Ватерлиния

Интересно, води се изчерпана но я има за поръчване.

Бард имате ли и други такива книги от ИСФ които са отбелязани като изчерпани, а всъщност ги имате?

Започва добре-военен конфликт, тайнствени кораби, внедрени агенти,обаче по средата издиша. Личи си,че авторът не е знаел какво точно да прави с идеите си. Наистина имаше места,в които трудно се разбира какво точно се случва. Все пак Громов има потенциал-струва си да се опита с друга негова книга.

Определено книгата не ми хареса. Самогон, ну маладец и широката руска душа и т.н. и т.н.

На много места се случва да четеш със страници, без да разбираш за какво става на въпрос .... Да се насилваш да си представиш описаното от автора. Хм ... Може би трябва да се прочете първо първата част, но въпреки това ми се струва не много добра книга.

Великолепно повествование.А предвиждат ли се и други руски писатели?

Силна книга.

Хубава книга с интересен сюжет.Много впечатлавящ свят.Хареса ми.

Книгите на Хайнлайн са хубави само в контекста на времето когато са писани??? Ти се изказа като Шекспир!!! Верно е, че той има и по-слаби произведения, но като цяло Хайнлайн е велик.

Громов ми е третият руски фантаст от известно време насам след Дивов и Лукяненко.Малко са знам, сричам бавно.Но с какво се отличава неговото творчество от това на другите? С героите. По-точно с главния герой. И тримата изброени случайно или не се опитват да пренесат черти от характера си върху своите персонажи и това е естествено. Не говоря за онези картонени персонажи, които населяват доста нискоразрядни американски книги. Героят на Дивов е мъж с тежък характер, който не се разбира с началството и е влюбен до сълзи в собствената си харизматична персона. Той не се стряска, когато в небето над него прелитат крокодили (Саботажник)и малко ми напомня гологлавия Крис от "Великолепната седморка". Затова пък е забавен. Героят на Лукяненко е наше момче-тарикатче на което му сече пипето,но хедонизмът му е притъпил реакциите към околния свят. Към края на "Студени играчки" дори свръхконцентрат на "Якобс" не надвива сънливостта на отегчения читател. При Громов напротив героят реагира, съмнява се, объркан е и се страхува. И трябва да пребори с този страх. Съвсем по човешки.По ми е понятен някак си. Инаме на йеекшън и тримата го докарват, всеки както може.

Ето нещо за мен - руска фантастика. Взех, прочетох, пак ми се понрави, нищо че я бях чел преди доста години. Крупен проект...Повече личи стругатското влияние. Макар че е малко странна, по громовски. Той е интересен субект, "губи" се всяка година по един месец в Сибир, има някои крайни позиции, например за решаването на "Чеченския въпрос" със сила и до пълно изтребване на чечените, за очистването на Москва от "провинциалната сган", въобще както казват е фигура. Към издателство Бард - ако има интерес, хубаво ще е да се ориентирате към "Тысяча и один день", много антифеминистка книга, дискусията около нея е разпалена.

Ха, това е излязло. Най-сетне малко разнообразие. Поръчвам...

А какъв Хайнлайн предстои?

А най-идеално щеше да е ако ставаше за четене...

Превода си е направо мъка - едни фруктови салати, едни работи...

Срамота. А пише, че преводач е Юлиан Стойнов :(

За пореден път ми се затвърждава мнението, че повечето "преведени" от него книги са минали през руския, дори и англоезичните...

За Хайнлайн-а който предстои просто не ми се мисли. След "Имението на Фарнъм" и това звучи архаично и леко досадно. Не че са лоши книжките - просто са хубави само в контекста на времето в което са писани.

А идеалният вариант би бил да се издадат двата романа в едно томче. Нямаше да е кой знае колко дебело - към 600 стр. Ама карай да върви, отдавна съм им свикнал на недомислиците... Ще си дръпна първата книга на руски. Според повечето отзиви в мрежата, не била по-лоша от втората.

Ами виж сега, имейл, за "Наработка..." най-добре да си я намериш в интернет и да я прочетеш. Има я в различни формати, може би е разширявана, но историята е простичка, камерна обстановка, затова усещането е като за по-кратко произведение. Докато "Ватерлиния" е по-мащабна, действена. Имаше за доизкусуряване, но на мен ми допадна. Наскоро четох и по-нови негови неща, добър е.

Сигурно е хубаво да се издават книгите в хронологичен ред, но това е лукс, ето например ако сега трябва да се издаде светът на "Полдень" на Стругацки и ще ми се иска първа да е "Полдень, ХХІІ век", вярно там са Комов, Гарбовски, имена! но вероятно в края на краищата ще предпочетат "Обитаемият остров" или някое друго от по-късните, по-интересни и четивни неща. Но така мисля аз.

Русофил русофилов, ако е само в същата вселена и не е свързана с първата част, ще си я купя, обаче защо ми се струва, че първата част не е само повест, а си е роман? Погледнах в Озон - 200 стр. Дебеличка "повест".

А за руската фантастика си прав - дано да има повече.

За "Наработка на отказ" ли иде реч? Анемично ранно произведение (ИМХО),разширена повест в сборника на ЭКСМО, за друга планета в същото бъдеще, където се подвизава и Ореолът. Мисля че разбирам защо Бард са се спрели на "Ватерлиния". Това е доста по-зряла, мащабна и философска книга, в която между другото се преразказват и част от събитията в повестта. Въобще, трябва да се издават повечко руснаци. Так держать, товарищи!

Защо ми се струва, че някои други хора се опитват да се правят на "сериозни" критици, без да са наясно с материята? "Толстойската" жилка за "необятната руска душа" си я е имало винаги при Лукянеко, просто в последно време написа един-два романа с по-слаб сюжет (от който изобщо не се е отказал). Обаче последната му книга, излязла наскоро, доказва, че това е било само временно отстъпление.

Така че може ли да оставим на мира Лукяненко и да се върнем на поредния грандиозен гаф на БАРД - издаването на втора книга от поредица, без да е издадена първата?

Лукяненко остаря и реши, че трябва да се прави на "сериозен" писател и вкара неква толстойска нишка за необятната руска душа. Постепенно нишката надебеля и се превърна в тлъсто въже. Сюжетът почти изчезна от книгите му и беше заменен с безкрайно дърдорене, мърморене и емоционални интроспекции.

Надявам се и Громов да не го тръшне този вирус.

Уау! Браво! Нещо свежо!

Браво, че най-после ще пускате нещо руско! Изглежда интересно. Само че има и една лъжичка катран - доколкото виждам, тази книга е продължение на романа "Наработка на отказ". Кога ще се научите да издавате поредиците отначало?

О, дааа!

Еваларка !

Дано е интересна. На "Многоръкият бог на Далайна" се изкефих максимално, и сега ми се чете нещо руско, различно от Лукяненко.

Интересно. А какво ли е "пралена"?

Най-после руска фантастика и при Бард!Ще се взема явно...