Отлична научна фантастика...
Дивият запад в космическото пространство!
Лос Анджелис Таймс
В тази незабравима космическа опера най-продаваният автор на „Ню Йорк Таймс“ Джордж Р. Р. Мартин представя смразяваща гледка на вечната нощ... мимолетен свят, на който се сблъскват култури, кодекси на честта не съществуват и ловец и жертва често сменят местата си.
„Смъртта на светлината“ взриви представата ми за това, което би могла да е и би могла да прави фантастиката и какво може да постигне необузданото въображение.
Майкъл Чабон
Галактическият фон е великолепен... Мартин знае как да държи читателя.
сп. „Азимов“
"Джордж Р. Р. Мартин има гласа на поет и ум като стоманен капан."
Олджис Бъдрис
книга
Пиша този коментар около година и половина след като си купих тази книга. Признавам си, че в началото ми дойде доста тежка. Не е типичната фантастика на действието. Това до някъде е ок, тъй като напоследък се начетох на книги, които са само екшън. Писателят рисува изключително богата и сложна за осмисляне картина. Фантастиката я има, до колкото описанието е на невъзможен свят като Ворлорн - планета, стара колкото галактиката, която идва от никъде и пътува за никъде, и за кратък момент в своята история става сцена на социално - културната драма на еднодневки, каквито са хората. Сумракът, тленността и безнадеждността, които лъхат от всяка страница на повествованието ми дойдоха доста в повече в онзи момент, когато се зачетох в това четиво. Но! Стана така, че си препрочетох за ен-ти път друга моя любима книга от ИСК - "Пътешествията на Тъф", благодарение на която осъзнах, че "Смъртта на светлината" и "Пътешествията на Тъф" се развиват в една и съща авторска вселена, макар и да нямат други допирни точки. И в двете книги се споменава за рухването на земните империали, за войната с хранганите и робските им раси. Тъф се натъква на кораба си в орбита около една планета на робска хранганска раса. Каваларите от "Смъртта на светлината" като народ са пострадали именно от последиците от тази война. Говори се и за много други общи за двете книги планети като Тобер, Авалон, Стар Посейдон. Дори веднъж в "Смъртта на светлината" се споменява за екологичния инженерен корпус, към който принадлежи и кораба на Тъф. Това ми помогна да преглътна "тежестта" на "Смъртта на светлината" и да я прочета от край до край и по този начин да си обогатя още повече представата за тази измислена вселена, в която се развиват и двете действия.
Прочетох я. Книгата е малко странна честно казано. Става за четене, но няма да е от любимите ми. Нещо като космическо средновековие преплетено с фантастика и асоциации към Фондацията на Азимов. Странна книга за мен, не мога да я определя нито като лоша нито като добра.
На мен ми хареса.
Някой прочете ли я вече, бива ли я книжката?