Трима приятели, два противодействащи заговора, една демонична секта, едно махало-убиец в сянката на Айфеловата кула и още много съставки в алхимичната смес на тайнствената история на мистиката на всички времена.
След "Името на розата" МАХАЛОТО НА ФУКО утвърди славата на италианския културолог Умберто Еко като един от най-четените романисти в света през последните години.
Доста интересна книга,написана по уникален начин.От нея може да се научат много неща свързани с история,мистика,духовност,религия.Определено си заслужава да се прочете.Има много теми,които дават повод на читателят да се замисли.
Чета я в момента...доставя ми страхотно удоволствие
Някой има ли идея, дали книгата ще се преиздава скоро?
Първото,което прави впечатление е изказа на автора.Той може да бъде или голяма пречка или удоволствие.До средата на книгата борбата с повествованието е мъчна.Но след като се схване нишката,героите и започне същинското действие изведнъж всичко става по-лесно,главите по-краките,историите - по-увлекателни.
Магията е да минете средата.Натам си заслужава.Кара те да се замислиш.Идеята,която прокарва автора е малко .. индивидуална може би.За някой,който не се е замислял за божественото краят не би бил особено интересен.Но това е поле на интересите на Еко,така че,който се захваща с него трябва да го има в предвид.
Кой да я чете?Ако сте под 17 няма да ви хареса.
Реших да прочета тази книга, защото ми казаха, че съм твърде малка за нея и аз така на инат...четох я цяяяяла година...прочитах два реда и заспивах, защото ми ставаше скучно, в книгата няма никакво действие само е наблъскана с факти, факти и пак факти (или художествени измислици, разбира се). Не знам дали изобщо ще прочета друга книга на този автор, но честно казано не знам защо всички толкова я харесват тая книга..
Здравейте, днес захванах да чета Името на Розата и вече я преполових. Предполагам, че до утре или най-много утре ще съм я свършил и понеже съм във възторг от нея се оглеждам за другите книги на Еко. Та се замислих върху коментарите на някои хора тук - "трудно се чете". Какво ще рече трудно се чете? Пълна е с ненужни факти или е пълна със странни думи? Какво по точно? Ще съм щастлив ако някой, който я е чел ми прати писмо на посочения мейл:)
Според мен това е най-трудната за четене, но същевременно и най хубавата книга на Еко. Във всеки един момент се чудиш дали авторът пародира така наречената "Теория на заговорите", или просто води читателя през неизбродимия свят на тайни братства, мистерии и въпроси без отговор. Пожелавам на всеки, който за пръв път я отваря, късмет и силна воля.
Много ти хвалят "Името на розата" и именно затова решаваш да прочетеш втората книга на автора,защото за нея той се е старал много повече,защото ако тя ти хареса,то непременно първата,която ще прочетеш по-късно ще ти достави още по-голямо удоволствие. Господи защо никой по дяволите не ми каза,че Еко е толкова труден за четене. Той може да стъпче всеки уверен в своята начетеност и ерудиция човек,да хвърли върху му черната сянка на съмнението,че светът,който бяхме така умело подредили,си е все същият хаос.
Книгата е изтънчена. Радваш се като схванеш някоя аналогия, без да ти се наложи да поглеждаш в бележките,което си е истинско постижение. Чете се бавно с речник в едната ръка,в досег с постоянен интернет достъп. Някой може да я наричат "Кодът на Да Винчи" за по-интелигентния тип читател,но това е по-скоро обида към книгата. Тя не е крими,от нея българският читател би могъл само да се образова и да вдъхва от атмосферата на един свръхобразован свят на тримата приятели,леко цинични,доста самовлюбени,изживяващи се като детективи в издателския бизнес. След прочитането и ще се чувствате доста вещи по темата за тайните общества,бразилските вуду ритуали и тем подобни. Посмачканото ви самочувствие ще се е посъвзело,защото вече ще може да се хвалите,че сте прочели въпросното четиво. И все пак иска ми се Умберто да не се е вдъхновил прекалено много от книгата "Светата Кръв и Свещеният Граал" на Майкъл Бейджънт,Ричърд Лий и Хенри Линкълн и тяхната поредица от документални филми по БиБиСи. Вярно е че те съдиха Дан Браун за плагиатство,а не него. Съмнението в мен обаче остава. Ако сте привършили книгата на Еко,хвърлете един поглед върху първоизточника,заслужава си. Приятно четене!
Това е един много известен автор.
според мен това е върха на Еко. Заслужава си!
много трудна за четене, не е за всеки ...но за едни може да е шедьовър докато за други не . Наистина изобилства от страшно много исторически имена от 1-ви до 20-ти век, много термини , което наистина показва ерудираността на автора и неговото всеобхватно знание . Приятно четене ...
Поредната "перла" сред книгите! Както и всичко от Умберто Еко - автор, с когото трудно може да се сравни някой!
Това определено е една от най-добрите книги, които съм чел, и лично според мен най-добрата на Еко. Не само, че си заслужава четенето, а е направо задължителна за всеки интелигентен и уважаващ себе си човек. Съмнявам се, че някой би разбрал тази книга изцяло от първи прочит, но именно в това се крие обаянието на произведенията на Еко. Изказвания като по-долнот са меко казано глупави!
екио е написал само една хубава книга.не е тази.
Една от най-добрите книги, които съм чела.. , всъщност като всичко, което У.Еко е написал :) Построена е в много семантични пластове и позволява да се чете повече от един път.. Книгата наистина е УНИКАЛНА!!!
Д,
заради такива като теб обиждат перничани на "селяни". Книгата е много добра, показва уникалните енциклопедични познания на автора. И направо е задължителна за някои хора хълцащи по повечето творби от раздел "загадки" тука. Ако имат някакъв интелект и просто са заблудени от "мистичното" това е тяхната книга!
това е наи хубавата книга която сам чел някога!ако някой мисли че не е така сигурно е защото не я разбрал. малко са такивата нови книги които се различават от общата комерсиална боза
Книгата не си заслужава четенето !
Не си предубеден. Книгата е уникална и 200% си заслужава всяка минута, отделена за прочитането и.
В едно търсене на мистичното, един полет на кроежа, въображението и фантазията черпеща от съкровищницата на историческо познание на автора, главните герой на книгата преминават през реалното, физичното и метафизичното, за да открият своето... ;-) Може би съм прекалено предубеден, но това е абсолютен шедьовър.