Изкуството на лова

Вторите книги са пословично "трудни" след успешен дебют в нов фентъзи сетинг, но Алън Камбъл определено опровергава тази максима. Продължението дори леко надскача първата книга, напрежението започва от самото начало тук и авторът успешно го поддържа докрай. Сега започва голямото чакане до написването / излизането на следващата книга, но Алън Камбъл вече определено се сбута за почетно място на небосклона на новоизгряващите фентъзи звезди, редом до Марк Лоурънс, Брент Уийкс и Браян Маклелън.

Поредицата няма нищо ама нищичко общо и с Мартин и защо го намеси не знам. Единственото, свързващо звено при тримата автори е че има дракони. И до тука. Ама от дракон до дракон ...

Мда, то щото Мартин не е клише и затова всеки тъпче книгите си с 5000 героя и убива 50 от тях във всяка книга.

Не ме разочарова, ни най-малко даже. Разочарова ме само твърде отворения край, който вещае още книги. Лошото е, че в гуудрийдс не виждам даже работно заглавие, евентуални дати за публикуване на 3та част ... абе нищичко. Та доста време ще се чака за следваща част.

Положителни черти:

- Страхотен свят ! Ама мега-хипер-гига зъл, отровен и обречен свят!

- Много сполучлива мешаница от жанровете фентъзи, стиймпънк и научна фантастика. Забравете вече втръсналото клише тип "Толкин". Съвременните автори всячески бягат от клишетата и тази серия определено прави обратен завой много преди да се набута там.

- По-малко философско-научни разсъждения от физика-иманяр, които на мен лично ми бяха доста скучни в 1вата част. Вярно , тук си е до персонален вкус, но на мен специално ми хареса по-слабото му участие в тази книга.

- Грейнджър !!! С опит да не давам спойлери, но това, което му се случва в тази част определено ме изненада приятно и не е нещо , което се среща през книга-две от жанра.

Отрицателни:

- Авторът си оставя героите плоски и тук. Доста мисли, съждения, чувства, история, характер може да им се сложи.

- Много бедно откъм история и обяснения, много неща си остават неясни и въпросите растат.

- Конквилас !!! Някак не мога да го възприема като някакъв непобедим герой. Разчита на вакуумните стрели, но ако ги оставим настрана тях не е показал абсолютно никакви специални умения .. било то с оръжие или с магия нещо. В увода , където се бие с дъщерята на бога, като я надупчи с няколко такива стрели и се видя , че нямат голям ефект как точно я уби си остава мистерия.

- Янти !!! Много дразнещо наивно лапе! За дете с такива премеждия като продаване в робство и лежане по затвори би трябвало да си е изградила доста по-твърд характер! за уникалние й способности също нищо. В края на първата книга "случайно" й отключиха опустошителните възможности и до там. После се оказа, че е избила една малка армия ама как , успява ли да я контролира тази сила ... въпросителна?

Това е за сега. Поредицата се нарежда към най-любимите ми и ще следя с интерес за 3та част.

Oще "по-модерно" и "джиджано" е да коментираш дебели и скъпи книги, без да си прочел нито ред от тях. Очаквам с нетърпение първия аргументиран читателски коментар върху достойнствата на книгата, пък бил той и отрицателен... в което се съмнявам.

Да, всички си мислят, че е много джиджано и модерно да нафлякаш 10-20 главни герои и гледни точки в книгата и на всеки да отделяш по десетина страници.

Тия работи само Стив Ериксън ги умее, а останалите така се омотоват за какво точно пишат, че накрая вземат, че умрат преди да са завършили мега-епичното си "дело на живота" и в крайна сметка Брандън Сандерсън трябва да ги спасява...

Може като при Мартин някой да умре. Иначе така е модерно да се пише сега, повече герой, повече страници, по-скъпи книги.

Баси, само в анонса на книгата преброих 5 герои. Представям си какво мазало е вътре...