Спомен за светлина

Привет на всички!

Търся да закупя бройки от който и да е том, от старите издания на " Колелото на времето ", но ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ОТ ЕКЗЕМПЛЯРИТЕ С ТВЪРДИ КОРИЦИ.

Моля, ако някой има налични бройки за продан, във вид и състояние без забележки - нека ме потърси във ФБ, на следния профил -> https://www.facebook.com/maryan.bg/

или да ми звънне направо на номер 0898658074.

Ще ви предоставя данни за изпращане на книгата веднага. Мерси предварително за вниманието на всички.

Здравейте, Бард! Книгата вече може да се намери само на старо на цена от 40-50 лева. Очаква ли се преиздаване?

Здравейте, Бард! Книгата вече може да се намери само на старо на цена от 50 лева. Очаква ли се преиздаване?

Ще преиздадете ли още бройки с твърди корици ? Все пак е последната книга и искам да закупя луксозното издание :) .

Вчера беше интернет премиерата на фенмейд филм по "Колелото на Времето". Сюжетът обхваща по-точно събитията в Четиримата крале в първа книга (+ малко добавки).

Можете да го видите на линка горе. :)

Здравейте!

Представям Ви един фенски проект за КНВ, в който се захванах да сравнявам разликите в превода и оригинала. И напълно очаквано има много разминавания от оригиналите.

Ако сте достатъчно любопитни какви са промените - можете да се запознаете с целия завършен проект, обхващащ всичките излезли 15 книги като копирате адреса до името ми.

За превода на последната книга може да се отбележи, че има прекалено много промени спрямо оригинала от недоглеждане. Става въпрос, как Кемилин става Кандор, Фалме става Файле, Две реки се оказва местоположението на Бялата кула.

Като черешката на тортата е, че Сянката се състояла от ленти светлина, еми.....

Карали са я съвсем през пръсти само и само да излезе по-бързо.

Нямах предвид, че Сандърсън има стила на Джордан. Просто не е мрачен като Ериксън или Мартин. Наистина недей така да отписваш някой автор, само защото някой ти е казал нещо. Глупаво е.

Vicenti, Сандърсън няма нищо общо с Джордан. Може да се е стремил в довършването на поредицата да звучи като него, но самостоятелните му работи са си самостоятелни работи.

Недей толкова лесно да се предубеждаваш.

Благодаря за този отговор.Тъкмо се чудех дали да си зема да чета някоя поредица на Сандърсън.Но щом и неговия стил е като на Джордън(а не само му е подражавал, за да завърши добре поредицата)значи си ми спестил пари.Благодаря!

имах предвид, че джодан и сандърсън са близо до толкин.

Джордан е много по-близо до Толкин, отколкото тия двамцата. Не, че го харесвам повече, но той е по-близо. Който твърди обратното не познава един от двамата.

Нито Джордан, нито Сандърсън имат мрачната епичност на Ериксън или на Мартин, която ти искаш. И двамата са по- близки до Толкин- героите влизат в затруднение и в последния момент някак си се спасяват, като в приказка. И двата стила на писане са хубави и си имат своя чар.

Прочетох края на поредицата и смятам, че тя постигна края , който можеше да се очаква.Книгите са доста обенни заради голямото описание и разтегляне на определени моменти(което не е лошо, защото много хора харесва точно това, но аз не съм сред тях)Все пак първите няколко книги бяха по динамични и всяка си имаше някакъв завършен вид.С подходящ края, от който разбираш, че книгата свършва.Следващите книги обаче за мен бяха доста слаби.Едва ли не написани за пълнеж в очакване на финала, който все не идваше.Просто няколко от по кусните книги можеше да ги хванеш и да ги четеш като една.Нямаше как да различиш края на едната и началото на другата.Нямаха явен завършек.Но нещото, което не ми хареса най-много е, че за мен Джордан е страхлив автор.За мен не можеш да напишеш толкова дълга поредица като обем и до края всичките ти основни герой да са живи, изправи ли се пред всякакви изпитания и измъкнали се живи.Надявах се края на книгата да е по смел и да има по голяма драматичност.Да се избият по голямата част от основните герои и от там самия края и изхода да битката да стане по силен и запомнящ се.Но какво стана посегна единствено на един от главните си герои.Всички други бяха подържащи персонажи.даже единия уж умря за да спаси армията, като се жертва, за да убие Отстъпника, което беше добро според мен.И в следващия момент то не е мъртав става и даже противниковата армия замръзва на място и си казва, защо този автор няма грам смелост, за да направи по епичен финал.За къде ги пази тези така старателни изплетени персонажи.Не е ли важно накрая какво послание ще остави края.Според мен всички похвали отностно поредицата са много праувеличени.За мен тя няма място в топ 10(лично мнение не ангажирам никого с него).А ако някой каже, защото тогава чете толкова много книги след като според теб поредицата не е толкова добра?Отговора е, че обичам да завъшвам нещата, които започвам.Така че исках да я прочета цялата и така да имам своето пълно мнение за нея.

Прочетох доста противоречиви коментари относно книгата и мога да ви кажа, че според мен е една много интересна поредица, която за съжаление самият Джордан не успя да дочака края и. Има много пропуски в последните 3 книги, но нали разбирате, че само човека, който е сътворил неговия си свят знае какво става вътре, така че поздравления за Сандерсън, ,че се нави да е довърши, защото по-добре да има някакъв край, от колкото да потъне в неизвестното и хиляди хора да останат разочаровани и потънали в едно безкрайно очакване нещо да се случи, за да видят какво се случва с някой от любимите им герой. Лично за мен поредицата е страхотна, трудна, и много поучителна ! И мисля, че фентъзито не може да се определи според една или две поредици... В момента чета Малазанска книга на мъртвите и смело мога да кажа, че няма нищо общо с Колелото на времето, просто е различна история, различен свят, всичко е различно и макар жанра да си остава фентъзи, от фентъзи до фентъзи си има бая разлика! :) Надявам се някой български автор да напише някой ден нещо от такъв мащаб! Благодаря ви за търпението!

За жанровете може да се поспори още много дълго, макар че изглежда мненията ни са разделени от непреодолима пропаст. Но както казах, и преди 80-те жанрът вече е извървял доста път - Робърт Хауърд пише в началото на 20-ти век например, същото е вярно за Толкин и Булгаков, Фармър е в средата, може да се дадат още примери. Тъй че отново ще кажа, фентъзито стига много далеч като развитие и то не от вчера. Но ако съдим по книгите на Джордан наистина можем да го приемем за не особено задълбочен и съдържателен жанр. Но това значи да припишем недостатъците на един писател - които за мен са по-значими, за други по-несъществени, на творчеството на много хора.

За Файле, според мен до този момент поредицата беше непрекъснато нареждане на пророчества, различни герои и предмети, всеки от които имаше своя роля в Последната битка - то не беше Каландор, Рога, Моарейн, Логаин, лисичата глава, усуканите врати, драконите на Алудра, Биргит, сеанчанците, мроския народ, печатите, купата на ветровете, ашандарея на Мат и още много. Нямаше как нещо и някой да не остане извън последната битка. И точно това е възражението ми за отделеното на Файле време - то беше прекалено много в контекста на другите събития в книгата. Нека го сравним с пленничеството на Ранд в Господаря на хаоса = там имаше доста съществени сцени, страхотна битка накрая, и всичко това в по-малко от една книга. Същото може да се каже за битката за Две реки, падането на Камъка или пък битката с Шайдо при Кайриен. Това беше нормалното темпо, с което поредицата беше много добра. Отстъпниците се появяха на сцената и падаха един след друг, Ранд събираше корони. Но след това, вместо да стигнем до битката, тя започна да се отдалечава, отстъпниците в голямата си част се завърнаха от гроба, за да се бият още веднъж, всеки се оказа, че дръпа в своя собствена посока. И това за мен е ясен знак, че на средата на пътя Джордан е сменил мнението си за това колко книги иска да напише - не заради вдъхновение, защото нивото започна да спада, а за да ни убеди да купуваме още и още книги. Не е първият, не е и последният, който има такава идея. Но точно затова аз адмирирам хората, които имат волята да си довършат идеите, когато им дойде времето.

Чудно ми е доста как пък точно щеше спасяването на Файле да се осъществи в по-малко страници от тези сега. Ама наистина ми е любопитно. Специално за Перин - неговото израстване завърши с тази сюжетна линия, останалото е добавено от Сандерсън. И не е било в бележките на Джордан, които са основната "карта" по пътя към края.

И в "Колелото" се разкрива една доста добра житейска истина, ако толкова е важно да се дълбае във вечния смисъл на живота. Героите ("добрите"), от своя страна, отразяват положителното в човешкия характер - т.е. това е послание, че човек трябва да се стреми да дава всичко от себе си, да се надява и да вярва. Ярко и позитивно послание, в което много хора не се вслушват. Да, като "класическо" фентъзи няма тонове пластове, в които мотивите на отделните персонажи да са достатъчно заплетени, че да не можеш да изкараш и един ясен отговор от цялата работа. Да не забравяме обаче, че идеята за поредицата се е родила .. кога? През 80-те? Доста години са минали от тогава и е очевадно, че жанрът се е изменил.

Пък до колко трябва да търсим екзистенциални отговори в книгите е отделен въпрос. Всеки сам решава каква литература иска да чете, какво иска да разбере от нея и каква му е крайната цел на четенето. За мен в литературата нищо ново няма - нито откъм похвати, нито откъм истини. Всичко отдавна е описано, измислено, наложено, предъвкано и така нататък, като се променят само ситуациите и подробностите. Това не означава, че е безсмислено да се чете, да не ме разбере някой погрешно, защото всеки нов поглед над нещата е една нова картина, един нов свят. Така че оттук следва въпросът - трябва ли да се омаловажава един многогодишен и всепризнат труд, защото ползва по-простички (в най-общия смисъл) похвати? А онова, което казах за жанровете, си е мое мнение или по-точно - мое лично предпочитание. Така че нека да не търсим под вола теле. "Колелото на Времето" си има своите идеи и послания - не на всички им се харесва как са предадени, не на всички им харесват самите те. Това не означава, че липсват съвсем. И може би трябва да се прави разлика между "отражение на действителността", "коментар към случващото се" и "послание на някаква теми или по даден повод". В "Колелото" има и от едното, и от другото, но едното е застъпено по-силно. Защото е по-важно и защото авторовото виждане е било такова.

Колкото до развръзките - всъщност, не оставаше чак толкова много до края, че всички така юруш да скачат срещу Джордан и неговото "забавяне". Доста чесане на пръсти имаше в последните две книги (13 и 14), доста излишен материал. Ако Тийм Джордан бяха планирали по-добре нещата, като нищо можеше да се приключи и само с две книги, не с три. Дори си спомням реплика на Сандерсън от някакво интервю по повод "Среднощни кули" - точен цитат не мога да дам, но беше нещо от рода, че искал да отдели на Перин книга. А всички знаем (или поне предполагам, че са всички), че крайните решения се взимат от Хариет. Така, че - не, не всички обвиняват Сандерсън. Причините, поради които някои не го долюбват, се коренят в начина му на писане. И мога да уверя четящите тук, че Джордан надали някога щеше да ни измъчи с книга, посветена на 80% от съдържанието си на битка. При това накъсана на фрагменти, с n на брой гледни точки, половината от които излишни. А важни моменти и персонажи да бъдат напълно забравени (и признати за забравени!). Въобще, Сандерсън, Тийм Джордан и последните три книги са една съвсем, съвсем отделна и предълга тема, в която по-добре да не се навлиза.

И отново чисто лично мнение - бих предпочела все пак Джордан да си беше жив и здрав, да си пише книгите, ако ще и още сто да са, отколкото нещата да са такива, каквито са към момента.

За жанровете продължавам да не се съгласявам - фентъзи писателите са стигнали доста по-далеч от това да създадат дъвка за душата, нещо шарено и дълго, което да ни разсейва от истината за нас самите и заобикалящия ни свят. Най-малкото заради изразните средства, но по-съществено - заради начина на възприемане. Целият ни живот е реакция на света около нас, съответно и творчеството на един писател е повлияно, белязано от вътрешните желания и неудовлетворението. Писането е и начин, инструмент за оформяне на действителността в определена степен, дали само по отношение на банковата ти сметка или на нещо по-глобално. И точно тук редица фентъзи писатели успяват да ни накарат да се питаме за смисъла на понятието "човек", независимо от това колко различна изглежда средата, в която живеят техните герои. Поставят въпроса дали умението с меча или пък всемогъщата магия могат да спасят света от злото, иманентно на човека. Малцина дори успяват да създадат поне илюзията за поглед отстрани, освободен от илюзиите ни за значимост. Затова аз сериозно бих попитал има ли наистина жанр, който да е повече или по-малко сериозен или в крайна сметка смесваме формата на една книга с нейното съдържание? Можем ли тогава да кажем, че поезията е по-сериозна от прозата или пък от драмата?

Ако Абъркомби е бавен на моменти, а в други забързва, то при спасяването на Файле Джордан демонстрира точно едно убийствено забавяне на действието, което от своя страна бе последвано от опит в абсурдни срокове да бъдат завършени всички сюжетни линии, споменати в 10 книги. И естественият резултат от това бе недоволство, което доста неоснователно бе насочено към Сандерсън.

Ако трябва да говорим конкретно за идеи и ако си прав за посланията на Абъркркомби - ми аз и с тях не съм съгласна, но това е друга тема. За мен фентъзи жанрът трябва да умее да те потопи и отвлече от ежедневните грижи, не е нужно да се налага някаква точна философия или виждане за мрачната истина за действителността около нас. Ние си я виждаме честно казано и, ако тръгнем да разсъждаваме в тази посока, край няма да има. Не, че не е важно книгата да има послание - всеки автор залага на това в една или друга степен - но не винаги това е главното. За мен фентъзи световете са химери, защото често, колкото и банални да са, героите са такива, каквито хората в реалността рядко могат да бъдат или искат да са. Ако търся нещо сериозно, изпълнено с проникновения, дълбок замисъл и вечна мъдрост - по-добре да се спра на друг жанр.

Пък за езиците.. ако потенциалните читатели смятат липсата на различни езици в държавите за наистина огромен минус, да не се захващат. За мен обаче, дори да е недостатък, не е важно - дори прави нещата по-интересни. Всеки може да си подслуша всеки. :) Древният език ми допада доста - няколко думи и фрази, достатъчни да се изгради представа за него, без да се прекалява, както казах по-рано. Няма нужда от повече. А и звучи добре, но това е отново въпрос на вкус.

Довье'анди се товя сагайн. :)

А и си мисля, че не е много честно това, което казваш за спасяването на Файле. Не само, че ситуацията е сложна, от сюжетна гледна точка, но и има доста други персонажи, през чиито очи трябва да погледнем. Както казах, грешката е, че книгите не са обединени, а не, че действието е разтегнато. Според мен. Според теб не е така, но по света има хиляди, прочели поредицата - едните мислят така, другите инак. Консенсус надали някога ще се постигне.

За Абъркромби не мога да се съглася - той е много хубав пример как опитът да се осмее, да се разчупи жанра фентъзи стига доста по-далеч, отколкото читателят очаква. Всъщност всичките му герои са отговори на стереотипи от други книги, но е внесен доста сериозен реализъм, за да ни накара да се замислим какво очакваме всъщност и как то се съотнася с вътрешната логика на героите му. Може би почитателите на епичното фентъзи могат да са разочаровани, че няма описания на пътуванията на героите, на всичко, през което минават, но за мен това е художествен похват, начин авторът да ни каже - няма спасение някъде далеч, на края на света, събитията се случват тук, а не на някакъв кораб, загубен насред океана.

В това отношение Логън според мен е страхотен пример, реплика на американския герой, който се опитва да започне на чисто. Но репутацията му, както и начинът му на поведение се оказват пречка - ясно послание, че не можеш да започнеш отначало, не можеш да изоставиш миналото си. Той може да не иска вече да бъде откачения убиец, но светът просто не му позволява този лукс. Страхотна алегория и призив човек да мисли навреме. Същото можем да извлечем от сравнението на Баяз с Гандалф (а Моарейн също е просто развитие на стереотипа за магьосника, който повежда групата на път) - Абъркромби спокойно ни заявява, че не може да си представи човек с власт без мания за величие. Но по-съществено, Баяз е начин да ни се каже, че няма закони и правила, само победители и победени. И това, уви, е истината за света, колкото и да ми се ще да е иначе. И тези герои, както и светът му намират своето развитие в другите книги на Абъркромби, макар Бард да се отказаха да го превеждат нататък, а Колибри се мотат вече над година с Героите (което също е страхотна книга между другото).

Интересно е сравняването му с Мартин - и двамата търсят реализъм, отричат романтичните идеи за висок морал и принципи в политиката. Но някак си Мартин позагуби преспективата на книгите си, защото в крайна сметка той от самото начало зададе идеята, че няма да описва просто политическите борби на героите си. И в този смисъл, Мартин за мен е по-добър като фантаст, като в това отношение мога да дам за пример сборника Пясъчните крале - всеки текст в него, макар и кратък, има доста сериозна идея, поставя доста сериозни въпроси за читателя, и същевременно обемът е кратък, разказите са целенасочени. Затова и сравнението с Песен за огън и лед поражда съмнението, че Мартин е много добър писател, който обаче губи от комерсиализирането на стила си на писане.

А за спасението на Файле, поне за мен, беше прекалено, когато се оказа, че едно такова събитие зае повече страници от самата Последна битка. И това не е единственият пример за мъчително бавно развитие на действието, което поне мен ме беше убедило, че няма изгледи поредицата скоро да свърши. За езиците, уви, нямах предвид някой да седи и да пише някакви буквосъчетания, за да ни убеждава, че нещо важно се случва - за мен цялото мърморене беше досадно и изглеждаше някак не на място, когато някой го използваше. Но езиковата бариера между отделни общности е нещо естествено, нормално е героите да не могат да минат през половин свят и единствената разлика в акцента да е на тези, които идват отвъд океана. Можем спокойно да теглим паралел с разликите в английския, възникнали след като англичаните са започнали да се заселват в Северна Америка.

Абъркромби е далеч, далеч назад от Джордан. Нито светът му е толкова пълнокръвен, нито героите са толкова задълбочено обрисувани. Да описваш убиец с раздвоения на личността може да е много забавно, но за мен, като читател, си беше буквално смешно на места. И не в добрия смисъл. А това е един от героите, които ми харесаха. Похвала мога да дам единствено за онзи сакатия .. Глокта? Иначе сюжетът на трите книги от "Първият закон" е доста предсказуем, бавен на моменти, а понякога Абъркромби избързва, сякаш се опитва да догони някого. Добра му е идеята относно образа на благородниците и властимащите, но така силно се опитва да ги осмива, че прилича направо на гротеска. И къде е простолюдието в цялата работа?

А относно размаха на света му... еми, според мен за толкова голям свят (а неговият е наистина голям откъм територия) три книги са крайно недостатъчни да разкрият всичко необходимо. Почти нищо съществено не видяхме от Юга; централната част (там, дето беше столицата.. не помня името) се ограничава с един град, с едни хора. Единствено Северът е по-добре описан.. а когато бандата юнаци тръгна към Края на света (ако така се казваше), почти нищо не видяхме от живота там (смисъл, населените места, през които минаха в началото).

И още недостатъци има, най-вече по стила на писане. Шегите са хубаво нещо, но не са достатъчни, за да изградят добър роман. Така че за мен Абъркромби е на светлинни години от Джордан (и Мартин впрочем, особено в първите книги).

Останалите споменати автори, признавам, че не съм ги чела. Може да са по-добри, може да не са - не знам. Но все пак не мога да се съглася с теб относно мнението ти за Джордан. Две книги за спасяването на Файле? Да, може би трябваше 7-8-9-10 по някакъв начин да бъдат обединени в две (обемът го позволява), но и една излишна думичка няма. Всяко едно събитие, случило се на героите от книга 1 до книга 11, е важно и допринася за изграждането на героите, променя ги, помага им или им пречи. Две книги за Файле... но колко книги трябваха, за да се превърне Ранд в Тъмния Ранд? Пък и не казвам, че Джордан е безгрешен, освен това издателство "Тор" и Том Дохърти също имат влияние тук. Това обаче не може да промени фактите - начинът, по който Джордан разказва, е един от най-добрите, светът е един от най-пълнокръвните и интересни, героите са завладяващо описани, без да се изпада в крайности. И не е нужно да има 15 различни езика, за да се почувства духа на един народ - какво вижда читателят от тези различни езици? Бръщолевици само. Дори се радвам, че Древният език е в много малка степен включен - по този начин се превръща в по-специален и интересен, отколкото ако на всяка втора страница героите плещеха на него. А в Колелото има заложена много история, много философия, както и доста факти и личности от действителността. Дадох адреса по-долу, само трябва някой да се порови.

Но както и да е. За някои е в топ три на всички времена, за някои не. Това всъщност дори не е чак толкова важно, защото "Колелото на времето" отдавна е всепризната поредица и като всяко световноизвестно нещо си има своите почитатели и хулители. Нормално е, пък и критиката е важна. Абъркркомби обаче не е пред Джордан, никой не може да ме убеди в това... според мен, дори не е редом с него.

Джордан пише в доста сериозен обем, което бе-е достойнство до момента, в който реши да ни занимава с някои дреболии като близо двете книги посветени на спасяването на Файле. Но, според мен, допусна и грешката да разбули всички тайни - куендияр, Айсам, кулата на генджей, шаранците и т.н., и т.н. Всичко беше включено и аз се питам какво се случва след последната битка?

Но има доста автори, които дори да не постигат такъв обхват на книгите си, се справят доста по-добре като сюжети, като стил, като представа за един свят, който може да функциноира - Абъркромби ме е карал да се смея до сълзи и едновременно е напълно безцеремонен в разрушаването на романтиката за Средновековието(а и оттам за фентъзито), според мен е много сериозен пропуск човек да не е чел срещата между Баяз и Мамун при стените на Адуа. Бард ме впечатлиха с това, че сравнително бързо преведоха книгите на Даниъл Ейбрахам от поредицата Кинжалът и монетата, възхищавам се на способността на този автор да направи много логични, последователни герои, които успяват да изненадат с поведението си без да си противоречат. Тук можем да споменем и Спомен, Печал и Трън, която като поредица има страхотен замисъл, макар и на моменти цялото бродене под земята идва малко в повече. Гай Гавриел Кай е страхотен, макар и малко по-мрачен - все пак финалът на Бог на императори винаги ме изпълва с някакъв ведър оптимизъм. И за малко щях да пропусна Чайна Миевил, който май спряха да издават на български след Станция Пердидо - ето фентъзи, без традиционите магически същества, но с огромно въображение, което създава нови, но и сюжет, който може да застане редом с книгата на Достоевски под заглавието Престъпление и наказание.

Затова и моето мнение е, че Джордан прекали с обрисуването на света, опита се да напъха героите в прекалено много роли, прекара ги в различни комбинации през едни и същи места. Това е и причината да се опитвам да дам един малко по-скептичен поглед върху Колелото - просто не смятам, че мястото му е в топ три на фентъзи поредиците редом с Малазана и Песен за огън и лед (макар и мястото на песента да започва да се клатушка, дори и след правилните стъпки в Танц с дракони).

хм и аз започнах с колелото да чета сериозно фентъзи и мога да кажа, че след това доста съм изчел от жанра и досега това си остава един от най- комплексните и добре изградени светове, които съм срещал. единствено песен за огън и лед ( за която аз си имам известни опасени и дано мартин ме опровергае напрая. стискам палци.) и малазанската книга на мъртвите го превъзхождат в това отношение, но като цяло и двете са доста по- натуралистични и реалистични като описания.

така де, в крайна сметка си е въпрос на мнение и на лични вкусове.

Когато започнах (тогава бях на 14, тъкмо излизаше Пътят на кинжала) това беше първата книга от този жанр, която хващах. И идеята ми хареса, особено в началото. Но с възрастта и необходимостта да прочета и малко по-сериозна литература, забелязах, че Колелото е много хвалено от феновете си, но не чак толкова добро всъщност, поне за моя вкус. Затова и някъде след Сърцето на зимата се бях отказал, накрая реших да дочета поредицата само за да знам как свършва. И определено не бях приятно изненадан. Все пак за сравнение - дори желанието да видя какво се случва не успя да ме убеди да дочета поредицата на Кевин Дж. Андерсън. Т.е., според мен Колелото си има достойнства, но започна много по-обещаващо, отколкото завърши, а на един етап си беше просто мелница за пари. Честно да си призная, когато излезе Нова пролет вече бях решил, че финал така и няма да видим...

Хммм, сега като чета коментарите и се чудя. След като имате такива критики към поредицата, защо тогава сте прочели 14 книги по над 500 стр всяка?

Първата точка е въпрос на вкус, наистина - аз предпочитам злодеите си малко по-сложни, малко по-достойни за внимание. Ще ми се да предоставят истинска дилема дали да не обмислиш да се присъединиш към тях. Казано иначе, все си спомням репликата, че пътят на злото е кокоша пътека - лесно е човек да поеме по него, защото не се иска нито кураж, нито воля.

А Елейн си беше поела по пътеката на воина още с обсадата на Кемлин. че дори и преди това, но тя все пак мръдна в някаква посока, дали ни харесва или не. Докато за доста герои това е малко по-трудно да се каже. Но тук засягаме един по-сложен проблем за Колелото - накрая почти всичко се реши с размахване на мечове, Последната битка се сведе преди всичко до смазването на голяма маса тролоци и поредица от дуели.

И тук можем да правим доста сравнения с други писатели, които успяват да създадат по-достоверни герои. Но по-съществено, културното моногбразие създадено от Джордан изглежда, поне за мен, повърхностно - всъщност се започва с факта, че дори няма езикова бариера между героите и се стига до пълното отсъствие на религия в истинския смисъл на думата. Да, има някаква космогония, но тя е проста до болка, няма ритуали и т.н. В този смисъл, Джордан рисува едно общество с минимални културни различия - засягащи облеклата, оръжията, но не и същността на отделните общности. Единствено пограничницте бяха положително изключение в тази насока, доколкото там имаше по-ясно изразени отлики с оглед на функцията им.

Затова Джордан изостава в тази насока от Геймън например, който прави доста ефективно сплитане на истински религии в "Американски богове" или пък от Ериксън, който прави нещо подобно, но с много по-голям размах в Малазанската книга на мъртвите (заглавието на поредицата ми се види неточно преведено, с оглед на символиката в нея по-точно би било "на падналите").

Абсолютно си прав. Но според мен Мраколюбците не са създадени с целта да отразят нещо реално в буквалния, директен смисъл. Те са просто пряко олицетворение на антиценностите, които така или иначе всеки носи малко или много в себе си. Т.е. никой не е зъл в чистия смисъл на думата, никой не прави "зло" заради принципа и всеки оправдава себе си по един или друг начин. Но при нас е често срещана максимата "целта оправдава средствата" нали? В известен смисъл, ако трябва да говорим стриктно по сюжета, точно това се случва - идеята е силно хиперболизирана, да, но в крайна сметка си остава точно това. Дълбоко ме съмнява да не съществуват такива хора - разбира се, крайната им цел надали е измисленият им Бог да пречупи света, променяйки го, пресътворявайки го "по свой образ и подобие" и т.н. Освен ако не говорим за разните му терористи и прочее... Мраколюбците обаче имат малко по-силно чувство за самосъхранение, не биха се взривили току така. :) Но да не прекалявам с шегите, а и не искам да търся под вола теле.

Та. Всички ние си носим "доброто" и "злото" в себе си, всички ние си имаме добри и лоши качества. Образът на Мраколюбците разкрива едната страна на монетата. Доколко те самите са наистина зли (като отделни човеци, индивидуалности) обаче е друга тема, защото там вече трябва да се ровя в текста за цитати и доказателства. Защото ако от тази страна на барикадата нещата са предимно "тъмни", от другата стои доста по-голяма шарения. Но дори и тази тъмнина си има своите нюанси обаче.

Исках да направя и една кратка вметка за "принцесата-войн" и "космите на гърдите". Елейн, според мен, стана такава едва след като Сандерсън подкара книгите. Преди това си беше доста... разглезена и, все пак, земна като характер. Битките са присъщи на всички персонажи така или иначе, но чак накрая почна да размахва по най-глупашки начин мечове (че и не само тя, но това е друга история). Пък "космите" са наистина типична реплика на Нинив само, която пък, от своя страна, е доста по-войнствена от Елейн (а и оглавява женския боен клан в книгите :D образно казано). Не че другите не го повтарят, нали. Пък и на мен също не ми е сред най-любимите изрази, но определено не ме дразни чак толкова много. :)

"Колелото" обаче е ценна, според мен, поредица и поради друга причина. Волно или не, Джордан преплита хиляди мотиви от реалния свят - култури, цивилизации, исторически периоди, дори отделни личности. Не говоря само за онова, което е видно с просто око - шиенарските опашки, малкиерския ки'сайн, жените на Арад'Доман и др. под. директно използвани образи и мотиви. Съществува един блог, в който има десетки анализи (есета) точно върху тази тема, които могат да представят на заинтересованите един доста по-различен поглед над книгите. Адресът е "13depository.blogspot.com"... препоръчвам ти, Любо, да хвърлиш един поглед и прегледаш някои от нещата там. Доста статии са и не всичко е така интересно, но има и такива анализи, които, вярвам, ще те убедят, че нещата далеч не са така прости, колкото изглеждат на пръв поглед. :)

Пък аз се радвам, че коментираме по този начин. Преди години коментарите бяха препълнени с цинизми, разменяни между двете групи "почитатели" и "критикуващи".

За мен поне хората биват зли в чист смисъл много рядко, за сметка на това доста често не стига малко или повече желание да бъдем добри. И затова пропускаме да подадем ръка, когато трябва, пропускаме да се възпротивим навреме. Мнозина вършат злини с идеята, че се опитват да постигнат нещо добро, че служат на висша кауза. И затова Мраколюбците ми се виждат доста невъзможни в голямата си част - повечето хора предпочитат да си затварят очите и да пропускат дългосрочните последици на действията си, но да се чувстват добри. Това си е елементарен механизъм на самооправдаване у човека - трябва си специфична настройка или психични отклонения, за да решиш, че ще си служител на злото, сянката и т.н.

На всичкото отгоре, хората не обичаме правилата много-много, иска ни се да получаваме втори шансове. Мнозина просто бягат от тежките изисквания на живота в обществото. Трудно ми е да си представя, че такова бягство може да бъде извършена в посока на по-строг и безмилостен господар. Затова винаги наострям слух, когато някой започва да ни описва злодей с по-анархистични виждания - защото той би привлякъл хората много по-успешно. И в този смисъл, точно Библията, особено в Новия завет говори за заплахи от друго естество, различно от физическото унищожение. И нюансите имат значение, защото алтернативата е да приемем нещата прекалено буквално и да загубим смисъла на една ценностна система.

Оттам нататък, вече наистина е субективно - някои харесват дългите перипетии на Ранд и ко, на мен пък ми се струват излишно дълги. Някои се забавляват с опростения и раздут извън разумни рамки конфликт мъже-жени, за мен беше досаден.

В тази връзка се надявам да сме предоставили един малко по-критичен поглед, балансирайки за и против Колелото, на тези, които се чудят дали тепърва да започват тази поредица - поне за мен това беше целта.

Този ти коментар повече ми хареса от предния. :)

За мен пък дали злото и доброто ще бъдат представени буквално (като в случая с Колелото) или ще се мъчат да ми ги обгръщат в десет пласта, щото, разбираш ли, никой не е ни добър, ни лош.. е все тая ми е. Всеки си гледа интереса, без значение дали ще се бори за власт в кралството или ще се нарича Мраколюбец и ще храни празните надежди за вечен живот. И всъщност не споря за нищо от това, което казваш. Светът на Джордан ми харесва такъв, какъвто е заедно с всичкото мляко и косми (блях).

Моето мнение е, че Мраколюбците отразяват слабостта на хората. Това са алчните, слаби човеци, готови да предадат всичко, за да получат лелеяната власт, пари, вечен живот или квото ще да е. Звучи нелогично, да, защото при така представените обстоятелствата залогът е прекалено голям, наказанията твърде жестоки и .. дрън-дрън, прочее. Вярно е. Също така, звучи и доста елементарно, когато се каже направо. Това не го прави по-малко вярно обаче. Според мен трябва да гледаме по-малко буквално на сюжета и образите в Колелото. Или по-малко директно, може би.. в крайна сметка, това е просто един от възможните начини за представяне на човешката действителност. На някои им допада, на други не. Някои предпочитат по-сложни концепции, други ще харесат този по-простоват образ. Тук идва мястото на субективизма и гледните точки.

Така че ако мога съвсем да преобърна нещата (голямо своеволничене падна) - Мраколюбците са онези глупави и мерзки същества, срещу които в момента ние протестираме. Срещу които, също така, протестират и много други хора. Защо е нужно да се усложняват нещата повече от това? Понякога черното си е черно, а бялото бяло. Библейските текстове също са доста директни, посочвайки седемте смъртни гряха, но пък никой не сяда да търси нюансите в тях. Разбира се, това твърдение е доста крайно, не искам някой да си помисли, че сравнявам двете произведения - не съм достатъчно компетентна за това. Мисълта ми е, че директното представяне на нещо не го прави по-малко стойностно. Просто е различно.

Обективните качества са онова, което всички виждаме еднакво - 14 книги, с определен сюжет и определени герои, правещи определени неща. Но аз ги виждам по един начин, моите приятели по друг. Аз тълкувам основния проблем в "Колелото" като директно отправен образ на онова, което е съпътствало човечество винаги - т.е. два типа, противопоставящи се ценности. Борба, която надали някога ще свърши.

Както и противопоставянето на половете... е как няма да има противопоставяне, след като мъжете и жените са различни? Мислим различно, както мислят различно всеки двама души. Ако го нямаше това противопоставяне (каквото и да било то, негативно или позитивно, няма значение), светът щеше да е доста по-скучен. И, разбира се, че в нашата действителност отношенията между хората (мъже-жени най-вече) никога няма да бъдат така полюсни, както са представени в поредицата. Поне не и вече. Но това е фикция, нали? Преекспонирането на този мотив си има своята цел, както и обяснение. И най-вече.. на едни им допада, на други не.

Както Сандерсън не може да сбере всичко в една книга, така и Джордан нямаше да може. Ако трябваше да се съкращава поредицата, половината обрати нямаше да се случат, пък аз лично предпочитам да прочета няколко стотин страници отгоре, но да не пропусна нападението над Ранд в Кайриен или прочистването на сайдин, войната срещу Сеанчан (когато Ранд за малко не изби своите) или перипетиите на Мат с Тюон, докато е с трупата на Лука. Може всичкото това чакане да е мъчително и отстрани да изглежда като прекомерно разтягане, но за мен лично крайният резултат е достатъчно добър. И си заслужава.

Така или иначе чакането приключи, поредицата също. Жалко само, че Джордан си отиде така без време... без значение до колко харесван е трудът му.

Аз лично не виждам как можеше Сандерсън да събере всички глупости с кулата на Генджей, сеанчанците, Айсам, че даже и шаранците в една книга. Освен може би да напише, че всъщност всички са се събрали на хоро, пийнали са по нещо и са се разотишли - стил Пратчет(което може би щеше да ми хареса повече).

Но фентъзито не е прост жанр по същество, дори да има някои доста неудачни книги - докато Робърт Хауърд сънува Хайборея(който сън обаче също носи своите послания, дори и извличането да е малко по-сложно) Булгаков пише "Майсторът и Маргарита". В същата насока урок дава и Толкин. В последно време по-сложните концепции за добро и зло са още по-ярки - няма как да пропусна да спомена любимия ми Ериксън, Геймън, Миевил, Зелазни, дори Мартин, който започна да върви по стъпките на Джордан по отношение на обем и промеждутък между книгите. Сандерсън също се справя доста добре според мен, дори малко да досажда на моменти. В сравнение с Мъглороден, че даже и Пътят на кралете последната битка в тази книга, която описа определено беше под обичайното му ниво. Затова, ако съдим по Джордан, може да решим, че фентъзито не е дълбокомислен жанр. Но това по-скоро ще е оценка за Колелото и опитите му да доразвие Конан, отколкото справедлива преценка за жанра. Тук трябва да си призная и известна доза лично разочарование, защото Колелото беше първото епично фентъзи, което зачетох, впечатли ме много и бяха нужни много глупости и много години, за да си отворя очите и да оценя честно поредицата.

Субективизъм може да има в оценката дали нещо ни харесва, но преди това трябва да определим обективните му качества. И обективно аз не схванах защо някой ще служи на сянката, когато наказанията са по-жестоки, заплащането куца, че и трябва да се съобразяваш с хипертрофиралото его на отстъпниците? Да не говорим, че петилетният план на Шайтан включва драстично съкращаване на населението.

Същото е и по отношение на героите - поне що се отнася до моите отношения с хората изброените по-горе писатели доста повече се приближават с творбите си, отколкото Джордан. Просто репликата "мъжете мислят с космите на гърдите си" е смешна първите десетина пъти, но не повече. Същото може да се каже и за опитите на Джордан да създаде образа на принцесата бунтарка в лицето на Елейн(която ми дотегна с майчиното мляко).

И затова Сандерсън трябваше да си чопли пръстите в три книги, а не в 1 или 2, нали? :) Явно в този свят нещата не могат да бъдат разказвани простичко и кратко. И, да, виновникът за това е Джордан, но далеч не в лошия смисъл, на който ти наблягаш.

И още нещо... начинът, по който възприемаме образите и развръзките в даден сюжет, е твърде субективен. Така че за теб може да е "скучна идея за зло", но за други не е. Фентъзи жанрът като цяло не е сред най-дълбокомислените такива, тъй че е излишно да се коментира това. "Противопоставянията мъже-жени" пък е такова ярко отражение на истината в човешката цивилизация (сега и в Древността), че определението "абсурден" е наистина нелогично. За еднообразния речник и ругатните - там малко си зависи дали се чете в превод или оригинал. :) Не виждам нищо постно в "дърт пръч да ме цуне дано" (думи на Мат), което, според мен, е доста забавно (за съжаление, не знам как е в оригинала).

Твърде лесно е да посочим Сандерсън за виновник за недоволството от завършека на Колелото. Но за мен голяма част от нещата, които ме подразниха бяха резултат на опита му да подражава на Джордан, защото в своите книги Сандерсън успява да се справи доста по-добре.

Но по-съществен проблем е, че Колелото беше тръгнало на зле отпреди Буря се надига и тук бих се присъединил към мнението на критиците, че Сандерсън успя да направи може би най-добрия възможен завършек на серията.

Точно затова напряко на всичките суперлативи, за мен Колелото накрая си остава една поредица разтеглила се доста отвъд дължината, която й приляга - първите книги ясно сочеха, че поредицата може би ще е от максимум 5 или 6 книги, накрая станаха 14, без да броим прелюдията (която си беше пълна подигравка с читателите - да пуснеш книга номер -1 вместо 11). И масата от тези книги съдържаха пророчества, вълшебни предмети, герои, всеки от които имаше място в Последната битка, която така и не започваше. Героите пътуваха, пресичаха пътищата си, но каква беше връзката, как се придвижвахме към финала? И затова получихме 13 тома подготовка и 1 том битка, която беше меко казано нелогична.

Но дори да оставим непоследователността относно обема, на мен ми писна от абсурдните противопоставяния мъже-жени, скучната идея за зло (която Сандерсън се опита да разчупи накрая, но беше твърде малко и твърде късно), еднообразния речник на героите и постния опит да се измислят нови ругатни (които да не са наистина нецензурни, за да не отблъснем част от аудиторията).

Аз лично си отдъхнах, че Колелото завърши, защото някъде след Силата на сянката започна да се превръща не в епос за безкрайния кръговрат на един свят, а в безкраен епос за изцеждане на читателите.

Именно! :)

СПОЙЛЕРИ:

Аз съм очарован от последната част. Имаше много епичност, особено любима ми беше частта в която Лан убива Демандред. Доказа ми се теорията за това какво ще се случи с Ранд и Моридин, която публикувах в коментарите на предишната книга преди година ако не и повече. И най - вече краят е точно какъвто подобава за заглавието "Колелото на времето". Ако Ранд или Тъмния го бяха счупили, нямаше да си отива много това заглавие. И както казва самият край, във въртенето на колелото няма начала и краища. Но беше някакъв край. Ще чакаме дракона да се прероди отново в друг век, век отдавна отминал и век, чието идване предстои!!!

Ако човек следи чуждите форуми (визирам Драгонмаунт, които са най-близко до "Тийм Джордан"), ще знае в какво точно се изразяват "измишльотините" на Сандерсън. Относно големите обрати и развръзки може би те не са толкова много, но що се отнася до дребните детайли... всеки, добре запознат с поредицата, ще забележи пропуските (грешките). Разбира се, за това отговорен е както самият Сандерсън, така и екипът зад него, включая Хариет.

Затова, при положение, че в бележките на Джордан има точно 2 изречения по прелюдиите и продълженията, по-добре въобще да не се захващат.

А относно края на "Спомен за Светлина" и на самата поредица - ако книгите бяха довършени така, както трябваше, надали някой щеше да нададе такъв вой (макар че хората винаги се оплакват за едно или друго, така че е все тая, предполагам). На мен лично краят си ми харесва - не го познах на 100%, но това нито ми разваля впечатлението, нито нищо. :)

Искам обаче да изразя възмущението си относно някои думи, които господин Преводачът е използвал - няма обаче да ги цитирам тук, за да не развалям чистотата на българския език. Все пак, предполагам, че повечето от вас са ги забелязали.

П.С: ... и въпреки този край... като всеки верен фен на поредицата... обявил я за поредица ( книга ) на живота си... бих се радвал да има още, допълващи издания към книгата, без значение под каква форма ще са. Карти, енциклопедии... и прочие. " Властелина " е жив пример за това. Покрай него има издадени още куп други неща и истории.

Изнесох се от Плд към морето... и бачкам тук, та нямам много време да чета... Прочитам едва по 50на страници вечер, преди да заспя над книгата... така, че още не съм стигнал до края който описахте няколко коментара по-долу.

Чета какво сте коментирали след това... как развивате разни теории... и се сещам за думи на Джордън... които бе изрекъл приживе... а именно -> бяха го питали дали сред теориите на почитателите му за края на поредицата има някоя вярна. Той на свой ред бе отговорил, че сред хилядите теории и предположения които е чел и чувал... по цял свят не е срещнал и чул нито веднъж някой да е предположил правилно какво замисля да се случи в книгата!

Така, че от гледна точка на тези му думи... изобщо не съм изненадан, че сега всички се чудите и маете що за край е това... :) Явно човека е бил повече от прав в казаното!

П.С: Сандерсън може и да е писал по записки основната част от книгата, но определено не мисля, че си е вкарвал много негови измишльотини вътре! Да не забравяме, че и Хариет бе запозната устно, от самия Джордън с това как наистина трябва да приключи всичко.

Та така... аз гася компа в офиса и изчезвам към стаята си, да прочета още някоя и друга страница :)

От основната част Джордан е написал само финала (епилога), а другата негова сцена е тази с Коляча в Пролога. Останалото е на Сандерсън по бележките на Джордан. Т.е. самата Последна битка не е писана от него, а от Сандерсън.

Освен това, Хариет НЯМА да издава други книги, посветени на света в Колелото на Времето. По тази точка във всички интервюта до тук е била абсолютно категорична. Ще има обаче енциклопедия (подобно на Голямата Бяла Книга).

Другото, което може да се прочете, е разказът в сборника "Unfettered", който представлява изтрита сцена от последната книга. Главен герой в нея е Демандред.

:)

всъщност е край в смисъл на завършек на големия конфликт, при това ако си спомням правилно последната битка е написана изцяло от джордан преди да почине. а това, че светът е в разкрачено положение е факт. всички, които са запознати с поредицат, помнят виденията за бъдещето на авиенда и проблемите, които те поставят. с тази цел джордан е имал планирани книги със след история, които изясняват тези въпроси. вече, съвсем отделно е дали сандърсън би се осмелил да ги поеме и дали г-жа джордан ще му позволи. стискаме палци в обозримото бъдеще да ги видим и то от ръката на сандърсън, защото той доказа, че е достоен за тази чест.

надявам се, че отговорът ми ти е дал някаква яснота по въпроса. :)

Никак, ама наистина никак, не съм убеден, че това е краят на поредицата. Дори, че е някакъв край, ако трябва да направя алюзия с често употребяван израз в нея, включително и в последния ред на Спомен за светлина.

А ако все пак това е краят, то това е наистина един доста нелогичен край.

Оказва се, че Ранд ал Тор, героят който беше поел отговорност за съдбата на света, героят който приемаше лично всяко страдание, просто реши, че работното време е свършило, окачи работното облекло на закачалката, би си камшика и тръгна да си живее живота :).

Няма лошо и на мен ми се ще.

Проблемът е обаче, че както и да го гледам, светът на Колелото на времето си е все още в доста разкрачено положение. Така да го кажа, не им ли неудобно на Сандърсън и на г-жа Джордан да го оставят в това положение??!!!!

Та или това ще се окаже, след някоя и друга година, че не е наистина краят на поредицата, или е един доста нелогичен и разочароващ край.

Ще поживеем, ще видим.

П.П. Изчаках ден, два след като приключих книгата с надеждата, че няма да прецакам четенето на много хора с това мнение :).

Миглена, не е от държавата. Аз си поръчах книги от Англия и се оказа, че липсват страници. Сега да кажа ли "брей, че тъпа държава" за Англия? Случва се. Това е. Навсякъде. България е прекрасна страна ако успееш да я оцениш. Бард също са добро издателство.

Чудно ми е кога ще спрат да ползват Спиди, поне във Варна това са най ужасните куриери. Вече няколко дена немога да си получа така чакана книга. Това се случва все път като си поръчам нешо от Бард

Поръчах си книгата Спомен за светлина от Робърт Джордан, но до днешна дата никой не ми се е обадил да потвърди поръчката или евентуално да я отмени. Не знам какво става с организацията Ви, но досега не ми се е случвало! Все още чакам вашето обаждане!

До Миглена Кюланова

Здравейте, ако ви е в помощ ще предложа да им пишете на страницата им във фейсбук: https://www.facebook.com/IzdatelstvoBARD?hc_location=stream Следят я, и отговарят на всички въпроси! :)

Пак поне не си я платил предварително и все пак си се свързал с тях. Аз бях поръчала 2 бройки една за мен една за мой приятел. Все пак дойде на време в понеделник, но се оказа, че след като платих за две в пратката имаше само една. От тогава им пиша на е-майла нищо, звъня по телефона, пак нищо, явно там или няма хора или не го вдигат тоя телефон. В край на сметка ще ги прежаля тия пари, какво да правиш такава ни е цялата държава.

Хич не го харесвам този цитат на Ню Йорк Таймс, който много обичат да слагат издателствата на книги от поредицата.. Статията, където фигурира, е от преди 17 години и дооста книги са написани от онова време.

Иначе книжката си я купих днес от Панаира на книгата в НДК с редовната 20% отстъпка, ще имам една безсънна нощ : )

Та... след навъртяни поне 20 лв разговори, и часове приказки с " Бард " и " Спииди "... личния ми съвет е следния -> 1 - звъните на " Бард " и си взимате номера на товарителницата, на порътчката ви. 2 - с този номер, ако сте от Плд отивате директно в офиса на Спииди, на Кукленско 15 и си взимате книгата на ръка от там. Ако ли не - чакате да ви доставят книгата утре по някое време у вас. Надявам се, че ще съм полезен на някой с това инфо.

Нещо започвам много сериозно да се изнервям и аз, редом с куп други възмутени хора по форумите, сайта ви и страницата ву във ФБ!

Винаги съм държал адски много на точността и всичко да се спазва под конец и хронометър!

Та... зора ми е следния! ->

Обявихте книгата преди близо месец! Още в момента в който го сторихте си пуснах преордер от сайта ви!

Във всички страни преордера е с предимство, и би следвало да ми бъде доставен под часовник, в обявения ден и час на обявената премиера! Поръчвал съм и преди книги от вас, и до сега описаното по-горе винаги се е спазвало, а аз буквално съм ви хвалел и препоръчвал лично, навсякъде и пред всеки!!! До тук добре... но само до тук!!!

Последно време непрестанно чета негативни коментари относно организацията ви, спазването на дадената дума и прочие!

Не стига, че пуснахте книгата по-рано от обявеното... и съответно се обезсмисля това като коректен ваш потребител да седя и чакам да ми я доставите, при положение, че очевидно имате проблем с доставките! До сега можеше да съм си я купил 300 пъти от някоя книжарница, и изобщо да не си вкарвам нерви, да седя и да чакам в нас, за да благоволите да ми доставите поръчаното и обещаното, и да въртя телефони като луд, с които да ме набутвате допълнително!

Та... както и да е... дори и до ту добре... относно факта, че сте пуснали книгата по-рано от обявеното, макар, че и това не го намирам за редно и е дразнещо за потребителите ви!

Чашата преля за мен в момента в който книгата не пристигна, подчертавам НЕ ПРИСТИГНА в обявения, официален от вас самите ден, при положение, че сте поели този ангажимент и при положение, че става дума за ПРЕОРДЕР, който съм поръчал преди месец и би следвало да ми го доставите преди книжарниците дори!

Та... да продължим... книгата ми така и не пристигна вчера... Звъня си аз в издателството ви... и един глас ми отговаря, че нямало да ми дойде книгата, защото виждаш ли... бил съм си я поръчал с твърда корица, а вие още несте си ги получили с твърдата корица... WTF?! Какво по дяволите ме интересуват вашите неуредии?! Обявили ли сте дата - обявили сте! от там нататък какво има да коментираме повече?! Та... казва ми гласа от телефона... че нямало да си получа книгата в Понеделник, а може бе.. евентуално разбираш ли във Вторник!

Е днес е Вторник... и за жалост се повтори същия разговор по телефона! Минаха ми с номера за утре... дадоха ми някакъв номер на товарителницата в Плд, а той за капак се оказа, че е закрит и не съществува! Та... от 1 час звъня в издателството ви, през 5 минути, а вие даже и телефоните спряхте да си вдигате, за да ми дадете коментар както и защо по дяволите се случва, както и актуален телефон на товарителницата в Плд, с която така, или иначе вие трябва да сте си в час, и да си оправите взаимоотношенията и неуредиците! Евала, шапка Ви свалям за цялата организация и комуникация дето имате с клиентите!

ДЪРЖА НА АДЕКВАТНА НАМЕСА, РЕАКЦИЯ И ОТГОВОРИ!!!

П.С: Утре, рано сутрин заминавам за морето! Ще съм там целия сезон, и така както е тръгнало изобщо няма да си получа книгата... поне не и от вас! Благодарности!

М/у другото това, което си видял и т.н... е само с мека корица! Тъкмо разговарях с " Бард " по тел-а! Получили са изданията с мека корица малко по-рано от предвиденото и за това са ги пуснали миналата седмица, но с твърда все още не са ги получили те самите дори. Днес по обяд трябва да им пристигнат и тепърва ще ги пускат по куриери и книжарници за разпространение. Чак утре ще си я получа моята в крайна сметка, тъй, като си я пуснах с твърда корица аз лично.

И аз чакам моята да пристигне утре по някое време в нас.

Тук, в сайта, на профила ми пише, че е със статус " изпратена " още от оня ден.

Бард пускат повечето книги ден-два по-рано за да може да се разпространят до посочената дата. Особенно ако датата на излизане е в понеделник (както в случея), предварителните поръчки са изпратени още в петък, цели 3 дни по-рано, за да пристигнат в понеделник. И аз я видях още вчера книгата на една сергия, но си чакам моята бройка в понеделник:)

Как я има на " Славейков ", или където и да е другаде от 22ри, изобщо не знам!

Нещо си се заблудил!

Премиерата на книгата е на 27ми ( идния Понеделник ), и едва тогава ще се пусне за продажба по книжарниците!

До тогава даже и на витрина не би трябвало да е изложена, камо ли да се продава официално и законно!

История на вашите поръчки

Поръчка номер: 50452

Дата: 08.05.2013 16:52

Статус: Изпратена

Платена: Не

Метод на плащане:

Наложен платеж

Email адрес:

muri4ko@mail.bg

Телефон за връзка:

0898658074

Данни за доставка:

Име:

Мариян

Презиме:

` Лорда `

Фамилия:

Михайлов

Пощ. код:

4000

Населено място:

Пловдив

Адрес:

ул. " Доспат " 5, ет. 11, ап. 41

Фактура: Не

Продукт Количество Цена

Джордан, Робърт; Сандърсън, Брандън - Спомен за светлина (Твърда корица) 1 19.99 лв.

Доставка 1 5.18 лв.

Плащане от съкровището 1 -3.81 лв.

ОБЩО: 21.36 лв.

П.С: Ye yes Yes :) Статус -> " Изпратена "! :D В Понеделник рано-рано сутрин си я чакам, да ми я доставят на вратата, в наааас! :D

От вчера е налична на Славейков. Добре започва:)

Преди около месец прочетох отново цялата поредица веднага щом разбрах, че края наближава, а съм позабравил детайлите. Дано книгата не разочарова и успее да даде достоен финал на една от най- значимите поредици в жанра! Вярвам в умението на Сандерсън да твори страхотни неща и на фона на чудесната работа, която беше свършил по предишните две книги си мисля, че поводите ни за тревога са пренебрежимо малки :)

Да си ги бе купувал с твърди корици през годините, когато са излизали, вместо сега да взимаш всичко на ново :)

Аз лично до към 2002 година ( тогава, ако не се лъжа четях 7 книга поредицата ) съм си ги взимал все с мека корица. След това започнах да си ги купувам с твърда всяка следваща.

Наистина идеята за твърдите корици е много добра! А относно книгата: "Браво за бързия превод! :)". И нека не губим надежда, добрите заглавия винаги намират път да се доразвиват, така че не се знае какво може да се случи в близките няколко години! Може Колелото да се завърти отново! ;)

Ако излязат всички с твърди корици ще си купя отново цялата поредица. Но само последните 2-3 макар и по-луксозни ми стоят не на място. Имат специално място на секицията и за мен е важно всички да са еднакви:)

Не е зле последната книга, но очаквах доста повече от нея. Четох я в началото на година на английски. Оставиха си доста вратички за продължаване на книгата, но явно няма да има такова(като история с сеанчанците и връзката на Мат с тях), защото жената на Джодан е отказала.

Не е зле последната книга, но очаквах доста повече от нея. Четох я в началото на година на английски. Оставиха си доста вратички за продължаване на книгата, но явно няма да има такова(като история с сеанчанците и връзката на Мат с тях), защото жената на Джодан е отказала.

Урааа, доживях!

Чудесно. Още утре започвам препрочитането на последните два тома - 12-ти и 13-ти. Така на 27-ми ще съм на летящ старт за последната книга от най-великата поредица

Засега няма такива планове, но при първа промяна ще уведомим ;)

Хора, виждам, че излиза с твърда корица! И другите ли от поредицата ще дойдат след време така?

Наистина, най-накрая. Толкова години чакане и сега още само няколко дни.

Най-накрая:) Нямам търпение да я прочета!

Алелуя!

Ха, да ни е честита! :))

Яба даба дуууууууууу....

Е това вече е новина!!! Няма нищо по-грандиозно и чакано в жанра! Изобщо в историята на книгопечатенето за мен! Поръчах си книгата от сайта на " Бард " веднага след, като видях новината! Очаквам да ми я донесат пред вратата, в нас, още сутринта, в де на премиерата и, преди да е доставена по книжарниците дори :D :D :D

Най-накрая, след близо 20 години четене и чакане... ще прочетем края на тазинеповторима поредица! Юпииииииииии!!!

ДА, ДА и пак ДА!!! Най-накрая една перфектна изненада !:) Нямам търпение да дойде 27-ми !

ДА!!!! Най-накрая , нямам търпение!!!!!!

Дааааааааааааааааааааа!!!