Пътна мрежа

Коварство,убийство,замисъл-страхотна книга

"Гняв" е силна книга, "Дългата разходка" също, макар че и двете били отхвърляни доста време, преди Кинг накрая да ги издаде под псевдонима Бакман (след като вече придобил популярност като автор).

Всъщност, залага се и на чистия хорър. "Мизъри" да кажем е била замислена като книга на Бакман. Разликата е в липсата на фантастичен елемент. "Гробище за Домашни любимци" е мисля, че е толкова ужас, колкото философска книга в рамка на ужас. Ужасните моменти не са толкова много и ги има само, за да подчертаят идеята.

Който твърди, че книгите на Бакман са слаби да прочете "Дългата разходка" и "Гняв". Бакман е много по-истински и земен. Именно за това е и по-завладяващ.

Има го и този момент. Просто в книгите на "Бакман" не се залага толкова на чистия хорър (по принцип чист хорър при Кинг се среща най-често в разказите му и малко по-рядко в романите - с уникални изключения като "Гробище за Домашни любимци", "То", "Сияние" и т.н.). Но не бих казал, че са слаби - както писах по-долу, издадените под псевдоним книги са по-различни, но това не означава, че са слаби. ;)

Аз пък мисля, че точно книгите, издадени под псевдоним, са по-силните и интересните.