“Един от най-добрите автори на върхово фентъзи в света!”
Сарантион - огромен, великолепен и опасен
Той е златният град: свят за вярващите, възпяван от поети, украса на света и сърце на империя. Художникът Гай Крисп получава загадъчна покана от императора и се отправя на път към блестящия град. Но преди да успее да стигне до Сарантион с неговите таверни, позлатени храмове, надбягвания с колесници и дворци, трябва да мине през земя на езически ритуали и тайнствени опасности.
В този първи том на “Сарантийска мозайка” Гай Гавриел Кай заплита изключителна история за изкушения и интриги в един великолепен град; запленяващ разказ за хора, привлечени от неговото вълшебство.
“Пътуване към Сарантион” е сложно композиран завладяващ исторически роман... и затрогваща приказка. Прелестният прозаичен стил на Кай неизменно тече гладко и стига до удивително красиви дълбочини”.
Уинипег Фри Прес
“Омагьосваща приказка... главите текат устремно и се изгубваш в неописуемо изящни пасажи... Една от най-красиво написаните книги в жанра историческо фентъзи!”
Ивнинг Телеграм
“Кай се е заел с потенциално убийствената задача да създаде алтернативна история на Византия, Рим и упадъка и възхода на империи от нашия свят и да ги спои с фентъзи. Успехът е брилянтен; достоверният му и чудесно реализиран възглед за този свят не отстъпва на характерите, които сътворява, за да го насели”.
Аутленд Мегъзин (Великобритания)
Книгата не е 450, а 479 страници.
Невероятен стил на писане героите търпят развитие и ми се струват толкова пълнокръвни,толкова живи.Поклон пред Кай!
На мен пък ми хареса :) Единственият недостатък на книгата е, че се разказва от погледа на повече от един героя и описва едни и същи неща от различни гледни точки. Което щеше да е интересно, ако авторът се беше ограничил само в реакциите на хората, но много често повтаря и описателни характеристики.
Но пък за сметка на това е толкова магнетично написана, че човек бързо спира да обърща внимание на този недостатък!
И.. аз лично, не съм критик, нито разбирам, нито съм имала щастието да прочета "Лъвовете на ал-Расан", но не мисля, че тази книга щеше да ме грабне, ако беше загубила очарованието си в превода.
Уау! За първи път виждам някой от Бард да отговаря на читателски постове! Уау! Уау! Риъли, наистина, времон, рихтих - УАУ! Е, само за това му свалям шапка! Евала, маш'аллах, браво! :))))
А що се отнася до книгата - нищо особено, драги ентусиасти.
Поне да не беше крал толкова от римската история ами да се беше напънал да измисли нещо оригинлно, собствено.
Макар, че я прочетох миналата година, не си спомням да има нещо магическо, нито пък какъвто и да е признак на друг фентъзи елемент... за мен това си остава посредстевно историческо романче. Но, пък и за такива четива си има фенове...
Края на Август добре звучи,вече бях спрял да се надявам :)къде беше края на зимата,мисля че тогава излезна първата част :)радостното е че си взех от Бг първич том :) Относно работата на преводача,не сам чел книгата на Английски за да давам оценки,но понякога работата на преводача изисква импровизация...