В преданието „Падането на Гондолин“ се сблъскват две от най-могъщите сили на света. От едната страна е Моргот, символ на върховното зло, невидим в тази история, но властващ над огромна военна сила от своята крепост Ангбанд. Срещу него е Улмо, отстъпващ по мощ единствено на Манве, предводителя на Валарите – наричат го Властелин на водите във всички морета, езера и реки под небето. Но той работи в Средната земя тайно, за да подкрепи елфите Нолдори, сред които са Хурин и Турин Турамбар.
Централно място в тази вражда на боговете заема град Гондолин, прекрасен, но неоткриваем. Той е построен и заселен от елфите Нолдори, които, докато живеели в страната на боговете Валинор, се разбунтували срещу тяхната власт и избягали в Средната земя. Моргот се бои и ненавижда Тургон, краля на Гондолин, ала напразно се мъчи да открие вълшебния таен град.
В този свят идва Туор, братовчед на Турин и изпълнител на плановете на Улмо. Насочван незабележимо от него, Туор тръгва от родния си край на страховито пътешествие към Гондолин и в един от най-повратните мигове от историята на Средната земя сам морският бог се извисява пред него над бурните океански вълни. В Гондолин Туор става велик – оженва се за кралската дъщеря Идрил и техен син е Еарендел, чието раждане и огромно значение за бъдните дни са предречени от Улмо.
Най-сетне идва страшният край. Чрез акт на върховно предателство Моргот научава всичко, което му трябва, за да подготви унищожително нападение над града с Балрози, дракони и безброй орки. След подробен разказ за падането на Гондолин легендата свършва с бягството на Туор, Идрил и рожбата им Еарендел. Те пътуват към нова история – Легендата за Еарендел, която Толкин така и не написва, но е изложена в тази книга по други източници.
След представянето на „Берен и Лутиен“ Кристофър Толкин използва същия похват на „история в развитие“ при писането на това издание на „Падането на Гондолин“. Според думите на Дж. Р. Р. Толкин това е „първата реална история на този въображаем свят“ и заедно с „Берен и Лутиен“ и „Децата на Хурин“ той я смята за една от трите „Велики легенди” на Древните дни.
Библиографска информация
Твърда корица
ISBN: 9789546559043
Дата на издаване: 11.03.2019
Брой страници: 256
Android книга
Дата на издаване: 20.03.2019
iOS книга
Дата на издаване: 20.03.2019
книга
книга
Моля ви, пуснете ново издание на "Властелинът на пръстените" с илюстрации, защото разни мухльовци, които не щат да хващат работа, си мислят, че с продажба на 2-3 екземпляра ще изкарат цяла месечна заплата и искат по 700-800 лева за бройка!
Привет на всички!
Търся да закупя Супер луксозното издание на " Властелинът " от 2017 г., или луксозното, старото, зелено, отново с кожа и метален обков.
Моля, ако някой има налични бройки за продан, във вид и състояние без забележки - нека ме потърси във ФБ, на следния профил -> https://www.facebook.com/maryan.bg/
или да ми звънне направо на номер 0898658074.
Ще ви предоставя данни за изпращане на книгата веднага. Мерси предварително за вниманието на всички.
Не знам за хълма Кор (познат още като хълма Дедов :D Но нека избягваме такива асоциации), но мога да ти кажа, че нищо чудно Хурин и Турин да са замислени като елфи (както е бил Берен, например). Може и да не е грешка, а просто несъответствие между някоя по-ранна версия, противоречаща си със "Силмарилион". Ако ли не, е груба грешка. Все пак "Силмарилион" е алманахът и в него пише всичко, което е канонът.
Книгата е страхотна,въпреки няколко несъответствия: "...и там в една дълбока долина издигнали зеления хълм Кор.На върха на Кор бил построен градът на елфите,наречен Тун."Тун би трябвало да е името на хълма,а Кор(или Тирион) е името на града.
"Но той работи в Средната земя тайно,за да подкрепи елфите Нолдори,сред които са Хурин и Турин Турамбар."Хурин и Турин са хора,а не елфи.
Има, накрая, добре е принтирана. Доволно