Това е третият роман на световноизвестния италиански писател и културолог Умберто Еко. След “Името на розата” и “Махалото на Фуко” той отново показва рядката способност да прониква във всевъзможни географски, исторически и идейни пространства, да постига магическо съчетание на свещени текстове и старинни трактати, на философски прозрения и хумор.
Този път Еко е избрал ХVII век за своята виртуозна игра с огледала, в които се мяркат образите на Галилей, Монтеверди, Караваджо, Сервантес, Рубенс, Шекспир, Вермеер, Паскал... Дневник на корабокрушенец, загадъчен остров, заговори, любовни послания и афоризми - какво ли няма в този превъзходен роман, една истинска енциклопедия, чието богатство предизвиква читателя, мобилизира ума и сетивата му, поднася му ключ към хилядолетието.
Красив и богат език, но неясна сюжетна линия. По-скоро не...
за мен това е най-слабата книга на Еко. Определено не е лоша но не можа да се сравнява с другите
невероятна.незнам дали някой,някога ще може да напише нещо от този жанр,на толкова високо ниво.UNIKUM
За треди пореден път Умберто Еко доказва себе си като един безспорен ерудир, енциклопедист и литературен гений. Книгата определено не се чете лесно, но за тези намерили удоволствие гмуркайки се в дебрите на човешкото въображение изящно декорирани в исторически и философски план съпътстващи "Махалото на Фуко" съм убеден, че книгата ще хареса.