Този том съдържа:
ДЕВЕТТЕ ПРИНЦА НА АМБЪР
ОРЪЖИЯТА НА АВАЛОН
ЗНАКЪТ НА ЕДНОРОГА
“Хрониките на Амбър” са си спечелили заслужено място като класика на всички времена сред шедьоврите на творческото въображение.
Амбър е единственият истински свят, който се отразява в безброй огледални светове Сенки, подвластни на Принцовете на Амбър. Кралското семейство е разединено от завист и подозрения. Изчезването на родоначалника Оберон е засилило вътрешните конфликти и тронът е уязвим за узурпатори. Станете свидетели на титаничната битка за надмощие на Земята и в Царството на Хаоса, където силите на Амбър и Хаоса водят непрестанна борба за власт посредством заговори и смели ходове.
Роджър Зелазни (1937-1995) е роден в Юклид, Охайо, в семейство на полски емигрант. През 1959 г. получава бакалавърска степен по английски език, а по-късно завършва магистратура – специалност драма. Талантът му изгрява за научната фантастика в началото на шейсетте години с поредица от блестящи новаторски разкази. Първата си награда “Хюго”, от общо шест на брой, печели с романа “Господарят на светлината”, а малко след това написва и първата книга от превърналата се в класика поредица “Хрониките на Амбър”. Три пъти е печелил наградата “Небюла”.
Посетете отново Амбър, загадъчна земя на приключения и романтика. Амбър, единственият истински свят. Всички останали светове, дори и Земята, са само негови Сенки...
Здравейте,
надявам се скоро да преиздадете трите тома и се надявам да са с твърди корици - ще красят библиотеката на всеки един ценител
И, БЛАГОДАРЯ, за прекрасната работа и отношение, които имате
Браво.Точно в целта.
Жестоко подценяваш фентъзито и в частност Амбър. Колелото има своите силни страни, Властелина също. Силата на Амбър е в това, че не се съобразява с това какво е прието и какво не - Зелазни включва каквото си иска в поредицата си и това му се получава. Грешка е да се мисли, че фентъзито е за деца. То НЕ Е. Е, специално Амбър предполагам, че може и деца да я четат, не е нещо кърваво и брутално като Песента на Мартин примерно или Първия закон.
Иначе мястото на Амбър е ТОЧНО до проедици като Фондациите и Одисеите. И до книги като Землемория на Урсула Ле Гуин и Дюн на Хърбърт. Защото това са могъщи, ВАЖНИ книги, едни от най-добрите и най-класическите в жанра. Именно това е идеята на тая поредица, да покаже най-доброто. И го прави, вече толкова години наред. Лично на мен Фондациите на Азимов са ми невъобразимо скучни. За сметка на това Рама и Одисеите на Кларк са много добри, но дори Рама е слабичка в сравнение със Слепоглед на Питър Уотс, който разглежда същата тема. Това си е до лично предпочитание и поглед, в което няма нищо страшно.
Що се отнася до Колелото на времето - съмнявам се, че тя някога ще влезе в подобна поредица - не защото е слаба, а защото в нея няма заряда и въображението на книгите на Зелазни.
Явно просто фентъзито не е твоят жанр, в което няма нищо лошо. Ако всички бяхме фенове само на един-два жанра, нямаше да има толкова голямо разнообразие на жанрове. :-D
Прочетох първия том, преполових и втория...какво да кажа, приказка някаква при това за 10-12 годишни деца. Магически карти и Еднорози!? Мен лично не ми харесва, не ме грабва. Без да съм почитател на фентъзито мога да кажа, че Властелина на пръстените и Колелото на времето са много по-добри. Даже се чудя какво търси такава книга тук, наравно с Фондациите на Азимов или Одисейте и Рама на Кларк?
Днес получих трите томчета. Чудя се какво да очаквам, доста се колебах дали да ги започвам, малко ме притеснява фентъзито защото съм почитател на А.Кларк и А.Азимов, но ще видим, ще споделя като ги прочета.