Си Дзинпин и неговият Нов Китай
Майкъл Шеридан е един от най-добре информираните и мъдри познавачи на Китай.
Крис Патън, губернатор на Хонконг
Червеният император е отварящ очите портрет на Си Дзинпин, който властва над 1,4 милиарда души и втората по-големина икономика в света. Роден като „принц“ в едно от управляващите Китай семейства, по време на Културната революция младият Си е изпратен в изгнание. Той си пробива път обратно чрез хитрост, връзки и лукавство. През 2012 г. след сензационното изпадане в немилост на неговия съперник Бо Силай Си става лидер на Китай.В един натрапчиво интересен наратив ветеранът кореспондент в чужбина Майкъл Шеридан повежда читателя от бедната изолирана страна от младостта на Си до днешната военна и икономическа свръхсила. В Новия Китай на Си семейни мафии се борят за власт сред убийства, корупция и секс скандали. През това време министри и генерали изчезват при чистки. Никой не е сигурен в неговата полицейска държава, използваща най-модерни технологии за следене и подслушване. Си е абсолютен властелин, чиято дума е закон за всичко – от войната и мира до безмилостната кампания „нула Ковид“. Си цели да доминира световната търговия, да победи западната демокрация и да направи Китай първа сила в Изтока. Изолиран и готов да поема рискове, той е най-важният лидер в нашето време.
Майкъл Шеридан ни поднася интимни истории от затворения свят на водещите китайски семейства и хвърля нова светлина върху историята и политиката на Китай. Изследването разкрива, че зад фасадата на Китайската комунистическа партия се крие модерна династия и нов император.
Подходих с интерес, но съм разочарован. Няма никакви интимни истории, книгата е само хейт.
Може би по-малко от колкото онази книга на Кристина Рубчах за Путин. Не зная защо го правят.
Реално погледнато Си Дзипин за десетилетие и половина вдига държавата до първа или втора икономика в света (за да няма спор) и ти само плюеш, и не казваш нищо позитивно за него, а дори напротив пишеш, че има "застинал мироглед", подкупи, корупция ... .Със сигурност не е цвете за мирисане, но не го разбирам.
Как тогава, като е спрял прави така, че държавата да върви напред?
Авторът разказва от първо лице събития, на които няма как да е присъствал. Обърнал го е на художествена литература, все едно четеш как Хари Бош разнищва случай.
В книгата има интересни неща, ще е интересна за притежателите на анти китайско настроение, дори парите нямат значение, но не си струва времето за четене.