми от Византион и Византия.

Щастлив съм да отбележа огромната помощ, която получих от труда на Алан Камерон за състезанията с колесници и фракциите на Хиподрума; на Роси, Нордхаген и Л'Оранж за мозайките; на Лайънъл Касон за пътуването в древния свят; на Робърт Браунинг, особено за Юстиниан и Теодора; на Уорън Тредголд за военното дело; на Дейвид Талбът Райс, Стивън Рънсиман, Джервейс Мату и Ернст Кицингър за византийската естетика; и на по-мащабните исторически трудове на Сирил Манго, Х. В. Хосиг, Марк Уитоу, Аверил Камерон и Г. Острогорски. Редно е да изкажа благодарност за стимулите, които получих от участието си в оживените и полезни електронни диспути по интернет, засягащи Византия и късната античност. Изследователските ми методи вече никога няма да са същите.

На по-лично ниво Рекс Кай си остава моят първи и най-безкомпромисен читател, Мартин Спрингет вложи голямото си умение в изготвянето на картата, а Мег Мастърс, моят канадски редактор, ми предлага спокойното си и дълбоко ценно присъствие вече четири книги подред. Линда Макнайт и Антея Мортън-Сейнър в Торонто и Лондон са приятели, на които винаги може да се разчита, и същевременно вещи агенти, а един придирчив понякога автор напълно съзнава стойността на тези два елемента. Майка ми ме насочи към книгите като дете и след това - към вярата, че самият аз бих могъл да пиша. И все още го прави. А жена ми създава пространство, в което могат да се породят и разказът могат да се породят. Ако кажа, че съм благодарен, ще е дълбоко омаловажаване на истината.

... и не знаехме на небето ли сме, или на земята: понеже няма на земята такова великолепие и такава красота и не знаем и как да я опишем. Знаем само, че там Бог обитава сред людете и тяхната служба е по-добра, отколкото във всичките други страни. Не можем да забравим тази красота...

"Повест за изминалите години" - Нестор, ок. 1113

Велик принц на Киев, до Константинопол

Пролог

Нощните гръмотевични бури в разгара на лятото в Сарантион бяха така обичайни, че придаваха достоверност на често повтаряната история как император Апий предал богу дух посред една такъв яростен щорм, връхлетял Светия град с бляскащи мълнии и гръмовен грохот. Дори Пертений от Евбулус, писал едва двадесет години по-късно, е разказал за събитието по този начин, като добавил статуя на императора, срутила се пред бронзовите порти на Имперския прецинкт, и дъб, разцепен на две пред брустверите на крайбрежните стени. Пишещите история често търсят драматичното за сметка на истинното. Недъг на професията.

Всъщност в нощта, в която Апий издъхна в Порфирната стая на Атенинския палат, в Града нямаше дъжд. Малко по-рано същата вечер се зърваше по някоя случайна мълния и изръмжаха един-два гръма далече на север, към житните поля на Тракезия. Предвид последвалите събития на тази северна посока би могло да се погледне като на достатъчно сериозна поличба.

Императорът нямаше живи синове, а тримата му племенници преди по-малко от година се бяха провалили грандиозно в изпитанието на достойнството си и понесоха съответните последствия. Ето защо нямаше император десигнат в Сарантион, когато Апий чу - или не чу - сетните слова от дългия си живот, вътрешния глас на бога, мълвящ само нему: "Слез от престола, Богът на императорите вече те чака".

Всеки от тримата мъже, влезли в Порфирната стая в прохладния все още час преди разсъмване, остро съзнаваше зреещата от тази нестабилна ситуация опасност. Гесий евнухът, Канцелар на Имперския двор, сви благочестиво дългите си тънки пръсти, а сетне коленичи сковано, за да целуне босите нозе на императора. Скоро след него същото стори Адраст, главният официарий, завеждащ градските служби и администрация, и Валерий, архонтът на екскубиторите, Имперската гвардия.

- Сенатът трябва да се свика - промърмори Гесий със сухия си хриплив глас. - Незабавно.

- Незабавно - съгласи се Адраст, стана и заоправя придирчиво яката на дългата си до глезените туника. - А патриархът трябва да започне траурните ритуали.

- Редът в Града ще се съхрани - заяви Валерий, по войнишки твърдо. - Аз се заемам с това.

Другите двама го погледнаха.

- Разбира се - деликатно отвърна Адраст и поглади изрядно подкастрената си брада. Съхраняването на реда бе единствената причина Валерий да е в стаята точно сега - един от първите, научил прескръбната вест. Бележката му прозвуча леко... натъртено.

Основното ядро на армията беше на североизток, голяма част недалече от Евбулус, на басанидската граница, а друга армия, най-вече от наемници, бранеше откритите пространства на Тракезия от варварските набези на карчите и врачите, притихнали в последно време. Стратегът на всеки от тези два военни контингента можеше да се окаже решителен фактор - или император, - ако сенатът се забавеше.

Сенатът бе колебливо и неефективно управително тяло от боязливи мъже. Вероятно щеше да се поколебае, ако не му се дадеше изключително ясна насока. Това тримата висши сановници в стаята с покойника също съзнаваха много добре.

- Ще се погрижа благородните фамилии да бъдат известени - небрежно подхвърли Гесий. - Ще искат да изразят почитта си.

- Естествено - каза Адраст. - Особено Далейните. Чух, че Флавий Далейн се бил върнал в Града само преди два дни.

Евнухът беше твърде опитен, за да се изчерви открито.

Валерий вече бе тръгнал към вратата.

- С нобилитета се оправяйте както намерите за добре - каза през рамо. - Но в Града има петстотин хиляди души, които ще се побоят, че гневът на Светия Джад ще се изсипе над империя без водач, щом чуят за тази смърт. Те са моя грижа. Ще известя градския префект да подготви хората си. Да сме благодарни, че нощес нямаше гръмотевична буря.

Напусна стаята с твърди крачки по мозаичния под, изправил рамене, все още жизнен и енергичен в шестдесетата си година. Другите двама се спогледаха. Адраст пръв отклони поглед, - извърна го към мъртвеца на великолепното ложе и към птицата от злато и драгоценни камъни на сребърната й клонка до същото това ложе. Никой не проговори.

Докато вървеше през градините на Имперския прецинкт, Валерий се изплю в храстите, после погледна небето. Все още имаше време до утринната молитва. Бялата луна бе над водата. Утринният вятър идеше от запад; той чуваше морето, бризът носеше до ноздрите му мириса на сол, смесен с аромата на летни цветя и кедър.

Отдалечи се бавно от водата под късните звезди, покрай гмеж от палати и граждански служебни сгради, три малки параклиса, кантората на Имперската копринена гилдия и работилниците й, игралните полета, златарските дюкяни и нелепо орнаментираните Бани на Маразиан, към казармата на екскубиторите близо до бронзовите порти, извеждащи към Града.

Младият Леонт чакаше отвън. Валерий му даде точни указания, грижливо премислени малко по-рано, докато се подготвяше за този ден.

Префектът влезе в казармата и само след миг Валерий чу гласове и тропот отвътре:екскубиторите - неговите мъже през последните десет години - бяха готови. Вдиша дълбоко, усетил как силно тупти сърцето в гърдите му; съзнаваше колко е важно да прикрие всякаква напрегнатост. Напомни си да изпрати бегач да уведоми Петрус, извън Имперския прецинкт, че Светият на Джад император Апий е мъртъв, че голямата игра е започнала. Отправи безмълвна благодарност към бога, че сестриният му син е много, много по-добър от тримата племенници на Апий.

Екскубиторите заизлизаха, загърнати в сенките на предутринния час. Лицето на Валерий беше безстрастно - лице на войник.