ВЛАД ТАЛТОШ
Убиец, тръгнал на смърт, търси дракон за верен съратник!
ДЖЕРЕГ
Убиецът.
За младеж с бърз ум и още по-бърза сабя съществуват много начини да напредне в света. Влад Талтош избра пътя на наемния убиец. Към другите си качества той добави две неща: беглите познания във вещерството - презряно на Драгара, но само глупак би се отказал от такова оръжие.
Второто бе постоянният му спътник, млад джерег, чиито жилави криле и отровни зъби са винаги под командата на Влад, а нечовешкият му разум е псионично свързан с неговия. Влад никога не ще съжали за вещерската сделка, която сключи с майката на своя джерег: “Предлагам на яйцето ти дълъг живот и прясно, кърваво месо без борба, и му предлагам своето приятелство. Искам неговата помощ в начинанията си. И неговата мъдрост и приятелство”.
ЙЕНДИ
Където Влад и неговият джерег разбират как любовта към една жена може да превърне хладнокръвен убиец в истински кучи син.
Името ми е Влад Талтош. Аз съм лорд. И убиец. А това е историята на ранните ми дни в дома Джерег, как се оказах въвлечен в една Джерегска война и как се влюбих в жената, която ме уби...
ТЕКЛА
Където Влад научава, че убийството никога нищо не решава, но спира другите да ти се качват на главата; особено след като царствените му покровители, всички от дома на Джерег, също искаха да го видят мъртъв.
Следете Стивън Бруст. Добър е. Бърз е. Изненадва. Истинско удоволствие е да наблюдаваш как разплита нишките от интрига, доблест, характер и жестокост в свят, обладан от хаос и сложен като швейцарски часовник.
Харесвам тази книга. Препоръчвам я.
Роджър Зелазни
Когато чета някаква книга, която не спада към научната литература, обикновено я чета за забавление и за да си доставя положителни емоции. Именно затова никога не критикувам нищо друго освен научни творби, защото считам за безсмислено да казвам "Ама аз щях да напиша така" или "Аз исках да прочета това". Който обаче желае горещо, бих му препоръчала да се захване за перото и да не го пуска. Мисля, че историите за Влад Талтош и неговият верен джерег са невероятни, интересни, забавни, тъжно-смешни, комични ...... Искрено благодаря на автора, защото неговите истории ми доставиха истинско удоволствие. Също така се радвам, че се реших и си купих книгите само по вътрешен усет. Препоръчвам историите на хора, търсещи нещо ново, нещо развлекателно, на хора с вкус....
Доста... поляризираща книга. Първите два разказа са адски добри, с интригуващ сетинг, добра атмосфера, точно необходимото количество хаплив и ироничен хумор, добре написани диалози, като единствен недостатък е малко прекаленото оплитане на сюжета - то бива загадки, ама Стивън понякога се поувлича.
Третата... ех. Четох в Уики-то, че Стивън бил повлиян от Маркс. Е, бива влияние, но тия псевдо-социалистически и социални тематики в Текла направо си ме изкараха извън нерви. Колкото и добре да пише Бруст, социалните проблеми не са му сила, ама хич. Бавно, протяжно, страници и страници описание на леко глуповати диалози между "революционери" и "непукисти".
Знам, че звучи сякаш само си търся причина да мрънкам, но явно пък не съм само аз. Самия Стивън казва, че доста хора не харесват Текла. Е, за съжаление напълно им съчувствам на тези хора.
Като крайно мнение, абсолютно всеки фен на фентъзито и/или ноар криминалетата трябва да прочете поне първия разказ - "Джерег". За по-нататък... ами всеки сам трябва да прецени. Аз лично имам всичките книги, третата - от съвсем скоро, не съм я прочел даже още.
А, да, ако някой се чуди, хронологията (приблизително) е :
Талтош (първи роман),Дракон, Йенди, Джерег, Текла, Феникс, Джегала, Атира, Орка, Исола, Дзур, Йорич
само не схванах (макар че я четох 2 пъти)кога е началото кога средата и кога края
иначе книгата я бива ама не е от най-добрите
Невероятни книги!
Невероятно чувство за хумор и самоирония!
Истинско удоволствие е да се четат!
По принцип поредиците са две - тази и "Гвардията на Феникса" - тя е по-скоро в стила на "Тримата мускетари", но ползва същия сетинг.