Кралят-маг

Крис Бънч има много забавни романи. Някои са направо страхотни, жалко, че има още много неиздадени. Например, трилогията Dragonmaster, поредиците The Last Legion и Shadow Warrior. Самостоятелния роман The Empire Stone - този и Dragonmaster са едни от най-добрите му!

Надявам се, че има някакъв шанс да ги видим на български!

Продавам цялата трилогия.Книгите са в отлично състояние.Ако някой се интересува да ми пише.

Книгите все още се намират по Славейков, за тези които са от София :)

преиздайте трите книги на Крис Бънч! Моля ви!...

ПУСНЕТЕ ДОПЕЧАТКА!

Днес привърших книгата и утре ще си купя следващата част!

В началото книгата започна нормално, нищо кой знае какво, но с обещаваща история. И беше така до към първата една четвърт. После действието се засили и книгата ме грабна. Лошото е, че като ме грабне една книга докато не я прочета не мирясвам. Е, свърших я. И мога да кажа, че не съжелявам нито за минута от времето си. Първо, книгата се води от първо лице, нещо необичайно за този жанр, но определено внасящо разнообразие и даващо първия плюс. Второ, действието е лавинообразно и от средата нататъка просто те повлича към последната страница - плюс №2. Трето, героите ся ясно разделени на "добрите" и "лошите", нещо, което пък ни връща към класическото фентъзи(Толкин, Едингс) и носи третия плюс. Четвърто - има много магия, която расте с дейстието и обещава да става все по-зрелищна, а и с нея плюсовете стават четири. Пето - еротиката много ми допадна и допринесе още нещо ново на жанра като цяло според мен. Докато при Мартин я има, при Бънч е на моменти доста вулгардна, но определено внася реализъм, а и още един плюс от мен. Шесто - историята е мрачна, а бойното поле е описано много реалистично и брутално, което ми напомня на Мартин. Също както нотките на магия в "Песен за огън и лед" и тук се носи усещане за предстоящо нещастие, което още повече те кара да си мислиш какво по-дяволите ще стане?! С една дума тръпката от книгата е голяма.

Вярно, няма ги многото главни герои, няма ги така подробните политически интриги, но ако всички фентъзита бяха такива не мисля, че щях толкова много да харесвам жанра. Изобщо в книгата има по нещо за всеки - малко интриги, много битки, още повече магия, секс, смърт, величие.

Плюсовете станаха много май, но си е заслужено. Препоръчвам я горещо.

И послено, но не и по важност, искам да благодаря на Морсмордре, че ми я препоръча. Благодаря, влезе и в моя топ 3!

мн е готина цялата поредица

в началото му се стори , че действията твърде бавно се развиват , но книгата се оказа невероятна

Книгата е просто страхотна, мямам какво повече да кажа :)

Добра Наистина Добра и Завладяваща книга дано и трите части са така...

мн добра книга.като си я взех за 2 дни я прочетох.препоръчвам ви я. важно е само да не я четат деца под 14 год,щото...:) Лита,благодаря за съвета.

Много добро, изключително :) Чете се на един дъх ... Нимерия, мисля че ще ти хареса, тъй като покрай военщините има много сериозно повествование ... екшън по нашему. Признавам си, че я купих заради вашите отзиви, особено този на Таркалак. Мерси! :)

Абе,тази книга би ли се харесала на някое момиче/жена,или има прекалено много за военните стратегии и др. подобни неща?

Крис Бънч karti mivki i lepi plochki kakto vinagi...

Che dazhe e po-dobar bez Alan kol(mir na praha mu).

кво да кажа? ценично, пикантно и напренато! една от най- добрите книжки, които съм чел :) . има си от всичко, което бихте могли да търсите в една фентъзи книга.

ako taya kniga e napolovina velika kolkoto "Pesen za ogyn i led" shte se naloji da si ya kupya ;P

Tova si e jivo porno.Mnogo netradicionna poredica.

Mnogo qko knijle.Damastes bil golqm eba4.Mnog me kefi obraza mu.

Ima li nqkakvo zaglavie poredicata.

Откровено казано, книгата не е толкова силна, колкото "Лъвовете". По принцип се доближава в определени аспекти, но като цяло й отстъпва. Изобщо малко са книгите, които могат да се конкурират с "Лъвовете" и "Тигана" успешно. Може би само "Черната книга на Арда" на Ниеннат-Иллех, трилогията "Придворният убиец" на Робин Хоб и Кони Уилис - "Книга на страшния съд" (нея особено ти я препоръчвам горещо - излиза в Избрана световна фантастика, №58). И трите обаче не са достатъчно добре балансирани (по мое мнение) от към трагизма на героите - прекаленно тъжни, мрачни и подтискащи са.

Ако "Лъвовете" са ти харесали, горещо ти препоръчвам "Тигана". Още по-силна и вълнуваща е - наистина е изпипана. Едно от най-силните самостоятелни фентъзита, които съм чел, както и сред най-ярките образи. Балансирана е до съвършество. Кей е сред особено любимите ми автори именно заради самостоятелните си книги. Блестяща, уникална изява само в един роман. Ако четеш на руски, мога да ти дам линк, ако си я искаш на английски, драсни два реда на пощата ми - ще ти я мейлна.

Е, не Де3тъс, вече порастнах не бери грижа :)

Еми в Лъвовете всичко бе изпипано до съвършенство. Това е каквото съм написал за книгата:

Може би най-страхотното фентъзи, което някога съм чел. Със сравнително малкия си обем, романа успя така да ме въвлече в невероятната си атмосфера, с красотата и поетичната си реч, с правдоподобния и интригуващ сюжет, както и с изключително реалните си и същевременно уникални герои, че накрая бях готов да заплача. Не само заради относително тъжния завършек, но и защото едно от най-прекрасните ми приключения в приказния свят на фентъзито бе приключило. Въздействаща,задължителна за всеки фен книга!

Не вярвам, че друг роман в този жанр така би могъл да ме разчуства.

Само по-пиперливата еротика му липсваше там, но тука изглежда, такъв проблем няма да има :)

Тенедал: Еротиката и крехката ти възраст? Тогава категорично забранява таз' мръснишка книжка! :))).

Зависи в какъв смисъл търсиш аналогията с "Лъвовете". Има същото леко носталгично звучене, нестандартната атмосвера и същата силна прилика с исторически роман. По сюжет, идеи или образи са доста различни.

Аз пък ти вярвам. Вкусовете ни изглеждат еднакви и нямам причини да не ти се доверя. Само един въпрос - прилича ли, както каза малко по-долу, на Лъвовете на ал-Расан?

Както и да е май още утре ще отида да си я взема. Чете ми се нещо такова.

Де3тъс мерси много за ревюто. Относно еротиката, то и в Далечно царство имаше една такава сцена, дето на тогава крехката ми възраст можеше да окаже пагубно влияние :), но нищо лошо. Еротката придава особен вкус на едно фентъзи и аз никак не възразявам. Хич даже.

Прочетох книгата доста бързо, за ден и половина - ако това може да е някакъв критерии. Погледнете бележката ми по долу за атмосверата и интересните страни на книгата.

Има няколко нови неща, които искам да кажа. Книгата е биографичен разказ на един уморен от живота военен, последвал мечтата си по цялата стълбица на военната ярархия от низините до самият връх и след това - в заточение. Като биографичен разказ, още повече, като разказ за събития, протекли преди много години, автора често прави лирични отклонения в спомените на героя, за които говори с тъга и съжаление, понякога с горчивина - явно е разочарован, защото мечтата му не се е оказал това, на което се е надявал. На някой читател това може да му се стори досадно на моменти, но според мен допринася за пълнокръвността на атмосверата.

Вторият интересен момент са героите. Няма друг главен герой, на който автора да разкрива душевността и мислите - за мен технически други водещи герои няма. Дори великият магьосник, повел западащата империя към нов възход е наблюдаван от страни и за начина му на мислене читателя може да съди по думите и действията му. Това придава известна повърхностност на героите.

Действието. Действието се пренася от бойното поле към интригите на столицата и двора и после отново обратно на бойното поле. Макар бойните и магическите сцени да са много силни и наситени с действие, в средата на книгата има известно забавяне на действието за натягане на напрежението преди да избухне, но почитателите на динамичния екшън може да не го харесат.

Еротиката. Книгата е меко казано нецензурна. Направо си е мръснишка на моменти. Друго такова фентъзи не съм чел. :))))

Все пак, книгата е първа част от трилогия и тепърва предстои героя да се превърне от обикновен, малко простоват военен във един от най-влиятелните хора в държавата и да се изяви истински на политическата - в следващите книги.

Аз харесах книгата и откровено я препоръчвам, защото е увлекателна, забавна и четивна, но имайте предвид, че е нестандартна, екшанът, макар и пълнокръвен, не доминира, а титаничните битки, покрай доста други неща са оставени за следващите книги. Магията не е оставена на заден план, но остава мистична и загадъчна.

Общо взето - това е. За по-сигурно изчакайте още някой да каже какво мисли.

Прочетох книгата - следобед ще пусна нещо подробно за цялата книга.

Zna4i kazva6 4e si zaslyjava, a za Eriksun si napulno

prav.Tazi poredica e unikalna.

Краля-Маг. Абе, тая книга не е за малки деца. Трябва да й лепнат червено кръгче с цифрата 18 вътре. И не заради насилието. :)))

Да, наистина си прав, в Лунните градини Ериксън наистина предизвикава голям хаос с множество сюжетни линии и прескачане между тях в първите няколко стотин страници, което го прави объркващ. Явно обаче го е отчел като грешка, защото във втора преходите са по-редки и смислени, a в третата и четвъртата започва да го прави все по-рядко и по на място. За странния стил на канадците - почвал съм "Тигана" на Кей четири пъти преди да я прочета до край, а сега е сред най-любимите ми книги. Човек свиква и в определен момент започва да му се наслаждава. Чел съм Ериксън и в оригинал и на БГ. Превода не ме кефи особено, изгубена е част от поетичността на автора и нюансите в изказа. Но не е вина само и изцяло на превода. И, нали ти казах - автора не си дава труда да обяснява кое какво е, кой кой е и прочее.

За какво става дума ли? Империя, ширнала се на няколко континента се опитва да завоюва последните няколко свободни града на един от тях. Двама асцеденти (разбирай полу-богове) са набрали нещо на Императрицата и искат да я катурнат. Други двама асцеденти са се ядосали от намесата на първите и решават да им дадат урок. Трети асцедент решава да се намеси в конфликта, защото има сметки за уреждане с Империята, но иска да го направи по своя си начин. Всеки си избира... да го наречем "проводници на силата им" и започват да воюват по между си. Империята пък иска да завладее един определен град, а града - съответно, няма никакво желание да бъде завладяван. А една група войници от "старата гвардия", вярна на предишния император се опитва да оцелее в чистката, която Императрицата провежда в момента, скрита зад тази военна кампания. А останалите хорица се опитват да оцелеят в кървавата баня, която се заформя. Една хубава кашичка на която може да се нарадва човек. Надявам се, че не съм се проявил като спойлър, а само малко изясних ситуацията.

Де3тъс абсолютно си прав за Лунните градини. Прочетох 220 страници и изведнъж просто ми втръсна и спрях. Присъстват само някакви накъсани и неясни сюжетни линии, които няма как да те накарат да продължиш с охота на следващата страница. За тромавостта на стила дочух, че и превода е виновен, не знам ти на бг ли си ги чел или в оригинал. Както и да е в скоро време ще се върна към първото сказание, защото всички казват, че книгата нататък става интересна. Това, което ме отблъсна беше, че твърде бързо автора прескача от една сцена към друга и човек няма как да добие представа за ситуацията и какво всъщност ще се цели в конкретния роман. Предполагам, че картината ще се проясни впоследствие, но нямах търпението да дочакам това.

Иначе мерси за мнението ти и предупреждението. Вероатно ще рискувам и "ще се хвана на хорото", защото твърде много станаха хората, които твърдят, че си струва.

Приятно четене.

За Тенедал: Нямаш пробелми, щом я дочета, ще пусна.

За Ериксън - откровено казано, в луд възторг съм от него. Може би това за мен е автора, който най-много се доближава до Мартин (или поне от авторите, с които съм се сблъсквал до сега). Имай предвид, по принцип съм с малко шантави вкусове, така че не съм кой знае какъв критерии.

Ериксън започва много тегаво - тежък, помпозен и претенциозен стил, особено в първите 150-200 страници на Лунните градини (на практика всяка негова книга почва тегаво, но след втората преставаш да обръщаш внимание). Обаче мисля, че всеки, който ги е преминал би се влюбил в автора. Претенциозността му и тежкия му стил се обясняват до известна степен с това че е канадец - като Гай Кей, Дейв Дънкан или Скот Бейкър. Канадците по принцип отделят адски много внимание на световете си, обичат да изпипват и най-малките детайли и звучат малко по-сурово (разбирай - тежко, със своебразен словоред и обичат да крият двойнствен смисъл в думите си) отколкото американските автори (които са по-четивни). Картината, която описва във Малзанската книга на Мъртвите е наистина уникална - всичко е като шахматна партия между богове, която се развива на няколко континента и се точи множество книги, които привидно нямат сюжетна връзка една с друга (например от чисто практическа гледна точка можеш да решиш, че Лунните градини и Спомени от лед са относително завършена дилогия с леко отворен край, а Дверите на скръбния дом и Домът на Вериги също, само че се развиват на друг континет в същият свят, а пък Среднощни приливи започва съвсем отделна история на съвсем друг континент). Това, което на мен ми харесва най-много са сглобките, късчетат информация, които свързват отделните, привидно независими разклонения в една мащабна и невероятна ратина. И може да си сигурен - до момента Ериксън НЕ СЕ Е ПОВТОРИЛ в пет книги. Не кара на стари идеи, не доразказва историята, а във всяка книга сервира нещо ново, необикновено и коренно различно от това, което си заварил в предишните. Определено е нестандартна, определено е епос (между другото, според мен Спомени от Лед бие всяко друго фентъзи, излизало на български по кръвожадност, съдизъм, кървавост на битките и мащаб и размах на чисто магическа война), изобщо, невероятно удоволствие е да я чета... Това ми харесва на мен лично, но пък аз обичам книги със "светлосенки", или с противоположни гледни точки върху един и същи проблем (Силмарион и Черната книга на Арда, Света на Пел и Ситийн или Русалка или Черневог да речем). Освен че е до някъде книга за особняци, поредицата на Ериксън е книга която може да се хареса на читатели, които харесват по-сериозно фентъзи: отлично разработен свят, великолепни герои, наситено действие, задълбочено разработена магическа система, много добър хумор.

Един от сериозните недостъци (макар че лично за мен това беше предимство) на книгата, обаче, който до изветна степен отблъсква повечето читатели, е, че Ериксън не си дава труда да обяснява. Читателя трябва да схваща на самотек кое какво е и да използва собствената си фантазия. Например, когато започнах Лунните градини, се налагаше да гледам речника в края на книгата за да разбера дали "морантите" са просто племе, което носи странни доспехи или са друга раса. Също така до сега не съм срещнал авторово обяснение на "асцедент", например. Аз го намирам за предимство, защото така читателя става съавтор в процеса на четене, а не страничен наблюдател или прост консуматор, и ако се сравнят две представи за света на Малазан, се получават много интересни и значително различаващи се картини.

Държа да те предупредя, обаче - хванеш ли се на хорото с Малзанската книга на мъртвите, приготви се да чакаш. Цикълът ще е от 10 книги, до момента едва половината са излезли на английски.

Бих ти бил благодарен ако до няколко дена пуснеш едно ревю за цялата книга :)

То Мартин е ясно, че е трудно достижим, но това не значи, че няма други хубави неща. Дано това да е едно от тях, че отдавна не съм чел свястно фентъзи.

Ти чете ли Ериксън и ако да хареса ли ти?

Мерси предварително :)

Тенедал: Не, до оклкото ми е известно поредицата е завършена трилогия: Seer King; Demon King; Warrior King. Имай предвид - макар да притежава мрачния реализъм на Мартин, далеч не е в мащабите на Песен за огън и лед (бе то, принципно него нещата дето го доближават изобщо се броят на пръстите на едната ръка). Поне за сега. Ако искаш, изчакай да довърша книгата след ден-два да пусна нещо за цялата книга, или изчакай второ мнение (за още по-сигурно), преди да купуваш.

Ако наистина прилича на "Лъвовете..." и Мартин ще трябва обезателно да се вземе. Всички части от тази поредица ли са написани? Защото нямам пари и желание да започвам нова безкрайна поредица. Чакането на "Песен за огън и лед" и "Колелото..." да продължат ми е достатъчно.

Tova za sex i pri Martin go ima.

Книгата е многообещаваща. Прочел съм само 200 страници, но от прочетеното до тук се съмнявам, че книгата ще ме разочарова по-нататък.

Не съм убеден до би допаднала на почитателите на традиционния, малко лековат, фентъзи-епос - манияците на Фийст и Едингс, но на онези, които харесват друг тип книги - Гвардийте на Кук, Малазанската книга на мъртвите или Гай Гавриъл Кей (по доста неща напомня на "Лъвовете на Ал-Расан" или "Тигана") - Крис Бънч определно предлага едно обещаващо четиво. Онези, които са харесали "Далчното кралство" на времето ги чака приятна изненада. Книгата май ще се окаже още по-добра.

Явно автора има склонност към педантичното разработване на света си - атмосверата е плътна, детайлна и ярка, изобщо много професионално разработена. Бънч е отделил достатъчно място на историята на героя си преди основните събития в книгата, нещо, често пренебрегвано у другите автори. Главният му герой е отлично разработен, а описанието на войнишкия живот - дяволски реалистично. Не случайно книгата се описва като милитъри-фектъзи: вниманието на автора към подробностите около военното делое за отбелязване (включително обоз и продоволсвтие, придвижване на войстови подразделения, подреждане на войскови части по време на битка, влияние на терена при сражение, истинската роля на отделните части) - нещо доста рядко врещано у други автори.

Авторът е заложил на натягането на атмосверата в първите петдесетина страници на книгата, преди да започне със същинският екшън, който стоварва не изведнъж и не се разразява в пълни мащаби, а е конструиран стъпаловидно - от малкия локален конфликт, към по-големия - провинциален, докато накрая явно ще погълне цялата западаща империя. Книгата обащава да е мрачна, реалистична картина на войнския живот по време на революция и последвалите десетия граждански и завоевателни войни. Трилогията явно няма да е с хепиенд, което става ясно още в самото начало на книгата, а ще представлява разказ за живота - издигането и падението на няколко забележителни мъже, творили истирия.

Друг интересен момент е терена - историята се развива на континет, който първо се намира ПОД екватора (южното полу-кълбо), и второ в местности с екваторилен, субекваториален и тропически книмът. Тоест джунгли, мусонни дъждове и прочее. Някои свери на живота нного силно напомня на Индия или югоизточна азия - Бирма, Шриланка, Лаос. А структурата на политическия живот в империята, както и войсковата организация - на древния Рим. Което при всички случаи предлага нещо доста различно, ново и свежо от стандартното фентъзи, с което сме посвикнали.

И още нещо, особено забележително за тази книга. Сексът. Рядко във фентъзито може да се срвщне намек за секс (обикновено населението се размножава чрез пъпкуване), но тук нещата стоят по доста по-различен начин. Бънч не се стреми да пропусне съпътстващия войника разгулен живот, като го прикрие с няколко намека или бегли забележки. Описва си го в подробности. И това придава доста пиперлив реализъм на книгата.

Книгата започва много добре, дано да разочарова до края.

Има едно нещо, което мен поне ме дразни. Имената на някой държави, включително и на самата империя - Нуманция (и нуманцийци, съответно) ми звучи доста нелепо, но както и да е - тва си е авторово решение (а може би и преводаческо, но все тая).

Всичко хубаво, но някакно мнение за книгата? :(

Oteg4ena li si ili nezadovolena,no me kefi6.

6to ve, Edings e dobar. 6te e hubavo da go izdadat. Ma az nai-mnogo Fiist si 4akam.

Oteg4ena направо ме разби от смях. Впрочем това, което каза е съвършено вярно съм убеден.

A nqma li da pusnete ne6to ot Deivid Edings, Reimand Fiist ili Deivid Gemal?

I az 4akam nqkoi da si spodeli mnenieto za knigata.Spored men

6te e interesno,no ne tolkova vulnuva6to za6toto znae6 kakvo

6te stane.

А някой ще каже ли нещо за тази книга??? Който я е чел, нека сподели мнението си, без непрекъснато да се правят съпоставки с други книги и автори.

Уффффф! Хайде стига с тоя Едингс, бе! Не знам в коя книга да вляза за да не видя във форума колко липслвал Едингс!

Какво сте ревнали за тая Еления? Препрочетете си Белгариадата и си добавете разликите.

А те са:

1. Злият бог-обезобразен грозник-отстъпник се казва Азеш, а не Торак. Иначе си е същия.

2. Камъкът, който ще спаси западните кралства като убие злият бог Торак... пардон, Азеш, и всички търсят се казва Белиом или Сапфирената роза, а не Кълбото на Алдур. Иначе си е същия - син и супермогъщ магически артефакт.

3. Отстъпника-главен помощник на главния злодей се казва Мартел, а не Зедар. Иначе си е същия.

4. Бог Алдур тук е богиня Арафел и е дете на около 10 годинки.

5. Бергариад не участва като отделен типаж, негови черти се срещат у еквивалента на Гарион – Спархоук.

6. Главния герой се казва Сапрхоук (а не Герион), не е крал, а Рицар на Кралицата, не е пубертет, а е на 40-години. Типажа иначе е същия – кръстоска между Балгарад и Герион без магии. И репликите му са същите.

7. Пубертет този път е еквивалента на Силк (крадеца, демек). Иначе като типаж си е същия. И репликите му са същите.

8. Полугара се казва Сефрения. Същата си е, само че се кланя не на бог, а на богиня и не може да чете. Иначе като типаж си е същата. И репликите й са същите.

9. Сенедра се казва Елана (на Еления, не на Рива) и вече е кралица. А, да, малко по-голяма е, на около 20-21 години. Иначе като типаж си е същата. И репликите й са същите.

10. Мандорилен се казва Бевиер и не е от Мимбрат от Асириум. Май няма смисъл да продължавам. Геройте са си старите, но са с нови имена и са от същите места (западните кралства), които имат нови имена. Само ще спомена кой е по-млад/по-стар от в Белгариадата.

11. Западните кралства имат различни имена от тези в Белгариадата: Асириум, Еления и т.н.

12. Шматкането по мапа и ходенето във всички кралства за да се изпълни някакъв куест на нивото (пардон – отделна част от трилогията) минава по различен маршрут.

13. Има подобие на монетеизъм, но тъй като Едингс набърква достатъчно количество други богове нещо историята с Единствения бог се размива.

14. Почти всички главни герой носят звание рицар на църквата или оръженосец (освен еквивалентите на Полугара, Силк и Алдур – Сефрения, Телен и Арафел, които са сътветно клиричка, крадец и богиня).

15. Тоя път шпионите и крадците си нямат отделно кралство, а само подземен свят. Който си има крал, разбира се.

16. Има тролове.

17. Има обсада на град.

18. Стрната на лошите не е разделена на 4 отделни кралства, а е обща. Пак си е на изток.

Това е само за Еленията. Схемата е същата, разликите - козметични. Тамуилито е също толкова еднакво с Малореона, чак до финала (с интимната разлика, че върховното зло тоя път не е камък, а демон, който може да ходи сам, а не трябва да го разнасят).

Da, prav si za sagalenie :(

Kakvo lipsva,toi napravo otsustva.

Прав си, Не-блис. Едингс много липсва на нашия пазар!

Аз лично нямам нищо против битките,дори много харесвам битки с много бой, но си обичкам много и добрата стара магия както и добрия хумор стил Едингс.Това че неговите книги отсъстват бг е много жалко.

I az 4akam da izdaut ili preizdadut ne6to ot Edings.Maloreon q

imam.Posledno vreme pysnaxa dosta fentuzita kudeto preobladavat

bitkite.Pone na men vze da mi pisva.

Да Бард трябва да се опитат поне да преиздадат Еления и Тамули.И ако може THE DREAMERS.

The Seer King го водят из нета едно от най-добрите милитри-фентъзита (заедно с Малазаните на Ериксън, Гвардийте на Кук и Крале и Тирани на Джон Марко). Ако се съди по компанията в която я поставят, книгата май ще си струва.

Белгариадите са 5 (основния цикъл и излезе в Бард) + 3 прелюдии (излязоха в Пан). Еленията я започна някакво издателство, но фалира много бързо и издаде само "Диамантения трон". Бард пуснаха и "Изкуплението на Атлал" - самостоятелна книга. Аз Едингс го харесвам по сантиментални причини (Еленията беше едно от първите ми фентъзита и ми направи много силно впечатление), а не защото е не'къв връх (а той определено не е).

а някои може ли да ми каже колко са книгите издадени от "пан" за белгариадата аз имам 3 но не сьм сигурен колко са.

абе хора не се впрягайте за глупости!не са я издали и толкоз.в никакъв случай не защитавам BARD.до няква степен Ванката има право не е честно сприамо феновете!БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!

Izglejda interesno.Kypyvam si q vednaga kato izleze.

Има разлика, но никой не знае кой е водещият в едно съавторство. "Може и аз да започна нещо в съавторство с Дейвид Гемел например, и после да продължа сам."

Не било Белгариада... Въх, слава богу... Иначе се изкушавам да си го купя, макар че не съм чел още "Далечното кралство"...

Джони, не мислиш ли, че има някаква разлика между това продължението да е написано само от един от съавторите и това да е написано от съвсем друг човек ;)

Тъкмо я бях почнал да я чета на руски, но спирам веднага и ще си я купя като излезне. Книгата става за четене. Не е Белгариада или Хрониките на Амбър, но определено става. Все пак чудех се защо в България никой не издава нищо на Дейвид Уебър. Серията му за Хонор Харингтън е страхотна и идеално се вписва в поредицата на Бард - Избрана световна фантастика

Ванка, по твойта логика "Дюна" от колко части е? А какво ще кажеш за "Властелина"?

Крис Бънч пише приятно, но точно това не съм го чел. Дано е хубаво.

Ще извиняваш, Джони, ама "Антерос" си Е четирилогия, само дето последната книга, "The Warrior Returns" е написана от Алън Коул, без участието на Крис Бънч.

Ванка,

нещо си се объркал май. "Антерос" си е трилогия, а не ЧЕТРИЛОГИЯ. Иначе, че БАРД си гонят интереса и не се интерсуват от феновете е неоспорим факт.

Za teb kirilica nqma li.I az se zamislqm dali da si q vzema.

A az 4akam da izdadat ne6to ot Edings,no edva li 6te ima

ne6to novo.Gemel su6to me kefi.Trqbva6e da go dovur6at.

Като сме почнали да изреждаме недовършените поредици...

Дейвид Гемел - Камъните на Силата

Марта Уелс - Ile-Rien

А, и откога чакам да пуснат "Завръщането на Сантяго" на Майк Резник, защото "Сантяго" наистина беше страхотна.

А, сетихте се, че и БАРД имат започнати, но недовършени саги. Това да е обеца за тези, дето отделиха БАРД от другите издателства. И то "Антерос" не е единствената зарязана порердица от БАРД. Какво става с МОдезит - джуниър. Може и да не върви много, но и тя си има фенове и не е почтено да ги зарибиш с нещо и после да ги оставиш с празни ръце. Дано това не е поредната тесла за феновете!

Като прочетох откъса ми се видя интересна,поне кланетата почнаха още от втора глава.Ама нещо тъничка е май.Щом Дамастес командвал"хиляди и хиляди мъже " надявам се да има мащабни битки ,а и стила не е лош.Абе мисля да я пробвам дано не се псувам

"Вълнуващата нова сага на съавтора на фентъзи бестселъра - трилогията “Антерос”."

Как не ви е срам! Не стига, че зарязахте ЧЕТИРИЛОГИЯТА след първата книга, ами и се рекламирате с нея!

Иначе за "The Seer King" съм чувал хубави отзиви. Впрочем тя също е първа част от трилогия. Планирате ли да издавате другите, за да знам дали изобщо има смисъл да си я взимам?